Евангелско четиво на Неделя преди Въздвижение

Йоан 3:13-17

          Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
           Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Неделя единадесета след Петдесетница. Свети праведни Захарий и Елисавета

Евангелско четиво
Матей 18:23-35
          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати. Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш. Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,
               Чухме днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Матей. Това е Господнята притча, в която Спасителят описва бъдещия Съд над човеците, онагледявайки го с отношенията между длъжник и господар. Царят в притчата е Господ Бог, разчистването на сметки със слугите е Божият Съд над всички нас. Длъжникът с големия дълг изобразява целия човешки род от Адам до Христос. Изобразява също и всеки човек, всеки грешник. Такива длъжници сме и всички ние.
            Онзи, който няма с какво да разплати е продаден заедно с жена, деца и имот, както са правили в древност – ще рече предаден е на вечни мъки.
             И човечеството преди Христа не е имало с какво да заплати дълга си, а това е прародителският грях, който се предава на всички човеци.
            Слугата, който пада на колене и се кае, изобразява всички каещи се грешници, на които Христос прощава греховете.
            И както Господ е милостив към нас и ни прощава, така и ние трябва да сме милостиви към онези, които са съгрешили против нас. Защото, ако не простим, и Господ не ще ни прости. Да прощаваме докле е време, за да не се уподобим на немилостивия длъжник от притчата. Защото чухме колко зле свърши той. Така и всички ние, които не простим искрено на ближния, без да таим злост, омраза, завист, без да се наскърбим от успехите на враговете си, без да храним дори и сянка от неприязън към тях, ако не простим тъй, няма да влезем в Царството Небесно.
            Братя и сестри, да не вкоравяваме сърцата си, настоявайки на своето, Да въстанем срещу себелюбието и гордостта си, които винаги ни изкарват онеправдани, праведни и почтени. Защото при всички случаи сме оскърбили със своите грехове Господ много повече, отколкото оскърбленията, които сме понесли.
            Господ да ни вразумява и наставлява, да ни облагодати и умъдри по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица, закрилница на християнския род.
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Копирайте Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2020

Иконата е копирана от http://www.religions.unian.net

Свети пророк Захарий и света праведна Елисавета
           Св. пророк Захарий и света праведна Елисавета са родители на свети Йоан Кръстител. Свети пророк Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета – сестра на Анна, майката на света Дева Мария.
           Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от Иродовите войници, задето не казал къде е синът му – детето Иоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
           Св. Елисавета била „от дъщерите Ааронови“ (Лук. 1:5). Според предание, водещо началото си още от апостолско време, именно св. пророк Захарий, като първосвещеник в храма в Йерусалим, въвел Пресвета Богородица в храма.

изт: http://www.pravoslavieto.com

Евангелско четиво на Неделя девета след Петдесетница

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
           И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
Изображението е копирано от http://www.radiovera.ru

Неделя седма след Петдесетница

   

Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,
           Чухме литургийното евангелско четиво от евангелист Матей. Това е разказът за изцелението на двамата слепци, които се молят, Синът Давидов, Спасителят на света, да ги помилва. Господ се допира до очите им и те проглеждат. Проглеждат според вярата си, а тя е голяма. И Христос изцелява всяка болест и немощ и проповядва благодатното и спасително божествено учение на опрощението.

Има още

Неделя шеста след Петдесетница

3c7

Матей 9:1-8

          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
          И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
          Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
          А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
          И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
          А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

 

