Свети Харалампий

10.02. Св. Харалампий

      Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

        Братя и сестри,
              На днешния ден с молитва сме събрани в храма, за да почетем велик Божи угодник, светител и чудотворец, увенчан с мъченически венец. Целият живот на епископа на Магнезия – свети Харалампий е отдаден на служение Богу и на човеците. Изряден постник, свети Харалампий неуморно проповядва Христовата истина и не спира да увещава словесното си стадо. Тогава – в началото на 3-ти век е период на гонения срещу Църквата Христова.
              Езическата власт е принуждавала мнозина да се откажат от християнската си вяра. Сред тях има немалко, които са се украсили с твърдо устояване на вярата и с мъченически венец.
              Така и благолепният старец – епископ Харалампий е изтезаван публично и показва изключителна твърдост. Много от езичниците, като виждат с какви чудеса Бог прославя Своите изповедници и мъченици, започват да вярват в Христа.
             Така често пъти се случва при публичните изтезания на християните, особено на тези, които Църквата нарича великомъченици. Десетки, десетки са повярвалите, докоснати от Божията благодат, зрители на мъченическата им кончина.
             Поведен на лобното си място, боговдъхновеният светител се моли* за всички люде на тая земя за тяхното спасение и прощение на греховете. Почитаме го като лечител, избавител от тежки болести по хора и животни, по лозя и ниви. Освещаваме мед в памет на тази постна храна, с която се е подкрепял този съвършен постник. Молим се за неговото молитвено застъпничество, та тлетворният въздух на нашия остарял в грехове и отрови свят да се обърне в блага и лъчиста сила, поддържаща живота.
            Прекланяме се пред Троичната Божия благодат, превърнала Своя избраник в истински храм на Светия Дух, като помним думите на свети апостол Павел „макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор.4:16)
             Обновен, преобразен, пречистен в страданията Божи съсъд е свещеномъченик Харалампий, предал духа си Богу преди посичането на палача.
             По неговите молитви, Бог да ни вразуми, да ни окрили, да изцели душевните и телесни болки на нашето тревожно и скръбно време.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Иконата е копирана от https://сильная-молитва.рф
*Молитвата на свети Харалампий към Господа:
„За мене, Господи, и това е най-великата милост, че Ти ме удостои да видя страшната Твоя слава; но, Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име – нека на онова място, където ще почиват моите мощи, и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора; нали Самият Ти знаеш, че хората са плът и кръв, затова прости им греховете и им дай изобилие от земни плодове, та те като се насищат и наслаждават, сред трудовете си, да прославят Тебе, Своя Бог – Подателя на всяко благо; а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!“

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Митаря и Фарисея

 
Лука 18:10-14
           Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
          Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
           А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
           Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня, понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Братя и сестри,
         От днешната света богослужба, от днешния неделен ден светата Православна църква започва да ни подготвя духовно за подвига на Великия пост. Чухме евангелското четиво за митаря и фарисея. И отново отправяме взор в скришната стаичка на сърцата си, за да погледнем там. И да решим на кого от двамата прилича нашата душа. На кого от двамата можем да бъдем оприличени.
        Дали не сме като надменния фарисей, ревнителя на закона, праведен и благочестив в собствените си очи. Дали не сме като него – лицемерния, който изброява своите заслуги пред Господа и благодари, че не е грешник като окаяния митар.
        Не се ли гордеем с християнското си потекло, с дългогодишното си пребиваване в църквата, с нашите заслуги за православието и вярата? Не се ли мислим за праведни, защото цял живот сме в църквата.
        Не е ли нашето поведение фарисейско, изпълнено с фалшива набожност. Още повече, че сме тъй бързи на осъждане, ропот, хули, богати на всякакви душевни немощи.
         Усетим ли в себе си, в нашето сърце, самодоволство като това на фарисея, то явно е, че сме за оплакване, явно е, че сме далече от истинския духовен живот.
         А колко скръбно е, наистина, че целият ни жизнен път е свързан със църквата, а не можем да вкусим дори частица от очистителната мощ на покаянието. Защото, щом се виждаме и съзнаваме праведни, ние имаме нужда от покаяние. И ето – в лечебницата сме, а можем да останем неизцелени.
        Но да не гледаме и на митаря с представата, че това е идеалният християнин. Да, той си отива оправдан повече от фарисея, казва Господ. Но да не си правим илюзии, че можем да грешим, колкото искаме, че можем да се къпем в окаяна греховност, и после – ще се покаем като митаря и ще се спасим.
         Не можем да разчитаме на това, защото няма как да сме сигурни, че ще имаме време за покаяние. Ние не знаем дори дали ще доживеем до края на този ден. А как може да сме сигурни, че имаме време за митарево покаяние?
         Братя и сестри, Църквата – нашето лоно, нашият кораб на спасение, ни призовава да надзърнем, да погледнем и да прогледнем за действителното състояние на собствения ни духовен живот. Защото от това няма нищо по-важно на света.
         Всеки пост, всяка молитва е възкачване по духовна планина. Да даде Господ сили за духовен подвиг, за истинско проглеждане на духовните ни очи.
         Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от http://www.orthodoxia.it

Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея, 2023

към Начало

Сретение Господне

3

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,
         Днешният ден Сретение Господне е велик Господски празник. За този ден подробно ни осведомява свети евангелист Лука.
         Сретение значи среща. Това е срещата между Стария и Новия Завет, среща между свети Симеон Богоприимец, който не ще вкуси смърт, докле не види Христа Спасителя – среща между него, зарадвания свише и Великия Богомладенец, Изкупителя на света, Княза на мира, изпълнението на пророчествата.
         Безброй поколения юдейски мъдреци, пророци, тълкуватели на закона и вещи в Свещеното Писание учители знаят и ожидат идещия Месия – Помазаника Княз, Който е обещан още след изгонването на праотците от рая. Месията е Онзи, Който ще смаже главата на змията, на древния човекоубиец – бащата на лъжата. Той ще освободи човешкия род от тиранията на греха и ще въведе човеците в Царството на вечната светлина и правда.
          И ето – след столетия очакване, като се изпълнява обещанието към древните старозаветни праведници, се ражда Богоотрокът, Давидовият Син, от утробата на царствена и бедна Девица, която Го носи в храма да бъде откупен.
          Защото още от дните на изхода на израилтяните от Египет, когато техните първородни са избавени от смъртта – още от онези дни всеки първороден е посвещаван Господу, ще рече – всяко момче, на 40-тия ден от рождението си, се представя в храма и майка му принася в жертва Богу агне. А бедните принасят в жертва гургулица или два гълъба. Затова и Майката Божия с Богомладенеца в ръце, съпроводена от праведния Йосиф, Обручника, комуто е поверена грижата за светото семейство – всички отиват в Йерусалимския храм.
          По Божие внушение там е дошъл грохналият от старост праведен Симеон, комуто Бог е разкрил, че ще види с очите си Спасителя. Тази велика милост му оказва Всевишният, а Симеон, вземайки на ръце малкия Иисус възкликва:
          „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“.
           Тези думи споменаваме на всяка вечерня, в края на деня. Защото благодарим Богу, че ни е дал за спасение още един ден от земния живот.
           Неописуема е радостта на пророчица Анна, Фануилова дъщеря, вдовица, пребиваваща в храма в пост и молитва. Тя също разпознава пророчески в новородения Давидов потомък обещания Спасител и гръмко възвестява, че краят на човешките мъки е дошъл.
           Защо обаче страдаме, ще попита някой, защо продължава злото в света? Защото, макар че Спасителят ни е освободил от робството на греха, смъртта и дявола, макар че кръщението ни в Троичния Бог умива първородния грях, Бог зачита нашата свободна воля.
           И точно по силата на тази наша свобода, ние продължаваме да грешим срещу Бога и срещу човеците. Грешим срещу собственото си тяло, което трябва да е храм на Светия Дух. Грешим като създаваме войни, конфликти, грешим като надзъртаме отвъд позволеното чрез генното инженерство с неговите страховити възможности, грешим като унищожаваме създадения за нас свят – нашата земя. Грешим като забравяме Бога. Грешим най-вече, когато отстъпваме от Бога, когато се борим с Бога, когато богохулстваме и целенасочено се борим срещу Божията истина. Грешим, когато възпитаваме  децата в атеизъм или в кривоверие. Грешим най-вече, когато не се покайваме за нищо сторено.
           Грешат цели народи, греши и всеки човек. Дано да даде Господ време, да се покаем и освободим от бремето на нашите недъзи. Защото Спасителят е дошъл, раят е отворен, Изкуплението е осъществено, адът е съсипан, но Бог дълготърпеливо чака нашето обръщане.
           Божието благословение да е с всички, които в душите си копнеят за срещата със Светия Дух и Го призовават в молитва и трезвение, с всички, които със страх и трепет извършват делото на своето спасение.
           Честит и благословен празник! Амин!

Икона: http://www.usashroombars.com

Проповед на Сретение, 2023 Изтегляне

към Начало

Честит Трифоновден!

