Неделя трета след Петдесетница. Събор на светите Доростолски мъченици

3Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33
          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница
Братя и сестри,
            Не може да се служи на Господа и на мамона. Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня тези думи на нашия Господ и Спасител Иисус Христос от знаменитата проповед на планината. Не може да служим на двама господари – на духа и на тялото. Не може да служим на вечната истина и да прегръщаме неправдата. Дори капка от лъжеистина и светски дух помътнява нашето духовно небе. Няма как да угодим на Бога и на света. Или угаждаме на княза на този свят или възжелаваме тесния път на скърбите.
           Да не опитваме, да не опитваме да съчетаем двата пътя. Защото те са принципно различни. Ето как започва едно раннохристянско съчинение, наречено „Дидахи“ – Учение на 12-те апостоли. Припомняме си го днес, когато още говорим за апостолското дело на Господните ученици покрай големия им празник.
  „Има два пътя – пътя на живота и пътя на смъртта, но те никак не си приличат“ – ето това са първите думи от това безценно за нас съчинение, носещо атмосферата на древната църква.

Има още

Родни светии – на 25 юни почитаме преподобни Дионисий Атонски

          Преподобни Дионисий е роден в с. Корица (Горица), Костурско. По род е българин, както е посочено в изданието на светогорския български скит „Достойно ест“. Родителите му били обикновени хора, но благочестиви и благоразумни. Благодарение на тях той положил добро начало на своето образование.
          По-големият му брат Теодосий имал силен порив към духовен живот. Той отпътувал за Константинопол, представил се в Патриаршията, изучавал богословските науки и, забелязан от патриарха, бил ръкоположен за дякон, а после и за свещеник. У него се зародило желание за безмълвие и отшелничество, характерно за разцвета на исихазма на Балканите в този период. Теодосий се присъединил към братството на Филотеевската света обител на Атон, а сетне станал и игумен там. Ползвал се с голямо уважение сред светогорските монаси заради добродетелния си живот.
          Малкият Дионисий чувал за монашеския живот на брат си и също възжелал пострижение. Когато станал пълнолетен, той отишъл във Филотеевската обител. Неговият брат – игуменът след време го постригал и Дионисий напреднал в подвижническия живот и изучаване на Свещеното Писание и божествените догмати. На тридесетгодишна възраст той вече е презвитер. А славата за благочестивия му живот се носела надалеч.
          Дионисий, като се стремял към по-високи подвизи и уединение за непрестанна молитва, измолил благословение от опитни старци и излязъл тайно от манастира.
          На юг от връх Малък Атон той се поселил в пещера. Там се хранил духовно с четене на божествените писания и с молитва, а за храна на тялото му служели диви растения.
          Така изминали три години и Божията благодат превърнала Дионисий в богоносен съсъд, който не може да се укрие. При Дионисий дошли подвижници и построили колиби, за да са близо до него и да черпят наставления. Идели и други с желание да останат под неговото старческо ръководство. В началото той не се съгласявал, но после ги упътил да се поселят по-горе, на по-удобно място в планината, а той обещал да ги посещава и напътства.
          Така, с негова благословия, те построили в северната част на планината келии и църква, посветена на свети Иоан Кръстител, която и досега се нарича „Старият Предтеча“.
          Около преподобния Дионисий се събирало братство от пустинножители, при които той идвал събота и неделя, за да служи света литургия и да ги причасти, да ги поучи и утеши за тия два дни, а в неделя вечер вземал малко хляб и зеленчуци и се оттеглял в пещерата си. Но тъй като зимата на северния склон е много сурова, свети Дионисий благословил да се поселят на западната страна на върха и да насадят лозе. Имали и лодка, с която разтоварвали пшеница, докарана по море от другите части на Атон. Старецът Дионисий винаги участвал в трудоемките дела.
          Той се удостоил да види по време на богослужение дивна светлина на мястото, където впоследствие е построена обителта „Св. Иоан Предтеча“ (1380г.). Посъветван от прозорливия Дометий, свети Дионисий разбрал, че е Богу угодно, там да се построи манастир. Всички братя помагали в разчистване на мястото и първоначално построили кула (пирг) за отбрана срещу морските разбойници. Множество духовни чеда на свети Дионисий помогнали със средства за строежа.
          Братът на свети Дионисий – Теодосий бил пленен от турски морски разбойници и отведен в Бурса. Откупен от тамошните християни, той попаднал в Константинопол. Точно тогава се упокоил в Господа митрополитът на Трапезунд – града, който вече бил средище на византийския император. Патриархът против волята му ръкоположил Теодосий за епископ и го изпратил в Трапезунд.
          Свети Дионисий като разбрал, че брат му се ползва от разположението на императора, решил да подири помощ за новостроящата се обител. Свети Дионисий отишъл
с няколко монаси там и получил хрисовул, запазен и до днес в архива на Дионисиевия манастир, за получаване на щедра издръжка.
          По обратния път към Атон турски морски разбойници нападнали кораба. Но по молитвите на свети Дионисий, Господният Предтеча защитил кораба и пътуващите монаси. Това било явно чудо, което всички спътници на свети Дионисий видели с очите си.
          Така през 1380 година се появила светогорската обител „Св. Иоан Предтеча“, с прекрасен храм в чест на Кръстителя. Това се случило точно в дните на големите османски завоевания на Балканите.
          Преподобният Дионисий пак тръгнал за Трапезунд, тъй като подарените средства не достигали. Завръщайки се в манастира, той го намерил пуст и ограбен, а братята – отведени в плен. С получените средства той откупил пленените монаси и пак останал без средства за довършването на строежа.
          Подкрепен от прозорливия старец Дометий, преподобни Дионисий за трети и последен път се отправил за помощи към Трапезунд, но не дочакал обещаните средства. Там, в присъствието на брат си – митрополит Теодосий, свети Дионисий се представил в Господа на 25 юни, на 72 годишна възраст. Годината на смъртта му не е известна.
          В Трапезунд той е погребан и опят от брат си и тамошното духовенство. Гробът му е бил източник на изцеления.
          Бог да ни помилва по молитвите на преподобни Дионисий Атонски!
Литература:
Преподобни Дионисий Атонски – в: „Жития на светиите. Юни“, „Св. вмчк Георги Зограф“ 2006, стр.652

