Честит празник!

52a18b24b9c9c
Братя и сестри,

Макар да честваме нашите прославени просветители – светите Кирил и Методий на 11 май, днешният ден – 24 май е официалният празник на създаването на старобългарската азбука, празник на всички българи с православно самосъзнание, на всички учащи, на цялата интелигенция, на целия народ, ограмотен да пише на кирилица. Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука. Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“. Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите. Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи, е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители. Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма. Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука. По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!
Иконата е от регионалния исторически музей на град Добрич

Монахиня Валентина Друмева

           На 24 февруари възпоменаваме четиридесетия ден от представянето в Господа на монахиня Валентина Друмева, игумения на Калоферския девически манастир. Упокои се в Господа един неуморен труженик на нивата на православната духовност, плодовит църковен писател, незабравим съветник по пътя на спасението, изследовател на родната святост, извадил от забвение житията на мнозина новомъченици, ръководител на мащабна школа по вероучение, боговдъхновен съсъд на Божията благодат. За нея с право могат да се припомнят библейските слова: „Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.“ (Пс. 103:33)
            Целият й съзнателен живот бе осветен от вярата, всичките й сили насочени в труда по нелеката задача на популяризиране и разясняване на основните християнски начала за малки и големи.
           Немалка част от творбите й са не просто непреходни по значение, но и с приносен характер в различни области на богословието и родната църковна история.
           Красноречива и задълбочена, тя успя да привлече, изясни и просвети мнозина, за които сега скръбта и загубата са твърде тежки.
           Светла личност, украсена с много добродетели, майка Валентина послужи на мнозина като пример за достоен християнски живот. Вярваме и се надяваме, че сега тя е в небесната обител с ангели и светии и лицезре Спасителя, Комуто посвети всецяло своите мисли, моления, слова и дела. Бог да я прости и посели в място злачно, блажено и спокойно. Вечна да е паметта й!

Днес честваме 148 години от гибелта на йеродякон Игнатий

             Да поменем молитвено представилия се в Господа йеродякон Игнатий, по-известен като Васил Левски. Днес се навършват 148 години от насилствената кончина на почитания от всички българи монах, воин и мъченик. Да се молим Господ да му прости всички волни и неволни прегрешения и да го упокои в място злачно, блажено и спокойно.
Разгледайте презентацията  Дяконът
Копирайте презентацията Дяконът

Иконата е копирана от http://balgarion.blogspot.com

Тъжна новина

 

 

 

          На 24.07.2020 г. (петък), в деня на света великомъченица Христина, от 13:00 часа в църквата „Свети Георги“ в Златоград, Знеполсият епископ Арсений в съслужение с дванадесет духовници от пловдивска епархия отслужи опело на упокоилия се в Господа свещеник Константин Атанасов. За да изпратят в последния му път своя енорийски свещеник, бяха дошли множество енориаши, приятели, съученици, както и близки на покойния йерей, деца от неделното училище, което отец Константин беше организирал, опечален богомолен народ отблизо и далеч.
          По силата на предсмъртното си желание отец Константин беше погребан до апсидната част на храма „Свети Георги“, където бе служил Богу десетилетие от краткия си жизнен път.
Бог да го упокои в място злачно, блажено и спокойно, където сияят всички праведници. За него с пълна сила важат старозаветните слова: „Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години, защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието ….“ (Премъдрост Соломонова 4:13,14)
Фотография на о. Константин – http://www.plovdivskamitropolia.bg
Снимка на храм „Св. Георги“, Златоград -www.opoznai.bg

 

Великденско послание на Пловдивския митрополит Николай

phoca thumb l dsc 5019

Христос Воскресе!

Обични в Господа, братя и сестри,
        И тази година Божията милост ни сподоби да празнуваме светлото и преславно Христово Възкресение. Да се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. Да произнесем спасителните думи: „Христос Воскресе!“ Да изживеем пасхалната радост! Да издигнем молитвен глас! Да възпеем празника на празниците, тържеството на тържествата и победата над победите.
        Възкресението на Иисуса Христа е най-великото тържество на вярата, надеждата и любовта. Затова повярвалите винаги с „вяра ходим“ (2Кор.5:7), с вяра „живеем, и се движим, и съществуваме“(Деян.17:28). Тази вяра ни дава надежда за спасение (Рим.8:24).
        Синът Божий се въплъти, за да бъде близо до нас. Страда, за да ни научи на търпение, умря (заради нашите грехове), за да не униваме. Възкръсна, за да ни дарува вечен живот.
      „Всички – казва св. Ефрем Сирин,  които идват при Бога и искат да се удостоят с вечен живот, трябва преди всичко безукорно да спазват православната вяра и нито заради успешно получаване на чин, нито поради ласкателства пред силните или от страх пред тях, да не ставаме предатели на безценната съкровищница на вярата.“
        Тази година посрещаме Светлото Христово Възкресение в много необичайна ситуация. Дават ни се знаци! Вярващите хора, православният Божи народ, вижда знаците и разбира как те трябва да се тълкуват. Без да навлизам в дълбочината на богословските аспекти, ще си позволя да споделя, какво според мен се случи по времето на тазгодишния Велик пост.

Има още

Окръжно писмо на Св. Синод относно богослужебните последования за Велики Петък

          Св. Синод на БПЦ – БП отново напомня и призовава своите верни чеда в тези дни на Христовите страдания да спазят стриктно всички епидемиологични изисквания на държавните власти, предвид опасността от заразяване и разпространение с коронавирус – COVID-19, като почтително и настоятелно Ви молим да се съобразите с предходните предписания на Св. Синод и във връзка с предстоящия Велики петък, разпореждаме:
           Поклонението пред светата Плащаница от вярващите да става без тя да се целува, без да се докосва, без да се минава под нея, без да се раздават цветя и здравец, а с благоговейно прекръстване и поясен поклон да се извърши поклонението пред светата Плащаница.
           Напомняме също, че поставянето на предпазни маски в храма и извън него е задължително, както и спазването на необходимото разстояние един от друг, като внимателно се следи то да не се нарушава.

Молитва за избавяне от новата епидемия

          Господи, Боже наш, Който си богат в милостта и чрез Твоето мъдро грижовно предводителство направляваш нашия живот, чуй нашата смирена молитва, приеми нашето покаяние за греховете, спри новата инфекциозна болест (новата епидемия), както спря наказанието на Твоя народ по времето на свети цар Давид.
          Ти, Който си Лекар на нашите души и тела, дарувай изцеление на заболелите, изправи ги бързо от леглото на страданието, за да Те славят, Спасителю Милостиви, а здравите покровителствай от всякаква болест. Благослови, укрепи и пази, Господи, с Твоята благодат, всички с човеколюбива и жертвена любов, опази болните в техните къщи и в болниците. Отдалечи цялата болест и страдание от народа и ни научи да ценим живота и здравето като Твои дарове.
           Дари ни, Боже, Твоя мир и изпълни нашите сърца с неотстъпна вяра в Твоята закрила, с надежда в Твоята помощ и с любов към Тебе и ближния. Защото Твои са помилването и нашето спасение, Боже наш, и на Тебе слава отдаваме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки-веков. Амин!
Копирайте Moлитва за избавяне от новата епидемия 
Източник: фейсбук страницата на пловдивския храм „Св. Николай Чудотворец“
Прочетете и копирайте още молитви, които могат да се четат в дните на пандемията на коронавируса:
Mолитва към Господ Иисус Христос
Mолитва към свети Йоан Рилски Чудотворец
Moлитва към свети Никифор Прокажени
Moлитва за избавление от антихриста

Призив на Пловдивския митрополит Николай към божия народ на Пловдивска епархия

          Боголюбиви братя и сестри, чеда на светата Пловдивска епархия,
          Обръщам се с призив към вас, да обединим молитвата си в тези тежки изпитания за целия свят, като ви моля всяка вечер в 21 часа, който където и да се намира, у дома, на работа, или по пътя, да се моли с Господнята молитва „Отче наш“, за да призовем Божията милост, снизхождение и избавление от злото.
Също така, разпореждам всяка вечер от 21 часа до 21.15 часа, до края на месец март, да бият всички църковни камбани в диоцеза на Пловдивска епархия в знак на подкрепа на всички наши лекари, медици и медицински лица, които неуморно полагат грижи за боледуващите и страдащите наши ближни. Защото Господ ни е заповядал:  „Синко, в болестта си не бъди небрежен!… Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния.“ (Сирах. 38:1-9).
Братя и сестри,
             Времето на всеобщото бедствие, което Господ допуска и което съвпада с времето на Великия пост, следва да бъде осмислено от нас в духовен план. Нека то да бъде за нас време на покаяние и смирение. Но не и на униние, на страх, на малодушие и ропот. Всички сме в Божиите ръце. И времето на земния ни живот, и часът на смъртта, и здравето, и болестта – всичко се отмерва от премъдрия Божи промисъл за света и човека.  Да не забравяме Господните слова: „Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина…. и, Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя“. (Ин. 14:13-14; Мaт. 21:22).
             Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, любовта на Бога Отца и общението със Светия Дух да бъде със всички вас,
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
16.3.2020 г.
Гр. Пловдив

Източник: http://www.plovdivskamitropolia.bg

Посрещане на Сирница

           На Сирни заговезни след вечернята на  взаимното опрощение, в енорийския дом към храм „Свети Димитър“ се проведе празничен концерт. Учениците на инструменталистите Красимира Генева, Ели Софтова и Татяна Славчева изсвириха емблематични музикални пасажи (Аве Мария, Облаче ле бяло, унгарски танц от Брамс, народни хора).
           Изпълненията на децата-музиканти въодушеви изключително публиката, а Сирница бе ознаменувана с традиционната за деня почерпка.
 

За Великия пост
            Предстои ни Светата Четиридесетница, чийто триумфиращ завършек е празникът на празниците – Светлото Христово Възкресение (тази година на 16 април). Подготвяме се за него, като не вкусваме блажна храна (месо, яйца, млечни продукти и риба*) и най-вече като се отдаваме на духовен пост – въздържание от гняв, осъждане, суетни помисли и развлечения. Отдаваме се на молитва и очистване на сърцето, като помним безсмъртните слова на свети Ефрем Сириец:
„Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Да, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков.“
            Четиридесетдневният пост е установен в спомен на 40-дневния пост, на който Сам Господ Иисус Христос се отдал в пустинята. Господни са словата, че в битката срещу злите духове, постът е едно от най-силните оръжия: „Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост“ (Мат.17:21)
            В дните на поста богослужението е интензивно, изповедта и причастяването са по-чести.

* риба е разрешено да се яде по време на Великия пост само на Благовещение и на Цветница

към Начало