Евангелско четиво и проповед на Неделя на десетте прокажени

CRTL

Лука 17:12-19

         И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
          Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
          А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
          Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
           Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
           И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.

Проповед на Неделя на 10-те прокажени

         Днешното литургийно свето евангелие разказва за чудното изцеление на десет тежко болни от проказа. Знаем, че проказата е била страшна заразна болест и прокажените са изолирани, всички са се страхували от тях заради болестта им и те не са живяли в градовете. Нещастните болни са преживявали с просия, гонени отвсякъде.

Има още

1 януари – Обрезание Господне и Васильовден

obrezanie

1.01.Тропар Обрезание

          Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова прие и обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!
Проповед на 1 януари – Обрезание Господне и Васильовден
Братя и сестри,
           Днешното литургийно евангелско четиво разказва за обрезанието Господне, станало на осмия ден от Рождението на Спасителя и за явяването на името Иисус, наречено от архангел Гавриил още преди Богомладенецът да бъде заченат.
            За древните юдеи – Авраамови потомци, следващи Мойсеевия закон, обрезанието по плът е много важно.

Има още

Евангелско четиво на Неделя след Рождество Христово

Марк 1:1-8

             Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
             „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
              Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
            А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
             И проповядваше, думайки: След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му, аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

Евангелско четиво и проповед на Неделя преди Рождество Христово

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,
              В очакване сме на Христовото Рождество, в очакване сме на великото чудо на Божието Въплъщение, пред което немеят дори и ангелите.
              Чухме литургичния евангелски текст на апостол Матей, където е изложено родословието по плът на Господ Иисус Христос.
              Спасителят е от Давидовия род, Авраамов потомък. Внушително множество са праведниците от рода Авраамов насетне, докато се стигне потомката на царския род – Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
Има още

Свети Игнатий Богоносец. Игнажден

thumb.php

  Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец
          Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

20

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

Братя и сестри,
              Днес Църквата започва честване на предпразненството на Рождество Христово. Същевременно почитаме прославен свещеномъченик, богомъдър епископ, богопросветен църковен писател, боговдъхновен наставник, сподобил се с мъченическа кончина в 20-тия ден на месец декември, 107 година след Рождество Христово.
              За съжаление, днешния празник – Игнажден се свързва от народа с безсмислени езически обичаи и многобройни гадания и суеверия.
            Ние, днешните християни, изобщо не знаем, че свети Игнатий винаги е бил против различните еретически учения, против всяко отклонение от вярата, против всяко суеверие.
В своите послания до църковните общини в Азия, свети Игнатий наставлява да запазят единението около епископа, да отхвърлят всяко плътско мъдруване, всяка възможност да го отклонят от мъченичеството. Защото свети Игнатий на преклонна възраст пътува от Антиохия до Рим за да се сподоби там с мъченичество заради Христа.
             На арената на Колизеума, пред очите на многохиляден народ, честващ в края на декември езически празник, престарелият светител е хвърлен жив на лъвовете и така утробата на зверовете става негов гроб.
              В неговите послания личи как мъченикът се готви за своята кончина и как жадува единение с Христа във вечния живот. И този, който наистина носеше Божието Име в сърцето си, се отправя към небесната си прародина – рая.
              Ето така просиява на небесния склон, увенчаният с блестящ венец – Игнатий, който и с живота си, и със смъртта си, послужи за пример на всички християни във всички времена.
             По неговите молитви, Бог да прости нашата немощ, защото ние наистина сме твърде немощни спрямо такова духовно величие и твърдост. Но като призоваваме молитвите на светиите, молим те да се застъпят за нашето спасение, та и ние да не предадем Христа, така както древните християни Го опазиха!
Иконата е копирана от http://www.elika.blog.bg
към Начало

Евангелско четиво на Неделя единадесета след Неделя подир Въздвижение

Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
           Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
            И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
            И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
             Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
към Начало

Евангелско четиво и проповед на Неделя десета след Неделя подир Въздвижение

Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Братя и сестри,
          Както чухме от литургийния евангелски текст, Господ Сам повикал болната прегърбена жена с немощен дух, свързана от сатаната цели 18 години. Сам я повикал да я освободи от недъга й.
          Така Той – Всеблагият и Всемогъщият Творец Промислител вика всички нас, прегърбените под бремето на греховете си, всички нас, вторачените в земните неща. Призовава ни, за да ни изцели. Търпеливо ни изчаква да намерим пътя към храма. Благ е като Родител, който оставя детето си още малко да поиграе, но в момента, когато детето застраши здравето си, улисано в играта, Той бърза да грабне и да го спаси.
          Господ е щедър на милости. И както щедро изцели прегърбената, вследствие може би на таен грях, жена, така може да изцели и нашите окаяни души.
          Не трябва да допускаме мисълта, че щом сме в църквата, значи автоматично ще се спасим.
Само Господ спасява. Само Господ знае кой ще се спаси.
Да не изпадаме в самомнение, че греховете ни не са страшни и щом се изповядваме и причастяваме четири пъти годишно – това е достатъчно за нашето спасение. Защото и най-дивните Христови угодници са виждали своите собствени грехове, дори в миговете на духовна зрялост и мир.
          Свети Исаак Сирин казва, че Църквата е спасението на тези, които са се загубили. Да, вече сме тук, в църквата. Да бдим сега, да не би напразно да сме тук, да не би помислите, осъждането, високомерието и тщеславието да не са товарът на нашето невидимо прегърбване и вторачване в земното.
          А Всеблагият Бог, като види нашата искреност, винаги ще ни помогне. Защото дори врабче не пада от стрехата без Неговия Промисъл.
          Да не презираме никого, да не се надсмиваме над чуждите грехове и пороци, и да виждаме себе си като най-достойни за осъждане – ето настроението на истинския християнин.
           Да даде Господ, по молитвите на Божията майка и светиите със страх и трепет да извършим спасението си. Амин!