1.02 Предпр на Сретение

        Небесният събор на небесните ангели надникна към земята, за да види как донасят в храма Младенеца, Първороден спрямо всички твари, роден от Майка, непознала мъж, и с радост пеят заедно с нас песента на предпразненството.
Братя и сестри,
           На днешния ден, по стародавна традиция Църквата благославя трудовете на лозарите и тяхната подготовка за отглеждания още от времето на Ной благословен лозов плод.
          Днес е денят на свети лечител, чудотворец и мъченик Трифон, към когото се обръщаме за молитвено застъпничество в житейските ни дела. Защото знаем, че без Божие благословение напразен и безсмислен, неспасителен ще е целият ни труд под слънцето.
          Молим се на свети Трифон да се застъпи пред Божия престол, та духовната лозница – драгоценната ни душа, за която Жизнеподателят проля Своята кръв – драгоценната ни душа да принесе плод стократен. Да бъдем истинско духовно лозе, угодно Господу – ето това трябва да е нашият стремеж като християни.
          И както сме практични за житейските дела, така нека обърнем внимание и на душите си. Нека се умием във водите на покаянието, за да се облечем в одеждата на смирението, да се потрудим в делото на молитвата и милостинята, да се постараем да намалим осъждането и гнева, и светските навици, които ни пречат.
           Защото светиите се молят за нас, но и нашата свободна воля трябва да е обърната към истинските ни потреби, а това е придобиването на духовни добродетели, чрез покаяние и смирение.
          Това е нашият път – пътят на християните в това лукаво време.
          Господ да ни благослови и умиротвори, по Своята велика милост и по молитвеното застъпничество на Владичицата Дева и всички светии. Амин!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!
Иконата е копирана от http://www.orthphoto.net, храм „Св. Георги Победоносец“, гр. Асеновград

Проповед на Трифоновден, 2023 Изтегляне

   

Свети три светители

765

30.01

         Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий, заедно със славния Йоан, с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.  

Иконата е копирана от zona4.arhiva-ortodoxa.info

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Закхея

 

Лука 19:1-10

         След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
         И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
         Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
         И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек.
         А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
         Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Братя и сестри,
           Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за обръщането и спасението на един окаян грешник, за неговото спасение и на целия му дом.
           Кой е митарят Закхей? Митарите са богата и привелигирована прослойка от юдейското население, бирници – откупвачи на данъци, служещи на презряната от юдеите езическа римска власт, грабители, които често са взимали многократно по-големи такси от хората. Неслучайно названието „митар“ – такъв, който събира митата – „митар“ в представите на обикновения човек е алчен грабител и грешник, още повече, че митарите са родоотстъпници, доколкото служат на езичниците – римляни.

Има още

Неделя на Йерихонския слепец

duminica_a_vi-a_dupa_pasti_-_a_orbului_din_nastere_2
Лука 18:35-43
        А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Братя и сестри,
         Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят изцелява един слепец, който проси край пътя за Йерихон. Нещастникът, пребивавал в пълен мрак, усеща своето избавление. Неговата вяра в Месия, Който иде, за да спаси света, го кара да настоява, да проси и да моли: „Помилуй ме, Иисусе, Сине Давидов!“
          Ето – точно незрящият вижда с очите на сърцето си, че край него минава Синът Божий, Избавителят на пленени, Освободителят от оковите на мрака, Чудотворецът и Възкресителят – минава Онзи, чрез Когото всичко е станало. А мнозина от зрящите с телесните си очи не ще повярват в Христос, въпреки чудесата, изцеленията и словото с Божествена власт.
          Не е ли това изобличение за множеството здрави, зрящи с телесните си очи, уж очакващи Месията юдеи?
          Нали точно онези, които съпровождат Иисус и са възхитени от Неговите чудеса и благодатна сила, са сред тълпата, която един ден ще вика: „Разпни Го!“.
          А прогледналият слепец – пише евангелист Лука – веднага тръгва след Христа.
          Така и ние, ако сме изцелени от мрака на езическите или атеистичните заблуждения, трябва да тръгнем след Христа по тесния път. Християнството не е само одежда, която обличаме, християнството е вътрешна промяна, излизане на вътрешния ни човек, който е богоподобен. Ето този вътрешен човек ликува, когато се молим, постим или извършваме доброделание.
          А колко много си вредим, когато заглушаваме гласа му, допускайки в сетивата си пяната и злобата на днешния ден да замъглява духовния ни взор.
         Не е ли нашето християнство верую само на думи? Живеем ли Христа? Христос обитава и в сърцата ни?
        Ето това е въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе. И дано Бог ни умъдри да видим истинското си духовно състояние, да прозрем скритите недъзи на душата ни.
         Бог да ни вразуми и помилва по Своята велика милост и по застъпничеството на Пресветата Владичица Богородица и всички светии. Амин!

