Лука 19:1-10.

          След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст, и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
           Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост.
И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
          Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

         Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий заедно със славния Йоан с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.  

Иконата е копирана от zona4.arhiva-ortodoxa.info

          Свети апостол Павел казва „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) Тези наставници в Христа, често запечатали вярата със собствената си кръв, тези праведници, просияли в святост – преводачи и тълкуватели на библейските текстове, боговдъхновени епископи, покръстители на цели народи, облагодатени църковни писатели, живи камъни в градежа на църквата, добри пастири на Христовото стадо – ето това са светите отци от първите векове на християнската ера.

„Хората ценят богатството, а Бог – смирената душа“ преп. Исаак Сириец

          Какво значи това? Какво ще рече смирение? Защо за християните това е толкова важно? Защо думата „смирение“, употребявана в социалното пространство остава приравнена с малодушие, родено от страх?
          За нас, средностатистическите хора, лишени от религиозната култура на семейната среда „смирение“ звучи странно и непонятно. Не знаем какво стои зад тази дума, която е начело в стълбицата на християнските ценности. В обичайното си използване „смирение“ най-често се превежда на нашия нецърковен език като „примирение“.

Има още →

 Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 13 урок

        Въпроси за преговор:
1.Какво е притча? – притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват важни духовни истини.
2.Кои са блудните синове? – хората, които не търсят радост в общението с Бога, а в удовлетворяване на своите страсти.
3.Как  бащата от притчата посреща разкаяния блуден син? – прощава му всичко и му възвръща синовната чест и достойнство (слагането на пръстен на ръката показа това)
4.Кого олицетворява добрият баща? – олицетворява Самият Бог с Неговата всеопрощаваща любов към каещия се грешник.

Притчата за добрия самарянин
Лука 10:25-37

          Когато Господ Иисус Христос започва своята обществена проповед, около Него винаги се събират множество хора, жадни да чуят Неговите божествени и поучителни слова. Идвали и еврейски законници. Законниците са учени мъже, които познават добре Мойсеевия закон. Те били законоучителите при храма, които проповядвали сред народа божествените истини. Макар и да били изучили до съвършенство старозаветните книги и да познавали изискванията на закона, те в своята гордост презирали по-нискостоящите в обществото и често осъждали другите в непознаване и нарушаване на закона, макар че сами не го изпълнявали. Когато Господ Иисус Христос излязъл на проповед сред народа и много хора го последвали, законниците се изпълнили със завист и търсели случай да го злепоставят. Често те задавали различни въпроси на Господ, за да Го изпитат колко добре познава закона, а също и да го уловят, ако могат, в нарушаване на заповедите.
          Веднъж, когато Христос бил заобиколен от множество народ, един законник, за да Го изпита, казал: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ Макар Господ да знаел целта на въпроса, не отказал да продължи разговора и запитал: “В закона какво е писано?“

Има още →

          Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.

         Лука 18:35-43

          А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
          Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи, но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
          Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя?
          Той рече: Господи, да прогледам.
          Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси.
          И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.    

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Иконата е копирана от www.orthodoxroad.com

Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 12 урок

Притчата за блудния син
Лука 15:11-32

        По страниците на евангелията (Колко са евангелията? – четири)  Господ Иисус Христос често си служи с притчи. Знае ли някой какво е притча? Притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват важни духовни истини.
          В евангелието на Лука Господ разказва притчата за един баща, който има двама сина. Семейството живее в мир и разбирателство, като се прехранва с честен труд. В дома цари ред и се спазват добрите нрави.  Но по-малкият брат пожелава да напусне дома, защото иска да изпита предизвикателствата и насладите на непознатото. Иска от баща си да раздели имота и да му даде онази част, която му се полага по право. Бащата не отказва да изпълни желанието на сина си, макар болка да свива сърцето му от предстоящата раздяла и неизвестността. Скоро след това синът взема своя дял и тръгва на път.

Има още →

Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 11 урок

Въпроси за преговор:
1.Какво представлява тайнството Венчание (Брак)?  Венчанието е благославяне на брачния съюз между мъжа и жената от свещеника и духовно единение между тях при действието на Божията благодат.
2. Как трябва да се подготвят младоженците за Венчанието? – като получат напътствия от свещеника за придобиване на съответната нагласа и разбиране на това, което трябва да се случи – вечното единение. Добре е бъдещите съпрузи да се изповядат и причастят, за да започнат съвместния си живот с опростени грехове.
3.Какво представлява тайнството свето Причастие? Причастието е тайнство, чрез което вярващият приема във вид на хляб и вино самото Тяло и Кръв на Господ Иисус Христос за опрощаване на греховете и за вечен живот.

 Тайнство Изповед

          Светото Причастие е велико и страшно тайнство, защото приемаме самото Тяло и Кръв Христови, достигаме единение с Господа, и според Неговото обещание, само така можем да получим прошка на греховете и живот вечен.
          Припомнете си от изученото в 3 клас, кога можем да пристъпим към Причастие и как трябва да се подготвим? Подготовката ни трябва да е подобаваща за това велико тайнство. Към Причастие може да пристъпи този, който е изпитал своята съвест и се е покаял за греховете си и който е изповядал греховете си пред свещеника.„Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане…“- с тези думи апостол Павел напомня за значението и важността на изповедта преди да пристъпим към чашата с Причастието (Кор.11:26-30).

Има още →

        Днес, на 7 януари – Ивановден, в катедралния храм „Успение Богородично“ – Хасково, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в съслужение с Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, архиерейският наместник на Хасковска духовна околия, свещеници от Пловдив и града, отслужи архиерейска света литургия с молитвеното присъствие на градоначалника на Хасково, областния управител и множество богомолци.
        В блестящата си проповед Негово Високопреосвещенство разказа за аскетическия живот и пламенното, нетърпящо никаква измама и двуличие служение на Предтечата Господен. Словото Божие е живо и действено и като двуостър меч разсича истината от лъжата, отделя доброто от злото и показва пътя за спасение. Пловдивският митрополит не спира да се моли за богоспасяемия град Хасково, който днес чества 138 години от своето освобождение, когато православните братя от Русия навлизат в града и на петвековното робство е сложен край.