Зачатие на света праведна Анна

%d1%81%d0%b2-%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b0-9-%d0%b4%d0%b5%d0%ba

           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,
          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
 
         А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g

Свети Николай Мирликийски Чудотворец

Тропар
               Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността – богатство! Отче, свещено-началниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!

Братя и сестри,
             Почетохме света великомъченица Варвара, почетохме и великия аскет свети Сава Освещени, и днес сме събрани в храма с молитвен възглас да почетем прославен светител, възсиял като слънце в невечерния ден на Божието Царство.
            Честваме свети Николай, епископ на малоазийския град Мир, област Ликия, чудотворец, прославен по целия православен свят. Знаменията, милостите и чудесата, които Бог е сторил чрез този Свой угодник, са неизброими и няма православен християнин, който да не поменува с любов свети Николай.
            Четвъртото столетие на християнската епоха ни е оставило много духовни светилници, много прославени книжовници, светители, аскети и чудотворци. А сред техния сомн, велик сред великите, прославен сред сияещите в слава Божия е светителят Николай, истинско украшение на небесната Църква.
            Благочестив още от младини, и смирен, и ненавиждащ човешката слава, свети Николай всячески се стреми да избегне високата чест на епископския престол. Но Богу е угодно именно той да заеме светителската катедра, за да не се укрие светилник под крина, както се казва в евангелието (Мат.5:15).
            Макар и неизказано благодушен и смирен, изпълнен с безгранична кротост и състрадание към бедни, окаяни и нещастни, свети Николай има доблестта да се опълчи срещу силните на деня, когато са неправи. Има и смелостта да не търпи дори и минута злословието на еретиците, които хулят Господа, както знаем от преданието.
             Още приживе започват многобройни чудеса, сторени по неговата молитва. А след блажената му кончина, свидетелствата на чудотворенето му стават по-многобройни. Той е прославен и с мироточиви мощи, които днес се покоят в град Бари, Италия, в криптата на руското подворие, където ежедневно се служи света Литургия на черковнославянски.
             Велик застъпник е свети Николай за нашия грешен свят. Застъпник е не само за бедните, несправедливо осъдените или плаващи по море, свети Николай е застъпник за всички нас – християните на последните времена. И той, ведно с Майката Божия и Кръстителя Христов, моли свръхестествената Троица за умилостивение, за добавяне на честити и мирни дни, за пробуждане на християнската ни съвест, за душевни сили на малкото Христово стадо – сили, нужни ни, за да стоим във вярата.
             Живеем в лукави времена. Живеем в свят, лишен не само от християнски, но дори от общочовешки ценности. Нашият свят е доминиран от сили, които са явно богопротивни, сили, за които унищожаването на всеки нравствен порядък, на всяко естествено развитие на личността е първостепенна цел.
             Компромисите и извращенията, които слагат печат на всяка сфера на обществения живот, са още един повод да осъзнаем, че нашето Царство не е от тоя свят. Нашата родина е небесната ни прародина – рая, който чрез Възкресението и Възнесението на Спасителя отново е достъпен. Ние, Христовите, живеем в тоя свят, но всъщност не сме от тоя свят. Нашето очакване е новото небе и новата земя, на която обитава правда (2 Петр.3:13).
             С очите си виждаме, че тоя свят лежи в злото. Със сърцата си знаем, че предстоят решения, съдбоносни за нашия живот на християни. С ума си съзнаваме слабите си душевни и телесни сили, които не са в състояние да се опълчат срещу всеобщото отстъпление от Христа.
             Онова, което ни дава сила – на нас, войнстващата Църква, както са наричали християните, живеещи в света, е молитвената помощ на Майката Божия, на ангелите и светците. А сред тях сияе свети Николай с велико дръзновение пред Божия престол. Затова и се молим:
              „Светителю, отче Николае, моли Господа за нас“
             Застъпи се за нас, отче Николае, да имаме сила и посока, да не се объркаме в лъжовния дух на погибелното време.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Владичицата Богоматер и на свети Николай.
             Честит празник!
 
