Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

          Днес е Неделя Кръстопоклонна – един от онези дни, които Светата Православна Църква е определила за поклонение на Честния и Животворящ Кръст Господен. Църквата го поставя пред очите на сърцата ни, та да може днес, в средата на Великия пост, да почерпим сила от Кръстното дърво, на което Господ пригвозди греховете на човечеството. Чухме от литургийното евангелско четиво думите на нашия Господ Иисус Христос: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“
          Какво значи да се отречем от себе си? Какво иска от нас Спасителят?
Отречението от себе си е отказ от нашето себелюбие, отказ от гордостта и тщеславието, отказ от дружбата с тоя свят. Да се отречем от себе си, ще рече да отхвърлим всички привидности на материалното битие, които припознаваме за най-съществени. Това не значи да излезем от светския живот и да станем монаси. Това значи да отхвърлим, да се освободим от привързаностите в този светски живот. Това значи да търсим Царството Божие, знаейки, че всичко останало ще ни се придаде. Това значи да помним, че сме пътници в този свят. Това значи да оценяваме всяко наше дело и настроение от позицията на вечността. И преди всичко – това значи да приемем без ропот страданията в нашия живот. Да приемем скърбите заради Христа, да се охристовим, да станем христоносци.
А не можем да станем христоносци, ако не преживяваме скърби, подобно на Христа и всички Христови труженици.
          Не можем да жадуваме благоденствие, комфорт и радости житейски и същевременно да се стремим към рая.
          В рая, нека не забравяме, попадат такива като бедния Лазар, който цял живот лежи струпав пред вратите на богаташа. Не можем да си вземем доброто приживе – власт, наслади, благоденствие и празни удоволствия, а същевременно да мислим, че ще наследим Царството Божие.
Не можем и не бива да мислим по светски, защото няма как да служим на Господа и на мамона. А щом сме по тесния път, ще трябва да приемем без ропот страданията, които са лечение и изправление за болните ни души.
          Братя и сестри, всички ние сме скъпо купени с драгоценната Христова Кръв. Да залягаме в усърдие по делото на нашето спасение. Да помним и да оплакваме греховете си, да се стараем да принесем нелицемерно покаяние, знаейки, че не ще можем да дадем откуп за душите си.
          Господ да се смили над нас грешните, да ни укрепи в спасителната вяра и в тесния път на спасението. А ние да носим кръста си с благодатната Му помощ. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвеното застъпничество на Майката Божия, на Честния Кръстител, и със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен – нашето непобедимо оръжие срещу невидимия враг!  

Проповед на Неделя Кръстопоклонна, 2023 

към Начало

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

            В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен –  разслабен, ще рече парализиран човек.
           Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват

Има още →

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

Иконата е копирана от http://sv-ioanrilski-burgas.info

към Начало

Братя и сестри,

          В делничните дни на Великия пост Църквата повелява отслужването на особено древно литургично последование  – а именно Преждеосвещената света литургия. Тъй като не може да служим обичайната богослужба поради строгия пост на делничните дни, Църквата е допуснала да се освещава свети Агнец на службата в неделя – Агнец, Който се потребисва с причастни молитви през седмицата, именно в деня на Преждеосвещената литургия. Чуем ли днес звъна на звънчето, трябва незабавно да коленичим, защото се пренасят Светите Дарове, които са вече претворени. Това последование древните християни и техните епископи са съставили, за да може някой, който има желание, да се причасти. А колко жалко, че в днешно време малцина, малцина са тия, които желаят да пристъпят към причастие.
          Господ да ни даде да очистим съвестта си, та единението с Него в Светата Чаша, да ни бъде за спасение!
Амин!

