Седмичен урок    

          Кои са апостолите? Ние знаем, че апостоли са наречени  избраните от Господ дванадесет най-близки ученици (от които отпада предателя Юда), като към тях са причислени свети апостол Павел и свети апостол Матия. Апостолите са пратеници на Бога, те разпространяват Христовото учение. Апостоли са и избраните седемдесет души, които разпространяват надалеч Божествените истини. В най-широк смисъл, апостоли са всички ревностни християни, които с живота и делото си спомагат за разпространяване на Христовото учение непроменено, каквото Сам Христос го донесъл на земята .
            Какво знаем за светите братя Кирил и Методий? Солунските братя, както ги наричаме с любов и благодарност, произлизат от семейство, почитано не само заради високото си положение в обществото, но и заради голямото си благочестие и силна вяра в Бога. Майка им е българка. Методий управлява една славянска област във Византия, но става монах, а по-късно игумен на един манастир в планината Олимп (Мала Азия). Свети Константин, наречен „Философ“, заради голямата си ученост и забележителното си красноречие, завършва прочутата висша Магнаурска школа в Константинопол (столицата на Византия) и е преподавател там. Поверена му e и патриаршеската библиотека при величествената константинополска църква „Св. София“, като често го изпращат на дипломатически мисии от византийска страна.

Защо светите братя Кирил и Методий са равноапостоли? Защото стават просветители и разпространители на Христовата вяра сред много народи и племена. Подобно на първите апостоли те неуморно проповядват, пътуват, претърпяват унижения, гонения, клевети, отблъскват нападките на еретици и отстояват  чистотата на Христовото учение, оставят многобройни ученици, като последните стават достойни продължители на равноапостолското им дело. Цели народи получават знание за Христовите истини, благодарение на светите братя и тяхното дело.
Апостолски мисии. Първата мисия на св. Константин Философ e като дипломат на Византия ­ при сарацините (араби-мюсюлмани, които воюват срещу Византия, отнемат от нея земи и задържат пленници). Толкова аргументирано говори той пред тях, че „ги наддума по всички въпроси ­ така, че те му се чудят, изпадат в удивление“.  В този спор свети Константин убедително изтъква предимствата на християнската вяра и успява да постигне освобождаването на хиляди християнски пленници, които връща във Византия.
Двамата братя са изпратени на друга мисия при хазарите на полуостров Крим. След убедителната реч на свети Константин хазарските водачи са готови да признаят християнската вяра за най-добра. Покръстени са много, а хиляди пленени християни  са върнати по родните им места.
Книжовно дело. Несъмнено боговдъхновено е делото на двамата солунски братя, което поставя началото на славянската писменост и проповядване на Христовото учение на разбираем за славяните език.  Свети Константин създава буквите на първата азбука (глаголицата) в манастира на своя брат Методий. Двамата братя започват превеждането на евангелието и най-важните богослужебни книги. По молба на моравския княз Ростислав и по поръка на византийския император, те се отправят да разпространяват xристиянството на славянски език във Великоморавия (днешна Чехия). Това е третата им мисия. Двамата братя създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на достъпен за славяните език. Вече се отслужва литургия (най-важното християнско богослужение) и на славянски, а не само на гръцки и латински език.
Кирило-Методиевите ученици неуморно се трудят за преписване и превеждане на свещените книги, и за тяхното разпространяване.
Борба с ересите. Още като млад свети Константин провежда словесен спор с патриарха иконоборец Йоан VII Граматик и аргументирано го оборва (иконоборството е ерес, която отрича почитанието на иконите). А когато отиват във Великоморавия, братята се сблъскват с триезичната ерес. Какво знаете за тази ерес? Това е грешното схващане, че еврейският, гръцкият и латинският – „трите свещени езика“ са единствените езици, на които може да се проповядава Словото Божие, според надписа на Пилат, който той поставя над Кръста Господен.
          Поради възникналите конфликти с немското духовенство те отиват в Рим да защитят делото си пред папата (папа се нарича епископа на Рим). Блестящото красноречие на Кирил склонява римския епископ да признае официално славянския език наред с другите езици, на които може да се проповядва и да има богослужение.  В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език.
В Рим Константин се разболява тежко. Преди смъртта си приема монашество и получава монашеското име Кирил, с което име е по-известен. На 14 февруари 869 г. умира и е погребан в базиликата „Сан Клементе“ („Св. Климент“) в Рим. В предсмъртната си молитва той горещо моли Бога да бъде опазена вярата и да се разрастне Христовата Църква.
Гонения. След официалното признаване на славянския език за богослужебен език, римският папа поставя свети Методий архиепископ на Панония и Моравия. Но клеветите срещу светителя продължават, докато накрая враговете му от средите на немското духовенство успяват да го хвърлят в затвора, където  бива измъчван.  И по време на големите гонения свети Методий продължава своето дело на славянски равноапостол. Умира на 6 април 885 г. и е погребан във Велеград с почести от признателното население.
Учениците на светите братя са преследвани и гонени от тези земи. Отправят се към България, където с голяма радост са приети от българския цар Борис – Михаил Покръстител. Той им създава условия да организират книжовни школи и така очите на българите са отворени за Божието слово. Свети цар Борис е богомъдрият и далновиден владетел, който стои в основата на културния и книжовен разцвет в България, известен като „Златен век“.

