Светите Седмочисленици, Свети Йоан Владимир и Свети Еразъм, българска икона от XIX век

          Този раннохристиянски мъченик е включен сред българските светци от св. Паисий Хилендарски (1762г.). Родом от Антиохия, той покръстил мнозина, като станал инициатор на разрушаването на езическите жертвеници. Заловен по заповед на император Максимиан (286-308), св.Еразъм устоял на мъченията и според преданието се спасил след чудодейна намеса. Завършил живота си като отшелник.
          Пещерата, в която някога е живял св. Еразъм, съществува и днес край Охридското езеро, почитана от местните българи като свято място. През Средновековието бил изграден красив храм на светеца, една от светините край старопрестолния Охрид.
          Паметта му се празнува на 2 юни.

Иконата е копирана от https://bg.wikipedia.org/

Публикацията може да прочетете тук: 
https://wordpress.com/post/svetlinata-na-hrama.com/20770  

Публикацията можете да прочетете тук:
https://wordpress.com/post/svetlinata-na-hrama.com/20757

Житие на свети мъченик княз Йоан-Владимир

           Свети княз Йоан-Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на свети княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата е копирана от http://voanerges.rs

Прочетете повече: 22.05.Свети мъченик Йоан-Владимир, княз Български

Тропар, глас 1.

          Вменихте се като овце за заколение и мъки страшни претърпяхте за името Христово, старци, мъже, момци, младенци и майки, целомъдрени невести и девойки чисти: всехвални баташки мъченици — на българския род украса, молете Христа нашия Бог за нас, които с вяра и любов почитаме страданията ваши.

Родни светии – 17.05.Свети Баташки мъченици
Родни светии – 17.05.Свети мъченик Николай Софийски

      Икона е копирана от bg.wikipedia.org

          Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.

Братя и сестри,

            Възлюбени чада на Светата ни Църква, днес на 11 май, честваме  светите братя Константин, в монашество  наречен Кирил, и Методий – създатели на славянската азбука и преводачи на библейските книги от гръцки на говоримия език на тогавашните славяни. Знаем, че двамата равноапостоли са от града Солун, а в някои жития се съобщава името на баща им – друнгарият Лъв, заемал висока длъжност в града. А в краткото житие на свети Кирил се упоменава и името на майка им – Мария и се добавя, че са българи по род. Това особено ни радва, защото благословените от Бога трудове на светите братя Господ даде да умножат плод именно в България, но с решението и волята на великия и славен покръстител български – Борис-Михаил. И делото, което поради злобата и лукавството на немското духовенство беше унищожено във Великоморавия (а това са земите в днешна Словакия и Чехия, а също и около езерото Балатон) – това дело Бог благоволи да се утвърди в средновековна България, та християнската просвета на понятен за славяните език да достигне чак до сръбските, влашките и руските земи.
          Наричаме двамата братя равноапостоли, защото чрез начертанията на славянската азбука и чрез първите преводи, и създаване на преводаческа школа и грамотно славянско духовенство се изпълнява Божията воля за хиляди и милиони люде, за всички ония, за които апостол Павел казва „Как ще повярват ако не разберат?“. И още – „макар да зная повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в църквата пет думи разбрани.“
          Защото голяма Божия милост е да чуваш и ползваш Божието слово на роден език. Затова са се потрудили мисионерите Кирил и Методий и техните ученици, и ние ползваме техните трудове. Общуване чрез писменост, създадена специално, за да възвести Божието слово на намиращите се доскоро в езическата тъма, разполагаме с писменост, чиято първообразна първа буква е представлявала кръст – свещена азбука за разпространението на Божието слово.
          Не може да не ликуваме духовно за това велико дело, което бе угодно Богу. Защото други народи имаха преводи на Библията – готи, беси, авари и перси, но до днес само знаем за тях от учебниците. А славянобългарската азбука на светите братя, благодатният дъжд от букви Божии и до днес е жив. И това е езикът на който говорим и пишем, език вече силно опетнен от скверни думи и чуждици, но все пак „език свещен на нашите деди“.
          Прекланяме се пред светите братя дали на „вси славене книга да четат“.
          Честит и благословен да е празникът за всички, които обичат родното слово и боговдъхновените истини, които то ни донесе! Амин!          

