Свети Николай Мирликийски Чудотворец

      
 Тропар на свети Николай
         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    
 Братя и сестри,
           Христос невидимо пребъдва сред нас, когато сме събрани в Негово име да честваме Негов Божий угодник. А днес поменаваме свети Николай – епископ на град Мир в Мала Азия и велик чудотворец.
         Едва ли има християнин, който да не е чувал името на свети Николай. Едва ли съществува някой от работещите по море и плаващи с кораби, който да не знае за божествената помощ свише, дадена на свети Николай за всички, които са свързани с морето. И не само те, но и онези, които несправедливо са съдени, и притиснатите от финансови затруднения, и търсещите семеен мир и благополучие – всички се обръщат към свети Николай, като знаят, че Бог му дава не с мяра Светия Дух, за да чудотвори, както приживе, тъй и след смъртта си.
          Днес повече от всякога се нуждаем от молитвеното застъпничество на свети Николай. Живеем в страшно и оскъдно на вяра време. Живеем в свят на абсолютния срив, не само на християнските, но и на общочовешките ценности. Под егидата на добруване, толерантност и благополучие се налагат недопустими за всяка християнска съвест изисквания. Свидетели сме и на война, в която се избиват взаимно православните ни братя. Икуменическите движения и разколите набират все по-голяма сила.
          В тия дни особено усърдно трябва да прибягваме до Тайнствата на Църквата, до молитвите на Майката Божия и светиите, сред които сияе като слънце силният на слово и пример, благият и всеопрощаващ, подобно на Христа, епископ, а именно – свети Николай.
          Да се молим усърдно, братя и сестри, да се молим усърдно, Бог, по молитвите на Своя прославен угодник, който проси милост за целия свят, да се молим да бъдем укрити в тайното убежище на Христовото спасение. И да благодарим за всеки ден, даден ни тук и сега, ден, в който можем да се покаем, можем да се причастим.
          Да благодарим Богу, че сме в обятията на Църквата, събрани да почетем просиялия в святост светител Николай.
          Това е велика Божия милост, а ако е рекъл Бог – да се сподобим и с тържеството на преславното Христово рождение.
          Божието благословение да е с всички вас. Честит празник!

Икона: http://www.criando.ro

Проповед на Никулден, 2022

 

Родни светии – на 5 декември, на празника на свети Сава Освещени, почитаме свети преп. Нектарий Битолски

            
Житие на свети преподобни Нектарий Битолски
              Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:
              На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението, и по този начин семейството било запазено от унищожение.
               Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили „поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир „Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника на св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.

Има още

Свети преподобни Сава Освещени

5 12

           С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил, и стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Саво, отче наш. Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.

Братя и сестри,
            Като духовни слънца на невеществения небосклон на Царството Небесно сияят светите отци и наставници на четвъртото столетие. Това е време на небивал и ярък духовен разцвет, време на духовен труд, неуморна проповед в разяснение на Христовите истини, време на велики аскетически подвизи. Многоброен е сомна на отците от този „златен век“ на християнското богомислие. Сред тях като ярка звезда сияе великият кападокиец Сава, духовният наставник на отшелниците в Палестина, наречен „Освещени“, защото приема йерейски сан. Ученик на свети Евтимий Велики, прочутият аскет и близък на прославения Теоктист, свети Сава от ранна възраст проявява такава ревност за духовен живот, такова отдаване на подвизи в Христа, че Бог му дава дар на чудотворство. Така той влиза в пещта, където един брат е оставил да съхне наметалото си, влиза при запален огън, след като се прекръства. И Бог сторва чудо, както при тримата момци в огнената пещ.
            Заради строгия си равноангелен живот, Сава е наречен от свети Евтимий „млад старец“. На 35 годишна възраст Сава се уединява в Йорданската пустиня, в манастира на прочулия се с добродетели свети Герасим Йордански. Там свети Сава се усъвършенства в пост и молитва. Укрепен от Божията благодат и съзрял в духовни подвизи, свети Сава е доведен от ангел в пещера при изсъхналия Силоамски поток. Там той се подвизавал в усамотение, докато постепенно, привлечени от духовния му живот, мнозина пустиножители населяват долината.
            Получил наследство след кончината на майка си, свети Сава строи манастри и болници, а величествената обител, известна с неговото име, е край пещерата, където се е подвизавал Йерусалимският патриарх, поставил официално свети Сава за наставник на всички отшелници в Палестина. Съвършен аскет и постник, свети Сава поучавал със слово и дело как да се достигне до духовното небе.
            Той предава Богу Дух, на Когото усърдно е служил от младини, предава Богу дух през 533 г. на 94 годишна възраст в пещерата, безмълвна свидетелка на многобройните му подвизи.
             Чак до завладяването от арабите, Саваитската света обител е блестящ духовен център и средище на монаси, осветили се Богу по стъпките и уставите на свети Сава.
             Когато четем за неговите подвизи, за неговия съвършен живот, се питаме какво общ има между него и нас – разглезените и съвършено неспособни за подвизи съвременни християни? Колкото е отдалечено небето от земята, толкова е възвишен и непостижим за нас съвършеният в добродетел живот на свети Сава и древните отци.
             Общото между нас и тях, онова, което ни свързва, онова, което ни прави една Църква, условно разделена на тържествуваща, небесна, и войнстваща, земна, – общото е Христос – Главата  на Църквата и Неин Крайъгълен камък. Обща е нашата вяра в Христа, такава , каквато е изповядвал свети Сава и каквато изповядваме ние. И тази вяра ни учи, да прибягваме до молитвеното застъпничество на светиите, да не забравяме техния живот и да се молим горещо на Бога, да възпълни недостигащото, Бог да покрие нашата немощ. Защото в страшно и лукаво време живеем, време, за което древните светии са се молели да не видят с очите си.
            И знаем, че по присъщата си благост и дръзновение, те не спират да се молят за грешния свят, за избавление от ширещата се поквара, зловерие и извращение, за спасението на децата, които са най-уязвими от тоталния срив на морални ценности.
            Господ да ни укрие в тайното убежище на Своето спасение, по моливите на Майката Божия, на свети Сава Освещени и всички Свои светии. Амин!
            Честит празник! Божието благословение да е с всички вас.