  Евангелско четиво – Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

        Когато апостол Вартоломей, известен още и като Натанаил, се уверява, че пред него стои Спасителят на света, той с възторг възкликва: „Рави, Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев“. Като Син Божий, като Царят, Чието Царство не е от този свят, като Богочовек и Изкупител – и ние, всички изкупени от Христа синове на светлината, славим Въплътилия се Спасител.
        Тази вяра в Христа ни прави Христови следовници. Тази вяра отправя стъпките ни по тесния път на спасението. Тази вяра  – дар на благодатта, ни въздига до духовното небе. Тази вяра ни родее със светиите.
        Това е вяра, различна от онова, което чуваме сред нашия народ, тъй отдалечен от Църквата. Чуваме: „Има някаква сила“, „Аз си вярвам по свой си начин“ или „Нося вярата в душата си, така както аз я чувствам“.
         Всичко това показва колко отдалечени от Христовата вероизповед сме ние, българите, ние, които в миналото сме удивлявали пътешествениците с чистотата на веруюто. И колко тъжно, че все по-малко са грамотните във вярата. А какво да говорим за нашите деца и внуци.
         Най-важното не сме могли да преподадем и да ги научим – не сме им дали Христос и знанието за Църквата.
         Как да живеят без Христос хората? Както тялото не може без кислород, така душата не може без Христа.
         Христос ни прави да сме живи по дух.
         Братя и сестри, да се молим горещо, Бог да се смили над нас, над нашите немощи, да ни прости ужасния факт, че не сме могли да предадем Христовата истина на онези, които са след нас.
         И да молим Него – Всемилостивия Владика да дойде и да се посели в душите на всички, които вярват формално, да изцели всички, които се страхуват или срамуват да изповядат Неговото Име. Да се молим за просвещението на нашия български народ, който днес е в най-ужасна забрава на своята вяра, който днес е прегърнал всички новоезически култове и заблуди, грубия материализъм и всевъзможните суеверия.
         В днешната Неделя Православна призоваваме Христовата светлина да озари умове и сърца. Защото истинското робство е духовната забрава, тя е мрак, който само светлика на Логоса – Христос може да прогони.
        Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и на всички ангели и светии. Амин!

Проповед на Неделя Православна, 2023     Изтегляне

снимка: църква в Кюстендил, изт: http://www.1kam1.com

към Начало

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

        Днешната Тодорова събота е денят, когато повечето от нас пристъпват към първото свето Причастие в дните на Великия пост. Припомняме си помощта на свети Теодор Тирон, явил се след своята мъченическа кончина на константинополския епископ, за да предупреди християните да се въздържат от напръскана с идоложертвена кръв храна. В памет на това събитие и това въздържание на тогавашните християни, и ние днес прекарваме в по-строг пост, съобразно силите си, тази първа седмица до Тодоровден. И след изповед, с надежда за спасение, пристъпваме към светата Чаша.

Има още →

         Сирни заговезни – Денят на прошката

Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри,

         Днес чухме Господните слова: „Ако простите на човеците прегрешенията им, и на вас Небесният Отец ще прости.“
         Какво значи това?
         Значи, че в степента, в която ние прощаваме, в тази същата степен и Бог ще ни прости. Нашето спасение е в нашите ръце, в нашето сърце, ако последва благодатния призив на прошката. Господ е всемилостив и всеопрощаващ, няма грях, който да победи Неговото дълготърпение, но Бог иска от нас да възрастнем от низостта на грехопадналата си природа, обременена със завист, злоба, жестокост, гняв, осъждане и лукавство – да възрастнем от това греховно помрачение в светоносни съсъди, в Христови приятели, отхвърлили вражда, неприязън и нерадение.