   Братя и сестри,
     Преди да извърши велико чудо над един разслаблен, Господ Иисус Христос казва „Чедо, прощават ти се греховете“. И след това прощение – дело на Всепрощаващия Спасител на света следва и поразителното изцеление.
     Еврейските законоучители не разбират, че пред тях е Божият Син, Единородният на Отца, Второто лице на Света Троица. Не разбират, че пред тях е не обикновен чудотворец, а Богочовекът Христос и затова думите за прощение на греха приемат за богохулство.
     Защо? Защото само Бог прощава греховете. А те не разбират, че Бог е пред тях, Въплътен за спасението на всички. И тази чудна божествена власт на прощение на грехове нашият Господ Иисус Христос възлага и на Своите ученици – апостолите, а чрез тях и на всички апостолски приемници, та чак до сегашните йерархически лица на Православната, т.е. Христовата църква. Нека не забравяме, че Христос казва на апостолите „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“.
     Тази чудна божествена власт свещенослужителите разпореждат чрез действието на Светия Дух в тайнство Изповед.
     И колко е важно прощението на греховете личи от това, че Господ първо прощава греховете на разслабления, изцелява душата му, а после го изцелява и телесно.
     За съжаление, ние, днешните християни, пристъпваме формално към изповедта, нямаме съкрушение и искрено покаяние, ние сме „топлохладни“ и безчувствени, мислим за себе си като за добри хора, които не са направили нищо кой знае колко лошо. Далече сме от молитвата до кървава пот и покаянието, което избелва отново кръщелната ни одежда. Може дори да дойдат и хора, които казват, че няма какво да изповядват.
     Колко лъжлива е тази представа за самите нас! И колко малко се познаваме! Колко неопитни сме в битката за спасението на собствената си душа, която е най-важното дело на света.
     Да се молим, братя и сестри, за искрено покаяние – покаянието на митаря, блудницата и благоразумния разбойник. Да се молим Бог да разтопи вледенените ни от безчувствие сърца. Та да пристъпваме към Изповед и Причастие, оросени с покайните сълзи, както в древност бе оросено Гедеоновото руно.
     Днес е началото на Богородичния пост – време благодатно за делото на нашето спасение. Да се потрудим по мярата на силите си, здравите – повече, болните със смекчен пост, знаейки че болестта замества поста, но всички със съкрушение, припомняне на греховете, които трябва да изкажем и с Божия помощ да прекратим.
     Да молим Господ и Майката Божия, чийто празник очакваме, да ни напътстват в истински духовен живот, далеч от лицемерие, показност, суета и мними добродетели.
     Времето е кратко. Съда Божий наближава. Ако приемем със сърцето си това, което знаем с ума – че сме преходни като полски цвят, ще ни бъде леко да се покаем истински и да се подготвим за среща с Христа.
     Амин!     
   

Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg

Неделя пета след Петдесетница. Успение на света Анна

25 юли

Евангелско четиво
Матей 8:28 – 9:1
           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Братя и сестри,
            Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за спасението на двама бесновати, изцелени от нашия Господ Иисус Христос. Ужасени сме като чуваме как бесовете викат: „Какво имаш Ти с нас Иисусе, Сине Божий? Дошъл Си да ни мъчиш преди време?“ Защото лукавите духове знаят, че тяхната отсъда е неизбежна, знаят,че ще свършат в огненото езеро. Затова са тъй безпощадни към нас, хората, и към цялото творение. Злите духове не могат да се примирят, че ние – слаби телесни същества, ние – грехопадналите, измъчени, заблудени, можем да бъдем спасени, защото Бог ни обича, обича ни като чеда, макар и непослушни, стига само да призовем Неговото Име.
             Ние сме много по-различни от тези бесновати, чиято обсебеност е видна за всички. Защото ние пък сме обиталище на страсти и душевни недъзи, от които трябва да молим коленопреклонно да се отървем. Да се спасим от беса на завистта, беса на осъждането и злобата, нерадението и духовната леност, омразата и гнева. Ето колко много бесове отхранваме ние, макар външно да не приличаме на бесноватите от евангелския разказ.
           Но носейки всички тези недъзи, не ще влезем в Царството Небесно. Не ще се сподобим с Небесния чертог. Не ще постигнем смисъла на нашето истинско предназначение – да придобием подобието Божие.
           Затова да молим Господ да ни спаси, съзнавайки греховните си слабости, да не се считаме за безгрешни и праведни, а да искаме да съзрем истинските си ужасни недостатъци. Да се покаем за тях и да започнем с непобедимата сила на Божията благодат битката на нашия живот – отвоюването на Небесното ни жилище.
           Затова и земната Църква е наречена войнстваща Църква, а Небесната – тържествуваща Църква.
           Църквата е една единствена, неин Глава е Христос, но в земната си част тя е войнстваща, точно защото воюва срещу поднебесните духове на злобата.
          И по-точно Бог воюва срещу тях, трябва само ние да потърсим Божията помощ и закрила.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия – нашата най-силна застъпница пред Божия престол. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя пета след Петдесетница

