Свети апостол Андрей Първозвани

 
      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

          Подвизи и страдания на свети апостол Андрей Първозвани
             Свети Андрей, Първозваният Христов апостол, син на един евреин, на име Иона, брат на светия първовърховен апостол Петър, бил родом от град Витсаида. Презирайки суетата на този свят и предпочитайки девството пред съпружеството, той не пожелал да встъпи в брак, но като чул, че светият Предтеча Иоан проповядва на Иордан покаяние, оставил всичко, тръгнал след него и останал негов ученик. Когато светият Предтеча, посочвайки минаващия оттам Иисус Христос, произнесъл: “ето Агнецът Божий”, свети Андрей заедно с другия ученик на Предтеча, когото считат за евангелист Иоан, оставил Кръстителя и тръгнал след Христа. Той намерил брат си Симон (Петър) и му казал: “намерихме Месия (което значи Христос)” и го завел при Иисус. След това, когато ловял заедно с Петър риба на брега на Галилейско море и Иисус извикал към тях, като им казал: “вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”- тогава оставил по Господния зов мрежите, тръгнал заедно с брат си Петър след Христа. Андрей бил наречен Първозвани, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.
            А когато след доброволните страдания на Господа, след Възкресението Му, свети Андрей приел, както и другите апостоли, Светия Дух, който слязъл върху него във вид на огнен език, и когато били разпределяни страните, на него му се паднали по жребий страните Витинскии Пропонтидски, с Халкидон и Византион, Тракия и Македония, простиращи се до самото Черно море и Дунав, а също – Тесалия, Елада, Ахаия, Аминтин, Трапезунт, Ираклия и Амастрида.
            Свети Андрей минал през тези градове и страни, проповядвайки Христовата вяра, и във всеки град приел много скърби и страдания. Подкрепян от всесилната Божия помощ, той търпял с наслада всички бедствия за Христа. Най-много мъчения претърпял той в един град, наричан Синоп: тук го прострели на земята и като го хванали за ръцете и за нозете, почнали да го влачат, били го с дървета, хвърляли по него камъни, изтръгнали му пръстите и зъбите; но той, с благодатта на своя Спасител и Учител, отново се оказал здрав и изцерен от раните си. Като тръгнал оттук, той минал през други страни: Неокесария, Самосати, Алани, страните на абаските, зигите, босфоряните. После отплавал към тракийския град Византион, където първи проповядвал за Христа и като научил мнозина, поставил презвитери на Църквата; за епископ на Византион той ръкоположил Стахий, за когото свети апостол Павел споменава в посланието до Римляни. А самият той, понасяйки апостолски страдания и трудове в благовествуването на Христа, обходил Понт, крайбрежието на Черно море, Скития и херсонитите.
             Той посетил още и Рим, след това се върнал в гръцката област Епир, и отново дошъл в Тракия, като утвърждавал християните и им поставял епископи и наставници. Като минал през много страни, той достигнал Пелопонес.
………
            Накрая бил разпънат на кръст и се представил пред Господа в последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра, където и досега, по молитвите на апостола, на хората се подават много благодеяния.
            След като изминали много години, мощите на свети апостол Андрей, по заповед на великия цар Константин, били донесени от мъченик Артемий в Константинопол и положени заедно със свети евангелист Лука и със свети Тимотей, ученика на свети апостол Павел, в пресветлия апостолски храм, вътре в свещения жертвеник.
            По молитвите на Твоя апостол, Христе Боже, утвърди в православието Своите верни и ни спаси. Амин!
Източник: https://pravoslavenhram.com
Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

На 28 ноември почитаме Свети Петнадесет Тивериополски – струмишки свещеномъченици и мъченици

          Имя Божии угодници, свързани с родната църковна история, но малко известни на съвременния православен българин. Такива са например св. Пимен Зографски, св. вмчк. Меркурий, св. Роман Търновски, св. Михаил от Потук, св. вмчк Потит Сердикийски, а също и днес честваните свети Петнадесет Тивериополски (Струмишки) свещеномъченици.  Ето тяхното житие,  което намираме в деня на мъченичеството им – 28 ноември.
          Тези раннохристиянски мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник) (361-363).

