Как Иисус Христос ни помага да вървим по пътя към Царството Небесно и как можем да получим тази помощ

         Поместваме четвърта глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
           Светият Дух като Бог — третото Лице на Светата Троица, е също толкова всемогъщ, колкото и Отецът и Синът. Той животвори, одушевява и дава сили на тварите. Той дава на животните – живот, на хората – ум, а на християните – духовен, висш живот, тоест Све­тият Дух вразумява човека и му помага да върви към Царството Небесно.
             Светият Дух се дава не по заслуги, а се изп­раща за спасението на хората даром и по ми­лосърдието Божие. Той помага така:
  1. Светият Дух, вселявайки се в човека, му дава вяра и светлина. Без Него никой не може да има истинска, жива вяра. Без просвещението от Светия Дух и най-мъдрият и учен човек е пълен слепец относно Божиите дела и Неговото домостроителство. А Той и на най-неучения и простия може да открие вътрешно и да покаже директно делата Божии, и може да му даде да почувства сладостта на Небесното Царство. Човек, който има у себе си Духа, чувства в душата си необикновена светлина, дотогава съвсем непозната за него.
  2. Светият Дух, вселявайки се в човека, произвежда в сърцето му истинската любов. Тази истинска любов в сърцето е като чист огън или топлина, която го съгрява; тя е коренът, от който изхождат всичките му добри дела. За одушевения от истинската любов няма нищо трудно, страшно и невъзможно; за него никак­ви закони и заповеди не са трудни, всички са лесноизпълними.
                 Вярата и любовта, които се даруват на чо­века от Светия Дух, са най-великите и силните средства, с които притежаващият ги може ле­ко, удобно, с радост и утешение да върви по пътя, извървян от Христа.

Има още

Кой е пътят, който ни води до Царството Небесно

          Поместваме продължението на трета глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
…….. Третото задължение на ученика на Христа е да върви след Него. Да вървиш след Иисус Христос означава във всичките си дела и пос­тъпки да Му подражаваш. Както е живял и постъпвал Христос на земята, точно така тряб­ва да живеем и да постъпваме и ние. Напри­мер:
           Иисус Христос винаги въздавал благодаре­ние и хвала на Бога Отца и винаги Му се мо­лел – така и ние във всяко състояние и при всички обстоятелства в нашия живот сме длъжни да благодарим на Бога, да Го обичаме и явно и тайно да Му въздаваме хвала и да Му се молим, и винаги да Го носим в ума и сърце­то си.
            Иисус Христос почитал и се подчинявал на Своята Пречиста Майка, на мнимия Си баща праведния Йосиф и на юдейските началници. Така и ние сме длъжни да слушаме и почита­ме родителите и учителите си, да не ги драз­ним и оскърбяваме с постъпките си, да уважа­ваме нашите началници, да се подчиняваме и безропотно да изпълняваме техните нарежда­ния (освен в случаите, когато тези нареждания противоречат на християнските закон и морал!).

Има още

Кой е пътят, който ни води до Царството Небесно

     Поместваме част от трета глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
           Пътят до Царството Небесно е Сам Иисус Христос. Само този върви по тоя път, който следва подир Христа. Но как трябва да се вър­ви? Чуйте какво казва Сам Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва, А какво оз­начава да се отречеш от себе си, да вземеш кръста си и да вървиш след Иисус Христос, ще бъде обяснено по-долу.
             Иисус Христос е казал: който иска да върви след Мене… Тези думи означават, че Той ни­кого не принуждава против волята си да вър­ви след Него. Той не иска да има за Свои уче­ници недоброволци или такива, които нямат осъзнато желание за това, а иска всеки човек сам, охотно и без каквато и да е принуда да предаде изцяло себе си Нему. Следователно в Царството Небесно влизат само тези, които са­ми пожелаят да влязат. Християнино, твоите спасение или погибел зависят от собствената ти воля! Господ, по Своите неизречени пре­мъдрост и любов, ти е дарувал свободата да правиш, което искаш, и не желае да ти отне­ма този най-драгоценен дар. И така, ако ис­каш да вървиш след Христа – Той ти показва пътя към Царството Небесно и дори е готов да ти помага по този път; а ако не искаш да вър­виш по него – твоя воля, никой не те принуждава и няма да те принуждава. Но внимавай, пази се да не пренебрегнеш призива на Иисус Христос и Неговата толкова голяма милост. Той, по великата Си благост, дълго-дълго хло­па на вратата на сърцето на всеки човек, за да пробуди душата му и да възбуди у него же­лание за спасение, но горко на онзи, от когото накрая отстъпи и отхвърли като син на погибелта!

