Евангелско четиво на Неделя първа след Неделя подир Въздвижение

tiberias_peter

Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,
             Свети евангелист Лука разказва за велико чудо, сторено от нашия Спасител. Христос поучава народа от кораба във водите на Генисаретското езеро и сетне повелява рибарите отново да хвърлят мрежите в дълбочините. Те цяла нощ напразно са се мъчили и са обезкуражени. Ала Симон Петър се смирява с думите: „Наставниче, по Твоята дума ще хвърля мрежата.“ И корабчето на Петър така се препълва с преизобилен улов, че искат помощ от други рибари да напълнят и техния кораб, за да не потънат.
              А Петър, потресен, коленичи и казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“
             И други са казвали на Господ да си отиде от тях. Това са гадаринци, жалещи за издавеното стадо свине, съсипани от материалната загуба. А Петър, обратното – в пристъп на благоговение и боязън, осъзнава своето нищожество пред Божествената сила.

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение. Свети мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

София

Марк 8:34-9:1

          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
           И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Братя и сестри,
           Чухме от днешното евангелско четиво, че Господ Иисус Христос казва: „Който иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва.“
           Ние сме в попразненството на Кръстовден – деня на честването на Светия Кръст Господен.
           Какво значи да се отречем от себе си?
           Значи да приемем своите житейски изпитания като страдания в име Христово, като път в Христа и като съзнателно отречение от лековатия и суетен светски шум, с всичките му улеснения, повърхностни радости и измамни заблуди.
           Да последваме Христа – значи да не бягаме от страданията, а да осъзнаваме техния смисъл.
Защото страданията ни имат смисъл – и болести, и скърби и утеснение, ако са приети без ропот, в име Христово, могат само да ни помогнат да се възкачим по невидимата лествица към небесното царство.
             Обратното – охолството, липсата на грижи, безметежния живот, може да бъде точно онзи камък, към който привързани да потънем към бездната.
             Да вземем кръста си – значи да не роптаем, и сред най-тежките страдания да казваме „Слава Тебе, Боже, слава Тебе“.
             Да, можем да просим изцеление, облекчение и избава от утеснението, но да не забравяме, че Бог знае от какво имаме нужда и че Той – Вездесъщият, Всемилостивият устройва нашето спасение.
              И не се знае дали точно това наше малко, тихо, безропотно претърпяване да натежи в деня на Съда за добрата ни отсъда.
             Днес честваме и една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!
Копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение
Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

Евангелско четиво на Неделя пред Въздвижение

Йоан 3:13-17

          Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
          И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
          Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
          Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Евангелско четиво и проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

На 27 август почитаме свети Пимен Велики и свети великомъченик Фанурий

Прочети Житие на свети Пимен Велики и Житие на свети великомъченик Фанурий

Евангелско четиво – Матей 19:16-26

          И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
          А Той му отговори: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
            Казва Му: Кои? А Иисус рече: Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
           Момъкът Му казва: Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
           Иисус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
           Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
            А Иисус рече на учениците Си: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно, и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: Кой тогава може да се спаси?
           А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето
Братя и сестри,
           Днешното литургийно евангелие е разказ за пътя  към богоподобието, пътя към съвършенството.
Макар и опазил всички Божии заповеди – не е блудствал, не е убил, не е крал, почитал е родителите си, богатият младеж осъзнава, че нещо не му достига. Разбира, че е далеч от бленуваното Божие царство, макар от младини да е старателен в избягването на смъртни грехове.
Ето – той дори е обичал ближния като себе си.
Изглежда сякаш нищо не го дели от спечелването на безценния бисер – добро жилище във вечната обител.
Обаче Христос, Всевиждащият Богочовек, знае тайната язва в сърцето на младежа. А тази тайна язва е сребролюбието.
Богат мъчно ще влезе в Царството Небесно. Но знаем – митарят Матей е оставил всичкия си имот и е последвал Христа, повикан от Него.
Какво пречи на богатия момък да постъпи като бившия митар Матей и както другите апостоли?
Мнозина християни могат да мечтаят да са лично повикани от Христа.
Но да внимаваме над себе си! Да не се окаже, че от младини сме се опазили от тежки грехове, а невидимият недъг на сребролюбието или на някоя друга немощ да разяжда душата ни.
И да си тръгнем нажалени от Христа, защото сме привързани към имота си или нещо друго земно.
Защото знаем от историята – не са малко тия, които са се отричали от Христа, за да спестят данъци или да добият добро социално положение, както във времената на исляма.
Да не предадем Христа, заради някоя наша непреодолима страст – колко тъжно ще е всичко това за нашия ангел и за Майката Божия и за целия небесен свят, които се радват и за една спасена душа.
Да внимаваме над себе си – кое е това, което не ни достига и с молитва и духовен труд, с напътствията на изповедника ни, да се борим с нашата немощ.
И преди всичко да призоваваме Божията помощ в тази битка, защото невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Богоматер и на днес чествания прославен мъченик Фанурий. Амин!  
Копирай Проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