Има още →

Матей 25:31-46

А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Братя и сестри,

          В днешната неделя – Месни заговезни – в навечерието на Великия пост, Църквата възправя пред очите ни величавата и грандиозна картина на Страшния съд.
          Чухме литургийното евангелско четиво. Господ Иисус Христос ни разкрива тази тайна – тайната на всеобщото възкресение на мъртвите и за съда над цялото човечество.
          При това Свое Славно дохождане, Синът Човечески – нашият Спасител, вече няма да бъде страдащ Изкупител. Той ще дойде като Съдия, заедно с всички Свои ангели, ще седне на престола на славата Си. Пред Него ще се явят всички народи, всички хора от създание мира досега. Книгите ще се разтворят и тайните дела ще се разкрият. И Бог ще отдели отдясно, от почетната страна – праведниците, а отляво – непокаялите се грешници.
          Господ нарича праведните „овци от своето стадо“, като така изтъква кротостта и незлобието на праведника. А грешниците са наречени кози, защото са непокорни и непослушни.
          Тук вече Добрият Пастир, Кроткият и Спасяващ, Всемилостив Владика и Човеколюбец, тук вече Той – Всесилният е праведен Съдия. И Съдът е наречен „Страшен“ не за друго, не за друго, а защото е страшен за грешниците, сред които сме и всички ние.
          Дано Господ се смили над нас – да сторим някому милост, напоим или нахраним някого в нужда, да помогнем и обгрижим някой немощен, да сдобрим врагове, да покрием немощите на другите, да простим и да се молим за прошка, и така, по великата Негова милост и най-вече по застъпничеството на Пречистата Владичица наша Богородица, Честния Предтеча и всички светии да се озовем от дясната страна – при спасените.
          Да не забравяме, че времето на земния ни живот изтича безвъзвратно и ще застанем пред този нелицеприятен Божи съд. И най-важното – не само делата, но дори и помислите ни ще бъдат разкрити пред всички – пред ангели и човеци.
          Да молим Господа за снизхождение, непрестанно да Го молим. И молитвата „Господи, помилуй“ да пребъдва в умовете и сърцата ни.
          Господ да се смили над нас и над всички човеци в часа на Своя праведен съд.
          Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Проповед на Неделя Месопустна, 2023       Изтегляне

Братя и сестри,

          В дните известни като Задушница, Светата Православна Църква ни приканва на моление за отходилите във вечността наши отци, братя и сестри, и за всички от века усопших. Молим се за тях на Всемилостивия Господ, знаейки че Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у него всички са живи. Знаем, че до деня на окончателната отсъда – деня на Страшния съд, до този миг – всяка душа, преминала през частния съд след представянето си в Господа, всяка душа се уповава на молитвите на Църквата. Връзките между нас и нашите починали близки не са прекъснати – напротив – още по-неотложно, още по-горещо те се нуждаят от нашите грижи.
А тези грижи, които могат да облекчат задгробната им участ, тези грижи са духовни, преди всичко духовни. Не е достатъчно да подновим некролога и украсим гроба на починалия. Така засвидетелстваме пред себе си и пред другите, че не сме го забравили.
          Но онова, което е нужно за нашия покойник там, в отвъдното, е преди всичко молитвата – църковната молитва по време на Светата Литургия и домашната ни молитва с четене на псалтир. Затова – нека не се леним да записваме имената на починалите не само на Задушница в църквата, но и на всяка литургия. Да се молим ежедневно, четейки книга „Псалтир“ за упокоение душата на починалия, да правим панахиди, да раздаваме милостиня за негово упокоение, като знаем че вареното жито изобразява възкресението на душата. Защото житното зърно се хвърля в земята, за да възкръсне напролет в житен клас. Така и човекът, споделяйки участта на всички Адамови потомци, станали смъртни след грехопадението – така и човекът с тялото си е в пръстта, с душата си е там, където Бог е отсъдил и един ден при всеобщото възкресение, ще възкръсне заедно с цялото човечество.
          И праведните ще наследят вече окончателно вечен живот, а грешните – вечна погибел.
          Братя и сестри, да даде Господ на всички – и на нашите сродници, и на отвека усопшите, и на самите нас да наследим вечния живот, където няма ни болка, ни скръб, но живот безкраен. Амин!

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg

      Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
           Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
          А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

Има още →