Евангелско четиво и проповед на Неделя на Самарянката

Господ и самарянката Фотиния

Йоан 4:5-42

               И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
              Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
              Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
              Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Разслабления

stock-photo-55307132Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?

Има още

Честит Гергьовден!

w600_Obraz-svyatogo-velikomuchenika-Georgiya-Pobedonosca
Тропар Св. ГеоргиКато освободител на пленените
и защитник на бедните,
като лекар на болните и победител на царете,
победоносче, великомъчениче Георгие,
моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Възлюбени чеда на Светата Църква,
            Щастливи сме, че заедно честваме светия великомъченик Георги, прославен по целия християнски свят. И го честваме точно в дните, когато не е отшумял най-светлият празник за всички нас – Христовото Възкресение. И ако се вгледаме в житията на светиите, виждаме колко е голяма вярата и дръзновението им – до степен, че претърпяват не само материални щети, не само подигравки и изгнание, прогонване от престижна работа, но претърпяват чудовищни страдания и умират за Христа, увенчани с най-светлите венци на мъченическия подвиг. Сред дръзновените и прославени мъченици е и свети Георги, на когото младостта и благородният произход не са попречили да се откаже от всяка привързаност към земния живот.

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя на светите Мироносици

мироносици

Марк 15:43-16:8

         Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го и почнаха да Го поздравяват: Радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

Има още

Томина Неделя

Томинанеделя

1

  Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

Евангелско четиво
Йоан 20:19-31

          А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: Мир вам!
          И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.

Има още

Цветница

Вход Господен в Йерусалим

Icoana Intrarii Domnului in Ierusalim2         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

      Братя и сестри,
             Днес честваме славния Вход Господен в Йерусалим – единствения ден, когато нашият Спасител приема човешка слава и почест с възгласите: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне!“ Осанна на еврейски значи „помогни, спаси“. С този приветствен възглас множеството народ, опиянено от славата на Възкресителя на починали, славата на Онзи, Който вдигна от гроба 4-дневния Лазар, опиянено от тази слава, множеството вижда в Христос възкресителя на юдейската държавност, политическия водач, който ще избави богоизбрания народ от срамната езическа власт. И не малка част от онези, които сега викат „Осанна!“ с палмови вейки в ръце, след няколко дни ще  вдигнат глас пред римския прокуратор и ще настояват за убийството на Спасителя с думите: „Разпни Го!“
            На днешния празник възклицаваме радостно като децата, които постилат дрехите си пред ослето, когато Христос влиза в Йерусалим – града, който избива пророците, града, който след броени дни ще посегне и на Месията, на Самия Син Човечески.
           Днес ликуваме и се веселим като всички онези, за които Спасителят споделя с думите на псалмопевеца: „От устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала.“
           Така нека и ние да бъдем младенци за злото. От утре започва началното време на седмицата, наречена Страстна, седмицата на Христовите страдания, на търпеливо понесените от Богочовека предателства, отстъпления, позор, ругатни, побои, хули, плесници, бичуване, насмешки, багреницата на истинската слава, трънения венец, Голготския път, пироните, майчината мъка, питието от оцет – цялата злоба , цялата препълнена чаша на злост срещу Невинния, цялата злост на онези, които поискаха кръвта Му да падне върху тях и върху чадата им. А срещу всичко това – благостта на Христовите слова: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат.“
         На Него, Единородния, Единствения Всеблаг, Бога на опрощението и милостта се прекланяме и днес и през всичките си дни. И да даде Господ никога, никога да не отстъпим от Христос. Защото няма нищо по-страшно от това  и на този и на онзи свят.
          Да се молим Господу за всичко, да благодарим за всичко, да се отпуснем на крилете на Божията воля в днешните тъжни дни на утеснение. И да се уповаваме, че след пътя на страданията ще дойде Възкресението и Бог ще се смили над грешния човешки род, така както любящ баща прегръща своето любимо, макар и непослушно чадо.
         Божието благословение да е с всички вас – с вас, които сте тук и изповядвате вярата си, и с всички, които днес отсъстват по най-уважителните причини – да се погрижат за другите и да ги предпазят. Божието благословение да е над всички, честващи радостния Вход Господен! Амин!

