Към въпроса за покръстването на българите

          Проблемът за покръстването на княз Борис и поверения нему народ през 9 век е средищен на редица изследвания, доколкото именно чрез този акт и последвалите го събития България заявява своя цивилизационен избор – тя става градиво в тъканта на византийско-славянската цивилизация.
          Чрез покръстването България става част от семейството на християнските народи, тогава се осъществява тази светогледна трансформация сред управляващите, а по техния пример и сред обикновените хора. Разбира се, християнизация е имало много време преди покръстването по нашите земи, списъците с епископски и презвитерски имена фиксират точките на християнските центрове[1], но покръстването обичайно е свързано с приемането на Христа от елита, който не просто е властовият център на общността, но е и образецът за подражание, доколкото владетелската институция е носител на по-особени прерогативи за средновековния човек[2]. 
          Проблемът за покръстването е осветлен в немалко исторически извори – хрониката известна  като „Продължителят на Теофан“, текстовете на Скилица-Кедрин, Йоан Зонара, бл. Теофилакт Охридски, Мавро Орбини, Йосиф Асемани, а сетне и св. Паисий Хилендарски в своята История. Като основен източник за епохата и конкретно за събитията около покръстването могат да се посочат отговорите на папа Николай до княз Борис, Бертинските летописи, а също и кореспонденцията на св. патр. Фотий с българския княз. Безсъмнено като първокласен епиграфски източник е камъкът от Балши (Албания), чийто надпис също датира това събитие.
          Може да се заключи, че е наличен немалък изворов материал, който улеснява историческите изследвания за движение в посока излизане от неясната сфера на догадките към безвъпросната яснота на обективизацията.
          Тъй като в изследването по темата са работили утвърдените класици в историографията – В. Златарски, П. Мутафчиев, В. Гюзелев и др., редно е да заключим, че има достатъчно материал, който би ни представил условия за вникване в духа на епохата, в онези процеси – политически, социално-икономически, религиозни, ментални, които са съдействали за решението за покръстване от страна на княз Борис.
           Интерес представлява един специфичен аспект, свързан с покръстването в средата на 9 век, а именно представата за масовото унищожение на (прото) българската аристокрация вследствие туширането на езическата реакция – болярския бунт ….

[1] ^{Снегаров, Ив. Християнството в България преди покръстването на княз Бориса – В:ГДА,5,1955-6}

[2] ^{Комсталова, Р.  Елит и власт в средновековна България, С., 2014, с.107-114}

Целият текст прочетете по-долу:

Прочетете: Житие на свети цар Борис-Михаил, Покръстител

Икона: https://www.bgsever.info

Из „Пътепис на Егерия“ (4 век)

          Тук привеждаме откъс от известния исторически и литургичен паметник  на 4 век, препечатан от гръцки източник, който включва описание на Страстната и Светлата седмица, чествани по светите места в споменатия период.
           Ето някои сведения за този известен извор (познат като „Пътепис на Егерия“). През 1884 г. проф. Гамурини открива в библиотеката на обителта Арензо, Италия, ръкопис от 74 листа, като след труда на Иларий за тайнствата и химните следва непознато нему описание. Ръкописът идва от препис на Монтекаси от 11 век. Използван е от дякон Петър за труда му „Пътуване по светите земи“, съставен в първата половина на 12 век.
          Запазените са фрагменти от текста на Егерия. Описват се служби от всекидневния, седмичния и годишния богослужебен цикъл в Йерусалим от 4 век. За жалост не са запазени описанията на останалите поклоннически пътувания по светите земи.
Пътеписът е документ с изключителна стойност, защото е най-старото и детайлно описание на поклонничество по светите земи. Датировката на текста е между 281 – 384 г. Епископът на Йерусалим, споменат анонимно, е свети Кирил, автор на 18 катехизични беседи и 5 мистагогии.
          Авторът на пътеписа е жена – монахиня Егерия, и целта на описанието е осведомяване на сестрите  монахини от нейната обител в Бордо за празничните обичаи на йерусалимските християни при посрещане на Възкресение Христово.

Има още →

Тропар

           Ето, Женихът иде в полунощ, и блажен е оня раб, когото намери бдящ; недостоен е пък оня, когото намери заспал. Гледай, прочие, душо моя, да не бъдеш налегната от сън и затворена вън от Царството, но отрезви се, викайки: Свят, свят, свят си Боже наш, заради Богородица, помилуй ни.

