Неделя девета след Петдесетница. Свети свещеномъченик Висарион Смолянски

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Тропар на свещеномъченик, глас 4
            Боже на нашите отци, действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости, но с техните молитви в мир насочвай нашите души.
           Свети Висарион Смоленски е български йерей, последен епископ на Смолянска епархия (след неговата смърт епархията е закрита). По време на първото насилствено помохамеданчване на Родопите свети Висарион е бил мъчен и убит заради отказа си да приеме исляма.
Евангелско четиво на Неделя девета след Петдесетница – Матей 14:22-34
          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
           И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Евангелско четиво на Неделя осма след Петдесетница

Чудното насищане на 5 хиляди души с пет хляба и две риби

7642-600x368

Матей 14:14-22

           И като излезе Иисус, видя много свят и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: Тук мястото е пусто, и времето вече напредна, разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
            Но Иисус им рече: Няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат.
            А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
            Той рече: Донесете Ми ги тука.
            И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
            И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
            И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Стенописът е копиран от https://pravoslavie.fm

Евангелско четиво и проповед на Неделя седма след Петдесетница.

На 15 юли почитаме светите мъченици Кирик и Юлита

5f2

            Прочетете кратко житие Свети Кирик и Юлита

Евангелско четиво и проповед на Неделя седма след Петдесетница – Матей 5:14-19
            Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
           Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
           Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
           Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, Докато всичко не се сбъдне.
            И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

          „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“
Братя и сестри,
             Христос е светлината на света. И светлината в мрака свети, и мрака я не обзе. Но в сиянието на Христовата светлина са Неговите апостоли, Неговите следовници, малките Христови братя, всички, които живеят християнски живот. Така би трябвало да бъде.
              Не може се укри град навръх планина. Градът – това са делата на светиите и праведниците, той е навръх планина, защото духовното им съвършенство ги издига над мерзостта и дребнавостта на ежедневието.
              Светлината по силата на своята природа е видима, тя е сияние, което озарява всички и осветява всичко.
               Ще рече – без да се изтъкваме, без да се тщеславим, без да се гордеем, ако делата ни са дела на християни и живота ни – наистина християнски живот, то нашата светлина, светлината на Христос в нас, ще стане явна – те ще видят добрите ни дела.
               Ако пък не виждат добрите ни дела и не могат да се поучат – това ще рече – има много път да извървим, докато станем светилници, излъчващи духовен блясък.
               Защото много често носим званието „християнин“, а делата ни не са дела на християни, дори са дела по-гибелни от тези на невярващите или езичниците.
              Добре че имаме лекарството на покаянието, което може да избели и най-греховната одежда. Да пристъпваме към покаяние като трезво гледаме с духовните си очи, трезво разследваме своя вътрешен живот.
               Как ще бъдем съсъди на светлината, след като оставаме користолюбци, човекоугодници, еснафи, самолюбци, егоисти, затънали в житейски грижи и дреболии, нерадеещи за своето спасение.
               Каквото и да се случи, бързаме да осъждаме, да се подиграваме с чуждата немощ, да злословим, да укоряваме. Бързи сме на гняв и бавни на милост. Готови сме като юдеите от Йоановото евангелие, първи да хвърлим камък срещу съгрешилия.
              Това не е сърцето на християнина. В сърцето на християнина прошката взема връх над надигащия се гняв и съблазън. Благославянето на враговете пък дава покой и утеха. Нека винаги гледаме на себе си като най-слабите и немощните, да сме сурови със себе си и милостиви към чуждите грехове и пороци.
              Защото всеки ден казваме с Господнята молитва „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ще рече – колкото простим, колкото прощаваме, толкова и Бог ще прости нашите съгрешения.
             По молитвите на светите Отци от 6-те вселенски събори, тези благодатни съсъди, наистина просияли с богомъдрост и добродетели, по техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

Евангелско четиво и проповед на Неделя шеста след Петдесетница

3c7

Матей 9:1-8

          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
          И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
          Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
          А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
          И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
          А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

Проповед на Неделя шеста след Петдесетница
Братя и сестри,
            В днешното литургийно свето евангелие евангелист Матей разказва за изцелението на един разслабен – тежко болен, парализиран човек, изцеление, сторено от Всемилостивия Лекар – Спасителя Иисус Христос. Но преди да изцели телесно болния заради вярата на неговите близки, Господ го изцелява духовно. Той казва на парализирания: „Чедо, прощават ти се греховете“.
           Веднага зле настроените към Христа книжници решават, че Синът Човечески богохулства. Те не познават в Иисус – Сина Божий, Който иде за да спаси света.
           Те знаят, че само Бог може да прощава грехове. Затова и Христос прощава грехове, защото е Богочовек и има властта за това, дадена Му от Отца.
            Но книжниците си мислят, че Спасителят казва това, защото делото на прощение грехове е невидимо, а делото на изцеление е видимо за всички чудо.
           Затова Христос ги укорява: „Защо мислите зло в сърцата? … Син Човеческий има и на земята власт да прощава грехове“.
           Спасителят сега се обръща към болния с думите: „Стани, вземи си постелката и иди у дома“.
            За Бог няма нищо невъзможно. Но нима прощението на греховете е по-малко чудно от надигането на това отслабнало от годините, изнемощяло тяло? Прощението на грехове е също такова велико чудо, както и изцелението. Нека не забравяме това.
            И да пристъпваме към Тайнство Изповед с ясното съзнание за чудото, което се случва – свещеникът, подобнострастен като нас човек, има властта да развърже греха ни, и тази власт е дадена от Самия Господ.
           С трепет да извършваме спасението си, да се каем искрено, да се стараем да не падаме в същите грехове, да се уповаваме Господу, че Сам Той избелва греха ни със Своята невеществена, нетварна светлина. И да осъзнаваме великата Божия милост за всяко наше дело.
           Защото Христос е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Ин.15:5).
            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg

На 1 юли почитаме светите безсребреници Козма и Дамян Римски и връщане мощите на преподобни Йоан Рилски в Рилския манастир

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).

           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.

Евангелско четиво на Неделя пета след Петдесетница
Матей 8:28 – 9:1
09
           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

Неделя трета след Петдесетница. Събор на светите Доростолски мъченици

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33
          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница
Братя и сестри,
              В днешното литутгийно евангелско четиво свети евангелист Матей предава част от проповедта, произнесена от Господ Иисус Христос на една планина пред голямо множество народ. Тук са най-важните нравствени постановления на Новия Завет – завета на любовта.
               Тук Спасителят нарежда първом да търсим Царството Божие и неговата правда, а всичко житейско, от което имаме нужда като човеци в плът, ще ни се предаде.
               Господ знае, че ние не може да не мислим за бъдещето. Но Той иска от нас да не се вторачваме в земните грижи, да не ги издигаме до ранг на най-важно, без което не можем, иска от нас да имаме духовен взор. Храна и облекло ще имаме, ако се трудим, Бог знае, че имаме нужда от всичко това, но трябва да живеем с молитвата, с доброделанието, с милостинята, със Църквата – това се има предвид да търсим Божието Царство и Неговата правда. Може и да нямаме най-скъп телефон, да не сме облечени по последна мода, да караме стара кола и от години да не съумяваме да направим основен ремонт, но ако всичко това става, защото Христос е в центъра на нашия живот, то значи ние сме благословени. Значи не се грижим за тленното и преходното. Значи не служим на двама господари.

Има още

Евангелско четиво на Неделя на светите Отци от Първия вселенски събор

І Вселенски събор

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
            Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име, ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
Иконата е копирана от https://taniailieva06.blogspot.bg