Родни светии – на 20 юни почитаме преподобни Наум Охридски

           На 20 юни Охридската архиепископия, наследница на Търновската патриаршия, отбелязва паметта на св. Наум Охридски, погребан в притвора на църквата „Св. Архангели“, изграден с богатството и по повелята на благочестивия „български цар Михаил-Борис и на неговия син цар Симеон.“ (1) И до днес неговите мощи се покоят там – от 23 декември 910г, когато се представя в Господа този най-близък съратник на св. Климент, неуморен труженик на нивата на християнското благочестие, преводач и писател, приел монашески подстриг непосредствено преди смъртта си, подобно на св. Кирил.
          Достигнали са до нас две жития, като изрично е уточнено, че събратът и състрадалец на св. Климент е родом от Мизия (както наричат тогава българските земи) и е син на благородни и знатни родители. Св. Наум е в числото на Светите Седмочисленици. Той поема основна роля по просвещението на новия престолен град Преслав, а сетне и югозападните български земи.
          В първия житиен текст пише, че св. Наум – българинът, украсен с девство, прекарва в учителство след ръкополагането на св. Климент за епископ, а след това преживява 10 години в съградения манастир на „оттока на Бялото езеро“. (2) Преди това той е участник в моравската мисия, ръкоположен е а презвитер в Рим и заедно с другите Методиеви ученици претърпява страданията и гоненията от немското духовенство, докато стигне до българското царство.
          Краткият житиеписен текст е съставен по почин на Марко, ученик на блажения Климент, епископ в Деволската епископия, четвърти след св. Климент.
          Знаем че малко от е останало от писмовното дело на св. Наум. Той превежда Цветния триод, а св. Климент – Постния триод. Стефан Кожухаров открива в библиотеката на Зографския манастир „Канон за апостол Андрей“ с доказано авторство на св. Наум, което личи от акростиха, вплетен в канона – „Първият Христов посланик хвали нищия Наум“. Канонът най-вероятно е писан още при престоя в Рим, а св. Андрей е покровител на славяните, защото получава като „апостолски дял“ страните, поселени със славяни.
          Канонът на св. Андрей, писан от преподобни Наум е зряла, завършена, високопоетична химническа творба, възпяваща първозвания апостол. (3)
          Мощите на св. Наум почиват и до днес неоткрити, защото колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. Те са непресекващ извор на изцеления и чудеса. (А на някои благочестиви поклонници дори се дава да чуят туптенето на неговото сърце.)
          
(1) Второ житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.83
(2) Първо (най-старо) житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.80
(3) Св. Наум Охридски „Канон на св. Андрей“ – в: „Тържество на словото. Златният век на българската книжнина“ С.1995, с. 33-37
Иконата е копирана от https://bg.wikipedia.org

Родни светии – на 15 юни почитаме свети Ефрем българин, патриарх Сръбски

            Прославен с чудеса, книжовна дейност и безукорен живот на благочестие е „българинът по род“ Ефрем, канонизиран много скоро след своето успение и бил широко известен в Сърбия, Черна гора, Косово, Северна Македония и Албания. Днес мощите му се покоят в храма на манастира на Печката патриаршия „Свети Димитър“, в днешната държава Косово.
           
