Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий заедно със славния Йоан с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.  

Иконата е копирана от http://www.toshev.blogspot.bg

към Начало

28 януари

Тропар на преподобни

           Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост, не ни лишавай от Твоите милости, но по техните молитви в мир насочвай нашите души.

          На 28.01. Църквата почита учителите на крайния Изток – боговдъхновени книжовници, чудотворци, аскети и светители, просияли със святост, дивни Божии угодници, облагодатени съсъди на ранната църква в Сирия (4 век), там където и днес земята се напоява с кръвта на стотици мъченици.

Иконата на свети Ефрем е копирана от http://www.vyksa-eparhia.ru
Иконата на свети Исаак е копирана отhttp://www.st-alipy.ru

към Начало

            Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.

            На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.

догмат – основна верова истина

Назианс – древен град в Мала Азия

към Начало

Наука и религия – няколко думи към една стара тема…

          Наскоро един интелигентен и образован човек сподели, че не би могъл да се обърне към вярата, защото науката притежава силни неопровержими аргументи срещу религиозното съзнание.
           Дали наистина е така? Съществува ли противоборство „наука – религия*“? Не е ли прекалено старомодно придържането към подобно схващане? Или повсеместното разпространение на този предразсъдък му придава очертанията на истинност (това напомня времето, когато марксистката теза, че „религията е опиум на народите“ се схващаше като постулат). Или по-скоро противопоставянето на религията ще рече противопоставяне на религиозната институция, т.е. просто афиширане на антиклирикална* позиция.
            Нима наука и религия са несъвместими? Нима боравенето с относителните истини е несъвместимо с полето на Абсолютната Истина?
             Религията, в частност християнството, обяснява света от първи причини, а науката – от последни причини, религията дава отговор на „Защо?“, а науката на „Как?“ Науката борави с относителни истини в сферата на единичностите, а религията – с изложението на Абсолютната Истина, спрямо Която всеки човек взема отношение.
            А когато науките се опитват да обяснят първите причини, те излагат хипотези. Ето – за сътворението на света имаме креационизъм* (в частност „библейски креационизъм“) срещу еволюционизъм*. Но изборът на хипотезата, към която да се придържаме, също ни отвежда в сферата на вярата. Защо приемаме еволюционизъм от дарвинов вид като естествен, аксиоматичен научен възглед, възглед сякаш научен в най-висша степен? Приемаме го само защото тази хипотеза ни е представена като единствена в учебниците от дните на детството, когато са формирани представите ни.

Има още →

20 Януари

Тропар на свети Евтимий Велики

         Весели се ти, безплодна пустиньо, благодушествай ти, неизпитала болки, защото желаният мъж умножи духовните ти чеда, насади ги в благочестие, изпита ги във въздържание и съвършенство в добродетелите: с неговите молитви, Христе Боже, умири нашия живот.

Тропар на свети Евтимий, патриарх Търновски

        Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христа нашия Бог за тези, които почитат твоята памет.

  Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Иконата е копирана от www.orthodoxroad.com

Твоята агница, Иисусе, зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдалчество приемам, и се съразпъвам, и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе, но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе. По нейните молитви, Господи, като милостив, спаси нашите души.

         Споменът за праведника е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

          На Ивановден, по традиция, град Хасково чества бележито събитие – освобождаването на града от османско владичество с победоносния ход на руските войски, влезли в града на 20.01.стар стил / 07.01.нов стил 1878 година.

Иконата е копирана от www.dodiividi.blogspot.com

към Начало