Икона: https://www.bzi.ro

Неделя на Йерихонския слепец, 2022

към Начало

Свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски

123

св. Атанасий и св. Кирил

          Възсияли с делата на православието и като сте погасили всяко злословие, станахте победители – победоносци, обогатили всички с благочестие и украсили величаво църквата, достойно открихте Христа Бога, Който дарува нам велика милост.
          Днес, 18.01., православната църква чества свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски, тези двама светители, прославени с просветителско дело по опровержение на тогавашните ереси. Свети Атанасий Велики е изобличител на арианската ерес, а свети Кирил на несторианското лъжеучение. И двамата са светилници на Александрийската църква от ранните времена. Свети Атанасий Велики се представя пред Господа през 373 година, а свети Кирил Александрийски починал в мир в 444 година. И двамата са ни оставили боговдъхновени слова в защита на вярата, наследена от апостолско време. Затова и на днешния ден се почитат съвместно – така са изобразени и на иконата на днешния празник.

Ерес – лъжеучение, заблуждение, което изопачава Христовото учение.

Арианство – лъжеучение, известно с името на своя родоначалник епископ Арий, който понижава божественото достойнство на Второто Лице на Света Троица – Сина Божий.

Несторианство – ерес по името на Несторий, който разпространява лъжеучение, според което Божеството на Христос идва едва при Кръщението Господне и затова света Дева Мария не е Богородица.   

Иконата е копирана от http://www.analogion.com

 

Свети преподобни Антоний Велики

  
Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Братя и сестри,
         Днес честваме свети Антоний, наречен от църквата „Велики“ – прославен аскет и чудотворец от четвъртото столетие, родоначалник на отшелничеството в Египет, стожер на православието и пример за достигнал богоуподобяване Христов воин.
         Знаем, че неговият произход е скромен – той е копт, съвсем необразован, не е знаел гръцки, което не му пречи да се издигне на висотата на истински църковен авторитет. Така свети Атанасий Велики по време на вълненията, предизвикани от арианската ерес, вика в Александрия свети Антоний. Вика го, за да може прославеният пустиножител със своя авторитет да заяви отново истините на Христовото учение.
          От древните египетски патерици са останали някои кратки слова и съвети, произнесени от свети Антоний пред негови ученици, защото мнозина, мнозина светилници на православието са просияли през онова време в кръга на отшелниците, живели в монашеската общност около свети Антоний. Това е времето на свети Павел Тивейски, когото честваме наскоро, времето на блажени Макарий и мнозина други подвижници, известни ни от съчиненията, наречени патерици.
          Патериците още не са жития в сегашния смисъл на думата, като цялостно систематично изложение в изящно слово на живота и делата на даден светия. Те съдържат кратки, непринудени бележки, споделени от някой ученик на отшелник, разказал чудо, станало по молитвите на неговия старец.
         Свети Антоний е съветвал винаги да държим в ума си мисълта за смъртта. Защото онзи, който мисли за смъртта, ще бъде предпазен от грях. Вечер да лягаме с мисълта, че утре може и да не се събудим. Сутрин да ставаме с нагласата, че може да не дочакаме залеза.
         Вижте колко мъдро и правилно учи свети Антоний – да помним нашата преходност, обратното на цялото онова безгрижие, което ни внушава света – да живеем така, сякаш тук на земята сме вечни.
          И ние наистина сме вечни, но не в този изменчив свят. Вечни сме, защото сме създадени за блажената вечност. А свети Антоний е един от сподобилите се да идат там. И отходил в Небесното Царство, той се моли за грешния свят, разкъсван от грях, болка и смърт.
          По неговите свети молитви, Господ да ни вразуми и помилва. Амин!
          Честито на всички именици!
          Божието благословение да е с всички вас!

Проповед на Антоновден, 2023 Изтегляне

 

Родни светии – на 16 януари почитаме свети Ромил Бдински и свети свещеномъченик Дамаскин Габровски

Житие на свети преподобни Ромил Бдински
           Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
          Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската „Света Гора“ и в местността „Устие“, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат „Калороман“ по гръцки или „Добрият Роман“ по български.
          Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит  преминал да живее на българска земя в местността „Парория“ („пригранична“ – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
          Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
          След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети свещеномъченик Дамаскин Габровски
         Свети свещеномъченик Дамаскин, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По уреждане на манастирски работи отишъл в Свищов в Светогорския метох. Турци, имащи парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили преп. Дамаскина, че имал връзки с една туркиня. Изправен пред съда, кадията разбрал, че е невинно обвинен. Но събралата се тълпа турци поискали да бъде потурчен или да се обеси. Преп. Дамаскин твърдо изповядвал вярата си в Христа. Вързали му ръцете отзад, повели го и го обесили – 1771 година. На мястото на тогавашния метох сега се намира манастирът „Св. св. Петър и Павел“, дето се сочи издънка от дървото на обесването и гробът му.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Източник: http://www.pravoslavieto.com

Прочетете повече:16.01.Свети Ромил БдинскиИзтегляне

16.01.Свети Дамаскин ГабровскиИзтегляне 

Икони: Видинска митрополия и http://www.pravoslavenhram.com