Основните житиеписни данни за свети Ефрем са от неговия непосредствен ученик Марко Печки, станал впоследствие епископ.
            Свети Ефрем е родом „из областта на българското царство, Тирската страна“. В кратките жития1 на Светия Синод пише, че вероятно става въпрос за Трънско. Професор Павлов2 пък смята, че родното място на свети Ефрем е Търновския край, където той е роден в 1311/1312 г. в семейство на свещеник. Това е времето на цар Михаил Шишман, сръбския крал свети Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. 
            Младият Ефрем пожелал да се замонаши и действително е подстриган за монах на 23 годишна възраст, вероятно в някоя от съседните на Търново обители3. Смята се, че негов първоначален наставник е старецът Василий. Впоследствие Ефрем се премества в Хилендарския манастир, където традиционно има силна българска монашеска общност.
             Точно в тези години е разцветът на исихаската* ера, православната духовност изживява истински подем, духовните връзки между православните сърби, българи, гърци са изключително силни. Това са цял кръг от единомишлени приятели, бъдещи и настоящи епископи, духовни чада на знаменития Григорий Синаит, пребиваващ в манастира Парория в Странджа, на границата на България и Византия. Сред тях са свети Теодосий Търновски, патриарх Евтимий Търновски, бъдещият цариградски патриарх Филотей Кокин, преподобни Роман Търновски, свети Сава IV (също българин), бъдещ сръбски патриарх, свети Исай Серски, преводач на „Ареопагически корпус“ – основополагащо за православната мистика съчинение, свети Никодим Тисмански – българин от Прилеп, известен с посланието си до патриарх Евтимий по догматически въпроси. В числото на тези боговдъхновени мъже, повечето просияли в святост и канонизирани, се числи и свети Ефрем – безмълвникът с безукорен живот и щедро добротворство.
             Знаем, че когато агаряните нападат Атон, голяма част от монасите напускат своите обители. Така и свети Ефрем, заедно със свой ученик отива във Филипопол (Пловдив), който от 1344/1345 г. е върнат на цар Иван-Александър, благочестивия владетел, приятел на исихаските подвижници, щедър дарител на църкви и манастири.
             За кратко свети Ефрем пребивава на един „ибърски“ остров (според някои това е о. Имброс, според други е остров в река Марица; „ибърски“ – „хебърски“, Хебър е Марица). По мнението на проф. Ани Данчева-Василева, в случая се има предвид монашеска обител. Такъв „остров“ сред суетния човешки свят е прочутият Бачковски манастир – „иверски“/„ибърски“ (грузински), основан от грузинци. Тук свети Ефрем е приет като наставник и учител.
             След 1346 г., когато се упокоява в Господа свети Григорий Синаит, Ефрем тръгва към сръбските земи. Там Печ се въздига като седалище на обявената с помощта на цар Иван Александър и със съдействието на търновския патриарх Симеон сръбска патриаршия, преодоляла конфликта със Цариградската катедра.
            Свети Ефрем е благословен от тогавашния сръбски патриарх Йоаникий, който е българин от Македония. Крал Стефан Душан, който по майка е българин и е женен за българка – сестрата на цар Иван Александър, подкрепя Ефрем, който пребивава в безмълвие в Дечанския манастир.
           През 1375 година сръбският княз Лазар го предлага за патриаршеския престол и свети Ефрем отстъпва пред молбите му и става патриарх. Той е изпратен да посредничи в преодоляването на разкола между сърбите и цариградските духовни среди. Преговорите се водят от свети Исай Серски, с участието и помощта на свети Ефрем и завършват благополучно.
            Подобно на патриарх Евтимий, и патриарх Ефрем се бори срещу еретиците. Той също развива богата книжовна дейност – редактира последните глави от втора част на историческото съчинение „Продължителите на архиепископ Данило“.
            Вече в преклонна възраст, близо 70 годишен, патриарх Ефрем моли княза и народа да свалят от него патриаршеското бреме, за да се оттегли на безмълвие. На събор е посочен за наследник на Печката катедра патриарх Спиридон. Свети Ефрем се оттегля в манастира „Свети Арх. Михаил“, където прекарва в пост, молитва и подвизи 9 години.
            На 15 юни 1389 г. княз Лазар е убит в битката при Косово поле, а сред всеобщия погром и отчаяние е невъзможно да се свика нов събор. Тогава свети Ефрем е помолен отново да заеме патриаршеската катедра и той дава съгласие (в онези години в Косово е имало многобройно българско население).
             След уталожване на най-тревожните и скръбни години, отново е свикан събор, избран е Даниил за патриарх, а свети Ефрем най-сетне се оттегля на най-жадуваното безмълвие, този път в Ждрелото  (р. Ерма), Той се упокоява в Господа на 15 юни 1399/1400 г. след 41 години като монах и 24 години като архиерей.
             През 1406 г. свети Ефрем е канонизиран от Сръбската църква.
             У нас свети Ефрем е почти неизвестен. Днес Сръбската църква също рядко си спомня за патриарха – светец, по род българин, приятеля на крал Стефан Душан и на княз Лазар (датата на успението му – 15 юни съвпада с трагичната битка при Косово поле и смъртта на княз Лазар). Не си спомнят за него и в Северна Македония, макар Скопие и други епархии да са били част от Печката патриаршия.
             Да почетем исихаста Ефрем, приятеля на светии и мъченици, изобличителя на ереси, благотворителя на бедни и дарителя на книжовници, а днес събеседник на ангелите.
             Бог да ни вразуми по неговите молитви. Амин!
*исихия – безмълвие; православна мистическа традиция на непрестанна молитва и богосъзерцание, в съгласие с думите на апостол Павел: „Непрестанно се молете“, I Сол. 5:17
Източници:
1.Жития на светиите, СИ, С., 1974, с.271
2.Проф. П. Павлов, „Добрият пастир от Търновската страна“, публикация в https://trud.bg от 18.06, 2021 г.
3.пак там