           Честито на всички именици!
Иконата е копирана от http://vesti.fkmsradio.com

Свети преподобни Сава Освещени. Свети преподобни Нектарий Битолски

 

5 12

           С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил, и стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Саво, отче наш. Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.

Прочетете житията на днес честваните светци : Житие на свети Сава Освещени  и Житие на свети Нектарий Битолски


Братя и сестри,
            В благодатните дни на Рождественския пост честваме тържествени светийски празници. Днес възпоменаваме свети Сава Освещени, велик подвижник на четвъртото столетие, прославен отшелник, просиял с истински духовни подвизи, поставен за наставник и водач на всички оттеглили се в пустините на Палестина.
             Чистотата на неговия живот и чудодейната му молитва го направили широко известен, от което преподобния цял живот се опитвал да се опази.
             Неговата най-голяма духовна радост била безмълвната молитва и ръкоделието, с което си изкарвал прехраната. Наречен е Освещени, защото йерусалимският патриарх е настоявал свети Сава да се сдобие с презвитерски, тоест свещенически сан.
              По онова време мнозина идвали на уединение и за отшелнически живот в пустините край река Йордан и около Йерусалим. Те черпели от духовния опит на преподобния и братството на свети Сава основало цветущ манастир, сияещ с духовна светлина чак до дните на ислямското нашествие.
Свети Сава починал с тиха и блажена кончина в пещерата си, където безброй години възнасял молитва, на 94 годишна възраст.
Бог да ни укрепява и прощава греховете ни по неговите свети молитви. Амин!

Иконата на св. Сава е копирана от http://www.pinterest.co.uk , а на св. Нектарий Битолски от https://abvgd.eu

Проповед на Неделя десета след Неделя подир Въздвижение

Света великомъченица Варвара

 f39
1 12              Да почетем света Варвара, защото с помощта и оръжието на кръста, тя – всечестната, разкъса примката на врага и като птица се освободи от нея.

Иконата е копирана от https://dominicus-artist.weebly.com

Презентация за света Варвара

Свети апостол Андрей Първозвани

 
      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

          Подвизи и страдания на свети апостол Андрей Първозвани
             Свети Андрей, Първозваният Христов апостол, син на един евреин, на име Иона, брат на светия първовърховен апостол Петър, бил родом от град Витсаида. Презирайки суетата на този свят и предпочитайки девството пред съпружеството, той не пожелал да встъпи в брак, но като чул, че светият Предтеча Иоан проповядва на Иордан покаяние, оставил всичко, тръгнал след него и останал негов ученик. Когато светият Предтеча, посочвайки минаващия оттам Иисус Христос, произнесъл: “ето Агнецът Божий”, свети Андрей заедно с другия ученик на Предтеча, когото считат за евангелист Иоан, оставил Кръстителя и тръгнал след Христа. Той намерил брат си Симон (Петър) и му казал: “намерихме Месия (което значи Христос)” и го завел при Иисус. След това, когато ловял заедно с Петър риба на брега на Галилейско море и Иисус извикал към тях, като им казал: “вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”- тогава оставил по Господния зов мрежите, тръгнал заедно с брат си Петър след Христа. Андрей бил наречен Първозвани, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.
            А когато след доброволните страдания на Господа, след Възкресението Му, свети Андрей приел, както и другите апостоли, Светия Дух, който слязъл върху него във вид на огнен език, и когато били разпределяни страните, на него му се паднали по жребий страните Витинскии Пропонтидски, с Халкидон и Византион, Тракия и Македония, простиращи се до самото Черно море и Дунав, а също – Тесалия, Елада, Ахаия, Аминтин, Трапезунт, Ираклия и Амастрида.
            Свети Андрей минал през тези градове и страни, проповядвайки Христовата вяра, и във всеки град приел много скърби и страдания. Подкрепян от всесилната Божия помощ, той търпял с наслада всички бедствия за Христа. Най-много мъчения претърпял той в един град, наричан Синоп: тук го прострели на земята и като го хванали за ръцете и за нозете, почнали да го влачат, били го с дървета, хвърляли по него камъни, изтръгнали му пръстите и зъбите; но той, с благодатта на своя Спасител и Учител, отново се оказал здрав и изцерен от раните си. Като тръгнал оттук, той минал през други страни: Неокесария, Самосати, Алани, страните на абаските, зигите, босфоряните. После отплавал към тракийския град Византион, където първи проповядвал за Христа и като научил мнозина, поставил презвитери на Църквата; за епископ на Византион той ръкоположил Стахий, за когото свети апостол Павел споменава в посланието до Римляни. А самият той, понасяйки апостолски страдания и трудове в благовествуването на Христа, обходил Понт, крайбрежието на Черно море, Скития и херсонитите.
             Той посетил още и Рим, след това се върнал в гръцката област Епир, и отново дошъл в Тракия, като утвърждавал християните и им поставял епископи и наставници. Като минал през много страни, той достигнал Пелопонес.
………
            Накрая бил разпънат на кръст и се представил пред Господа в последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра, където и досега, по молитвите на апостола, на хората се подават много благодеяния.
            След като изминали много години, мощите на свети апостол Андрей, по заповед на великия цар Константин, били донесени от мъченик Артемий в Константинопол и положени заедно със свети евангелист Лука и със свети Тимотей, ученика на свети апостол Павел, в пресветлия апостолски храм, вътре в свещения жертвеник.
            По молитвите на Твоя апостол, Христе Боже, утвърди в православието Своите верни и ни спаси. Амин!
Източник: https://pravoslavenhram.com
Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