       Това били епископите Тимотей и Теодор (участник в Първия Вселенски събор през 325 г, побягнали от Никея, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.
       След екзекуцията им през 362 г. местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им. При аварските и славянските нашествия античният Тивериопол бил разрушен, гробовете на мъчениците – забравени. Векове наред християните в Струмица само по предание знаели за разигралите се някога драматични събития.
       След покръстването на България, по нареждане на св. Княз Борис Михаил, комитът Таридин, който управлявал тези земи, се заел да издири светите им мощи. Те трябвало да бъдат положени в строящия се тогава съборен храм на р. Брегалница. След своеобразни археологически разкопки мощите били открити, но местните хора възроптали, че им се отнема това сакрално богатство. Таридин постигнал компромис – били отнесени мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий), а другите останали в Струмица.
       При Цар Симеон в новия храм били пренесени мощите и на останалите мъченици. Както разказва Теофилакт Охридски (началото на ХІІ в.), за тях била съчинена прослава, като богослужението се извършвало на български език от свещеници – ученици на св. Климент Охридски.
       Когато храмът на р. Брегалница престанал да съществува, може би във времето на османското завоевание, мощите отново останали скрити в земята. Единствено ръката на мъченика Петър се пазела в Струмица, но по време на Балканските войни през 1913 г. и тя била отнесена от някакъв грък в гр. Кукуш (дн. Килкис, Гърция). В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, чиято памет местните българи почитат на мястото, където по предание някога те били посечени.
Иконата е копирана от https://bg.wikipedia.org/

На 25 ноември почитаме свети Климент Римски и свети Климент Охридски

     
Тропар на свети Климент Охридски
Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.
Братя и сестри,
           Чухме литургийното евангелско четиво според евангелист Йоан, където Господ Иисус Христос се именува „Добрият Пастир“. Христос е Добрият Пастир, Който полага душата Си за овцете. Той и затова прие плът, слезе от небесата и стана във всичко подобен нам, освен в греха, за да ни изкупи и спаси, за да вдигне на раменете Си като грижовен стопанин загубената и наранена болна овца – това е смазаният от греха, смъртта и дявола човешки род.
           А всички епископи, всички свещенослужители, които пасат вярното Христово стадо, се стремят да бъдат пастири, които полагат душите си за словесните овце.
          Такъв епископ е днес честваният свети Климент Римски, толкова свързан с нашата църква. Той е свещеномъченик, убит в края на първото столетие. Неговите мощи се покоят в Херсон – древното название на Кримския полуостров, където светите братя Кирил и Методий ги намират и тържествено връщат в Рим, който тогава е православен.
           Смята се, че точно в Рим един от учениците на светите братя – Климент е ръкоположен и получава при ръкоположението именно името на свети Климент Римски. Този ученик от числото на светите Седмочисленици е свети Климент, известен като Охридски чудотворец – преводач, организатор на обучението на славянските проповедници, химнограф и автор на житията на светите Кирил и Методий.
           Знаем за неговото колосално просветителско дело сред българите в Македония, където той, изпратен от свети цар Борис-Михаил Покръстителя, обучава за кратко време над 3000 души за свещеници на разбираемия славянобългарски език.
           Прекланяме се пред живота и делото на достойни за почит и удивление светители, които успяха да последват Пастиреначалника Христа и да бъдат образец за добри пастири.
           Бог да се смили над духовните ни немощи по техните свети молитви. Амин!
Икони – https://chuongtrinhchuyende.com и https://sr.wikipedia.org

Света великомъченица Екатерина

OLYMPUS DIGITAL CAMERA          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

Иконата е копирана от http://www.vesti.mk

Въведение Богородично

Въведение           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Въведение Богородично – денят на християнското семейство
           Защо Въведение  Богородично е ден на християнското семейство? Какво значи да си християнин във все по-оскъдяващото на благочестие време? Какво изобщо е да си семеен, без да си венчан, което вече е твърдо правило на двойките „на семейни начала“? Не е ли християнството средновековна одежда, която събира прах в килера, наред с кукерските ни костюми и някоя носия? Животът ни – живот на християни ли е?
            Кое е християнското семейство? – Това е семейството, изповядващо Христа с дух и истина, семейството с обща молитва на трапезата, с икони и горящо кандило, с възпоменаване на смисъла на празника! Колцина са тези, които се черкуват и причастяват в този ден заедно с децата си.
            Светите богоотци Йоаким и Анна дават невръстната младенка Мария в храма, а ние трябва да поведем децата към храма, да съпреживеят общата молитва, да усетят Божието присъствие там. Можем ли да ги изтръгнем от таблетите и телефоните, за да дойдат на църква?
            Къде сме самите ние, обредовите християни, тъй нежелаещи да вникнат в скритите смисли на църковните символи? Не е ли изтъркано оправданието, че сме живели в безбожническо  време? Никога не е късно да сме с Христа. Нали Той помилва и дошлите в единадесетия час!
           Самите ние дали сме „въведени“ действително в храма на вярата или просто отиваме да запалим свещ както ни е научила някоя наша набожна баба, която отдавна вече е покойница?
           А смеем ли да идем в храм сега, когато мнозина се отдръпнаха от страх пред коварната и прилепчива болест? Да не би (о, ужас) да се страхуваме и от приобщаване със Светите Тайни, което е капан и примка за мнозина?
           Къде сме днес, в деня на християнското семейство? Ще ни покрие ли Майката Божия със Своя омофор, ще се застъпва ли за нас, окаяните, съвсем объркани и загубили духовни сили днешни християни? Или наистина солта губи силата си …          

Иконата е копирана от https://art-antik.com.ua

Свети Йоан Златоуст

13 11

             Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.
За покаянието
            Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта. Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника ги очиства напълно от тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги умием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и много други споменати в светото Евангелие.
             С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях.
Из книгата „Избрани Златоустови беседи на нравствени теми“ под редакцията на П. Черняев, изд. „Тавор“, София, 1992 г.

 

Икона: https://katekhytyka-1.blogspot.com/2017_11_26_archive.html

 

Свети великомъченик Мина

Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.
Братя и сестри,
             Днес честваме прославени мъченици, сподобени със сияйни венци в небесния чертог на Царя на славата – Всеподателя Бога. Честваме светите мъченици  Мина, Виктор, Викентий и мъченица Стефанида. Те всички предстоят пред Бога с оръдията на своето мъченичество и сияят по-ярко от звезди в невечерния ден на Божието Царство.
             Но за нас по-известен е свети Мина, египтянинът-воин, причислил се доброволно към небесните жители. Мъченическата му кончина се отнася към 304 година, когато гонението на езическия император Диоклетиан залива цялата Римска империя с потоци християнска кръв.
              Изповядал смело вярата в деня на езическия празник, свети Мина претърпява нечувани страдания и посичане с меч.
              След рождения си ден в Господа – както древните християни наричат деня на нечия мъченическа смърт – след рождения си ден в Господа, свети Мина е прославен от Него с безброй чудотворства. Това обяснява и широката почит към великомъченик Мина в целия православен свят.
              Всеки, който пристъпва с искрена молитва към него и проси неговото застъпничество пред Божия престол, е сподобен с небесно утешение. Защото светецът е измолил от Господа избавление за мнозина.
              И в нашия храм има икона на свети Мина – закрилник на християнския род, помощник срещу силите на злото, пазител на семействата. И тази икона се почита като чудотворна.
              Защото Бог не отминава молитвата от глъбините на сърцата ни. И сега повече от всякога, в това трудно и тревожно време, което ежедневно терзае християнската ни съвест, сега още повече е нужно да прибягваме към застъпничеството на Божиите приятели – светиите.
              И като възпоменаваме чудните им подвизи, за които са укрепени от Христа, да не спираме да молим: Свети мъченици, молете Господа за нас! Молете Го за нас – окаяните, страдащите, объркани християни на последните времена. Молете Го да не отстъпим от вярата, така както вие не отстъпихте от вярата. Молете Го да видим лъжата, която се представя за истина и за добро, и да се предпазим от нея. Молете Го да не отпаднем от едната, света и апостолска Църква, която е стълб и крепило на истината. Молете Го да не се съгласим с диктата на тоя свят, който лежи в злото! Молете Го да останем Христови, да бъдем християни – не само на думи, но и на дела.
               Молете Господа, свети мъченици, и за невръстните деца на нашето страшно и гибелно време, лишено дори от общочовешките ценности. Молете Всемилостивия Спасител да укрие Своите в тайното убежище на Своето спасение. Амин!
               Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на светите мъченици Мина, Виктор, Викентий и благоречивата Стефанида, и по застъпничеството на великия църковен учител и изповедник – свети Теодор Студит.
               Честит и благословен празник на всички!
Иконата е копирана от http://www.aeginapress.gr