Копирайте: 15.06.Свети Ефрем българин, патриарх Сръбски

Иконата е копирана от http://www.istorici.com

Родни светии – на 8 юни почитаме светите мъченици Юлий и Марк Доростолски

          Свети мъченик Юлий Доростолски
            Юлий от Дуросторум (днешна Силистра) се родил в семейство на родители езичници. Датата на покръстването на Юлий в християнската вяра е неизвестна. Юлий служил като римски войник в продължение на 27 години – първо като наборник, след това се завръща като ветеран, общо седем военни кампании. Предвид годините и местата, в които е служил Юлий, се предполага, че той вероятно е бил воин в Legio XI Claudia.
          В изпълнение на четвъртия едикт за преследването на християните, издаден от Диоклециан, Юлий бил изправен пред префекта Максим, след като бил арестуван от щабните войници на Максим за отказ да се поклони на езическите богове. След като чул, че е римски войник, Максим похвалил Юлий, че е мъдър и сериозен човек. В знак на благодарност за дългогодишната му военна служба, префектът предложил на Юлий изгодна сделка: ако Юлий извърши публична жертва на римските богове, Максим ще поеме вината за греха на жертвата и ще даде на Юлий свобода, десетгодишна премия и имунитет от бъдещи обвинения.
           Воинът Юлий, с двадесет и седем години служба в седем военни кампании, несравним с никой в ​​битка и с неопетнено военно досие, заявил на префекта Максим, че остава верен на по-висши заповеди. Когато го попитали за военната му служба, Юлий казал, че е бил в армията и се е записал отново като ветеран, и през целия си живот се е покланял на Бога, Който е създал небето и земята, и Му служи до ден днешен.
           Префектът Максим дори му предложил: „Ако мислиш, че е грях, позволи ми аз да поема вината. Аз съм този, който те принуждава, така че ти можеш само да създадеш впечатление, че действаш доброволно. След това можеш да си отидеш вкъщи спокойно, ще вземеш своята десетгодишна премия и никой никога няма да ти създава проблеми отново.“
            Но Юлий категорично отказал всички подобни уловки. На въпроса защо се страхува повече от мъртвец, отколкото от живия император, той отговорил: „Той беше Този, Който умря за нашите грехове, за да ни даде вечен живот. Същият този Човек, Христос, е Бог и пребъдва вовеки. Който вярва в Него, ще има вечен живот; който се отрече от Него, ще има вечно наказание.“ Максим го посъветвал, от съжаление, да принесе жертва на боговете и да продължи да живее. „Да живея с теб“, казал Юлий, „би било смърт за мен… Избрах смъртта, за да живея със светиите завинаги“.
            На път за екзекуция в Дуросторум в Долна Мизия (днешна Силистра), той бил посрещнат от човек на име Исихий, воин – християнин, познат му от затвора. „Вземи венеца“, му казал Исихий, „който Господ е обещал да даде на тези, които вярват в Него, и ме поменавай, защото и аз ще те последвам. Предай най-сърдечните ми поздрави на Божия слуга, нашия брат Валенцио, който вече е отишъл преди нас при Господа, заради правдивото изповядване на вярата.“ Когато Юлий взел превръзката за очите, преди да бъде обезглавен, той се обърнал с молитва към Спасителя: „Господи Исусе Христе, страдам заради Твоето име. Умолявам Те да приемеш моя дух заедно със Своите свети мъченици.“ Тогава палачът сложил край на живота на Юлий, посичайки го с меч. Това се случило някъде между януари и март, 304 година. Паметта му се почита на 27 май/8 юни.

Източници:
1.Arik Greenberg: My Share of God’s Reward. Exploring the Roles and Formulations of the Afterlife in Early Christian Martyrdom, Reihe: Studies in Biblical Literature – Band 121, Lang, New York, Bern, Berlin, Bruxelles, Frankfurt am Main, Oxford, Wien 2009, ISBN 978-1-4331-0487-9, S. 195–198. From https://www.wikiwand.com/en/Julius_the_Veteran, 01.06.2022.
2.The Journal of Theological Studies, NS, Vol. 70, Pt 1, April 2019, A POLITE CONVERSATION, AN EDICT, AND A SWORD: A LOOK AT THE MARTYRDOM OF JULIUS THE VETERAN PHILIP L. TITE Jackson School of International Studies, University of Washington, Seattle. Fromhttps://www.academia.edu/42706309/A_Polite_Conversation_an_Edict_and_a_Sword_A_Look_at_the_Martyrdom_of_Julius_the_Veteran, 01.06.2022
3.Julius the Veteran (d. 304), in The Oxford Dictionary of Saints (5 rev). Fromhttps://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100026835?rskey=e02Apx&result=11, 01.06.2022.