          Иконата е копирана от http://www.archaiologia.gr

   Към въпроса за покръстването на българите

          Проблемът за покръстването на княз Борис и поверения нему народ през 9 век е средищен на редица изследвания, доколкото именно чрез този акт и последвалите го събития България заявява своя цивилизационен избор – тя става градиво в тъканта на византийско-славянската цивилизация.
          Чрез покръстването България става част от семейството на християнските народи, тогава се осъществява тази светогледна трансформация сред управляващите, а по техния пример и сред обикновените хора. Разбира се, християнизация е имало много време преди покръстването по нашите земи, списъците с епископски и презвитерски имена фиксират точките на християнските центрове[1], но покръстването обичайно е свързано с приемането на Христа от елита, който не просто е властовият център на общността, но е и образецът за подражание, доколкото владетелската институция е носител на по-особени прерогативи за средновековния човек[2]. 
          Проблемът за покръстването е осветлен в немалко исторически извори – хрониката известна  като „Продължителят на Теофан“, текстовете на Скилица-Кедрин, Йоан Зонара, бл. Теофилакт Охридски, Мавро Орбини, Йосиф Асемани, а сетне и св. Паисий Хилендарски в своята История. Като основен източник за епохата и конкретно за събитията около покръстването могат да се посочат отговорите на папа Николай до княз Борис, Бертинските летописи, а също и кореспонденцията на св. патр. Фотий с българския княз. Безсъмнено като първокласен епиграфски източник е камъкът от Балши (Албания), чийто надпис също датира това събитие.
          Може да се заключи, че е наличен немалък изворов материал, който улеснява историческите изследвания за движение в посока излизане от неясната сфера на догадките към безвъпросната яснота на обективизацията.
          Тъй като в изследването по темата са работили утвърдените класици в историографията – В. Златарски, П. Мутафчиев, В. Гюзелев и др., редно е да заключим, че има достатъчно материал, който би ни представил условия за вникване в духа на епохата, в онези процеси – политически, социално-икономически, религиозни, ментални, които са съдействали за решението за покръстване от страна на княз Борис.
           Интерес представлява един специфичен аспект, свързан с покръстването в средата на 9 век, а именно представата за масовото унищожение на (прото) българската аристокрация вследствие туширането на езическата реакция – болярския бунт ….

[1] ^{Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Бориса – В:ГДА,5,1955-6}

[2] ^{Комсталова, Р.  Елит и власт в средновековна България, С., 2014, с.107-114}

Целият текст прочетете по-долу:

Прочетете: Житие на свети цар Борис-Михаил, Покръстител

Икона: https://www.bgsever.info

Тропар на свети равноапостолни Методий

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

Кондак

Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.

            Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“:
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1).
            До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни.
            Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).

Има още →

          След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
          Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
           Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
           По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.
           Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.
            Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-avramii-bulg

            В периода на управление на хан Крум (802-814) големи групи византийско население са преселвани в българска територия. Те носели свята християнска идентичност. Така в ханския двор попаднал гръцкият учен Кинам, който направил дълбоко впечатление със своята вяра и ерудиция на хан Омуртаг, който бил противник на християнството. Смятайки го за византийско влияние, той отстранил Кинам от досег със синовете си. Казват, че веднъж Кинам отказал да вземе участие в идоложертвена трапеза в двора. Така военнопленникът попаднал в тъмница за дълги години.
            След възцаряването на Омуртаговият син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат Енравота, Кинам е изведен от затвора и подарен като роб на княза, който копнеел да чуе отново богоречивите му слова. Скоро Енравота, огласен във вярата, приема Свето Кръщение под името Боян.
             Маламир се опитал да го откаже от „чуждия Бог“. За българската аристокрация християнството все още било враждебно и прокарващо византийско влияние учение, което трябвало да се изкорени. Новопросветеният княз твърдо отхвърлил езическите идоли като скверни и заявил, че не ще се откаже от Христа. Тогава Маламир произнася смъртна присъда над своя брат – християнин. Преди да сведе глава пред меча, царственият мъченик изрича пророческите слова, че Христовата вяра ще се преумножи по земята българска, кръстният знак ще бъде изправен навсякъде, ще бъдат въздигнати отново храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще Му служат. А идолите и жертвениците им ще потънат в забрава, сякаш никога не са били. Свети Боян-Енравота изрекъл и скръбно пророчество за своя ожесточен в езичеството роден брат.
             Князът – мъченик се увенчава с нетленен венец около 833 г. Маламир умира скоро, не оставя наследник и на престола се възкачва Пресиян, син на втория му по-голям брат Звиница. Знаем, че негов син е именно княз Борис – Михаил, покръстил се с поверения му народ през 864 г.
             Мощите на свети княз Боян-Енравота са неизвестни, не знаем гроба му. До нас не е достигнала и служба за него. Църквата го поменава на 28 март в денонощното богослужебно последование като първия български мъченик от княжески род.
             Името му е написано на небесата сред сонма на мъчениците.
             По неговите молитви, Бог да се смили над българския род.   

Други светии, почитани в деня на свети Боян-Енравота 

          В деня на свети мъченик Боян-Енравота църквата почита и други мъченици от нашите земи – свещеномъчениците свети Георги, епископ Загорски и презвитер Петър Мъгленски. Те са българи, канонизирани от Константинополската патриаршия, приели мъченическа смърт по време на гоненията срещу християните при хановете Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг. Техните имена, заедно с имената на много други мъченици са известни от Патриаршеския синаксар.
          От синаксара научаваме, че свети Георги Загорски е епископ на град Дебелт, близо до днешен Бургас, Пардос (Парод) е българин, свещеник в Източна Тракия, Петър Мъгленски е свещеник в Мъглен (днешна Гърция), споменати са мъчениците Куперг (името му е вариант на Кубер), Асфир (вариант на Испор – Аспарух). На този ден почитаме и славяните свети Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г., заедно с одринския митрополит свети Мануил, други по-късно.
          По техните молитви, Бог да ни помилва!

Икона: http://www.hera.bg  

Копирай: 28.03.Свети Боян Енравота и други светии