Честит Архангеловден!

2        Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Разгледайте презентацията Ангелският свят
Копирайте презентацията Ангелският свят


Братя и сестри,
            На днешния тържествен ден, когато възпоменаваме светите безплътни сили, безчетните свети ангели под водителството на архангел Михаил – на днешния ден Църквата ни призовава да повдигнем взор към небесния ангелски свят.
            Ние често забравяме, че имаме ангели-пазители до себе си, забравяме, че всеки наш грях ги оскърбява и натъжава. Забравяме, че макар телесната ни природа да се родее с животинския, материалния свят, то по дух сме сродни именно с ангелските сили.
            Знаем, че Бог създава ангелите преди хората. Знаем, че падението на сина на зората Денница предхожда грехопадението на прародителите. Уповаваме се и се молим на нашия ангел-пазител никога да не ни напуска, въпреки нерадението ни.
             Защото именно ангелът ни е този, който ни приканва да идем на църква. Именно той ни буди нощем, за да се помолим. Именно той ни призовава да простим някому, докато наранената ни гордост кипи и се бунтува. И пак ангелът ни подсеща и за милостиня, и за всяко добро.
             Всъщност, невидими за телесните ни очи, ангелите-пазители са близо до нас, радостни от всяка наша мъничка стъпка към Бога. Те са радостни и за доброто ни намерение и разположение.
              А как прогонваме ангела с гняв, завист, празни мечтания и похабено време, прекарано пред телевизора, на телефона или в социалните мрежи. Без да сме сторили чудовищни злодеяния, ние малко по малко отстъпваме от целта на нашия живот – да очистим духа си, да осветим скритата стаичка на сърцето, за да заживее там Светият Дух.
               Колко често ни тежат молитвите или ги казваме разсеяно, с блуждаещ ум, прикован в различни други действия. Отделяме за молитва няколко полусънни минути, а колко сме оживени от любим сериал или пред добре приготвена трапеза.
               Колко малко скърбим за греховете си. Може дори изобщо да не ги виждаме. И затвърждаваме една илюзорна представа за себе си, че сме добри хора, добри християни, и нашите отношения с Бога са уредени.
              Дано ангелът, който бди над душите ни, да измоли истинско зрение за собствените ни грехове. За да можем да принесем покаяние и да получим опрощение.
              Дано безплътните сили ни покрият с покрова на своята невеществена слава, струяща от престола на Всевишния.
              Честит и благословен да е днешният празничен ден! Честито на всички именици, носещи славното и добропобедно име на архангел Михаил!
               По молитвите на светите ангели, Господ да ни облагодати и помилва! Амин!