 Въпроси към урока:
1.Кои са първите апостоли? – дванадесетте ученици, призовани непосредствено от Господ (от които отпада предателя Юда) и причислените свети апостол Павел и свети апостол Матия, както и 70-те апостоли, които разпространяват надалеч Христовото учение.
2.Къде са родени светите братя Кирил и Методий? – те са родени в град Солун в семейството на благочестиви родители и възпитани в християнската вяра; майка им е българка.
3.Как двамата братя посветили живота си на Бога? – големият брат Методий бил монах и игумен, а по-късно епископ, а малкият Константин се отличил с голяма ученост и използвал красноречието си за обръщането на много хора към християнството. Преди смъртта си свети Константин приел монашество и получил монашеско име Кирил.
4.Защо двамата братя са наречени равноапостоли? – защото станали равни на апостолите със своето дело на просветители на славянските народи – създали славянобългарската азбука, превели с учениците си Библията и богослужебните книги, и през целия си живот неуморно се трудили да разпространяват християнството и да обучават свои последователи в утвърждаване на вярата.
5.Кои са учениците на светите братя? – светите Горазд, Ангеларий, Наум, Климент и Сава.
6.Кои от Кирило-Методиевите ученици пристигат в България? – светите Климент, Наум и Ангеларий. Свети Ангеларий скоро след идването си в България умира, а светите Климент и Наум започват голяма книжовна и просветителска  дейност.

 Задача: Прочетете откъси от „Проглас към Евангелието“, чийто най-вероятен автор е свети Константин Кирил Философ.

Което са пророците някога предрекли:
Христос идва да сбере народите,
защото светлина е той за целия свят.
Ето, сбъдва се в Седмия век то.
А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово,
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!
Този дар от Бога ви е даден,
дар Божи е за стоящите отдясно,
дар Божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.
……………………………………….
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
…………………………………………………..
Устата, неусещащи вкуса на сладостта
човека правят да е като камък,
но много повече безкнижната душа
във человеците е мъртво нещо.
……………………………………….
А туй и свети Павел, учейки, изрече,
отправяйки молитвите си нявга Богу:
„Желая думи пет да изрека,
но всички, братя, да ги разберат,
отколкото безброй слова неясни“
………………………………………….
И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст Божий,
да кажем: „Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?
Както от семето, що пада на нивята,
така [посято е] в сърцата хорски,
на тях пък трябва дъжд от букви Божии,
та плод божествен да покълне много.
……………………………………………..
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.
……………………………………………
А вие, народи, необичащи врага,
щом мислите да се сразите с него яко,
усърдно дверите на разума открийте,
оръжие приели здраво днес,
което Книгите Господни изковават,
та главата на лукавия съвсем да смажат.
………………………………………………….