Копирайте Проповед на Цветница, 2020

Иконата е копирана от http://www.anabirchall.ro

Евангелско четиво и проповед на Лазаровден

235  Йоан 11:1 – 45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
           Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя на света Мария Египетска

_30_41_1
Марк 10:32-45
             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя на преподобни Йоан Лествичник

15873285_10211895145833263_4724222023125776317_n

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
           Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
           Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

Братя и сестри,

          Днешното литургийно свето евангелие ни разказва за великото чудо, сторено от Господ Иисус Христос, изцелил тежко болен бесноват младеж. Бащата със сълзи изповядва вярата си във всемогъщата Божия сила с думите: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“. Запитан после от апостолите, защо те не успели да изцелят бесноватия, Христос отговаря: „Тоя род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
          Ето – сега сме в благодатните дни на молитвата и поста. Сега сме във времето на Великия пост. По Божие допущение това е период на изпитания за нас и целия свят, остарял в грехове. Свидетели и участници сме на мор, на пораза, напомняща чумата от последните времена.
         Кого имаме за защита?
         При Кого да прибегнем?
         Кому се уповаваме?
          Не ли на Онзи, Който сътвори небето и земята? Не ли на Промислителя и на Спасителя? Не ли на Онзи, Който обеща, че ще е с нас до свършека на света? Не ли на Христос, Който ни посочи онова, което е възможност за спасение – нашия човешки дял – поста и молитвата.
         Потресени сме, ужасени сме, страхуваме се за нашите близки, скърбим за хилядите покойници – ето колко поводи има да преклоним коленете на сърцата си пред Сърцеведеца Бога, знаейки, че и едно врабче не пада от стрехата без Божията воля.
         Защото ние живяхме самодоволни. Всеки ден слушахме и гледахме за земетръси, пожари и войни, а ето невидимият враг е пред нашата врата. Нашата илюзия, че сме подредили, предвидили, планирали собствения си свят, в един миг се разруши.
         Нека скърбите на днешния ден да дадат тласък на духовния ни живот. Нека да усилим молитвата, нека да се съсредоточим върху живота си – дали сме принесли покаяние, дали сме простили на всички, дали сме постъпвали правилно.
          Нека да дадем на Господа нашите съкрушени и смирени сърца, да Му дадем най-разтърсващия пост, далеч от всеки комфорт и самодоволство, далеч от безгрижие и нерадение.
         А Господ, Който е Всевиждащ, ще устрои нашето спасение. Нему слава, чест и величие во веки веков!
         Да не забравяме молитвите към Майката Божия – нашата най-силна застъпница и ходатайка, да не занемаряваме четеното на Новия Завет и житията за сметка на сериали и пазаруване в интернет.
         Защото „през много скърби се влиза в Царството Божие“. Да не позволяваме на светското и самодоволно мислене да пречи на духовния ни път. Защото иначе нищо не може да ни спаси – говоря за подготовката за вечния живот. Да не занемаряваме точно тази важна подготовка, за която като християни сме призвани. И да се издигнем високо с двете крила на душата – поста и молитвата, като не спираме да казваме: „Помилвай  ни, Боже, помилвай ни!“
Копирайте Проповед на Неделя на свети Йоан Лествичник, 2020               

Благовещение

annunciation1

25 03

           Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!

25 4

          На Тебе, Богородице, Поборницата Воевода, ние твоите раби, като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни, и понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти пеем:
           Радвай се, Невесто неневестна!
Проповед на Благовещение
Братя и сестри,
           В тези скръбни дни честваме радостната, блага вест, която Архангел Гавриил е донесъл на Светата Дева – вестта, че Тя е избрана за Родителка на Благия, избрана за великата тайна на Боговъплъщението. Да отправим взор към Нея – Всечистата, Всесвятата, Царицата Небесна, Владичицата на света, по-светла от слънчевия блясък, сияеща над херувимите и серафимите. Да отправим молитвен взор към Всеблагата, осиновила грешния човешки род и да Я молим за застъпничество в тези страшни и скръбни дни. Да Я молим да простре Своя пречестен покров над грешния свят, както е правила хиляди пъти, та по Нейните молитви Бог да ни дарува милост и покой.

Има още