Иконата е копирана от https://society.fakty.ua

Архангелова задушница

1155
1
           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

Братя и сестри,
     По Божия милост отново сме в храма, за да се помолим на Владетеля на живи и мъртви – Всеподателя Бога – да се помолим за починалите ни сродници и за всички от века усопши наши отци, братя и сестри.
    Защото всички сме създадени по Божи образ, всички сме събратя по житейски път, всички носим последиците от грехопадението, а именно греха и смъртността.
     Добре, че Църквата се застъпва за всички нас, за живи и починали, със своите нестихващи молитви. Защото „у Господа всички са живи“(Лука 20:38), а ние скоро ще идем във вечния живот.
     Молим се и даваме милостиня заупокой, както е писано в книга на Иисуса син Сирахов от Стария завет „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир.7:36).
     Тази милост е заупокойната молитва и милостинята, сторена за прощение греховете на починалия.
     Да записваме имената на кръстените наши сродници, за да ги помене свещеникът заупокой, да четем псалтир, да раздаваме милостиня, да нахраним някой гладен – ето какво ни повелява любовта Божия, която е „свръзка на съвършенството“ (Кол.3:14). В поменната трапеза има варено жито, което е символ на възкресението. Защото житното зърно посято умира в почвата зиме, за да израстне като хубав клас за топлика на вечния живот.
     И както сме се грижили приживе за своите обични, така да не спираме и сега да ги обгрижваме и то не само с външни неща – поддръжка на гробове и некролози, но с молитва, панихида и милостиня, които са им най-нужни.
     Бог да упокои всички споминали се от създание мира, в място светло, злачно и покойно, където няма скръб и въздишка, а нас да вразуми и възведе към Своята светлина.
     Амин!

Свети Пимен Зографски

Житие на свети Пимен Зографски
            Свети Пимен бил родом от град Средец, сега София, в България. Родителите му нямаха деца и често се молеха прилежно на пресвета Богородица да им даде чедо, като обещаваха да го посветят на Бога. Една нощ, вече в напреднали години, майка му стоеше пред иконата на пресвета Богородица, молеше се за това и плачеше. След като се умори, седна и задряма в лек сън. И ето, при нея дойде една жена, облечена в бели царски дрехи, а подире й вървяха множество монаси, които паднаха на колене и я молеха да изпълни желанието на тази жена, защото тя е дала обет да подари за служба на Бога роденото от нея и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станаха и запяха чудна песен на пресвета Богородица, а тя пристъпи към седящата майка, положи ръката си върху нея и каза: „Не плачи, о жено! Ето, по благодатта на моя Син, Господ Иисус Христос, ти ще родиш син на тези си години!“ Като рече това, веднага стана невидима заедно с целия монашески сонм, а тя се събуди, стана и благодари на Бога и на пресвета Богородица. Сутринта съобщи на мъжа си това видение, а той като добър Христов раб прибягна до църквата „Свети Великомъченик Георги“ и разказа на своя духовен отец, иконописеца Тома, за видението на своята жена.
           Една година след това видение майката роди в деня на светите апостоли Петър и Павел. След осем дни кръстиха новородения младенец и го нарекоха Павел, защото баща му се наричаше Петър. На рождения му ден бащата сложи трапеза в чест на светите апостоли, като покани всички бедни и нещастни в града и им раздаде половината от своето имущество. А младенецът растеше и се възпитаваше в дома на своите родители в благочестие и чистота. Като стана на двадесет години, баща му си отиде при Господа, а майка му, за да изпълни своя обет, го предаде на духовния си отец иконописеца Тома, който служеше при църквата „Свети Великомъченик Георги“, да го научи на писмо и на страх Божий, за да служи на Бога с праведност и монашеска чистота.
           При този духовен отец той остана шест години, като се научи на писане, четене, пеене и иконопис, неотлъчно беше с него и се поучаваше на словото Божие и на монашеско житие. Но в късо време духовният му отец тежко се разболя и умря в дълбока старост, като обеща на светия юноша, че след 40 дни, когато застане пред страшния престол на Владиката Христа и получи Неговата милост, ще му се яви. А той през тези дни да пребъдва в молитва и пост.
           И наистина, на четиридесетия ден от смъртта му, когато светият юноша пребъдваше в обичайната си молитва насаме, внезапно го осия небесна светлина, след което му се яви неговият духовен отец Тома със светъл венец в ръцете и му рече:

Има още