Детско творчество

Детско слово                 Детски рисунки                           Приложно изкуство

Детско слово

Радост за нашето неделно училище

        Магдалена Георгиева – възпитаничка на неделното училище при храм „Свети Димитър“, град Хасково, е отличена с награда на III-тия конкурс, организиран от Пловдивска митрополия, по случай големия християнски празник Въведение Богородично.
           На 19.11.2016 г. в храм „Света Петка“, град Пловдив, бе раздаването на наградите на отличените деца-участници и техните учители.

Въведение Богородично
(есе)

         Вчера имах лош ден и реших да отида в храма да се помоля. Видях една икона, която привлече вниманието ми. На нея бе изобразено малко момиченце, което вървеше по високите стълби на храма. Видях свещеника, целунах му ръка и го попитах: „Кое е това момиченце и защо се изкачва само по стръмните стълби?”
        Той се спря до мен и започна да разказва: „Това е малката Мариам. Нейните родители дълго време са се молили на Бог да ги дари с дете. Когато се родило дългочаканото и измолено от Бога дете, от благодарност те обещали, когато стане на три години, да я поверят на свещениците в храма, да я научат да служи на Бога. Макар и много малка, Мариам помагала на майка си, а съседите казвали възхитени: „Леле, какво добро дете и как помага на майка си!“
         Когато дошъл денят, майка й и баща й да се сбогуват с нея, тя тръгнала сама по високите стръмни стълби в храма, а в храма свещениците  я посрещнали с много обич. Те се грижели за нея и за още малки момиченца и ги възпитавали до дванадесетгодишна възраст. Там бъдещата Майка на нашия Бог се научила да обича хората, да бъде добра, кротка, смирена и търпелива и винаги усмихната. Освен това я научили на домакинска работа, като да чисти, да готви, да шие и още други неща.
         Свещеникът ми обясни: „Виж, мило дете, следвай пътя на Богородица, а това е пътят към храма, към Господ, и се стреми да научиш и другите да следват този път, а не пътят към света, който е потънал в зло.“
        Магдалена Николаева Георгиева, 12 години, 6 клас

Спомени от лятото

          Рано сутринта станах щастлива и бодра, защото беше дошъл деня, в който трябваше да замина на поклонническо пътуване с неделното училище.
          Всички си намерихме места в автобуса и отпътувахме за манастира „Свети Георги“ в Поморие. Пътуването, както винаги, беше много приятно, макар че по пътя имаше малка авария, но по Божия милост всичко се оправи и ние пристигнахме благополучно в манастира. Монасите и послушниците  бяха много гостоприемни с нас и ни приеха в тяхната света обител. Нощта дойде и ние преспахме в манастира.На следващия ден отидохме в Созопол и посетихме новопостроената църква „Св.св. Кирил и Методий“, в която се поклонихме на мощите на свети Йоан Кръстител.
След това всички заедно отплувахме с малко корабче до остров „Свети Иван“. На него имаше останки от местата, където в миналото са пребивавали монаси. Там, на същия остров, изследователите бяха открили мощи на свети Йоан Кръстител, които сега се пазят в Созополската църква, която посетихме. На острова всичко беше много диво, имаше различни птици.След като се прибрахме отново в манастира, някои отидоха на плажа, а други останаха в манастира. Сутринта на последния ден, ние станахме рано, за да отидем на литургия. Тя беше много хубава, защото всички свещеници служеха заедно. След службата, хората, които се бяха изповядали, се причастиха. Доста деца взеха причастие. Всички се прибрахме по стаите, за да съберем багажа си, защото за съжаление беше последният ден. Сбогувахме се с монасите в манастира и отпътувахме обратно за Хасково.

          Поклонническото пътуване беше много забавно и в същото време полезно. Много ми хареса и се надявам да има още безброй такива. Споменът винаги ще бъде с мен!!!
Виктория Тодорова