На 28 ноември почитаме Свети Петнадесет Тивериополски – струмишки свещеномъченици и мъченици

          Имя Божии угодници, свързани с родната църковна история, но малко известни на съвременния православен българин. Такива са например св. Пимен Зографски, св. вмчк. Меркурий, св. Роман Търновски, св. Михаил от Потук, св. вмчк Потит Сердикийски, а също и днес честваните свети Петнадесет Тивериополски (Струмишки) свещеномъченици.  Ето тяхното житие,  което намираме в деня на мъченичеството им – 28 ноември.
          Тези раннохристиянски мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник) (361-363).

       Това били епископите Тимотей и Теодор (участник в Първия Вселенски събор през 325 г, побягнали от Никея, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.
       След екзекуцията им през 362 г. местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им. При аварските и славянските нашествия античният Тивериопол бил разрушен, гробовете на мъчениците – забравени. Векове наред християните в Струмица само по предание знаели за разигралите се някога драматични събития.
       След покръстването на България, по нареждане на св. Княз Борис Михаил, комитът Таридин, който управлявал тези земи, се заел да издири светите им мощи. Те трябвало да бъдат положени в строящия се тогава съборен храм на р. Брегалница. След своеобразни археологически разкопки мощите били открити, но местните хора възроптали, че им се отнема това сакрално богатство. Таридин постигнал компромис – били отнесени мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий), а другите останали в Струмица.
       При Цар Симеон в новия храм били пренесени мощите и на останалите мъченици. Както разказва Теофилакт Охридски (началото на ХІІ в.), за тях била съчинена прослава, като богослужението се извършвало на български език от свещеници – ученици на св. Климент Охридски.
       Когато храмът на р. Брегалница престанал да съществува, може би във времето на османското завоевание, мощите отново останали скрити в земята. Единствено ръката на мъченика Петър се пазела в Струмица, но по време на Балканските войни през 1913 г. и тя била отнесена от някакъв грък в гр. Кукуш (дн. Килкис, Гърция). В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, чиято памет местните българи почитат на мястото, където по предание някога те били посечени.
Иконата е копирана от https://bg.wikipedia.org/