Иконата е копирана от http://www.binews.it
          За свети мъченик Марк Доростолски сведенията, които открихме, са изключително оскъдни. Единствено се споменава, че паметта му се почита на 8 юни, заедно със свети Юлий Доростолски, но свети Марк Доростолски приел мъченическа смърт в Кесария Палестинска. Не открихме и икона на светеца.
Източник: Марк Доростольский, мученик, http://ortho-rus.tk/articles/svyatye.html

Копирайте: 08.06.Свети мъченици Юлий и Марк Доростолски, 2022


Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е d181d0b2d09cd0b0d180d0bad0bed09fd180d0b5d181d0bbd0b0d0b2d181d0bad0b8.jpg
Свети Марко, епископ Преславски
         Излагаме сведения и за просиял в святост светител от времето на Второто българско царство – свети Марко, епископ Преславски, за когото имаме малко сведения от разнородни източници, но и те хвърлят светлина върху части от житието му.
         Свети патриарх Евтимий в житието на света Петка пише, че цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Константинопол кръстоносци „веднага изпрати там с голяма почест всеосвещения Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново*. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се връщаше в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околии се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търново“1.

Има още

Родни светии – свети преподобни Софроний Български (Софийски)

Събор на Вси светии софийски. Икона в храма на Софийската семинария "Св. Йоан Рилски", рисувана от П. Гайдарова (прототип)
          За преподобни Софроний Български узнаваме от житието на свети Георги Софийски Нови, излязло изпод перото на поп Пейо. Ето какво пише поп Пейо за тоя прославен с благоуханни мощи праведник (1):
         „И ето, друго дивно чудо ще разкажа на ваша милост. Някой си презвитер Стефан от село Пенковци край София, оставил поради турското насилие родното си място, дойде със съпругата си и живя в моя дом. И с него ние много се поучихме за добро. Той тръгна оттук, та премина в Угровлахийската земя (2)  и бе приет от великия воевода Радул. И там, понеже съпругата му се пресели при Бога, стана йеромонах Софроний. След смъртта на воеводата, той пак премина Дунава и като решава, заселва се в манастир (3), близо до селото, наречено Русе, огражда се с пост и молитва и се подкрепя с труд, търпение и милостиня. Тук живя малко време. Но дяволът не претърпя да гледа подвизите му, а се преименува в един от неговите слуги, удари го със секирата по главата и го лиши от живот. И беше погребан, но след три години се яви на живеещите в манастира. И така, те отварят гроба му и го намират като заспал. Уханието на благовонието, що излизаше от тялото му, удиви всички. И го положиха в ковчег. Той прави благоуханна цялата онази област чрез чудеса и изцеления. А който не вярва на това, да отиде, та сам да види и да се увери.“
          Днес не знаем къде се покоят светите мощи на преподобни Софроний.

          Бог да ни прости и да ни помилва по неговото молитвено застъпничество!

(1) Ползван е текстът на „Мъчение на Георги Нови Софийски от поп Пейо“, Стара българска литература, т.4, С.1986, с.294
(2) Угровлахия – територията на днешна Румъния, Радул – влашки воевода
(3) Възможно е да се е подвизавал в някой от скалните манастири край Иваново или в Басарбовския скален манастир

Копирайте: 28.05.Св.преп.Софроний Български,2022

Икона: http://www.pravoslavieto.com   

Родни светии – на 26 май почитаме свети мъченик Георги Софийски Най-нови

         Свети мъченик Георги Софийски Най-нови почитаме на 26 май. Това е денят на многострадалната му кончина – 26 май, 1530 година. Той е син на благочестивите и знатни българи Иван и Мария. Наречен е Най-нови, в отличие от другия мъченик – свети Георги Софийски Нови*, златар, убит и изгорен от турците, чиято памет се чества на 11 февруари.
Житие на свети мъченик Георги Софийски Най-нови
          Юношата Георги се научил да чете и пише и любимо негово занимание било да чете Светото Писание.
          На 25 години той осиротял от баща си. Понеже момъкът се славел с необикновена красота и добродетелност, турците – както обикновено постъпвали в такива случаи – пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
 
         Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатната твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
         Последвала окончателната присъда на съдията – Георги да бъде обесен на главната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още – тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче изтощен от дотогавашни страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
        Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив – по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
         Подир изтичането на присъденото време, кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски и погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец“. Сега тези мощи се намират в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)  – изт. http://www.pravoslavieto.com

* Често мъченичеството на свети Георги Софийски Нови, родом от Кратово (11 февруари, 1515 г.), също се отнася към датата 26 май. В житието на този мъченик, написано от поп Пейо, има кратки редакции, залегнали в основата на руския житиен текст, включен в Макариевите Чети-минеи, където се посочва 26 май като дата за почитане на този мъченик, и така е възприета в руската православна традиция (виж „Мъчение на Георги Нови Софийски от поп Пейо“, Стара българска литература, 4 том, Житиеписни творби, С., 1986, с.610). Но всъщност 26 май е денят на почитане на свети мъченик Георги Софийски Най-нови, родом от София.

