Евангелско четиво на Неделя шестнадесета подир Петдесетница – за Талантите

         Матея 25:14-30

          Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата и веднага отпътува.
          Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта, също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два, а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
           След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта, ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.
          Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта, ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.
          Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал, затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва. Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта, защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има, а негодния раб хвърлете във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Неделя на Закхея

Лука 19:1-10

         След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Братя и сестри,
     Днес възпоменаваме чудесното спасение на митаря Закхей, възпоменаваме неговото духовно преобразяване в мига, когато той среща Спасителя Христос.
Закхей е богат човек, началник на митарите, важно длъжностно лице, събрал в ръцете си премного неправедно богатство. В очите на евреите митарите са презряни, защото служат на омразната езическа власт и защото събират и последните пари от народа за данъци.
И ето – Закхей, забравил своето високо социално положение, чул, че прославеният чудотворец и проповедник влиза в Йерихон, иска да го види. Изобретателен и находчив, той бърза да се покачи на една смоковница, надявайки се така да успее да зърне Христос.
Господ стига до дървото, поглежда нагоре и вика Закхей с думите: „Слез по-скоро, защото трябва да бъда у дома ти“. Христос не ще обърне внимание на ропота на хората, винаги намерили причина за осъждане. Уверени в своята мнима праведност, те мърморят отстрани за нечуваното посещение у началника на митарите. Казват: „Отби се при грешен човек“.
И ние така, също като тогавашния народ не искаме да повярваме, че Божията милост желае да се разпростре и върху най-окаяния грешник. Още повече, че напълно измамно, повечето хора се имаме за праведници – праведници пред хората и пред Бога. Не искаме да пуснем Бог да влезе в дома на нечестивеца и щедро раздаваме осъдителни присъди.
Но ето първият в греха, митарят Закхей, в този миг, в тази среща променя целия си живот. Покайва се за греха, раздава половината от огромния си имот на бедните, а незаконно придобитото покрива четворно според изискванията на Мойсеевия закон. И неговото покаяние е прието, защото чуваме Христовите думи: “Днес стана спасение на този дом“.
Да даде Господ и ние като митаря Закхей да съкрушим собствените си страсти и така да спасим душите си. Защото дните на тая земя са броени и преходен е образът на тоя свят. И да не се окаже, че сме носили името „християнин“ само на думи. Да побързаме в покаяние и незлобие да угодим Господу.
Напомням на всички, че когато видим нещо, което смущава християнската съвест, нещо изобличително за църковния живот, сме длъжни да уведомим свещеника. И в никакъв случай да не допускаме викове и крясъци да отекват под сводовете на храма. Защото човешкият гняв не върши Божията правда.
Господ да ни вразумява по Своята велика милост! Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от http://www.byzantinehymns.net

 

Неделя на Йерихонския слепец

duminica_a_vi-a_dupa_pasti_-_a_orbului_din_nastere_2
Лука 18:35-43
        А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
към Начало

Неделя след Богоявление

Матей 4:12-17

          А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. 
          Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.

Неделя преди Богоявление

  Марк 1:1-8  

          Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
          „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
          Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
          А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
          И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
Братя и сестри,
              Чухме началото на евангелието според свети евангелист Марк, близкия съратник на свети апостол Петър, предал точно неговия разказ за всички събития, свързани с живота в плът на Богочовека Христос.
               Свети Йоан Кръстител – Предтечата, Предвъзвестителят на Месия, на Избраника Божий, е предсказан от пророците. Неговият глас е глас на викащ в пустинята, както пише пророк Исая, като под пустиня в мистически смисъл се подразбира еврейската синагога, опустяла за доброто и нечула и неразбрала величавото събитие, за което се готви със столетия, а именно – идването на Месия.
               Както знаем, еврейското название „Месия“ се превежда с „Христос“. Месията – Христос дойде, ангелът, който приготви Неговия път огласи, че Идещият е Агнецът Божий, Спасителят на света, Който ще ни кръсти с Дух Светий.
               Ето това Кръщение, не само с вода, не само покайно, както беше Йоановото, това Кръщение го имаме всички ние. И с Миропомазанието, получили печата на дара на Светия Дух, с Миропомазанието ние вече ставаме членове на Христовата Църква, готови да възпламеним пламъка на благодатта в нашите духовни съсъди.
               Велика е силата на Кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух. Тази кръщенска благодат покрива от бесовски нападения, покрива и запазва в деня на Страшния Христов Съд, покълва в нас, за да възрастнем в доброто до пълната възраст на Христовото съвършенство, тя е нашата брачна одежда, която за съжаление е опетнена с множество грехове, неочистени в покаяние. Точно кръщелната благодат е истинският извор на вечната райска радост и блаженство, както пише свети Серафим Софийски чудотворец.
                А колко тъжно, колко жалко, че не разбираме и не оценяваме безценното съкровище – нашето кръщение, и колко грехове сторваме, макар и по незнание, след кръщението си. И твърде често опетняваме бялата кръщелна одежда. Защото в бяло са обличали новопокръстените на Пасха и те са носили бялата кръщелна одежда цели осем дни.
               Братя и сестри, да залягаме повече за разбиране и проумяване на висините и дълбинните смисли на нашата вяра. Защото тази вяра, разкрита в Свещеното Писание и Свещеното Предание, не е човешко творение, а е небесен дар. Тайнствата на Църквата са небесни дарове, спуснати на земята чрез животрептящата сила на Светия Дух. А първото сред Тайнствата, което ни отваря дверите на Църквата, е Светото Кръщение. Дали ще пожелаем да навлезем обаче в същината на своята вяра, зависи най-вече от нас. Защото навлизането не е само посещение в храма да запалим свещ, боядисване на яйца и готвене на определен вид ястия за някой празник. Отвъд това, отвъд обреда има символичен, мистически смисъл, както и във всяка богослужебна молитва. И ако проявим интерес, ни чака обещания път, изречен с Господските слова: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен“. Ние не сме сами, на този път ни водят светите отци и църковни учители, просияли отдавна в Небесното Царство, нека по-често да четем техните писания.
               А Бог ще ни умъдри и вразуми, ще ни облагодати по тесния път на спасението. Защото Сам Христос каза: „Без Мене не можете да вършите нищо“.
               Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Проповед на Отдание на Рождество

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е nativity-of-christ.jpg

Братя и сестри,

              Все още не е стихнала Рождественската радост. Не е отшумял празникът на Христовото Рождество, на рождението в плът на Спасителя, обещан на прародителите веднага след изгонването от рая. Господ обеща, че един ден от семето на жена ще се роди Онзи, Който ще съкруши главата на змията – сиреч дявола.
             Затова и така тържествуваме и славим, и се молим заедно с Църквата, възпоменаваме вече 2020 години това величаво събитие. Бог се роди в плът. Роди се не в царски дворци, в багреница и разкош, макар да е Цар на царете. Роди се в пещера сред безсловесни, в бедно и скромно семейство, макар от царско потекло, живя в смирение и благочестие до Своята 30-годишна възраст, когато юдеите признават зрялост на мъжете, започващи да поучават народа.
             Не прие почести през целия си живот. Единствено даровете на влъхвите говорят символично, че Небесният Цар е дошъл сред нас.
             Получи злато, защото златото е царски дар, а Той е Царят на небето и земята, Онзи, чрез Когото всичко е станало. Дариха Му ливан, това е тамян, като на Бог, защото Той е съвършеният Богочовек и Изкупител. Прие и смирна, като предчувствие и предуказание на погребението на Безсмъртния.
              Така знатните, като знаеха кой е Той, дойдоха чак от изток, за да се поклонят. А пък обикновените пастири, хорица с чисти, богобоязливи сърца, бяха удостоени с ангелско видение и чуване на ангелско славословие: “Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.“
              Да превърнем сърцата си в ясли, за да не загубим Рождественската радост, ни поучава Църквата. Защото въпреки страховете, унинието, несигурността, имаме призив от по-висшия свят – от нашата истинска родина. Защото знаем, че животът ни не се изчерпва с „тук и сега“.
             Истинският ни живот във вечността начева тогава, когато – да даде Бог – ще можем да възклицаваме с ангелите: „Слава във висините Богу!“
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Пресветата Владичица и Приснодева Богородица и на всички светии. Амин!

Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

Неделя преди Рождество

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,
            В Неделя преди Рождество Христово Църквата припомня началото на евангелието според Матей. В първата глава на това първо евангелие – първото по време на написване – в първата глава евангелист Матей излага подробно родословието по плът на Господ Иисус Христос. В днешната неделя възпоменаваме всички праведници, всички богоносни отци от създание мира досега – от Адам до Йосиф Обручника, както и всички старозаветни пророци, на които Господ е открил тайните за съдбините на света.
               Свети евангелист Матей разделил родовете от Авраам до цар Давид, от Давид до дните на Вавилонското преселение и сетне – от тези дни до Рождество Христово, за да опише по-ясно еврейската история. Независимо кой управлявал еврейския народ – съдии до цар Давид или царе от Давидовото време до плена, и сетне – първосвещеници до идването на Христа, те не станали по-добри, нито получили опрощение за греховете си, докато не дошъл съвършеният Съдия, Цар и Първосвещеник – Христос.
             Подробното излагане на родословието по плът  на Спасителя цели да покаже на юдеите очаквания Месия – Помазаника Божи, истината да ги убеди, че Той вече е дошъл.
                И наистина преди 2020 години в градеца Витлеем, предсказан от пророците, се ражда очаквания още от Адамово време Съкрушител на главата на змията – Съкрушител на дявола.
              Обещаното се случва. От Ева дойде греха и смъртта, а сега от Новата Ева – Пресветата Владичица, Съвършената, Всесвятата Богоматер се роди Онзи, Който можа да извърши изкуплението на човешкия род.
              А колко тъжно – богоизбраният народ, юдеите, потомци по кръв на Авраам, не само не повярваха и не провидяха в Иисуса Месията, не само Го разпънаха на кръст, но и днес продължават да очакват онзи, който ще им донесе пълно икономическо и политическо господство.
                 А Царят на царете отдавна дойде, прие човешко естество, роди се в беден, макар и царски род, в пещера, сред ясли на животни, живя и работи като дърводелец, даде пример за съвършеното смирение, изрече слова, дошли от небето и стори чудеса, дошли от небето, и прие позорна смърт, за да се спусне още по-ниско, да снизходи още по-надолу – в преизподнята – там, където съкруши смъртта със всепобеждаващата сила на Своето Възкресение.
               Наближава часът на Рождението на Спасителя, на този дивен празник на тиха радост, на ангелско пение и поклон пред Въплътилия се Бог, празник без болка, празник на триумфа, на сбъднатото Божествено обещание. Отец изпраща Сина в света, за да ни избави от властта на греха, смъртта и дявола. Намери се пречист и достоен съсъд за тази велика тайна – чистотата на Девата съкруши прародителската обреченост.
                 Да се готвим с чисти сърца да възкликнем отвъд страховете и житейските грижи, да възкликнем заедно с ангелите: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“
                 И да се възрадваме, че Бог се ражда!
                 Честит и благословен неделен ден на всички!
                 Божието благословение да ни укрепява за покаяние и милосърдие, по молитвите на Пресветата Владичица Богородица, на свети Йоан Кронщадски и на всички светии. Амин!         
към Начало

Неделя единадесета след Неделя подир Въздвижение

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.

          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
към Начало

Неделя тринадесета след Неделя подир Въздвижение

Евангелско четиво и проповед – Лука 18:18-27      
          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.           Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Братя и сестри,
             Днешното литургийно евангелско четиво ни представя разговора между Господ Иисус Христос и един от благочестивите юдеи, млад човек, издигнал се до ранг на началник. Този човек, успял да опази всички Божии заповеди от младини, търси път за спасение, иска да наследи вечния живот.
           Господ знае всичко и провижда в сърцата ни. За Него не е тайна, че в сърцето на младия човек се е загнездил червеят на сребролюбието, който не му позволява да постигне съвършенство в духовния живот.
          Христос казва: „..още едно не ти достига, всичко що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене„.
           Но как да се раздели с богатството си този човек, който очевидно е бил силно привързан към него? Как да надмогне сребролюбието, което вече е дълбоко укоренено? Знаем, и евангелистите споменават, че фарисеи, книжници и други народни водачи са сребролюбиви и дори се присмиват на Христовата проповед – призив на непритежаване и борба срещу скъперничеството и алчността.
           Затова и Господ казва, като вижда безплодната духовна борба у този човек, внезапно натъжен, защото не ще смогне да преодолее своята привързаност към земното, Господ казва:„Мъчно ще влязат в Царството Божие ония, които имат богатство„.
           Имаме велики примери за праведници, които са били богати. Такива са Авраам, Ной, Йов, Товит. Такива са и мнозина от християнските учители, посветили живота си на добротворство и милостиня – свети Йоан Милостиви, свети Зотик Сиропитател, свети Мелания Римлянка. Но с доброволно пожертваното за бедните свое имане те се удостояват с небесния чертог. За тях винаги Божията воля е била на първо място.
           А ето – този богат началник не може да послуша Божията покана, въпреки че Спасителят пряко му казва, че ще му даде небесно съкровище.
           Апостолите са оставили всичко и са послушали Господа. Но този човек, въпреки че е опазил Божиите заповеди, не успява да порасне до възрастта на мъж съвършен във вярата.
           Той е пример за всички нас. Пример за това, че може да благоугодим в много, но не успеем ли да преборим най-тежката язва в душата си, трудът ни може да отиде напразно. Пример е за това да не се стремим към  земно богатство, защото то само утежнява пътя ни към Царството Божие.
            Да даде Господ дар на мъдрост и знание да виждаме и да ценим наистина важните неща. А сред тях не е самоцелното трупане на богатства за наша полза.
           Честит възкресен ден!
           Божието благословение да е с всички вас!
        Амин!

Копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя тринадесета след Неделя подир Въздвижение

Неделя девета след Неделя подир Въздвижение. Свети Михаил Воин, българин

На 22 ноември почитаме свети Михаил Воин, българин
Евангелско четиво на Неделя девета след Неделя подир Въздвижение – Лука 12:16-21
         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.  Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?  Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Прочетете: