Цветница в неделното училище

          Децата от неделното училище тържествено празнуваха Цветница – Вход Господен в Йерусалим. На беседата те говориха за Лазаровден, Вход Господен в Йерусалим и предстоящата Страстна седмица, като се предостави разказ и описание по иконни изображения.
          Наред с общия празник, учениците празнуваха и личен празник на едно от децата. Те се запознаха и с начини на боядисване на великденски деца, като подготовка за боядисването им на Велики четвъртък.

3 март – освобождението на България

Честит национален празник!

 

Братя и сестри,
          В деня, когато светата Православна Църква почита светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск, България чества своя национален празник.
          Всички свързваме 3-ти март с възкресяването на една държавност, чиито духовни измерения Бог не е оставил да се загубят напълно. Защото езикът, писмеността и вярата Христова не позволиха българският род да бъде претопен и заличен.
          А след 5-вековното османско робство свързваме 3-ти март и с края на Руско – турската освободителна война и с възстановената наша държава.
          Днес този ден е помрачен от кошмарната война, в която човеконенавист-никът-дявол подхвърли множество православни християни на взаимно изтребление.
          Но съвестта ни, вярна на историческата правда, призовава да отдадем дължимото на всички онези, които жертваха живота си преди 144 години за нашата свобода, за нашето съществуване на политическата карта на Европа.
          Отдаваме дължимата почит на всички руски, румънски, финландски воини, които показаха чудеса от храброст, на всички наши опълченци, чийто героизъм намери най-яркия си израз в чутовната Шипченска епопея и чийто подвиг  времето е безсилно да заличи.
           А Българската Православна Църква оттогава и до днес във всяка една божествена Света литургия на Великия вход поменава с благодарност на всеослушание „Блаженопочиналия наш освободител, император Александър Николаевич и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество, да помене Господ Бог во Царствие Свое“.
           Да поменем всички тях – героите на нашата изстрадала свобода, като се помолим на Княза на мира – нашия Господ Иисус Христос за мир в света, за спиране на изтреблението, за стихване на демоничната злост на войната. Амин!

149 години от гибелта на йеродякон Игнатий

             Да поменем молитвено представилия се в Господа йеродякон Игнатий, по-известен като Васил Левски. Днес се навършват 149 години от насилствената кончина на почитания от всички българи монах, воин и мъченик. Да се молим Господ да му прости всички волни и неволни прегрешения и да го упокои в място злачно, блажено и спокойно.
Разгледайте презентацията  Дяконът
Копирайте презентацията Дяконът

Иконата е копирана от http://balgarion.blogspot.com

Архиерейска света литургия в хасковския катедрален храм „Успение Богородично“

          По стародавна традиция пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска света Литургия в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“. Той възведе в иподяконски чин момчета и мъже от Хасково и Димитровград. Тържествената богослужба завърши с трогателна проповед, в която владиката, споменавайки добродетелите на свети Йоан Предтеча, сподели, че любовта към свободата и верността на истината са украсявали и пожертвалите се за освобождението на Хасково, което е станало точно на Ивановден*.
*На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм с. Клокотница. В 11 часа командира на групата разузнавачи – капитан Виламов докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Успение Богородично”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол приближаващата дивизия на генерал Гурко. (текст на историческата справка: http://www.haskovo-online.com)

Начална снимка: http://www.bta.bg

Галерия: http://www.svetlinata-na-hrama.com

40 дни от блажената кончина на отец Цанко

         На 3.12.2021 г. се навършиха 40 дни от блажената кончина на ставрофорен свещеноиконом Цанко Тотев. На заупокойната литургия, панихида и трисагио, отслужени от Негово Високопреосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с клирици –  духовни чада на приснопаметния отец, богомолците се помолиха за своя духовен наставник. Епископ Поликарп припомни добродетелите на отец Цанко, неговата духовна чистота, смирение и любов. Надяваме се той да е сред блажените, според обещанието на Спасителя, че блажени са чистите по сърце, които ще видят Бога.
         Вечна и блажена да е паметта на многообичания отец Цанко!

Снимка: https://mitropolia-sofia.org

Скръбна новина

На 25 октомври се упокои в Господа ставрофорен свещеноиконом Цанко Тотев
            На 27 октомври (сряда) след заупокойна литургия в храм „Свети Атанасий Велики“, село Горни Лозен, Софийска област, бе отслужено опело над ставрофорния свещеноиконом отец Цанко Тотев, дългогодишен предстоятел на храма. За да изпратят благия свещеник в последния му земен път, бяха дошли мнозина миряни – енориаши, сродници, духовни чада на отец Цанко. Препълнили величествения храм, те присъединиха молитвения си призив към гласа на духовенството.
            Заупокойната служба бе оглавена от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с духовници, дошли от близко и далеч да изпратят своя събрат, съслужител и духовен наставник. Прочувственото слово на епископа припомни, че висотата на добродетелите бе зримо въплътена в богоугодния и чист живот на новопредставилия се йерей. Скръбта е временна, защото се надяваме той да предстои пред Божия престол и със своето умиление да измолва добро за своето паство, както беше приживе.

           Отец Цанко е инициатор не само за създаването на представителния храм „Свети Атанасий“, но и на десетки храмове и параклиси в околността.
           Мнозина богомолци, млади и стари, от други градове и села идваха в село Горни Лозен за изповед и наставление, привлечени от смирената благост на отеца, започнал свещеническото си служение в зряла възраст, на 50 години.
           Цели 41 години, до деня на кончината си, отец Цанко бе пример за богоотдаденост, чистота, духовна мекота, милосърдие и непрестанно трудолюбие на Божията нива.
           С добрия подвиг се подвизава, пътя свърши, вярата опази – очаква го прочее венеца на правдата, както казва апостолът.
           Благодатният старец се упокои от дългогодишните си трудове, погребан до апсидата на изградения по негов почин храм „Свети Атанасий“.
           Вечна и блажена да е паметта му!

Архиерейска вечерня в храм „Успение Богородично“, Хасково

           Архиерейска вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица в храм „Успение Богородично“, град Хасково
           На 12 август Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай възглави вечерното богослужение с Молебния канон към Пресвета Богородица в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“.
           Стотици боголюбиви християни посрещнаха с камбанен звън и благоговеен трепет Чудотворната икона на Пресвета Богородица – „Златна ябълка”.
           С владиката съслужиха: Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, йеромонах Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев  – протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – архиерейски наместник на Хасковската духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградската духовна околия, свещеници от града и Хасковската духовна околия, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.
            Високопреосвещеният митрополит Николай заедно с духовниците и митрополитския хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев изпълниха антифонно Молебния канон.
            На богослужбата присъстваха кметът на Хасково г-н Станислав Дечев и общественици.
            Боголюбивите християни с едно сърце заедно със своя архипастир отправяха молитви към Богоматер, зовейки: „Пресвета Богородице, спаси ни!“.
            Архипастирят на Пловдивската епархия отправи отечески и вседушевен поздрав и молитства благодатния покров на Богородица да е над всички нас, обръщайки се към всички с вдъхновено слово за Небесната Царица. 
            Поклонението пред Чудотворната икона на Божията Майка – „Златна ябълка”, продължи до късно вечерта в храма.

Източник: сайт на Пловдивска митрополия

Честит празник!

52a18b24b9c9c
Братя и сестри,

Макар да честваме нашите прославени просветители – светите Кирил и Методий на 11 май, днешният ден – 24 май е официалният празник на създаването на старобългарската азбука, празник на всички българи с православно самосъзнание, на всички учащи, на цялата интелигенция, на целия народ, ограмотен да пише на кирилица. Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука. Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“. Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите. Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи, е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители. Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма. Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука. По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!
Иконата е от регионалния исторически музей на град Добрич

Монахиня Валентина Друмева

           На 24 февруари възпоменаваме четиридесетия ден от представянето в Господа на монахиня Валентина Друмева, игумения на Калоферския девически манастир. Упокои се в Господа един неуморен труженик на нивата на православната духовност, плодовит църковен писател, незабравим съветник по пътя на спасението, изследовател на родната святост, извадил от забвение житията на мнозина новомъченици, ръководител на мащабна школа по вероучение, боговдъхновен съсъд на Божията благодат. За нея с право могат да се припомнят библейските слова: „Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.“ (Пс. 103:33)
            Целият й съзнателен живот бе осветен от вярата, всичките й сили насочени в труда по нелеката задача на популяризиране и разясняване на основните християнски начала за малки и големи.
           Немалка част от творбите й са не просто непреходни по значение, но и с приносен характер в различни области на богословието и родната църковна история.
           Красноречива и задълбочена, тя успя да привлече, изясни и просвети мнозина, за които сега скръбта и загубата са твърде тежки.
           Светла личност, украсена с много добродетели, майка Валентина послужи на мнозина като пример за достоен християнски живот. Вярваме и се надяваме, че сега тя е в небесната обител с ангели и светии и лицезре Спасителя, Комуто посвети всецяло своите мисли, моления, слова и дела. Бог да я прости и посели в място злачно, блажено и спокойно. Вечна да е паметта й!