Иконата е копирана от http://www.tvsatcom.bg

Неделя на светите Отци от Шестте Вселенски събора

megalp_sabor

Матей 5:14-19

         Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
         Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
          И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно, а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
Братя и сестри,
           “ Вие сте светлината на света.“ С тези думи Господ Иисус Христос се обръща към Своите апостоли. С тези думи Той се обръща и към всички Свои следовници, всички носещи званието „християнин“, всички, в чиито сърца се изобразява Сам Христос. И вече, не те живеят, а Христос живее в тях, както казва апостол Павел.
           Не може да се укрие град навръх планина – ще рече, не остава скрита добродетелта на онзи, който е във висините на съвършения живот, отдаден Богу.
 
         Такива светилници, които светят ярко в света, са боголюбивите отци от 6-те Вселенски събора, светители, чиито живот и дело са пример за всички християни от всички времена.
           Богоумъдрени епископи и книжовници, радетели на чистотата на Христовата вяра, всички тези отци, въпреки различията по възраст, различното време, в което живеят (Първият Вселенски събор е през 4-ти век, а Седмият – през 8-ми век), въпреки различията, си приличат много по изповядването на православието без никакво изменение, така както Христос го завещава на апостолите. Богоносните отци знаят, че без правилно изповядване на вярата спасението е невъзможно, затова полагат живота си да опазят словесното стадо от ереси, секти, кривоверие и заблуди.
 
          Боговдъхновени и пламенни, милеещи Истината, Която е Христос, отците от съборите на целия тогавашен християнски свят, просветени от Светия Дух, нанасят съкрушителен удар на демоничната злоба, която стои зад всяко изменение и потъпкване на вярата.
           Без да се страхуват от силните на деня, често в заточения и изгнания, великите стълбове на вярата не спират да проповядват и пишат, за да имаме и днес неповредено църковно учение, което спасява, дадено ни от Христа.
 
          Дори когато всички са отстъпили от истината – императори, епископи, държавна власт, дори тогава дръзновените отци не са полагали своя подпис под неточно, невярно и еретическо изповедание.
 
          Днес истините и вярата са доста размити. Християните поради своето религиозно невежество могат да се радват дори, че иде папата или че се говори за сближаване на православната църква и еретическите общности.
 
          В днешното време на отстъпление, дори чудовищни извращения, налагани в закони и образование, ние приемаме безразлично. Разбира се, това е само за погибел и осъждане.
           Но трябва да имаме пред очи вярната посока – Христовата Истина, Христовата Жертва, Църквата Христова, която е стълб и крепило на истината, разяснена стройно от богопросветените мъже от 6-те Вселенски събора, които с право можели да подпишат съгласуваното със Светия Дух догматическо дело: „Угодно бе на Светия Дух и нам.“
           Ето това различава тяхното богомислие, съхранено в Свещеното Предание, от множеството най-различни учения, отдалечени от Христовата Истина.
           Затова днес с право казваме: „Свети отци, молете Господа за нас!“  Молим ги за просвещаване на духовните ни очи, за непосрамващо носене на званието „християнин“, за нелицемерна вяра и за отхвърляне на многоликите заблуди на днешния свят. За да можем, макар и слаби и немощни, да изповядваме вярата така, както са я изповядвали богоносците от 6-те Вселенски събора. Амин!
           Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия и на светите отци!
Иконата е копирана от www.pravoslavieto.com (изт. vlasiostsotsonis.com)

Неделя трета след Петдесетница. Събор на светите Доростолски мъченици. Света Евфимия Всехвална

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33
          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Чудото на света Евфимия Всехвална
         Свeта Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV вселенски събор в Халкидон.
         Тоя събор бил свикан при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 г. Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи – божествена и човешка, а само една – божествена.
         Между православните и еретиците на събора произлезли много спорове, несъгласия, разсъждения, понеже зловерните изобщо не искали да приемат православното учение. Тогава светейшият Анатолий, като се посъветвал с останалите свети отци, казал на еретиците:
        – Напишете на свитък изповеданието на вашата вяра и ние ще напишем нашето, ще ги сложим запечатани в гроба при честните мощи на света великомъченица Евфимия, ще постим и съборно ще се молим на Бога да ни открие чрез Своята угодница кое е правилното изповедание.
          Всички приели с одобрение думите на светейшия Анатолий и написали два свитъка – един на православните и един на еретиците. Запечатали ги всеки с печата си, отворили гроба на светицата, положили на гърдите й двата свитъка, затворили отново гроба, запечатали го с царски печат, поставили стража и три дни постили и се молили. На четвъртия ден целият събор начело с императора дошъл на гроба на светицата. Махнали печата, отворили гроба и видели, че светата великомъченица държи свитъка на православните в дясната си ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката й. Най-изумителното от всичко било, че тя протегнала ръка като жива и подала на императора и патриарха свитъка с православното вероизповедание. Всички се зарадвали неописуемо, прославили Бога, с благодарност възпели светата великомъченица и с гореща любов се поклонили на чудотворните й мощи. Тутакси обявили православната вяра за утвърдена от Бога, което по чуден начин възвестила светата великомъченица.

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com, а иконата на света Евфимия Всехвална от http://www.drevo-info.ru.

към Начало

На 1 юли почитаме светите безсребреници Козма и Дамян Римски и връщане мощите на преподобни Йоан Рилски в Рилския манастир

Братя и сестри,
           В деня, когато почитаме светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян от Рим, в същия ден се радваме духовно с още един пресветъл празник, а именно пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.
           Още от дните на Второто българско царство, от 1195 година, мощите на свети Йоан Рилски са били пренесени в столицата Търново, прославила се не само като престолен град, но и като значим духовен център. Тук са се покоили мощите на света Петка, света Филотея и свети Йоан Рилски цели столетия.
           Свети Патриарх Евтимий написва и великолепни жития за светиите, чиито мощи са благоукрасявали столицата.
           Но в дните на османското нашествие Търново пада, а Рилският манастир е разрушен. По молба на трима монаси, поискали разрешение от султан Мехмед II, чрез ходатайството на неговата майка Мария, благочестивата българска християнка, омъжена в султанския двор, мощите на най-известния сред българските светии са пренесени през 1469 година от Търново в Рилската обител, която отново била възстановена. Това е небивало тържество на тази многострадална земя, опустошена от чумата и османското нашествие.
            По Божия воля мощите на свети Йоан Рилски остават в основания от него манастир и до днес. Да благодарим Богу за тая милост, защото мощите на много български светии се покоят днес в други страни.
            Да благодарим Богу, че великият застъпник на нашия народ, оставил своя безценен „Завет“, е благоволил да е сред нас чрез своите мощи, които са извор на чудеса и изцеление и до днес.
            И да помним, че свети Йоан Рилски съветва своите духовни чада и нас, наследниците на православното верую, с думите: „Пазете свято православната си вяра!“
             Дали я пазим обаче? Дали изобщо я познаваме? Смеем ли да се наречем православни ние, които сме кръстени с апостолската вяра и сме плът и кръв от рода на угодилия Богу свети Йоан Чудотворец? Можем ли да оправдаем своето невежество по въпросите на вярата?
              Бог да се смили над нас и да ни помилва – да имаме разум Христов, да отхвърлим всяка заблуда, тъй модерна сега, да отхвърлим лъжеученията, които ни заливат от екрана и в ежедневието. Да отхвърлим идеите за прераждане, за йога, за окултна мистика, за алтернативни учения, за вяра в думите на Ванга или Стойна, или който и да е друг мним авторитет в духовното поле.
              Братя и сестри, нека се постараем да следваме думите, които ни завеща свети Йоан Рилски – да пазим светата православна вяра! Амин!

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

Неделя на Всички Светии

vsi svetii
Матей 10:32-33, 37-38
И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
готово Вси светии На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Братя и сестри,
Всички, дошли навреме за службата, чуха днешното евангелско четиво.
Свети евангелист Матей предава Христовите слова. Господ Иисус Христос казва: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен.“
И Спасителят добавя: „А който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от Него пред Моя Отец Небесен.“
Вижте колко кратко литургийно четиво и същевременно колко силно и страшно по смисъл.

Има още