Кои са благата, които Иисус Христос ни дарява чрез Своята смърт

              Поместваме първа глава от книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
            Преди да започнем да говорим за това, нека видим кои са били благата, които Адам е имал в рая до грехопадението, и кое е злото, което го е постигнало след съгрешаването му, а чрез него – и всички хора.
           Първият човек, бидейки сътворен по образ и подобие Божие, докато не помрачил това подо­бие чрез своеволието си, бил блажен поради са­мите тези образ и подобие, защото както Бог няма край и е вечен, така и Адам бил сътворен безсмъртен; Бог е всеправеден и Адам бил сът­ворен безгрешен и праведен; Бог е всеблажен и Адам бил сътворен блажен, и блаженството му можело от ден на ден да се увеличава все пове­че и повече – през цялата вечност.

Има още

Последование на Жениха

изтеглен файл.jpeg
Тропар
           Ето, Женихът иде в полунощ и блажен е оня раб, който намери бдящ, недостоен е пък оня, който намери заспал. Гледай, душо моя, да не бъдеш налегната от сън и затворена вън от Царството, но отрезви се и викай: свят, свят, свят си Боже наш, заради Богородица помилуй ни.

        В неделя вечерта на Цветница, Велики понеделник вечерта и Велики вторник вечерта, Църквата отслужва Последование на Жениха. Женихът е Христос, Небесният Цар, девиците са приготвените и украсени с добродетели и милост души на покаялите се Христови следовници; темата е заимствана от евангелската притча за 10-те девици. На страниците на евангелието често Господ Иисус Христос си служи с този образ. Господарят (Бог) кани на вечеря, т.е. на брачния пир на божествената любов. Всеки, който отнася Христовите притчи към себе си, желае да сподели участта на разумните девици, т.е. богомъдрите души, оказали се достойни да влязат  в Небесния чертог.

Български старини из Албания

 би могло да е заглавието на мащабно изследване, напомнящо епохалния труд на Йордан Иванов „Български старини из Македония“. Понякога изглежда, че съвременните българи сякаш не знаем и не желаем да знаем нищо за своите корени. А ето – нашите корени са простряни там където дори и специалистите знаят малко – територията на днешна Албания – една непозната земя, свързана с вицове и насмешки, синоним на упадък и застой в годините на тоталитарното минало (Не пиша за днешна Албания – дънки, интернет, кока кола, английски говор, сносни пътища, стари и нови мерцедеси, добро обслужване, добра храна, бункери  и автомивка от тоталитарно време. Пиша за онзи духовен потенциал, който разгръща тази древна християнска страна, и който може би ще продължи да съществува – семинарията „Свети Власий“ и сиропиталището го доказват).OLYMPUS DIGITAL CAMERA
          Албания, всъщност е областта Епир, свързана с династията на Александър Македонски; Албания е древната Илирия, където римските императори винаги са държали гарнизони; тя е Епирското деспотство, наследник на Византия; тя е част от владенията на Али Паша Янински, описан от Байрон. Албания е осеяна с безценните съкровища на българското християнско наследство, православна, древна и свята…

Има още

Как древните християни посрещат Възкресение

Из „Пътепис на Егерия“ (4 век)

          Тук привеждаме откъс от известния исторически и литургичен паметник  на 4 век, препечатан от гръцки източник, който включва описание на Страстната и Светлата седмица, чествани по светите места в споменатия период.
           Ето някои сведения за този известен извор (познат като „Пътепис на Егерия“). През 1884 г. проф. Гамурини открива в библиотеката на обителта Арензо, Италия, ръкопис от 74 листа, като след труда на Иларий за тайнствата и химните следва непознато нему описание. Ръкописът идва от препис на Монтекаси от 11 век. Използван е от дякон Петър за труда му „Пътуване по светите земи“, съставен в първата половина на 12 век.
          Запазените са фрагменти от текста на Егерия. Описват се служби от всекидневния, седмичния и годишния богослужебен цикъл в Йерусалим от 4 век. За жалост не са запазени описанията на останалите поклоннически пътувания по светите земи.
Пътеписът е документ с изключителна стойност, защото е най-старото и детайлно описание на поклонничество по светите земи. Датировката на текста е между 281 – 384 г. Епископът на Йерусалим, споменат анонимно, е свети Кирил, автор на 18 катехизични беседи и 5 мистагогии.