Проповед на 5.12 Св.Сава, 2022 Изтегляне

Икона:www.pronewsdobrich.bg

Неделя десета след Неделя подир Въздвижение. Почитаме св. вмца Варвара и св. преп. Йоан Дамаскин

Евангелско четиво – Лука 13:10-17

tama1.jpg

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Братя и сестри,
               Чухме литургийното евангелско четиво от свети евангелист Лука за изцелението, сторено от нашия Господ Иисус Христос  – изцеление на прегърбена и немощна жена, сведена до земята, прекарала цели 18 години с този ужасен недъг. В болки и страдания, без възможност да вижда лицата на хората, съсипана и страдаща, жената е дошла до синагогата в съботен ден.

Има още

Честит Андреевден!

 
      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

          Подвизи и страдания на свети апостол Андрей Първозвани
             Свети Андрей, Първозваният Христов апостол, син на един евреин, на име Иона, брат на светия първовърховен апостол Петър, бил родом от град Витсаида. Презирайки суетата на този свят и предпочитайки девството пред съпружеството, той не пожелал да встъпи в брак, но като чул, че светият Предтеча Иоан проповядва на Иордан покаяние, оставил всичко, тръгнал след него и останал негов ученик. Когато светият Предтеча, посочвайки минаващия оттам Иисус Христос, произнесъл: “ето Агнецът Божий”, свети Андрей заедно с другия ученик на Предтеча, когото считат за евангелист Иоан, оставил Кръстителя и тръгнал след Христа. Той намерил брат си Симон (Петър) и му казал: “намерихме Месия (което значи Христос)” и го завел при Иисус. След това, когато ловял заедно с Петър риба на брега на Галилейско море и Иисус извикал към тях, като им казал: “вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”- тогава оставил по Господния зов мрежите, тръгнал заедно с брат си Петър след Христа. Андрей бил наречен Първозвани, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.
            А когато след доброволните страдания на Господа, след Възкресението Му, свети Андрей приел, както и другите апостоли, Светия Дух, който слязъл върху него във вид на огнен език, и когато били разпределяни страните, на него му се паднали по жребий страните Витинскии Пропонтидски, с Халкидон и Византион, Тракия и Македония, простиращи се до самото Черно море и Дунав, а също – Тесалия, Елада, Ахаия, Аминтин, Трапезунт, Ираклия и Амастрида.
            Свети Андрей минал през тези градове и страни, проповядвайки Христовата вяра, и във всеки град приел много скърби и страдания. Подкрепян от всесилната Божия помощ, той търпял с наслада всички бедствия за Христа. Най-много мъчения претърпял той в един град, наричан Синоп: тук го прострели на земята и като го хванали за ръцете и за нозете, почнали да го влачат, били го с дървета, хвърляли по него камъни, изтръгнали му пръстите и зъбите; но той, с благодатта на своя Спасител и Учител, отново се оказал здрав и изцерен от раните си. Като тръгнал оттук, той минал през други страни: Неокесария, Самосати, Алани, страните на абаските, зигите, босфоряните. После отплавал към тракийския град Византион, където първи проповядвал за Христа и като научил мнозина, поставил презвитери на Църквата; за епископ на Византион той ръкоположил Стахий, за когото свети апостол Павел споменава в посланието до Римляни. А самият той, понасяйки апостолски страдания и трудове в благовествуването на Христа, обходил Понт, крайбрежието на Черно море, Скития и херсонитите.
             Той посетил още и Рим, след това се върнал в гръцката област Епир, и отново дошъл в Тракия, като утвърждавал християните и им поставял епископи и наставници. Като минал през много страни, той достигнал Пелопонес.
………
            Накрая бил разпънат на кръст и се представил пред Господа в последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра, където и досега, по молитвите на апостола, на хората се подават много благодеяния.
            След като изминали много години, мощите на свети апостол Андрей, по заповед на великия цар Константин, били донесени от мъченик Артемий в Константинопол и положени заедно със свети евангелист Лука и със свети Тимотей, ученика на свети апостол Павел, в пресветлия апостолски храм, вътре в свещения жертвеник.
            По молитвите на Твоя апостол, Христе Боже, утвърди в православието Своите верни и ни спаси. Амин!
Източник: https://pravoslavenhram.com
Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