Има още

Как Иисус Христос живя на земята и за това, че Той пострада заради нас

            Поместваме втора глава от книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
            Всеки човек е длъжен да изпълнява Божия закон. Този закон се съдържа в две заповеди: първата — възлюби Господа Бога твоего от ця­лото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум, и с всичките си сили; а втората – оби­чай ближния си като себе си.
              Кой доколкото изпълни това, дотолкова и ще получи награда. Но няма, не е имало и не ще има човек, който да изпълни тези две заповеди в съвършенство. Единствено Иисус Христос ги е изпълнил в пълнота.
              В това отношение всички светци, дори и ве­ликите сред тях, са подобни на светилници, а Христос е самото слънце – в цялото му сияние и блясък.

Има още

Кои са благата, които Иисус Христос ни дарява чрез Своята смърт

              Поместваме първа глава от книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
            Преди да започнем да говорим за това, нека видим кои са били благата, които Адам е имал в рая до грехопадението, и кое е злото, което го е постигнало след съгрешаването му, а чрез него – и всички хора.
           Първият човек, бидейки сътворен по образ и подобие Божие, докато не помрачил това подо­бие чрез своеволието си, бил блажен поради са­мите тези образ и подобие, защото както Бог няма край и е вечен, така и Адам бил сътворен безсмъртен; Бог е всеправеден и Адам бил сът­ворен безгрешен и праведен; Бог е всеблажен и Адам бил сътворен блажен, и блаженството му можело от ден на ден да се увеличава все пове­че и повече – през цялата вечност.

Има още

Последование на Жениха

изтеглен файл.jpeg
Тропар
           Ето, Женихът иде в полунощ и блажен е оня раб, който намери бдящ, недостоен е пък оня, който намери заспал. Гледай, душо моя, да не бъдеш налегната от сън и затворена вън от Царството, но отрезви се и викай: свят, свят, свят си Боже наш, заради Богородица помилуй ни.

        В неделя вечерта на Цветница, Велики понеделник вечерта и Велики вторник вечерта, Църквата отслужва Последование на Жениха. Женихът е Христос, Небесният Цар, девиците са приготвените и украсени с добродетели и милост души на покаялите се Христови следовници; темата е заимствана от евангелската притча за 10-те девици. На страниците на евангелието често Господ Иисус Христос си служи с този образ. Господарят (Бог) кани на вечеря, т.е. на брачния пир на божествената любов. Всеки, който отнася Христовите притчи към себе си, желае да сподели участта на разумните девици, т.е. богомъдрите души, оказали се достойни да влязат  в Небесния чертог.

Български старини из Албания

 би могло да е заглавието на мащабно изследване, напомнящо епохалния труд на Йордан Иванов „Български старини из Македония“. Понякога изглежда, че съвременните българи сякаш не знаем и не желаем да знаем нищо за своите корени. А ето – нашите корени са простряни там където дори и специалистите знаят малко – територията на днешна Албания – една непозната земя, свързана с вицове и насмешки, синоним на упадък и застой в годините на тоталитарното минало (Не пиша за днешна Албания – дънки, интернет, кока кола, английски говор, сносни пътища, стари и нови мерцедеси, добро обслужване, добра храна, бункери  и автомивка от тоталитарно време. Пиша за онзи духовен потенциал, който разгръща тази древна християнска страна, и който може би ще продължи да съществува – семинарията „Свети Власий“ и сиропиталището го доказват).OLYMPUS DIGITAL CAMERA
          Албания, всъщност е областта Епир, свързана с династията на Александър Македонски; Албания е древната Илирия, където римските императори винаги са държали гарнизони; тя е Епирското деспотство, наследник на Византия; тя е част от владенията на Али Паша Янински, описан от Байрон. Албания е осеяна с безценните съкровища на българското християнско наследство, православна, древна и свята…

Има още