Задушница e

zadushnica

Братя и сестри,
             Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години.
Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
Да не забравяме и четивата от книга Псалтир.  Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всики, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!
Копирайте Проповед на задушница, 2020
Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg

Възнесение Господне (Спасовден)

Възнесение

1

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,
            Възнесение Господне – Спасовден е велик Господски празник. На този ден, четиридесетият след Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, е време, през което Спасителят често се явява и беседва с учениците и отваря ума им, за да разбират Писанията. На този четиридесети ден след Възкресението Си Господ извежда апостолите вън от Йерусалим, близо до Витания. Там пред очите на голямо множество народ, сред които и Божията Майка, Христос се възнася към небето.
             Този ден е наречен Спасовден, защото Спасителят завършва Своето дело по спасението на изгубения човешки род. Човешката природа, придобита от Него при Въплъщението, днес се възнася към небето. До този миг райските двери бяха затворени за човека, още от онзи момент, когато прародителите бяха изгонени от рая и Бог сложи херувим с огнен меч да пази рая, за да не се върне човекът в него.
            Но ето – Богочовекът ни изкупи. Богочовекът ни спаси. Човешката природа се възкачва към небето и то много по-високо отпреди. Човешката природа сяда отдясно на Отца. Това е неописуемо величие, неизразима висина, величествена и страховита.
           Възможността за спасение вече е дадена. Христос я даде на нас – човеците. А дали ще поискаме да усвоим изкупителните му заслуги, дали ще пожелаем да се устремим по този отворен вече за нас път към небесната ни прародина – това е въпрос , който всеки решава в дните на този наш единствен земен живот.
           Сега е моментът да се борим, да копнеем, да молим, да принасяме покаяние, да бъдем милостиви без мярка, да не осъждаме – сега, в този ни живот. Защото този ни живот е единствен, единствено и неповторимо време, дадено за нашето спасение.
          Райските двери са отворени. Христос ни кани. Христос иска всички да достигнат до познание на истината и да се спасят.
          Нека и ние да се потрудим за делото на нашето спасение. Защото това е най-важното, да не кажа – едничко важното дело на живота ни. Защото ако достигнем истински духовен живот, то покрай нас ще се спасят мнозина.
          Свети Серафим Саровски казва: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят“.
         Да даде Господ всекиму тази благодатна придобивка.

         Благодатта на Възнеслия се Спасител и любовта на Бога Отца и причастието на Светия Дух да е с всички вас! Амин!
Копирайте Проповед на Възнесение Господне, 2020
Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org

Свети царе и равноапостоли Константин и Елена

OLYMPUS DIGITAL CAMERA21

            Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри,
               Светата Православна Църква възпоменава днес равноапостолния император свети Константин, дал свобода на християнската вяра след цели 3 века гонения, и неговата майка  – боголюбивата Елена, намерила по светите земи Кръста Господен и множество светини, свързани със земния живот на Спасителя. Затова и на иконата на днешния празник виждаме заедно майката и сина, допринесли тъй много за утвърждаването на Христовата вяра, а между тях е Кръстът Господен.
             Нека помним, че кръстното знамение се явило на небето и на император Константин и на цялата му войска преди битката с неговия конкурент – езичника император Максенций. Константин имал и сън, в който му се явил Самият Господ. По словата на Спасителя, той заповядва да се изобрази кръст върху оръжията, щитовете и шлемовете на войниците.
            До този момент кръстът е бил знак на позорна и безчестна смърт, знак на лоша поличба. От този миг, от тази победа, император Константин, утвърден още от младини в ценностите на християнската вяра от своя баща, започва да гради християнизацията на огромната Римска империя.
              Негово дело е преместването на столицата от Рим в Константинопол, който цели 10 века е център на християнската империя и култура . Той остава в историята и със знаменития Милански едикт от 313 година, с който обявява християнството за официална религия.
             Така Христовата Църква излиза от мрачината на катакомбите, за да въздигне прекрасните храмове на Живия Бог, където в огромните кръщелни стотици вярващи се приобщават към вярата.
            По желание на света Елена са въздигнати и множество храмове в Йерусалим, Витлеем и над местата, където се случват чудесата и беседите на Господ Иисус Христос из Палестина.
            В дните на богопротивните учения, разразили се през 4-ти век, свети Константин свиква Първия Вселенски събор, присъства на откриването му и моли всички епископи за мир и съгласие в Христа. На този събор се формулират основните верови истини на апостолската Църква, известни като „Символ на вярата“, който става общ за цялата Православна Църква. Чуваме го всеки път по време на света Литургия – той е молитва по-ярка от всяка друга, изповедание на нашата идентичност като християни, като Христови чада.
            Казвам „чуваме го“, ако в този момент не звъннат нашите телефони или не спрем да разговаряме. Защото сякаш забравяме къде сме попаднали и какво се случва. Църквата е пълна с ангели, съслужащи с нас, а ние сме улисани в делничните грижи и не съумяваме да въздигнем сърцата си нагоре и дори не се смущаваме, че пречим на общата молитва.
             Нека бъдем по-внимателни към делото на нашето спасение. По-благоговейни, по-съвестни, да се стремим към духовното небе, към този наш истински дом, където сияят увенчани светиите, сред които и днес честваните равноапостолни майка и син – светите Константин и Елена. По техните молитви, Господ да ни вразуми и помилва. Амин!
           Честит празник!
           Честито на всички именици!
Копирайте Проповед на 21 май, 2020