Евангелско четиво и проповед на Неделя единадесета след Петдесетница

datornicul-nemilostiv1

Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,
           Всеки ден, произнасяйки Господнята молитва „Отче наш“, казваме „… и прости нам дълговете ни“. Ето и евангелист Матей разказва Христовата притча за един немилостив човек, длъжник, който, макар и опростен от господаря си, не смекчава своето сърце. Когато задълженият към него моли за отсрочка, жестокосърдният длъжник отказва да му опрости дълга. Макар току-що господарят да е сторил тази милост, макар току-що да се е почувствал свободен, този човек напълно забравя как се е чувствал.
          Забравя колко изтерзан, уплашен и притиснат е бил самия той в нозете на господаря си, под заплахата да бъде разпродаден целия му имот, заедно с жената и децата му.
Великодушната постъпка на царя не трогва закоравелия в греховете слуга. Той напълно не желае да се постави на мястото на другия.
Не закъснява и справедливата отсъда . Царят разбира за жестокостта му, разбира, че е хвърлил в тъмница своя длъжник.
„Рабе лукави“ – така нарича сега господарят своя немилостив слуга – „Не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“
С тези думи Христос се обръща към всички нас. Той, Всещедрият, Подателят на всички блага, хилядократно се смилява над нас – грешните Негови длъжници, а ние сме жестоки и груби към онези, които са ни задължени.
Ние сме точно като немилостивия слуга от притчата – бавни на милост, бързи на гняв, късопаметни за Божието снизхождение към нас, нетърпеливи и алчни за своето, жестоки в своята присъда над съгрешилия.
Нека да променим това, като помним, че ще споделим участта на лошия слуга.
Защото Отец ще накаже всеки, който не прости на брата си съгрешенията му. И Бог ще ни прости в тази степен, в която ние даваме прошка. И прошка не само на думи, но от сърце – без обида, без зломислие и дългопаметност.
Нашата прошка ще изтрие греховете ни. И в часа на Съда нашият ангел ще се застъпи за нас, че сме имали прошка към нашите длъжници.
Защото милостивите ще бъдат помилувани. Амин!
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Пресветата, Пречиста Негова Майка – Владичицата Богородица.

Копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя единадесета след Петдесетница

 

Евангелско четиво на Неделя десета след Петдесетница

Матей 17:14-23
         Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми, по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода. Водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
          А Иисус отговори им рече: О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
          И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето, и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: Защо не можахме ние да го изгоним?
          А Иисус им рече: Поради вашето неверие, защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести, и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
          А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

На 13 август почитаме свети Максим Изповедник и свети Тихон, епископ Задонски
Прочети житията на свети Максим Изповедник и свети Тихон Задонски
            „Ние сме се освободили от първородния грях чрез Свето Кръщение, а от тези грехове, които сме дръзнали да извършим след кръщението, не можем да се освободим по друг начин освен чрез покаянието.“       свети Максим Изповедник
Из „Подвижническо слово във въпроси и отговори“
Христос вика грешната душа при Себе Си
Защо, човече, ти Ме остави?
Защо си се отвърнал от Мене, Който толкова те обикнах?
Защо пак си отишъл при Моя враг?
Спомни си, че заради тебе Аз слязох от небето.

Има още

Преображение Господне

1

6 август Тропар 7 глас

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Проповед на Преображение
Братя и сестри,
           Днешният велик Господски празник е неизмерима духовна радост за всеки вярващ. Днес съзерцаваме заедно с апостолите Петър, Иаков и Йоан Христовото преображение. Ще рече – лицезрем Господа в извечно лъчащото сияние на Божествената слава на Отца. Добре ни е да бъдем тук – казваме заедно с Петър. Добре ни е в бляскавия покров на божествената благост да виждаме Онзи, Който прие да стане човек, за да може ние да станем като богове по благодат. Защото светлината, съзерцавана от апостолите на планината Тавор – същата тази светлина, ние – глинени и крехки съдове, поемаме в себе си със Светото Причастие. И нетварната светлина снизхожда в нашите мрачни сърца, озарява ги, животвори ги и ни прави храм на Светия Дух до момента, когато смрадта на греховете отново не я прогони.
           И нека помним, че в днешния ден не Христос е станал различен спрямо обичайния взор, а от очите на апостолите са паднали покривалата на тленното и те са видяли Спасителя в богоносния Му вид.
           Днес се молим Христовата благодат от единението с Господ в Светата Чаша да преобрази завинаги мрачните, изпълнени с немощи дебри на суетното човешко естество. За да се превърнем в богоносни съсъди – наследници на светиите, чиито имена носим.
            В часа на Преображение Христово пред Господ предстоят апостолите, Илия Тесвитец, който не е видял смърт, и пророк Мойсей, а в подножието на Тавор сме всички ние, които въпреки греховния си, нищожен, лишен от добродетели живот, шепнем заедно с Петър -„Господи, добре ни е да бъдем тук“. Копнеем и жадуваме Христовата нетварна светлина да е винаги с нас! Амин!

Копирай Проповед на Преображение

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru.