Честит Еньовден!

Рождение на свети Йоан Кръстител
01-1

общо Еньовден           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org

Свети Дух

 

 

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

1

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

Поучение на празника на Свети Дух
Братя и сестри,
            На вчерашния ден, Петдесетница, честваме слизането на Светия Дух над апостолите в Сионската горница, станало по обещание на Спасителя. Преди Своето Възнесение Той приканва учениците да стоят в Йерусалим, докле се облекат в сила отгоре. Това се случва 10 дни след Възнесение Христово, когато е големия старозаветен празник Петдесетница. Това е честване на Синайското законодателство – даването на 10-те Божии заповеди на Мойсей на планина Синай. Голямо множество народ – юдеи и прозелити, ще рече приели вярата в Единия Бог езичници, са се стекли в Йерусалим за този празничен ден. И на Господ е угодно точно тогава да изпрати Светия Дух, Утешителя, Който от Отца изхожда, Духа на Истината, изпратен чрез Сина да слезе над главите на апостолите и Майката Божия. Това е и рождения ден на Църквата, защото от деня на християнската Петдесетница започва апостолската проповед. Дарбата езици, дадена в широк мащаб на ранната Църква, служи за да се разпространи Христовото учение до край земя.
          Днес продължаваме честването на това величествено събитие – слизането на Светия Дух, Който и досега живее и действа в Христовата Църква. Този Дух Свети всеки от нас е получил с Миропомазването си след Светото Кръщение. И нещо повече, апостол Павел съветва:“Духа не угасяйте!“- ще рече да не пропадаме в тежки и непокаяни грехове, да не оскверняваме с грях телата си, които са храмове на Светия Дух, да знаем, че сме призвани да станем благодатни съсъди, горящи с никога неизчезващата вечна Божия любов. Амин!
          Честит празник на всички! Причастието на Светия Дух да е с всички вас.
Копирайте Поучение на празника на Свети Дух, 2019
Прочетете Петдесетница. Основаване на Църквата

Стенописът е копиран от www.steuphemia.org.au

Честита Петдесетница!

Петдесетница (Света Троица)

Сратозаветна Св. Троица

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

Тропар Петдесетница
         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

 Братя и сестри,
           Живата вода, обещана от Спасителя Христос, е благодатната сила на Светия Дух, Който е изпратен от Отца на празник Петдесетница. Христос се възнесе на небето, от което никога не е отстъпвал като Бог, за да може Утешителят, обещан от Него, да бъде пратен.
И Светият Дух, Който слиза във вид на огнени езици над учениците и над Божията Майка в йерусалимската горница, дава могъщата сила на апостолската проповед – божественото знание, на което не може да се противостои.

             И от този миг – денят на Петдесетница, виждаме учениците, които при страданията на Христос се бяха заключили, поради страх от юдеите – виждаме учениците като богомъдри и неустрашими проповедници на евангелието, за което се сдобиват с мъченическа смърт.
              Тази жива вода – благодатният извор на Светия Дух, не спира да извира от тайнствения, мистически живот на Църквата Христова, според Господнето обещание, че Той ще бъде с нас до свършека на света.
            Защото всяко тайнство – кръщение, венчание или ръкоположение, всяка молитва, всеки водосвет струи изобилно същите благодатни струи на Светия Дух, Който слезе над учениците на петдесетия ден след Пасха.
             И всички ние се освещаваме и облагодатяваме с благодатните дарове на Духа, щом сме тук и щом участваме в светотайнствения живот на Църквата.
Днес е рожденият ден на Христовата Църква, на която портите адови няма да надделеят, рожденият ден на спасителния духовен кораб, съграден да понесе призваните от всички времена, приютени в него сред бурното море на духовната лъст, съблазън и мрак. Затова и казваме, че Църквата е една непрестанна Петдесетница.
               Младенческите дарби са заглъхнали и е останала по-голямата от всички – любовта Христова, която никога не отпада. Тази любов Христова е знак, белег на Духа в нашите сърца. Ако я имаме, значи у нас блика живоносния извор, превръщащ се в река от жива вода.
               Затова братя и сестри, да се стараем да придобием любовта Христова, която е над всичко. И тази любов ще ни даде взор, според който всеки е наш брат, защото носи Божия образ, всеки е важен и ценен в Божиите очи и всеки излъчва светлина. Ако виждаме така света и ако жалим немощните, без да ги осъждаме, значи благодатта на Светия Дух е в нас.
            Честит празник! Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
Копирайте Проповед на Петдесетница
Иконата е копирана от http://поисков.рф