На 24 ноември почитаме света великомъченица Екатерина и свети великомъченик Меркурий

        Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.
Братя и сестри,
               С мъченически венец и нетленна слава в Небесния чертог са се прославили не само боговдъхновени мъже, Христови воини. Бог е прославил и жени, девойки в невръстна възраст, които са защитили с думи и дела вярата си и са пострадали за Христа в страшни мъчения. Такава достохвална мъченица, велика по богомъдрие и претърпени мъки, е света Екатерина, която честваме днес.
              Млада, красива и знатна, великолепно образована, Екатерина избира добрия дял, който няма да ѝ се отнеме, избира да пребъде с Вечния Жених Христа в Небесното Царство. Всички блага на нашия преходен свят тя отхвърля и пренебрегва. Неустрашима във вярата и велемъдра в диспута с езичниците философи, света Екатерина след продължителни изтезания, подкрепена свише, прекланя глава пред меча на палача през 305 година.

              Като виждат дръзновения ѝ подвиг, мнозина се обръщат към Христа. Сред тях е и царицата, и стотникът Порфирий, и други очевидци на мъченическия ѝ подвиг.
              Днес мощите на света великомъченица Екатерина се покоят в Синайския манастир, където поклонниците могат да се докоснат до този извор на благодат.
              И до днес учениците отправят молитви към света Екатерина, знаейки, че с премъдрост Божия и велико красноречие младата Екатерина е оборила всички опоненти – езичници на царския диспут.
              Прекланяме се пред мъченическия ѝ подвиг и пред подвига на свети великомъченик Меркурий, много честван и прославен мъченик от Скития, от земите на Добруджа, който приема венеца на славата в раннохристиянската епоха.
              И помним, че колкото и да сме слаби, немощни, бедни на духовни сили, ние сме духовните наследници на тези боговдъхновени Божии угодници. Те са християните от първите времена, а ние – християните от последните времена. Техният подвиг е дивен и примерът им е винаги пред очите ни. Молим се да имаме частица от тяхната преизобилна вяра, от тяхното дръзновение в изповядването на истината, частица от тяхната жертвена любов.
              Сега те са там – в горния Йерусалим, където е ден без залез, просияли като злато, опалено в горнило, венценосни, победители на греха, плътта и дявола.
              Молим се за тяхното молитвено застъпничество, за техните милостиви моления за грешния свят
              Бог да ни подкрепя и напътства по молитвите на мъчениците за Неговото свято име!

Иконата е копирана от http://www.vesti.mk

Въведение Богородично

 

Въведение

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Братя и сестри,
            Днес честваме един от най-великите Богородични празници.  Честваме въвеждането на тригодишната младенка Мария, издънка от царския Давидов и първосвещеническия Ааронов род, най-святата Девица, избрана от Господа, намерена за достойна да стане след време Вместилище на Невместимия.
           За този празник знаем от Свещеното Предание, което ни разказва как престарелите Йоаким и Анна завеждат своята благословена дъщеря в Йерусалимския храм, за да изпълнят обещанието, което бяха дали Богу. Даруваната в старините им рожба, светите праведни богоотци посвещават Богу.
          Тук, в Йерусалимския храм, сред труд и молитва, сред четене на Свещеното Писание и непрестанно ръкоделие, живее младата Мария чак до дните на своето пълнолетие.
           Днешният празник е особено тържествен, защото е ден на християнското семейство. И както праведните Йоаким и Анна отрано въвеждат богоизбраното си чедо в храма, така и всеки християнин е призван да наставлява в Христовите истини, да поучава и въцърковява своите деца и внуци.
           Защото не е достатъчно да подсигурим изискванията на съвременния свят за детето – да му купим телефон, нови маратонки, различни пособия и модерни дрехи. Най-важното от нашето родителство е да дадем на своето дете Христос. Да го доведем до Христос, да го огласим, да му открием истините на вярата, да го научим да се изповядва и причастява.
           Ето на това трябва да научим децата си, за да се озарят от истината, преди да вкусят от примамливата недостоверност на лъжите, с които неизменно ще се сблъскат.
           И преди всичко, да молим Майката Божия да закриля децата, не само нашите – всички деца, да бъдат опазени от лукавия, антихристов дух, който се прокрадва в институции, образование и медии. Да бъдат опазени в доброто, да израснат във вярата, да могат да различават пътя на Спасителя от гибелните пътища на врага, да знаят поне една молитва и да държат на православното си верую.
           Да се молим Майката Божия по чуден начин да ги покрие със своя покров. Да молим, Тя – Всесвятата Царица Небесна да се застъпи за мир в света, за прекратяване на ужасната братоубийствена война, където се избиват взаимно православните ни братя.
           Да се молим да доживеем по-спокойни дни.
           И да помним – невъзможното за човека е възможно за Бога.
           Бог да се смили над всички ни, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на светите праведни богоотци и на всички светии. Амин.
           Божието благословение да е с всички вас.
           Честит и благословен празник!

Проповед на Въведение Богородично,2022 Изтегляне

Иконата е копирана от http://www.crkva-kassel.de

Евангелско четиво на Неделя девета след Неделя подир Въздвижение

Лука 12:16-21
         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.
          Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?
          Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

https://pereklichka.livejournal.com

Евангелско четиво и проповед на Неделя осма след Неделя подир Въздвижение

     Лука 10:25-37
         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?
         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
         Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
         Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
         Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
         А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
         И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
         Той отговори: Оня, който му стори милост.
         Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.
Братя и сестри,
           Днешната притча на нашия Господ Иисус Христос – притчата за добрия самарянин е най-красноречивият урок на Спасителя, чрез който Той ни учи на милосърдие. На въпроса на законника как да наследим вечен живот, Христос отговаря с въпрос: „В закона що е писано? Как четеш?“. За Всезнаещия Господ не е укрито, че този законник твърде много е чел свещените текстове, твърде много се е занимавал с Мойсеевия закон и знае – за съжаление – теоретично какъв е смисълът на човешкия живот. А този смисъл е ясен: Да възлюбим нашия Бог с всички сили на душата си, да възлюбим и ближния като себе си.
          Тогава законникът отново задава въпрос, „за да се оправдае“, както казва свети Лука –задава въпроса: „А кой е моят ближен?“ Защото за древните юдеи ближен е единствено сънародникът, съплеменникът, с когото имали обща вяра.

          За да опише кой е нашият ближен, Иисус Христос разказва знаменитата притча за добрия самарянин.
          Нападнатият и съсипан от разбойниците пътник е подминат от старозаветния свещеник и от левита – служител в храма. Онзи, който го спасява, обгрижва и лекува, е самарянин – член на общност, която е презряна и ненавиждана от юдеите. Но именно самарянинът е този, който е сторил милост.
           И така, Господ пита законника: „Кой от тримата е ближен на изпадналия в беда?“. И законникът отговаря: „Оня, който му стори милост“.
   
        Ето – милостта на самарянина, на онзи, който не ще отмине падналия и съсипан човек – тази милост трябва да е отличителна за всеки християнин. Защото вкоравеното и безчувствено сърце, което не се трогва и не благотвори, не се моли за ближния, а призовава възмездие – това не е сърцето на Христовия приятел.

            Ако сме Христови, значи да се уподобим в делата си на добрия самарянин. Да не подминаваме страданието, сякаш не е наша грижа, както сториха свещеникът и левитът. А ближен – ближен е всеки от нас, всеки, носещ Божия образ – неизличимата черта на сътворения човек. Вчера чествахме свети Йоан Милостиви, а днес – свети Йоан Златоуст. И ако отворим житията им, ще видим колко истинско милосърдие е движило всичките им дела и целия им живот.
           Да даде Господ и ние да сторим някому милост, без да се тщеславим, та в деня на Съда нашият ангел да има с какво да ни защитава.
           Защото милостта ни прави Христови!
           Божието благословение да е всички вас, по молитвите на света Богородица и на всички светии. Нека в молитвите си не забравяме никой от страдащите и бедстващите по света. Амин!

Икона: http://www.orthochristian.com

Проповед на Неделя на Добрия самарянин  Изтегляне

Свети великомъченик Мина

Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.
Братя и сестри,
          Много са страдащите мъченици от ранните времена на Христовата Църква, угодили с подвизи и проляли кръвта си за Христос. Сред тях сияе с дивна слава свети великомъченик Мина – египтянинът воин, който през 304 г. след ужасни и нечувани изтезания е убит от езическата власт. В първите 3 века след Рождество Христово Църквата била гонена и преследвана, много християни са понесли утеснение, конфискация на имоти, а някои – и те сияят като слънца в невечерния ден на Божието Царство – някои преминават голямата скръб и стават мъченици за Христа.
         Велик дар е мъченичеството в име Христово. Велик дар и велика благодат се покои над онези, които са удостоени да станат мъченици. Те понесоха кръста на страданията, поеха като Христос по тесния път на скърбите, избраха добрия дял, който няма да им се отнеме.
         Неслучайно първите богослужби, първите строежи на храмове в древност са били над мощите на мъченици. И до момента, във всеки свети олтар, на престола обичайно има вградени мощи от мъченици.
         Някои от тях, като свети Мина, са наречени „великомъченици“. Велики са не само по невероятните и продължителни нечовешки изтезания, които те понасят. Велики са поради изобилната Божия благодат, която отваря сърцата на очевидците, и мнозина, гледайки мъченията, сами се обръщат към Христа.
         И колкото по-ужасни мъки претърпяха, толкова по-величествени и блестящи чертози наследиха във вечните обители. Да даде Господ всекиму да стигне такава небесна висота.
         Но за нас, грешните и отчаяни християни от днешното време, несвикнали на лишения, бедни откъм духовен живот и богати на страсти и недъзи, за нас остава примера на мъчениците и молитвата към тях. Защото там горе, под жертвеника Господен са те – душите на закланите за име Господне. И на тях казваме: „Свети мъченици, молете Господа за нас!“ Знаем, че свети Мина и всички мъченици имат голямо дръзновение пред Бога в измолване прощение на греховете ни, осъзнаване и вразумяване на грешния човешки род. Нещо повече – светиите имат дарувана свише сила да чудотворят, да ни помагат и закрилят, стига искрено да се молим и да принасяме покаяние.
          Защото не само молитвата, но и изпълнението на Божиите заповеди е неотменна част от живота ни като християни. Не може само да викаме към Господа, а Божиите заповеди да пренебрегваме.
          И преди всичко – да простим от сърце на ближните си, да се молим с вяра и любов, но не само когато сме в скърби, а и всеки ден, всеки миг. Да бъдем усърдни в милостинята, извършвана тайно, та Бог, Който вижда в скришно, да ни въздаде наяве в часа на Съда. Да не осъждаме, да не сплетничим и онова, което сме пропуснали в дните си, да сторим, докато е време. Да се кръстим, пък дори и на старини, да се венчаем, пък дори и на старини, да се изповядаме, макар и за първи път. Винаги можем да положим добро начало.
          Първата изповед е въпрос на живот и смърт. Противният дух – дяволът всякак иска да възпрепятства това дело, чрез което губи власт над нас. Но ние да гледаме към подвизите на светиите и да милеем истинско единение с Христа и с Неговата Църква, а това е в Светите Тайнства.
          Щом сме кръстени е редно и да се изповядваме, и да се причастяваме. Християнството е начин на живот, горене в сърцето, постоянство в молитвата. Защото не е достатъчно само да боядисваме яйца по Великден, за да се наречем „християни“.
          Бог да се смили над нас и да ни помилва, по молитвите на светия си угодник – великомъченик Мина.
          Божието благословение да е с всички вас. Честит и благословен празник!
Иконата е копирана от http://www.bg.wikipedia.org

Проповед на 11ноември – свети Мина, 2022 Изтегляне