Как древните християни посрещат Възкресение

Из „Пътепис на Егерия“ (4 век)

          Тук привеждаме откъс от известния исторически и литургичен паметник  на 4 век, препечатан от гръцки източник, който включва описание на Страстната и Светлата седмица, чествани по светите места в споменатия период.
           Ето някои сведения за този известен извор (познат като „Пътепис на Егерия“). През 1884 г. проф. Гамурини открива в библиотеката на обителта Арензо, Италия, ръкопис от 74 листа, като след труда на Иларий за тайнствата и химните следва непознато нему описание. Ръкописът идва от препис на Монтекаси от 11 век. Използван е от дякон Петър за труда му „Пътуване по светите земи“, съставен в първата половина на 12 век.
          Запазените са фрагменти от текста на Егерия. Описват се служби от всекидневния, седмичния и годишния богослужебен цикъл в Йерусалим от 4 век. За жалост не са запазени описанията на останалите поклоннически пътувания по светите земи.
Пътеписът е документ с изключителна стойност, защото е най-старото и детайлно описание на поклонничество по светите земи. Датировката на текста е между 281 – 384 г. Епископът на Йерусалим, споменат анонимно, е свети Кирил, автор на 18 катехизични беседи и 5 мистагогии.

          Авторът на пътеписа е жена – монахиня Егерия, и целта на описанието е осведомяване на сестрите  монахини от нейната обител в Бордо за празничните обичаи на йерусалимските християни при посрещане на Възкресение Христово.

Има още

Църковни празници през март

Тодорова събота – 4 март

          Тодоровата събота носи името на свети Теодор Тирон, заради едно чудо, свързано с него.
Царете Максимиан и Максимин (IV век), в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. Свети Теодор бил християнин, по професия воин. Той твърдо отказал да се поклони на идолите и без да се бои от опасността, гръмко славел Бога. Бил хвърлен в тъмница, но Сам Господ  му се явил и го укрепил в подвига. След като дълго го мъчили, накрая бил изгорен на клада.

           Около петдесет години след смъртта на свети Теодор, гоненията срещу християните продължавали. Императорът, знаейки че пред първата седмица от Великия пост те пазят строг пост, за да ги подиграе, заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара.

Има още

Посрещане на Сирница

         След вечернята, на която свещениците и миряните си дадоха взаимно опрощение, в енорийския дом към храм „Свети Димитър“ прозвуча празничен концерт.
          По традиция професионалистите от трио „Кантабиле“ (Краси Генева – пиано, Ели Софтова – цигулка, Ива Томова – флейта) усладиха присъстващите с класически и съвременни вокално-инструментални изпълнения.
          Всички бяха запленени от изящните тонове на класическите инструменти и това беше тържествения завършек на този празничен ден.

За Великия пост
            Предстои ни Светата Четиридесетница, чийто триумфиращ завършек е празникът на празниците – Светлото Христово Възкресение (тази година на 16 април). Подготвяме се за него, като не вкусваме блажна храна (месо, яйца, млечни продукти и риба*) и най-вече като се отдаваме на духовен пост – въздържание от гняв, осъждане, суетни помисли и развлечения. Отдаваме се на молитва и очистване на сърцето, като помним безсмъртните слова на свети Ефрем Сириец:
„Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Да, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков.“
            Четиридесетдневният пост е установен в спомен на 40-дневния пост, на който Сам Господ Иисус Христос се отдал в пустинята. Господни са словата, че в битката срещу злите духове, постът е едно от най-силните оръжия: „Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост“ (Мат.17:21)
            В дните на поста богослужението е интензивно, изповедта и причастяването са по-чести.

* риба е разрешено да се яде по време на Великия пост само на Благовещение и на Цветница

към Начало

Наука и религия

Наука и религия – няколко думи към една стара тема…

          Наскоро един интелигентен и образован човек сподели, че не би могъл да се обърне към вярата, защото науката притежава силни неопровержими аргументи срещу религиозното съзнание.
           Дали наистина е така? Съществува ли противоборство „наука – религия*“? Не е ли прекалено старомодно придържането към подобно схващане? Или повсеместното разпространение на този предразсъдък му придава очертанията на истинност (това напомня времето, когато марксистката теза, че „религията е опиум на народите“ се схващаше като постулат). Или по-скоро противопоставянето на религията ще рече противопоставяне на религиозната институция, т.е. просто афиширане на антиклирикална* позиция.
            Нима наука и религия са несъвместими? Нима боравенето с относителните истини е несъвместимо с полето на Абсолютната Истина?
             Религията, в частност християнството, обяснява света от първи причини, а науката – от последни причини, религията дава отговор на „Защо?“, а науката на „Как?“ Науката борави с относителни истини в сферата на единичностите, а религията – с изложението на Абсолютната Истина, спрямо Която всеки човек взема отношение.
            А когато науките се опитват да обяснят първите причини, те излагат хипотези. Ето – за сътворението на света имаме креационизъм* (в частност „библейски креационизъм“) срещу еволюционизъм*. Но изборът на хипотезата, към която да се придържаме, също ни отвежда в сферата на вярата. Защо приемаме еволюционизъм от дарвинов вид като естествен, аксиоматичен научен възглед, възглед сякаш научен в най-висша степен? Приемаме го само защото тази хипотеза ни е представена като единствена в учебниците от дните на детството, когато са формирани представите ни.

