Въведение Богородично

06

Въведение

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Братя и сестри,
           Днес честваме Онази, Която в пророческо вдъхновение предвидя за себе си: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“(Лука 1:48)
           Тържествуваме заедно с девиците, понесли запалени свещи и запели химни, въведението на тригодишната Мария в Йерусалимския храм. За това празнично събитие от живота на невръстната младенка знаем от Свещеното Предание, явено в раннохристиянски текстове и в словата на много свети отци, чествали този ден.
            Праведните богоотци свети Йоаким и света Анна, решават да изпълнят своя обет – да отдадат на служба Богу роденото от тях дете. С множество роднини от своите царски и свещенически родове, богоотците потеглили от Назарет за Йерусалим.
            Блажени Теофилакт пише, че не само земният Йерусалим се събрал да види това празнично шествие, но и небесният град Йерусалим – светите ангели Божии се събрали да видят преславното въведение на малката отроковица в храма.
            И ние, ведно с тях ликуваме да съзрем избранницата Божия – Онази, Която ще се удостои след броени години да стане Вместилище на Невместимия.
            Свещеникът от Авиевата смяна – Захария, бащата на свети Йоан Кръстител, посреща Тази, Която ще се превърне в Новата Ева – Ева, чрез която вече ще се извърши спасението на човешкия род.
            Защото чрез прародителката Ева грехът влезе в света, а чрез Преблагословената Девица се осъществи дългочаканото избавление.
            Да дерзаят пророците, които в своя боговдъхновен взор говореха за възлюбената от Бога Владичица, да дерзаят тези, които я описваха в старозаветното писание като неопалима къпина, покарал Ааронов жезъл, Божий кивот, руно Гедеоново и множество предобрази, които се отнасят за Пречистия съсъд, в който Бог благоволи да се всели.
             И на иконата на днешния празник се виждат високите стъпала към храма, които сама Пренепорочната изкачва, за да влезе в Светая Светих  по Божие благоволение, в Светая Светих – там, където първосвещеникът влиза само веднъж годишно и произнася Божието име.
             Знаем, че света Анна често е идвала да навести своята дъщеря. Малката девица бързо изучила старозаветното Писание в съвършенство – затова често я виждаме изобразена с книга или хурка в ръка.
             Светата Дева се е обучила на изкусно ръкоделие – шиене и тъкане, тя е шиела храмовите завеси. Нейният живот в храма е бил молитва и труд.
              Ето така – в богосъзерцание и служение на Бога, Мария се е готвела за великото чудо – възвишената тайна на Божието Домостроителство, а именно – Боговъплъщението.
               Днес по традиция християнските семейства са в храма, за да почетем този славен празник. И да се приобщим със Светите Тайни – Тялото и Кръвта Господни.
               Редно е да знаем и друго – че не подобава да напускаме богослужбата преди края на светата литургия. Свети апостол Павел казва:“ Не напускайте събранието“. Има древни канони от съборите на светите отци, които налагат анатема на всеки, който не достоява до края на службата.
               Мнозина по незнание мислят, че когато завесата се спусне и каже: „Святая святим“- „Светинята е за светиите“, мнозина мислят, че службата е свършила.
               Тръгвайки си, те обръщат гръб на светлите ангели, които невидимо са изпълнили храма по време на претворяването на Светите Дарове.
                Когато тръгнем ненавреме, падаме под запрещението на древните църковни канони и сами се подлагаме на осъждане.
               Едва след възгласа на свещеника „С миром изидем“ – „С мир да излезем“, можем да тръгнем, щом имаме уважителна причина.
               И ако досега не сме знаели това, незнанието няма да ни се вмени за грях, но щом вече го знаем – нека да направим нужното за нашето спасение.
               Бог ни е дал свободна воля, но от нас зависи как ще я използваме.
                А сега нека всички, подготвили се с пост и лична изповед пред своя изповедник, да пристъпят към Светата Чаша!
                С вяра, благоговение и трепет да се молим – Тялото и Кръвта Христови да ни са за спасение, просветление и вразумление. Амин!
Копирайте Проповед на Въведение
Иконата е копирана от http://www.kanon-tradition.ru

Свети Йоан Златоуст

20140930_0033

13 11

             Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.

Свети Мина

detail0

св. Мина
         Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

        Иконата е копирана от http://www.johnsanidopoulos.com

Архангелова задушница

      1
             Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.
           Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртвиа на живи, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”.  И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очи и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден” (2 Тим.1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.

Има още

Свети Пимен Зографски

sv-pimen

Братя и сестри,

           На днешната дата  – 3-ти ноември, българската православна църква чества дивен светия  – свети Пимен Зографски. За съжаление той е малко известен на нас, днешните християни, но е пресветъл светилник – чудотворец, иконописец, благоговеен монах и наставник в Христа, лечител и съградител на църкви и манастири.
           Той живее в годините на османското робство. Неговите родители, родом от София, също са удостоени със святост. Още като младеж, Павел – така е било мирското му име, изучава четмо и писмо, пеене и иконопис. Душата му копнее за монашески живот. И Бог го призовава в Света гора да се подвизава и да просияе в святост. Зографската обител става негово място за подстрижение. А подвизите му са толкова много, че игуменът му разрешава да поеме тежкия кръст на отшелничеството. Така свети Пимен – Пимен е монашеското му име, заживява в уединение и е надарен с видения.
            Сам свети Георги – покровителят на Зографската обител, му се явява и го приканва да поеме по пътя на проповедничеството и утвърждаване на вярата сред поробените братя на своето отечество.
           И наистина, свети Пимен успява да обнови 300 църкви и да съгради 15 манастира в Софийска епархия, както пише житиеписецът му – неговият ученик, монах Памфилий. Чудесата на боговдъхновения пастир карат мнозина да водят своите болни и да просят молитвите му.
           Свети Пимен обновява и манастири и църкви във Видинско и край Силистра. В пределна старост, с видение Бог му известява деня на неговата кончина и светецът се завръща в Черепишкия манастир, за да се представи там на Господа, както му бе поръчал свети Георги. Свети Пимен се причастява със Светите Тайни и предава Богу дух в 1610 година.
          По неговите молитви, Бог да ни прости и помилва!