 

Преполовение на Петдесетница

28681

3

            На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница.  В християнската древност този празник е бил изключително тачен. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този старозаветен празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни. Извършвал се особен обряд – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника.
В евангелието на свети Йоан Богослов се разказва:„А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светии още не бе даден..“ (Йоан 7:37-39).
Тези думи на Господа се споменават от Църквата на празника Преполовение. Господ говори за жадуващите души на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.
         Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org

11 май – Светите равноапостолни Кирил и Методий

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

тропар на св. Кирил и Методий

          Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.
Братя и сестри,
            Днес честваме нашите прославени просветители – светите братя Кирил и Методий –  създателите на славянобългарската азбука.
           Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука.
           Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди.
           Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“.
             Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите.
            Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители.
            Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма.
            Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука.
           По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!
Иконата е копирана от http://www.migrantheritage.com

 

Пренасяне мощите на свети Николай – летен Никулден

09

9 май – Пренасяне мощите на свети Николай Чудотворец

6 12

         Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината; със смирението си получил величие, с бедността – богатство. Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

        Паметта на свети Николай честваме два пъти през годината – на 6 декември, когато светителят се представил на Господа и на 9 май – денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир, където бил епископ, в град Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.
Братя и сестри,
             На днешния ден Църквата поменава велики светии. Свети пророк Исая е един от четиримата „големи“ пророци от Стар Завет, наред с пророците Иеремия, Иезекил и Даниил. Наричат го с право „пети евангелист“, защото твърде ясно описва последните дни на Спасителя Христос и Неговите страдания.
             Честваме днес и пренасяне мощите на свети Николай, Мирликийски чудотворец от Азия в град Бари, Италия, където тогава пребивава огромна православна общност. Това се случва, защото през 11 век градчето Мира, област Ликия, вече попада под ислямска власт. Днешният ден затова е и наречен „летен Никулден“.
           В същата година, когато са пренесени мощите, а това е 1087 г., свети Николай се прославя с още едно чудо – чудотворно спасение на удавено в морето дете.
           Днес поменаваме и светите новоселски мъченици. Това са двама свещеници, неколцина монахини и една мирянка, които приемат мъченическа смърт по време на трагичните Баташки кланета. Това се случва в манастир „Света Троица“ край село Априлци. Тяхната канонизация е обявена заедно с канонизацията на светите Баташки мъченици.
            На днешния ден се чества и победата над хитлерофашизма, едно сатанинско, човеконенавистно учение, чиято убийствена злост погубва стотици и хиляди човеци в дните на Втората Световна война. Да се помолим и за безчисленото множество православни, отдали живота си за тази победа.
            Бог да помене всички праведници в Своя Небесен Чертог. Амин!
            Христос воскресе!
Прочетете и копирайте Житие на свети Николай
Копирайте Проповед на 09.05.2020

Иконата е копирана от http://mojepravoslavlje.blogspot.bg

 

Честит Гергьовден!

w600_Obraz-svyatogo-velikomuchenika-Georgiya-Pobedonosca
Тропар Св. ГеоргиКато освободител на пленените
и защитник на бедните,
като лекар на болните и победител на царете,
победоносче, великомъчениче Георгие,
моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Възлюбени чеда на Светата Църква,
            Щастливи сме, че заедно честваме светия великомъченик Георги, прославен по целия християнски свят. И го честваме точно в дните, когато не е отшумял най-светлият празник за всички нас – Христовото Възкресение. И ако се вгледаме в житията на светиите, виждаме колко е голяма вярата и дръзновението им – до степен, че претърпяват не само материални щети, не само подигравки и изгнание, прогонване от престижна работа, но претърпяват чудовищни страдания и умират за Христа, увенчани с най-светлите венци на мъченическия подвиг. Сред дръзновените и прославени мъченици е и свети Георги, на когото младостта и благородният произход не са попречили да се откаже от всяка привързаност към земния живот.

Има още