Иконата е копирана от http://www.svetabogorodiza.com

Копирайте: 26.05.Св.Георги Софийски Най-нови,2022

Пета Неделя след Пасха – на Самарянката. Свети мъченик Йоан-Владимир княз Български

Братя и сестри, 
          В петата неделя след Пасха възпоменаваме забележителната беседа на Господ Иисус Христос с жената-самарянка. Тази случка ни предава любимия ученик на Господа – свети Йоан Богослов (Йоан 4:5-42).
          Показателно е, че точно това място Самария юдеите са заобикаляли, за да не осквернят стъпките си от докосването до нечистата според тях самарийска земя. Самаряните са считани за езичници и дори самото име самарянин е било презрително и обидно.
          Но Господ, Който не гледа по лице, се разкрива като Месия не в разговор с Никодим или Натанаил – с някои от правоверните юдеи. Той се разкрива като Помазания Избраник пред жена – при това самарянка.
          Чудни са тайните Божии! Онова, що е високо у човеците, е мерзост пред Бога. Онова, което е възвисено пред света, често е отхвърлено от Божието благоволение.
          Пред тази жена с любознателна душа, Христос разкрива великата тайна на Божието домостроителство – това че Месия е дошъл. Дошъл е Спасителят на света. Дошъл е Този, чрез Когото ще се дарят благодатните извори на Светия Дух. Дошъл е Този, Който ще ни освободи от робството на греха, смъртта и дявола. Проповядва ни Този, Който ще ни избави от древното проклятие. Дошъл е Този, Комуто се покланяме с дух и истина, защото и еретиците се покланят със съзнанието за Духа, но не са в истината.
          Христовият следовник, онзи който е причастен на Извора с живата вода, се покланя с дух и истина, с деяние и съзерцание, с благодарение и съкрушение, с богопознание и любов.
          И забележете – колко бързо Божията проповед жъне узрелите ниви, които Духа Божи, чрез пророците, е посял сред самаряните. Защото целият самарянски град, подбуден от думите на жената-самарянка, иде в нозете Иисусови. Целият самарянски град Го моли да постои при тях. А колко различно беше в Гадаринската страна. Помните, след чудото с изцелението на бесноватия и прогонването на бесовете в стадото свине, гадаринските жители молят Христа да си отиде от пределите им.
          А презираните като езичници самаряни, узрели за жетвата на Божията спасителна проповед, дори не се нуждаят от свидетелството на Божите чудеса, за да повярват.
          Чухме думите им към жената-самарянка: „Ние вярваме не вече поради твоето казване. Сами чухме и знаем, е Този наистина е Спасителя на света Христос.“
          Братя и сестри, да даде Господ да бъдем като тези самаряни от Сихар, които приеха и спазиха словото Божие. Да даде Бог и у нас да струят божествените извори с жива вода, които израстват духа ни към вечен живот.
          Бог да ни помилва и спаси по Своята велика милост. И да прости многобройните ни прегрешения.
          Амин!
          Божието благословение да е с всички вас! 
Копирайте: Проповед на Неделя на Самарянката, 2022
Иконата е копирана от https://news.tts.lt/
              На 22 май почитаме светия княз Йоан Владимир, владетел на средновековна Дукла (Зета, днешна Черна гора), особено почитан през средновековието у нас. В Бориловия синодик (1211г), името му е вписано между Гаврил Радомир и Иван Владислав като „един от древните български царе“.         
             От житието* знаем, че по природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата Преспа изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на светия княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Копирайте: 22.05. Св.Йоан-Владимир, княз Български
Иконата на свети Йоан Владимир е копирана от www.offnews.bg

 

Родни светии – на 17 май почитаме светите Баташки мъченици и свети мъченик Николай Софийски