Храм „Свети Димитър“, Хасково, чества своя храмов празник

73

         На 25 октомври, в навечерието на празника на свети великомъченик Димитър Мироточиви, храм „Свети Димитър“ посрещна вярващите с тържествения звън на празнична вечерня.
        На празника – 26 октомври, утринната служба започва в 8 часа, като следва света литургия, молебен канон, празничен водосвет и братска трапеза.
        Да помолим свети Димитър да се застъпи пред Бога за душевното ни здраве и спасение.

Тропар св Димитър

            Великомъчениче, ти, който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.
Разгледайте презентацията Свети Димитър
Копирайте презентацията Свети Димитър

 

Свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец

1910

св.иван

            Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.
Българските светци – небесни покровители на нашия народ.
Свети преподобни Йоан Рилски и света преподобна Петка Българска
           Много светци са просияли на нашата земя, затова много са и нашите застъпници пред Бога. Но от всички най-известни и близки на всеки българин са свети Йоан Рилски и света Петка Българска, към които прибягваме в молитвите си най-често.

           Кое е общото в живота на тези двама светци и в техния подвиг? Те живяли през 10 и 11 век. Свети Йоан се родил в българското село Скрино, под Рила, а света Петка в град Епиват, на брега на Мраморно море, също в българско семейство. И двамата от младини обикнали Бога и закопняли да посветят живота си на Него. След смъртта на своите родители, те раздали всичко на бедните и отишли в манастир, а по-късно се отдалечили в усамотение, за да прекарат дните си единствено в служба на Бога и в молитвено общение с Него.
             Къде живял свети Йоан Рилски? Той отишъл навътре в дебрите на Рила планина, която била тогава пълна с диви зверове, трудно достъпна за човешки крак и затова наричана Рилска пустиня. Само с една кожена дреха на гърба си, той се усамотил в тази сурова планина, хранел се с горски треви и плодове. Знаете ли какво растение Бог дал да израсте до убежището на светеца, което да му служи за храна? – сланутък, растение като нахута, което давало оскъдна храна на Божия човек.
            Къде живяла света Петка? Тя се поклонила на светите места и се оттеглила в Йорданската пустиня. Тук в горещата пустиня тя търпяла зной и жажда, хранела се с пустинните треви, като възлагала цялата си надежда на Господа. Както свети Йоан, така и света Петка прекарали не година, две в пустинно усамотение, а много години и така достигнали старост.
            Светци, които живеят в усамотение, далеч от хората, като свети Йоан Рилски и света Петка, са наречени отшелници. Те не претърпяли мъченическа смърт, като свети Георги или свети Димитър, защото по това време нямало такива жестоки гонения срещу християните. Техният подвиг е друг. Те се отрекли от света, от всичките му удобства и удоволствия, от общуване с хората, а посветили живота си само на Бога, като прекарвали заради Него в строг пост, непрестанни молитви и сълзи на покаяние. Този техен подвиг е твърде труден, но Бог ги пазел и им давал сили да издържат на всички трудности. Така те победили злото в себе си, техните сърца се изчистили от всяка страст, от всеки грях, достигнали святост. Такива светци църквата нарича преподобни, защото във всичко се стремяли да бъдат подобни на Бога – в кротостта, смирението и любовта към ближните.
            Твърде малко хора разбират в какво се състои техния подвиг. Немалко  смятат оттеглянето им от света за егоизъм и желание да избягат от човешките проблеми. Много хора си задават въпроса какъв е смисълът на такъв живот, който според тях не принася никаква полза на обществото.

           Напротив, точно техният подвиг, тяхната святост, техните непрестанни молитви омилостивяват Бога и спасяват света от много злини. Достигнали духовно съвършенство и изпълнили евангелската заповед за любовта към Бога и ближните, светците денем и нощем се молят на Бога за нас. Макар и отдалечени от света, те имат дар на прозорливост, знаят всичко което се случва с нас, обикновените хора, чуват молитвите ни, които шепнем пред иконите в храма, виждат сълзите, които проливаме, когато сме сами със своите болки и проблеми. Когато светците принасят нашите молитви пред Бога и се застъпват за нас, Бог приема тяхното застъпничество, защото те са Божии хора, Божии приятели. Бог се смилява над нас, заради техните молитви. Защото „голяма сила има молитвата на праведника“ (Иак.5:16).  Когато свети Йоан Рилски се помолил за един бесноват човек, който никой не можел да укроти, нито да излекува, светецът като се обърнал с молитва към Бога, възвърнал разума на бесноватия и той напълно здрав се върнал у дома си.
            Кога почитаме свети Йоан Рилски и света Петка Българска? На 14 октомври почитаме света преподобна Петка, а на 19 октомври – свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
            Свети преподобни отче Йоане, моли Бога за спасението на нашите души!
Света преподобна Петка, моли Бога да запазим вярата си чиста!

Иконата е копирана от http://www.galleryplovdiv.com