На 25 ноември почитаме свети Климент Римски и свети Климент Охридски

     
Тропар на свети Климент Охридски
Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.
Братя и сестри,
           Чухме литургийното евангелско четиво според евангелист Йоан, където Господ Иисус Христос се именува „Добрият Пастир“. Христос е Добрият Пастир, Който полага душата Си за овцете. Той и затова прие плът, слезе от небесата и стана във всичко подобен нам, освен в греха, за да ни изкупи и спаси, за да вдигне на раменете Си като грижовен стопанин загубената и наранена болна овца – това е смазаният от греха, смъртта и дявола човешки род.
           А всички епископи, всички свещенослужители, които пасат вярното Христово стадо, се стремят да бъдат пастири, които полагат душите си за словесните овце.
          Такъв епископ е днес честваният свети Климент Римски, толкова свързан с нашата църква. Той е свещеномъченик, убит в края на първото столетие. Неговите мощи се покоят в Херсон – древното название на Кримския полуостров, където светите братя Кирил и Методий ги намират и тържествено връщат в Рим, който тогава е православен.
           Смята се, че точно в Рим един от учениците на светите братя – Климент е ръкоположен и получава при ръкоположението именно името на свети Климент Римски. Този ученик от числото на светите Седмочисленици е свети Климент, известен като Охридски чудотворец – преводач, организатор на обучението на славянските проповедници, химнограф и автор на житията на светите Кирил и Методий.
           Знаем за неговото колосално просветителско дело сред българите в Македония, където той, изпратен от свети цар Борис-Михаил Покръстителя, обучава за кратко време над 3000 души за свещеници на разбираемия славянобългарски език.
           Прекланяме се пред живота и делото на достойни за почит и удивление светители, които успяха да последват Пастиреначалника Христа и да бъдат образец за добри пастири.
           Бог да се смили над духовните ни немощи по техните свети молитви. Амин!
Икони – https://chuongtrinhchuyende.com и https://sr.wikipedia.org

Света великомъченица Екатерина

OLYMPUS DIGITAL CAMERA          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

Иконата е копирана от http://www.vesti.mk

Въведение Богородично

Въведение           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Въведение Богородично – денят на християнското семейство
           Защо Въведение  Богородично е ден на християнското семейство? Какво значи да си християнин във все по-оскъдяващото на благочестие време? Какво изобщо е да си семеен, без да си венчан, което вече е твърдо правило на двойките „на семейни начала“? Не е ли християнството средновековна одежда, която събира прах в килера, наред с кукерските ни костюми и някоя носия? Животът ни – живот на християни ли е?
            Кое е християнското семейство? – Това е семейството, изповядващо Христа с дух и истина, семейството с обща молитва на трапезата, с икони и горящо кандило, с възпоменаване на смисъла на празника! Колцина са тези, които се черкуват и причастяват в този ден заедно с децата си.
            Светите богоотци Йоаким и Анна дават невръстната младенка Мария в храма, а ние трябва да поведем децата към храма, да съпреживеят общата молитва, да усетят Божието присъствие там. Можем ли да ги изтръгнем от таблетите и телефоните, за да дойдат на църква?
            Къде сме самите ние, обредовите християни, тъй нежелаещи да вникнат в скритите смисли на църковните символи? Не е ли изтъркано оправданието, че сме живели в безбожническо  време? Никога не е късно да сме с Христа. Нали Той помилва и дошлите в единадесетия час!
           Самите ние дали сме „въведени“ действително в храма на вярата или просто отиваме да запалим свещ както ни е научила някоя наша набожна баба, която отдавна вече е покойница?
           А смеем ли да идем в храм сега, когато мнозина се отдръпнаха от страх пред коварната и прилепчива болест? Да не би (о, ужас) да се страхуваме и от приобщаване със Светите Тайни, което е капан и примка за мнозина?
           Къде сме днес, в деня на християнското семейство? Ще ни покрие ли Майката Божия със Своя омофор, ще се застъпва ли за нас, окаяните, съвсем объркани и загубили духовни сили днешни християни? Или наистина солта губи силата си …          

Иконата е копирана от https://art-antik.com.ua

Свети Йоан Златоуст

13 11

             Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.
За покаянието
            Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта. Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника ги очиства напълно от тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги умием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и много други споменати в светото Евангелие.
             С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях.
Из книгата „Избрани Златоустови беседи на нравствени теми“ под редакцията на П. Черняев, изд. „Тавор“, София, 1992 г.

 

Икона: https://katekhytyka-1.blogspot.com/2017_11_26_archive.html