Моето първо поклонническо пътуване

          Рано сутринта децата от неделното училище потеглихме от Хасково към южното Черноморие. Когато пристигнахме в Созопол отидохме на поклонение на мощите на свети Йоан Кръстител в църквата „Св.св. Кирил и Методий”. Запалихме свещички и за спомен си взех памуче, напоено с мощите на светеца. На мен ми стана интересно как през всички тези векове мощите са успели така добре да се запазят. В храма имаше много туристи, които също като нас се поклониха пред мощите на светеца.
          След това тръгнахме да плажуваме на „Каваците”. Вечерта нощувахме в храма „Свети Георги” в град Поморие. Всички служители в храма бяха много мили и гостоприемни. Природата в храма беше прекрасна. Създаваше усещане за спокойствие и благодат. В двора имаше дървета с райски ябълки и много цветя. По стените на храма бяха нарисувани сцени от Библията.
          На втория ден от нашето поклонническо пътуване посетихме стария град Несебър и старите църкви „Свети Стефан” и „Свети Спас”, както и музея „Стари Несебър”. Така успях да разбера какъв е бил животът през 17 и 18 век, богослуженията в църквите и как са изглеждали самите църкви. След разходката се бяхме изморили и се върнахме да си починем в манастира „Свети Георги”  в Поморие.
          На третия ден имахме два избора – да отидем на плаж в Поморие или да отидем да разгледаме храмове в стария град  Поморие. Аз реших да отида в стария град, където посетихме две църкви, които ме впечатлиха. Едната от тях носеше името на Христос и беше построена отпреди 3 века, като бе запазена в това си състояние. На пода имаше каменни плочи, амвон и аязмо, от което сълзеше лековита вода. В другата църква на стената беше нарисувано Успение Богородично, но до починалата Богородица имаше един човек, на който ангел му беше отрязал ръцете. На мен това ми направи впечатление и реших да попитам какво означава. Тогава ми разказаха, че този човек е искал да бутне Богородица, за да падне, но преди да го направи един ангел му отсякъл ръцете със своя меч. Човекът дълго се молил на Бог да му помогне, понеже ангелът му казал така и накрая заспал. На сутринта, щом се събудил, видял, че ръцете му пак са се върнали. Тази история досега не я бях чувала и се радвам, че научих нещо ново. След това се разходихме из стария град, ядохме мелби, но и плажът не ни избяга. Отидохме и там. Привечер, когато се прибрахме в храма, се случи нещо много вълнуващо в моя живот. Сега аз за първи път се изповядах и ми олекна. Почувствах се като новородена.
          Ето че дойде и последният ден, неделя, от нашето пътуване, в който щях да взема причастие. Сутринта станахме рано и отидохме на църквата. Имаше литургия, на която присъстваха руски поклонници. Пееше руски девически хор, който много ми хареса. И ето че дойде момента да взема причастие. Почувствах се щастлива, че съм християнка. След литургията си взех довиждане с послушника, който работеше в храма и се грижеше да имаме всичко необходимо през нашия престой там, като му обещах някой ден пак да отида там, защото много ми хареса. Потеглихме обратно за Хасково, но преди това обядвахме в един ресторант на стария град в Поморие.
          Близко до Бургас има девически манастир, който посетихме. Манастирът беше голям и там имаше само една  монахиня с един послушник, които се грижеха за манастира. Майка монахиня беше така мила да отключи специално за  нас църквата, която разгледахме, а ние специално за нея изпяхме песента „Богородице, Дево”, която научихме в неделното училище. На сбогуване за спомен майка монахиня ни подари иконка на Въведение Богородично и се помоли за нас да ни е лек пътя до дома. Мястото беше неописуемо спокойно,сякаш времето в манастира беше спряло. На мен ми стана чудно как сама монахинята се грижи за този манастир. Откъде има тази енергия?
          Ето че нашето пътуване завърши. Пристигнахме си с Божията воля здрави и невредими отново в Хасково. Дълго ще помня всички прекрасни мигове от екскурзията. Върнах се заредена с положителна енергия за следващата учебна година. Научих нови неща, с които обогатих своето знание и които ще споделя с близките си приятели. Радостна съм, че има неделно училище в Хасково и ви благодаря за незабравимите спомени, които ще остави в мен, организираната от вас екскурзия.
                                          Благовеста Йорданова, 11 г.

 Сътворение

В една вълшебна звездна нощ
усетих аз незнайна мощ.
Помислих си, че има хиляди звезди
като безброй сбъднати мечти.
Как луната се усмихва?
Звездичка денем как утихва…
Какво ли тя си пожелава?
Отсреща гледаш –
няколко звездички
хванали се за ръчички,
тропат нашенско хорце
по смълчаното небе.
Хайде, милички деца,
да се хванем за ръце,
радостни сме всички –
децата-малките звездички.

Виктория Тодорова, 11 г.
                                                                          

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s