В деня на Задушница Църквата извършва заупокойни литургии  за всички люде, споминали се отвека в съгласие с Господните слова, че Бог не е Бог на мъртви, а на живи. За вечноживите наши сродници, отправили се преди нас във вечността се молим, та по застъпничеството на Майката Божия, ангелите и светиите, Бог да им даде място блажено и спокойно.
             И в книга „Премъдрост на Иисуса, син Сирахов“ четем: “Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“(Сир.7:36)
            Знаем и от апостол Павел, че трябва да отправяме „просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци“ (1Тим.2:1) – в това число и за нашите починали.
            Нашата грижа за тях не е приключена. Те се нуждаят от молитвите на Църквата. Да прочетем псалтир за упокоение, да дадем имената за упоменаване в църквата, да дадем милостиня в тяхно име – ето делата на любовта, която „никога не отпада“.
              Бог да упокои отвека усопшите в лоното Авраамово.

Снимка: https://www.rubrika.eu