Има още

Църковни празници през януари

1 януари – Обрезание Господне
         Обрезанието е свещенодействие, установено при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като „знак на завета“ между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение. Като печат на този „знак“ служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като „баща на вярващите“, Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името „Иисус“, наречено от ангела. Пресветата Му майка и праведният Йосиф принесли предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле.
          Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господски празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни.
1 януари – Свети Василий Велики
           Свети Василий е роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство. Блестящите умствени дарби на младежа, подтикнали родителите му да го изпратят в най-добрите тогавашни училища, където получил богати и разностранни познания. Стремейски се към подвижнически живот, той се оттеглил за известно време от света. По-късно се завърнал в родината си, приел презвитерски сан  и бил незаменим пастир за кесарийските християни.

Има още

За нашето кръщение

         Кръщението ни в православната църква съвсем не е формален акт по спазването на традиция, настойчиво подкрепяна от някоя благочестива леля (каквато се намира във всяка фамилия ). За съжаление, мнозина от кръстените в зряла възраст (например притока на новопокръстените след промените през 1989 г.), мнозина бяха кръстени без да са огласени*, без да са подготвени, без да са наясно с най-основните истини на Христовото учение. Така те са затруднени да положат живота си в попрището на новото учение – Христовата вяра, чийто „печат дара” вече носят.

Има още

Църковни празници през октомври

Покров Богородичен – 1 октомври
           Празникът възпоменава чудесното избавление на град Константинопол от сарацините (араби) в началото на 10 век със застъпничеството на Божията майка, която се явява в храма над молещия се народ, разтворила над него своето покривало – покров, в защита на вярващите.
      Света Богородице, покрий ни под своя покров!
Света Петка Българска – 14 октомври
            Света Параскева, на български Петка, се родила през 11 век в българско семейство. От малка обикнала Бога и с чисто сърце се обрекла да Му служи. Първо отишла в манастир, а по- късно се отдалечила в Йорданската пустиня, където пребивавала в пост и непрестанна молитва. Когато стигнала старост, ангел я призовал да се върне в родния си град, където тя предала светата си душа Богу. След години тялото й било открито нетленно, извършващо чудеса. Цар Йоан Асен пренесъл мощите й в българската столица Търново, но при заплахата от турско нашествие, те били пренесени във Видин, по-късно в Белград, а днес са в град Яш, Румъния.
       Преподобна света Петка, моли Бога да запазим вярата си чиста!
 Свети Йоан Рилски Чудотворец – 19 октомври
           Свети Йоан е най-почитаният български светец – покровител на българския народ. Той живял през 9-10 век,  поселил се в непристъпната Рилска пустиня и дълги  години прекарал там в постничество, молитви и сълзи. Достигнал духовно съвършенство и дар на чудотворство. Като пожелали да последват подвига му, край него се заселили и други отшелници. Там бил основан Рилският манастир – най-тачената  наша светиня. Свети Иван, както с обич го нарича народа, винаги слуша нашите молитви, защото Бог го удостоява да живее вечно в Божието царство.
Свети Иване, моли Бога за спасението на нашите души!
 Свети великомъченик Димитър Мироточиви – Солунски Чудотворец – 26 октомври
          Свети Димитър се родил през 3 век в град Солун. С много молитви  на неговите родители бил измолен от Бога и възпитан в чистата вяра. След смъртта на баща си, бил назначен на неговото място като градоначалник на Солун. При гонението срещу християните бил заловен, жестоко мъчен и предаден на смърт, защото непоколебимо защитавал християнската вяра. Светецът по чуден начин спасил град Солун от враговете. Мощите му започнали да източват обилно миро. Почитан е от всички християнски народи и безброй храмове носят неговото име.
Свети Димитре, спаси ни от беди!

Църковни празници през септември

Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември
          Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

Има още

1100 години от успението на свети Климент Охридски. Свети Седмочисленици

„… и ний сме дали нещо на света,
и на вси славяни книга да четат“
Ив. Вазов
5
          „Успение“ Църквата нарича блажената кончина на праведника – честваме 1100 години от успението на свети Климент Охридски чудотворец.
Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.

            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

Има още

Най-силното лекарство

chalice_Ivrion_16v          Сам Бог живее в Своята Църква. Всеки кръстен православен християнин има право да се ползва от спасителната благодат на Църквата. Ще рече – всеки кръстен може да се причастява.
          Какво е Светото Причастие? По народному се нарича „комка”. Светото Причастие е в центъра на богослужебния живот, изпепеляващо оръжие срещу бесовете, изцеление на душите и телата ни, най-силното лекарство срещу всяка болка, немощ, срещу всяко вражеско нападение. Единственият начин обаче, да го приемем за спасение, е да отхвърлим нашите греховни навици и да се покаем, и след лична индивидуална изповед да пристъпим към Чашата Господня с чисто сърце.

Има още