Свети мъченик Йоан се родил в България в 1775 година. Тъй като мюсюлманите вярвали, че ще се удостоят с  вечен „рай“, където ще се радват на красиви девици и изобилие от храна, ако принудят християните да се отрекат от Христос и да последват Мохамед, те не пестяли усилия, за да обърнат християните чрез ласкателства или под заплаха от смърт към мюсюлманската вяра.
               Когато Йоан бил още момче, той попаднал в компания на мюсюлмани. По различни начини той бил подмамен да се откаже от Христа и последва исляма. Когато бил около шестнадесетгодишен Йоан се осъзнал и бил съкрушен от болка, заради отричането си от Христос.
               Той отишъл на Света Гора – Атон във Великата лавра. Тук прекарвал времето си в покаяние, под ръководство на един старец. Той преживял в строг монашески живот около три години, но съвестта му продължавала да го измъчва. С благословението на своя страрец, Йоан решил да отпътува за Константинопол, за да изтрие вероотстъпничеството си с изповядване на Христа на публично място и с проливане на своята кръв.
             Младият монах се облякъл с турски дрехи, които на християните не било разрешено да носят. Пристигайки в Константинопол, той направо отишъл в църквата „Света София“, която била обърната на джамия. Пред мюсюлманите, които се намирали там, той започнал да се кръсти и да се моли с  християнски молитви.
             На висок глас обявил пред всички, че се е родил християнин, но съгрешил, като се отрекъл от Христос. Сега заявил, че иска да отхвърли фалшивата религия на Мохамед, за да последва отново Христос.
Турците изпаднали в голяма ярост, когато чули тези думи. Te го хванали и започнали да го изтезават по различни начини. „Отречи се от Христос“ – му казвали те,“и се върни към мюсюлманската вяра, или ще  бъдеш убит!“
           Свети Йоан отвърнал: „Без Христос няма спасение!“
         Разярените агаряни завлекли светията навън в двора на църквата и го обезглавили. По този начин свети Йоан получил венеца на мъченичеството в 1784 година, когато бил на 19 години.

Житието на свети новомъченик Йоан Българин е препечатано от сайта http://www.johnsanidopoulos.com.

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

            В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен –  разслабен, ще рече парализиран човек.
           Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват

Има още →

Честит национален празник!