          На 17 май почитаме светите Баташки новомъченици, канонизирани през 2011 година, а просияли с мъченичеството си – изгорени, насечени, изтезавани по най-ужасен начин деца, жени и мъже. Ето имената на някои от тях: отците Петър Баташки и Нейчо Баташки, великомъченик Трендафил (Тошев), който е печен жив, селските първенци Ангел Кавака, Петър Горанов, Никола Поп Петров, пеленачетата Иван Георгев, Петра Вранкова, Петър Димитров, Илия Кърколячов, Ангел Илиев, Яна Митева, Искра Георгиева, Писа Димитрова, Катерина Димитрова, Катерина Станкова, Райна Стефанова и много други младенци и деца на възраст 1-15 години (Нено, Рад, Цвета, Петко, Нона, Никола, Рада, Станислав, Елена, Дина, Стойно, Парашкева, Милко, Андон, Галина, Лулчо, Цанко, Ванчо, Стоянка, Дяля, Недяля), както и мнозина новомъченици, чиито имена са скрити от нас.
         А за вразумление онези, които твърдят, че дните на робството не са били толкова страшни привеждаме откъс от страничен човек, посетил България и най-тежко преживелите въстанието градове и описал подробно видяното в своето „Писмо трето – Батак: долината на смъртта и хората без сълзи“. Датата на писмото е 2 август 1876 г. – три месеца след сърцераздирателните събития.
          След като потвърждава, че Батакчани се броели 8-9 хиляди души, Махгахан описва част от зверствата, чиито ужасяващи следи са пред очите му:
          „… имаше два скелета на деца. Те лежаха едно до друго отчасти покрити с камъни и с ужасяващи удари от сабя по техните малки черепи. Броят на децата, убити в тези кланета, е повече от огромен. Те са били често набождани на байонети. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета, набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище. Причината е проста. Когато мохамеданин убие известен брой неверници, той е сигурен, че ще отиде в рая, независимо какви са неговите грехове… 
           Сега вече се приближавахме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали от дрехи и парчета изгнило месо… Под камъните и боклука, които покриват пода на височина от няколко фута, лежат костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени. Точно край училищната сграда има широка, недълбока яма. Две седмици след клането в нея били погребани сто тела. Но кучетата са ги изровили отчасти… Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи… Видяхме, че мястото е затрупано с камъни и боклук на височина от пет до шест фута по-високо от нивото на улицата, и след инспекция открихме, че това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, е в действителност огромна грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни. Целият черковен двор е изпълнен с тях на дълбочина от три до четири фута и ужасната миризма идва именно оттам. Няколко седмици след клането била получена заповед да бъдат погребани мъртвите. Но зловонието по това време станало толкова смъртоносно, че е било невъзможно да се изпълни заповедта или дори да се остане в съседство до селото. Хората, изпратени да свършат тази работа, се задоволили с погребването на няколко тела, хвърлили малко пръст върху други, така както са ги намерили, а тук в черковния двор, те направили опит да покрият безкрайната грамада от разкапани човешки тела с хвърляне на камъни и боклук през оградната стена, без да посмеят да влезнат вътре. Те са постигнали това само частично. Оттогава кучетата са били на работа там и от тази чудовищна гробница сега можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце – в ужасна безредица. Казаха ни, че тук, само в този малък черковен двор, лежат три хиляди души и ние можем добре да го повярваме. Това беше ужасяващо зрелище – зрелище, което ще ни преследва цял живот. Малки къдрави главици се показваха там, в разкапващата се маса, смазани под тежките камъни; малко краче, дълго колкото пръст, на което месото, преди да има време да се разложи, бе силно изсъхнало от ужасната горещина; малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали; деца, които са умрели сред писъци от уплаха и ужас; млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за милост; майки, умрели в усилие да заслонят със слабите си тела своите малки дечица… Всички те лежат тук заедно, разпадащи се в една ужасна маса. Сега те са млъкнали завинаги. Няма сълзи, нито викове, нито писъци от ужас, нито молби за милост. Житото изгнива по нивите, а жетварите гният тук в черковния двор. 

Има още

Родни светии – на 14 май почитаме свети мъченик Райко-Йоан Шуменски

Тропар
Гл. 4

Твоят мъченик Господи, Райко-Иоан, като просия със силата и славата на древните мъченици, се показа и втори Иосиф, посрамил коварството на бесовете и тяхната развратна слугиня и нова египтянка. Заради неговите молитви Христе Боже, спаси нашите души!
Кондак
Гл.2

Златар по занаят и чист по сърце като трижди претопено злато, ти си станал златен съсъд на Светия Дух, многострадални Райко-Иоане, и с това си наследил Рая, древната наслада, откъдето се молиш за спасението на нашите души!
Величание
Величаем те, страстотерпче свети Райко-Иоане, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа!
          На 14 май Църквата поменава свети Райко Шуменски – новомъченик от българския род, сподобил се на този ден с мъченическа кончина. Това се случва през 1802 година в родния му град Шумен. Знаем мъченическия му подвиг благодарение на йеромонах Никифор от остров Хиос, записал от очевидец изповедничеството и страданието на 18-годишния юноша. Левкийският епископ Партений – един от най-ерудираните йерарси на нашата църква, потрудил се много в преводи и събиране на жития на родни светии, е превел от гръцки мъченичеството на свети Райко.
          Младият българин бил по занаят златар. Работил е в центъра на Шумен, наречен в житието „голям град“. Красив и добродетелен, той привлича вниманието на една неомъжена туркиня, живееща точно срещу работилницата му. Един ден тя слиза на улицата, повиква Райко, сякаш е с намерение да му възложи поръчка за златен пръстен. Въпреки неговото смущение, туркинята го задърпала вкъщи. Младежът изтръгва ръката си, за да избяга и тя отблъсната, пада по гръб. Любовта ѝ се превръща в ненавист и туркинята с крясъци обвинява Райко, че искал да я насили.
          Следва съд, а на Райко е предложено да се потурчи и да вземе девойката за жена. В противен случай ще умре пребит до смърт. Младият момък, уподобил се на целомъдрения Иосиф в дома на фараона, отказва да предаде Христа. До свършека на мъченията той повтаря „Аз съм християнин“. 
          Бащата на дръзката и безсрамна девойка всякак се опитва да го уговори, че ще бъде почетен зет и наследник на голям имот.
          Но Райко отказва да се потурчи. Следват жестоки, дълги и страшни побои, окачване на куки, изтезания с огън и желязо. За два дни е прибран в затвора. А житиеписецът
йеромонах Никифор добавя: „Що са му сторили тия два дни в затвора, остава неизвестно и не се чу навън“*.
          Нито увещанията, нито зверствата успяват да разколебаят добропобедния страдалец. Целият в рани, с изрязани ремъци кожа, посипан в сол и обгарян със свещи, св.Райко повтаря: „Аз съм християнин. Няма да се потурча“.
          Изпитан като злато в горнило, младият златар е обезглавен на 14 май 1802г.
          Не се знае какво е станало с многострадалното му тяло.
          В Царството Небесно той предстои ведно с мъчениците в бели одежди, които идат от голямата скръб (срв. Откр.7:14)
          Молим се да се застъпва за грешния и вече отдалечен от Бога и от вярата български род. Молим се по неговите молитви за вразумление, просветление и спасение.
          Отправяме молитва към него за застъпничество за нашите чада – за да се спасят от сквернотата, извращенията и злобата на тоя век – да ги опази Господ в тайното убежище на своето спасение.

*цитат от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.8

Молитви към свети Райко Шуменски
Молитва първа
             Към тебе, свети мъчениче Райко-Йоане, молитвено прибягваме ние, грешните, като се каем за прегрешенията си. Като пострадал за Христа Господа, дори до проливане на кръвта си, ние ти се молим да ни укрепиш в светата Православна вяра, да живеем според нейните наредби и изисквания и да умрем в нея. Като живял в съвършена чистота и целомъдрие, ние изпросваме от тебе закрила за нашите деца, юноши и девойки срещу множеството изкушения и съблазни, с които ги прелъстява светът. Бидейки изкушаван, но не и победен, ти и на изкушаваните можеш да помогнеш. Бидейки златен съсъд на Светия Дух и носил райски покой в сърцето си, ти направѝ и нас причастници на Божията благодат и унищожи в нас всяко греховно движение на плътта.
            О, свети мъчениче Райко-Йоане, избави нас, немощните, от връхлитащите ни беди, от човешки клевети и тежки болести, като пазиш душите ни от осъждане на ближния и от всяко зло. Вложи в сърцата ни дух на страх Божий, дух на всяко добро намерение. На твоите свети молитви връчваме себе си до края на дните си, в смъртния ни час, на митарствата и на Страшния съд. Амин.
Молитва втора
             О, велики угодниче Христов, свети мъчениче Райко-Йоане! Облажаваме те заради твоята равноангелска чистота, с която си благоугодил на Христа Бога и ти се молим да бъдеш крепък щит и ограда на нашите деца срещу коварствата на блудния бяс, за да получат и те като тебе наградата на Седмото блаженство, което гласи: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Помоли се и на пречистата Дева и Богородица да ги вземе под своя покров и ги защити от зли човеци и развратители, от насилници и лукави прелъстители. Застъпи се за тях пред Всеподателя Бога да живеят съгласно Неговата свята воля, да ходят в Неговите заповеди и да благоукрасят душите си с целомъдрие, трудолюбие, дълготърпение, честност и всяка друга добродетел. А когато, било поради незнание, било поради лекомислие, породени от младата им възраст, съгрешат срещу Божия закон, възбуди в сърцата им покаяние и ходатайствай за тях пред небесния наш Отец да прости съгрешенията им.
              О, свети мъчениче Райко-Йоане, простри ръце към преблагия Господ и спомени с твоите пречисти уста имената на нашите скъпи деца, за които ти се молим, та по твоите молитви те да се опазят от всяка сквернота на света, да растат в познание на доброто и да им бъдат дарувани сили и здраве за полза на Църквата и отечеството ни.
             Господи Иисусе Христе, по молитвите на свети мъченик Райко-Йоан, смили се над нашите деца (имената), очисти ума им от суетни помисли и ги насочи към изпълнение на Твоите заповеди, за да се избавят от вечните мъки и да наследят Твоето Небесно царство. Амин!

Молитви от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.36-40       

Копирайте: 14.05.Свети мъченик Райко Шуменски                                                                            

Иконата е копирана от https://sveticarboris.net/