        В неделя вечерта на Цветница, Велики понеделник вечерта и Велики вторник вечерта, Църквата отслужва Последование на Жениха. Женихът е Христос, Небесният Цар, девиците са приготвените и украсени с добродетели и милост души на покаялите се Христови следовници; темата е заимствана от евангелската притча за 10-те девици. На страниците на евангелието Господ Иисус Христос често си служи с този образ. Господарят (Бог) кани на вечеря, т.е. на брачния пир на божествената любов. Всеки, който отнася Христовите притчи към себе си, желае да сподели участта на разумните девици, т.е. богомъдрите души, оказали се достойни да влязат  в Небесния чертог.

Иконата е копирана от http://www.churchpop.com

     „Повече от който и да е друг, вярващият човек трябва да бъде политически човек …“
Валериу Гафенку

     С тези думи на един от неканонизираните мъченици на Румънската църква, жертва на тоталитарния режим, напомняме за темата, която вълнува мнозина в тези съдбоносни дни. За никого, дори за бегло запознатия с родната история след Освобождението, не е тайна, че българските политически кръгове не успяват да защитят националните ни интереси. С надежда тази тъжна практика да не се повтори, привеждаме доклада в областта на социалната психология от конференцията по национална и международна сигурност (13 ноември 2020г), информативен точно за корените и развитието на пропагандното умонастроение, което заплашва, благодарение на родната апатия, да заеме трайно мястото на историческата правда.
     Същевременно се прекланяме пред страданията на десетките, стотиците „криптобългари“ в Македония, неможещи да изразят своята идентичност.

НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ В МАКЕДОНИЯ – ТЕОРИЯ ЗА ДИФУЗИЯ И ТЕОРИЯ ЗА РЕВЕРСИЯ

Георги Станков, Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион

THE NATIONAL IDENTITY IN MACEDONIA – A DIFFUSION THEORY AND A REVERSION THEORY

Georgi Stankov, Laboratory on the Problems of Black Sea and Caspia Region

Abstract: The author proposes a model of the diffusion of the Macedonian national identity, which he calls a „diffusion theory.“ The factors that influenced the formation and diffusion of Macedonism in different historical periods are traced. The text ends with a „reversion theory“, which discusses the potential restoration of the Bulgarian identity among the inhabitants of the Republic North Macedonia.

Key words: Macedonian question, Macedonian identity, Macedonian history, Bulgarian history, nation-building, Macedonian–Bulgarian history dispute, Macedonism  

Въведение

          Темата за идентичността на населението на Република Северна Македония и въобще на славяноезичното население в по-голямата географската област Македония стана особено актуална покрай работата на съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония. Достигането до съгласие за исторически обективен прочит на историята на днешните македонци и българи остава непостижима цел в продължение на десетилетия, тъй като Република България и Република Северна Македония развиват коренно противоположни и конфликтуващи национални разкази. През септември 2020 г. българската страна представи своята позиция за миналото на Македония пред останалите страни – членки на Европейския съюз чрез Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС и на процеса на асоцииране и стабилизиране [БГНЕС 2020]. Впоследствие българското правителство предупреди европейските си партньори, че няма готовност да подкрепи процедурата за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС.
            Като имам предвид важността на темата, ще представя процеса на разпространение на македонската национална идентичност чрез модел, който наричам „теория за дифузия.”

Хипотези за развитието на македонската национална идентичност

               Националният разказ на Република Северна Македония търси корените на македонската национална идентичност в края на 18 в. В духа на северномакедонската историография Фридман  представя развитието на съвременната македонска национална идентичност и на македонския език в четири етапа:

1. От 1794 г. до средата на 40-те години на 19 в. Периодът се характеризира с пробуждане на славянското съзнание и с появата на първите писмени текстове на македонски диалекти. Ако преди опозицията във самовъзприемането и идентичността е християнин – мюсюлманин, сега тя се преориентира към славянин – грък. Ключовите личности на този период са Даниил Москополец, Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович.
   

2. От 40-те на 19 в. до 1870 г. Доминиращата тенденция е борбата за църковна независимост. Много македонски интелектуалци се обявяват за създаването на общ македонско-български език. Ключовите личности на този период са братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот и Кузман Шапкарев.

3. От 1870 г. до 1913 г. Това е периодът на първите граматики и националистически текстове. Основните събития в този период са учредяването на Българската екзархия, Илинденското въстание, разделянето на Македония през Балканските войни и противопоставянето на македонската национална идентичност на българските, сръбските и други интереси. Ключовите личности на този период са Георги Пулевски, Димитър Чуповски, Кръстьо Мисирков, Петър Попарсов и други фигури от ВМРО^[1].

4. От 1913 г. до 1944 г. Периодът се отличава с развитието на македонска литература в Югославия и България, което води до изкристализирането и окончателното установяване на македонски литературен език [Friedman 1986; 2000].

Има още →

Тврдења без докази: македонската историография като постмодернистки проект^[1]

 Георги Станков

 Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион

      Резюме: Докладът развива тезата, че историографията на Република Северна Македония е постмодернистка по характер и нейният подход е основан на постмодернисткия подход към науката, който заличава разграниченията между “факт” и „ценност” и между “реалност” и “възприемане.” Запазването на този подход, обаче, носи риска от продължаваща криза в отношенията между Република Северна Македония и Република България.

      Ключови думи: постмодернизъм, социални науки, историография, Република Северна Македония

     Въведение в проблема

В продължение на три години Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, не може да достигне до “обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития”.^[2] Причината може да се открие във факта, че представителите на Република България и Република Северна Македония в Комисията^[3] имат различни гледни точки за общата история, която свързва двете държави и народите им.  Настоящият доклад разглежда историографския дебат между двете страни като спор между две парадигми: на модернизма и постмодернизма.

Има още →

„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят на едно! То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;“
Пс. 132:1-2

     Без да се впускаме в динамичното злободневие на политическия живот, предлагаме на вниманието на тревожната християнска съвест, която винаги копнее за истината, изложение по въпроса за миналото и бъдещето на нашите единонравни и единоверни братя от Северна Македония.
     Приложеният текст на доц. Георги Станков е в областта на социалната психология и е изключително стойностен с конкретните препоръки и предложени решения за изглаждане на продължилите деситилетия противоречия между България и Македония по най-фундаментални въпроси.
     Публикуваме статията със съкращения.

Към помирение: можем ли да изграждаме бъдеще, без да изцелим травмите от миналото?

Георги СТАНКОВ
Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион

     Резюме: Докладът разглежда историческото помирение в Република Северна Македония като необходимо условие за прекратяване на етническото противопоставяне, преследванията и нарушенията на правата на гражданите с българска етническа идентичност, и за създаване на нов модел на отношения в страната. Предложени са конкретни мерки, насочени към постигането на помирение.

     Ключови думи: помирение, възстановително правосъдие, Комисия за истина и помирение

“…остави дара си там пред жертвеника

и иди първом се помири с брата си,

и тогава дойди и принеси дара си.”

Евангелие от Матея, 5:24[1]

      В прехода от тоталитаризъм към демокрация, Република Северна Македония е изправена пред предизвикателството да разреши неуредените проблеми от своето близко минало, като например нарушенията на правата на човека, основани на етническа принадлежност. Резолюцията на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно докладите на Комисията за Северна Македония за 2019 – 2020 г., посочва необходимостта държавата и обществото да стигнат до историческо помирение между етническите и националните групи в РСМ^[2], при това изрично подчертавайки гражданите с българска идентичност.^[3] Постигането на помирение в северномакедонското общество ще спомогне да се преодолеят неразрешените и болезнени травми от комунистическото югославско минало, да се изградят искрени и устойчиви добросъседски отношения между РСМ и РБ и да се повиши регионалната стабилност в Западните Балкани.

Помирението – дефиниция и същност

     Помирението е процес на “възстановяване на приятелството и хармонията между враждуващите страни след разрешаване на конфликта или трансформиране на отношенията на враждебност и негодувание към приятелски и хармонични.”^[4] То е резултат от възстановителни и преходни практики, прилагани най-често след края на конфликт или тоталитарен режим, и се състои от “взаимно признаване и приемане, инвестирани интереси и цели в развитието на мирни отношения, взаимно доверие, положителни нагласи, както и чувствителност и съобразяване с нуждите и интересите на другата страна.”^[5] То не е еднократен акт, а “дълъг и дълбок процес, който цели радикални промени в сърцата и умовете на общностите, участващи в конфликт на идентичността.”^[6]
Мерките, водещи до помирение, търсят отговор на въпросите “как ще продължим да живеем след това; как ще споделяме едно пространство; можем ли да възстановим разрушеното доверие и да гарантираме, че миналото няма да се повтори; какво да направим, за да не останем завинаги в миналото.”^[7]
В този смисъл процесът на помирение има пет направления:

1. Разработване на споделена визия за взаимозависимо и справедливо общество;

2. Признаване и справяне с миналото;

3. Изграждане на положителни взаимоотношения;

4. Значителни промени в културата и нагласите;

5. Значителни социални, икономически и политически промени.^[8]

Има още →

            Започнала е седмицата на Христовите страдания – Страстната седмица („страст“ ще рече страдание). Възпоменаваме последните дни от земния път на Спасителя. В сряда, два дни преди Пасха*, синедрионът* взема решение за арестуването на Иисус Христос. А в четвъртък – денят преди Пасха, Господ събира най-близките си ученици (дванадесетте апостоли) на прощална вечеря.
На вечерята Господ дава великия пример на смирено служение, като измива нозете на Своите ученици, показвайки на дело примера, който те трябва да следват. А този пример важи и за християните на всички времена – без показност да се стремим към смирено дело и смирена мисъл, лишена от всяко тщеславие.

Има още →

Братя и сестри,

            В делничните дни на Великия пост Православната църква отслужва древно богослужебно последование. Това е днешната Преждеосвещена литургия. Преждеосвещена – ще рече, че Тялото Христово е претворено още на неделната служба, а днес се извършва молитва с това претворено Тяло Христово, за да може, който реши и е подготвен, да пристъпи към Причастие. Виждаме, че службата е различна.
           При звъна на звънчето всички трябва да коленичат, защото претвореният вече Агнец се пренася от жертвеника на престола и от северната част на олтара през централните двери, които символизират рая.
Преди всичко, да имаме благоговение, а онова, което не знаем, ще научим. Важното е да не губим съзнанието, че сме в Божия дом, че ангелите невидимо съслужат със свещеника, че присъстваме на най-великото Тайнство – установената от Господ безкръвна жертва.
         Защото Сам Той казва:
         „Който не яде Моята плът и не пие Моята кръв, не ще има живот вечен“.
         Да даде Господ да пристъпваме към Причастие за спасение и вечен живот, а не за гибел, осъждане и трупане на още грехове. Амин!

Копирайте За Преждеосвещената литургия

Страшният съд – външен стенопис от Воронец

Църквата в манастира на Сучевица

Дърво Иесеево – външен стенопис от Сучевица

          Алена Шекерджийска – Кильова 

            Повечето вярващи българи обвързваме Румъния с мощите на свети Димитър Басарбовски в Букурещ и на света Петка в Яш. Това е напълно естествено – ние сме емоционално, мистически, духовно единени с тези прославени светии, преживели в целомъдрие и святост целия си земен път, свързани с нашия род и земя. Свети Димитър е българин, селянин от с. Басарбово край Дунав, а света Петка е от Епиват и мощите й цели два века пребивават в Търново. Нашият майстор на „плетение словес“ свети патриарх Евтимий пише прекрасно житие на преподобната. След завземането на Търново от турците, мощите заминават във Видинското царство, сетне в Крушевец, в Белград и за половин век са в Истанбул, докато влашкият владетел Василий Лупу (1641г.) ги откупува и ги отнася в манастира „Голия“ в Яш.
             Със своето пътуване мощите на светиите освещават многострадалните земи на балканските народи, разорени от чумата и османското нашествие. Прави впечатление, че след своята кончина светиите сякаш пътуват повече, отколкото през всички дни на земното си странстване……

             Прочетете пътеписа  Византия след Византия – пътуване към светините на румънската земя

Тропар

           Ето, Женихът иде в полунощ и блажен е оня раб, който намери бдящ, недостоен е пък оня, който намери заспал. Гледай, душо моя, да не бъдеш налегната от сън и затворена вън от Царството, но отрезви се и викай: свят, свят, свят си Боже наш, заради Богородица помилуй ни.

        В неделя вечерта на Цветница, Велики понеделник вечерта и Велики вторник вечерта, Църквата отслужва Последование на Жениха. Женихът е Христос, Небесният Цар, девиците са приготвените и украсени с добродетели и милост души на покаялите се Христови следовници; темата е заимствана от евангелската притча за 10-те девици. На страниците на евангелието често Господ Иисус Христос си служи с този образ. Господарят (Бог) кани на вечеря, т.е. на брачния пир на божествената любов. Всеки, който отнася Христовите притчи към себе си, желае да сподели участта на разумните девици, т.е. богомъдрите души, оказали се достойни да влязат  в Небесния чертог.