Задушница

0206171319

Братя и сестри,
            Днес възпоменаваме молитвено нашите починали сродници в съгласие с апостол Павловите думи “възнасяй молитви, просби, моления за всички човеци“. В това число са и отходилите във вечния живот наши сродници, за които Църквата не спира да се моли. Моли се, защото знаем, че те са живи, така както Господ Иисус Христос ни наставлява: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.
              Да, при нас ги няма, предали сме сътвореното от земна пръст тяло на сродната му пръст, но един ден, в часа на Съда, гробовете ще се отворят, починалите ще възкръстнат, душите ще се единят със своите тела, вече преобразени и блестящи, както казва апостолът “всинца ще се изменим“. Затова и гробът не е просто място на тление, а чертог, от който един ден ще бъдем призовани за неописуемия изгрев на вечния живот.

Има още

Възнесение Господне (Спасовден)

8

1

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,
              Възнесение Господне е велик Господски празник. Честваме онзи знаменателен миг, подробно описан в книга „Деяния на светите апостоли“, когато на 40 –тия ден от Своето Възкресение Спасителят възкачвапридобитата от Него при Въплъщението човешка природа, възкачва я отново на небето, към отворените райски двери и дори по-високо от небесата. Защото Христос въздига човешката природа, човешкото естество, да не забравяме, че Той – Изкупителят е Богочовек, въздига човешкото естество до престола отдясно на Отца.
            Защо отдясно? Защото дясното е почетната, равночестната страна – Христос е отдясно на Отца, Синът Божий споделя една същност, една чест и слава с Отца, Който е нероден и със Светия Дух, Който животвори.
           Това е денят на Спасението – на спасението, което Богочовекът вече осъществи, древното проклятие е снето, небесните двери са отворени за човеците, може да се радваме и да ликуваме. Скоро Спасителят ще изпрати и Светия Дух, Утешителя, Който ще научи апостолите на истинска богомъдрост и знание, на вникване в истинския смисъл на Писанието, и ще разкрие в пълнота тайните Божии. Това ще стане на Петдесетница, когато честваме  рождения ден на Църквата.
           През тези 40 дни от Възкресение до Възнесение Спасителят се явява нееднократно с промененото си тяло, неподлежащо вече на пространствено-времевите начертания. Той влиза при заключени врати, невинаги е разпознат външния Му вид.
          Христос беседва за Царството Божие и разкрива неговите тайни. Не е постоянно с учениците, за да могат да свикнат, че телесно Той не ще бъде вече с тях. За всички е ясно, че Сам Господ говори с тях.
          И ето, на Елеонската планина, пред очите на голямо множество ученици и на Майката Божия, Христос се възнася на небето. И знаем, че точно от небето, със сила и слава голяма Той ще дойде да съди живи и мъртви в деня на славното и величествено Второ Пришествие.
           Да даде Господ живите да Го посрещнат изправени, стоящи във вярата, с плодове на покаяние, а починалите да намерят добри дела и мисли за свое оправдание. Да даде Господ и ние да сме в числото на онези, които по застъпничеството на света Богородица и светиите, Бог  ще помилва. Амин!
Копирайте Проповед на Възнесение Господне (Спасовден), 2019
Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org

Честит празник!

52a18b24b9c9c
Поучително слово на 24 май
Братя и сестри,
            Макар да честваме нашите прославени просветители – светите Кирил и Методий на 11 май, днешният ден – 24 май е официалният празник на създаването на старобългарската азбука, празник на всички българи с православно самосъзнание, на всички учащи, на цялата интелигенция, на целия народ, ограмотен да пише на кирилица.
           Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука.
           Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди.
           Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“.
             Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите.
            Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи, е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители.
            Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма.
            Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука.
           По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!
Иконата е от регионалния исторически музей на град Добрич

Преполовение на Петдесетница. Свети мъченик княз Йоан Владимир

3

            На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.
Житие на свети мъченик княз Иоан Владимир
           Свети княз Йоан Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Иконата на свети Йоан Владимир е копирана от http://voanerges.rs

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org