          Авторът на пътеписа е жена – монахиня Егерия, и целта на описанието е осведомяване на сестрите  монахини от нейната обител в Бордо за празничните обичаи на йерусалимските християни при посрещане на Възкресение Христово.

Има още

Църковни празници през март

Тодорова събота – 4 март

          Тодоровата събота носи името на свети Теодор Тирон, заради едно чудо, свързано с него.
Царете Максимиан и Максимин (IV век), в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. Свети Теодор бил християнин, по професия воин. Той твърдо отказал да се поклони на идолите и без да се бои от опасността, гръмко славел Бога. Бил хвърлен в тъмница, но Сам Господ  му се явил и го укрепил в подвига. След като дълго го мъчили, накрая бил изгорен на клада.

           Около петдесет години след смъртта на свети Теодор, гоненията срещу християните продължавали. Императорът, знаейки че пред първата седмица от Великия пост те пазят строг пост, за да ги подиграе, заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара.

Има още

Посрещане на Сирница

         След вечернята, на която свещениците и миряните си дадоха взаимно опрощение, в енорийския дом към храм „Свети Димитър“ прозвуча празничен концерт.
          По традиция професионалистите от трио „Кантабиле“ (Краси Генева – пиано, Ели Софтова – цигулка, Ива Томова – флейта) усладиха присъстващите с класически и съвременни вокално-инструментални изпълнения.
          Всички бяха запленени от изящните тонове на класическите инструменти и това беше тържествения завършек на този празничен ден.

За Великия пост
            Предстои ни Светата Четиридесетница, чийто триумфиращ завършек е празникът на празниците – Светлото Христово Възкресение (тази година на 16 април). Подготвяме се за него, като не вкусваме блажна храна (месо, яйца, млечни продукти и риба*) и най-вече като се отдаваме на духовен пост – въздържание от гняв, осъждане, суетни помисли и развлечения. Отдаваме се на молитва и очистване на сърцето, като помним безсмъртните слова на свети Ефрем Сириец:
„Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Да, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков.“
            Четиридесетдневният пост е установен в спомен на 40-дневния пост, на който Сам Господ Иисус Христос се отдал в пустинята. Господни са словата, че в битката срещу злите духове, постът е едно от най-силните оръжия: „Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост“ (Мат.17:21)
            В дните на поста богослужението е интензивно, изповедта и причастяването са по-чести.

* риба е разрешено да се яде по време на Великия пост само на Благовещение и на Цветница

към Начало

Наука и религия

Наука и религия – няколко думи към една стара тема…

          Наскоро един интелигентен и образован човек сподели, че не би могъл да се обърне към вярата, защото науката притежава силни неопровержими аргументи срещу религиозното съзнание.
           Дали наистина е така? Съществува ли противоборство „наука – религия*“? Не е ли прекалено старомодно придържането към подобно схващане? Или повсеместното разпространение на този предразсъдък му придава очертанията на истинност (това напомня времето, когато марксистката теза, че „религията е опиум на народите“ се схващаше като постулат). Или по-скоро противопоставянето на религията ще рече противопоставяне на религиозната институция, т.е. просто афиширане на антиклирикална* позиция.
            Нима наука и религия са несъвместими? Нима боравенето с относителните истини е несъвместимо с полето на Абсолютната Истина?
             Религията, в частност християнството, обяснява света от първи причини, а науката – от последни причини, религията дава отговор на „Защо?“, а науката на „Как?“ Науката борави с относителни истини в сферата на единичностите, а религията – с изложението на Абсолютната Истина, спрямо Която всеки човек взема отношение.
            А когато науките се опитват да обяснят първите причини, те излагат хипотези. Ето – за сътворението на света имаме креационизъм* (в частност „библейски креационизъм“) срещу еволюционизъм*. Но изборът на хипотезата, към която да се придържаме, също ни отвежда в сферата на вярата. Защо приемаме еволюционизъм от дарвинов вид като естествен, аксиоматичен научен възглед, възглед сякаш научен в най-висша степен? Приемаме го само защото тази хипотеза ни е представена като единствена в учебниците от дните на детството, когато са формирани представите ни.

Има още