Евангелско четиво и проповед на Неделя на светите Отци от Първия вселенски събор

І Вселенски събор

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Слепия

Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Самарянката

Господ и самарянката Фотиния

Йоан 4:5-42

               И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
              Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
              Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
              Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още

Неделя на Разслабления


Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?
          Болният му отговори: Да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
          Иисус му казва: Стани, вземи одъра си и ходи.
          И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.
          А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: Събота е, не бива да си дигаш одъра.
          Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: Вземи одъра си и ходи.
          Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти рече: Вземи одъра си и ходи?
          Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
          След това Иисус го срещна в храма и му рече: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
          Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

Иконата е копирана от http://saintlukecolumbia.org 
                                 

Неделя на светите Мироносици

Марк 15:43-16:8
         Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го и почнаха да Го поздравяват: Радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
            И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи  лобно място. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
            Беше третият час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.
            Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!
            Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
            А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
           Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Ето, вика Илия. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: Почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
           А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: Наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
           Имаше там и жени, които гледаха отдалеч, между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Йерусалим.
           И когато вече мръкна, понеже беше петък, сиреч, срещу събота, дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял и като повика стотника, попита го: Дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Йосифу.
            А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
           След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце и говореха помежду си: Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален, а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно и много се уплашиха.
             А той им казва: Не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия, Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея, там ще Го видите, както ви бе казал.

             И като излязоха скоро, побягнаха от гроба, тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Братя и сестри,
             В светлите дни след Пасха възпоменаваме чудните събития, случили се след Христовото Разпятие. Миналата неделя преживяхме заедно с Тома радостното уверение във Възкресението на Спасителя и за нас, гледащите с очите на вярата и осезаващите със сърце и дух, Възкръсналият Христос е винаги близо – сега, както и тогава, в телесен вид, от плът и кръв, в Светата Чаша, в Светото Причастие. Всеки път когато се причастяваме, ние се докосваме и приемаме Самия Спасител и Божията благодат заживява в нас. Нека да й дадем възможност да се разгори като истински светилник, сияещ в глинен съд.
            Днес, чухте от евангелското четиво, възпоменаваме жените мироносици – Мария Магдалина, Мария Клеопова, наречена Иосиева, по името на своя син Иосия, Саломия – майката на Зеведеевите братя, всички тези тъй предани и възлюбили Господа ученички и следовнички, които още в мрак са потеглили към Гроба Господен, за да помажат увитото в плащаница, предадено на гробен покой тяло на Спасителя.
          Знаем, те няма да зърнат в гроба Вечноживия Син Божий. Но тяхната преданост, тяхната обич и вярност са пример за всички нас. Те – жените мироносици, заедно с Майката Божия, бяха и под кръста Христов до сетния миг от земния път на Спасителя.
           Ето и сега – те бързат, без страх от юдейската омраза и вероятни последици за тях, като Христови ученици. Бързат към гроба, който ще заварят празен. Бързат, за да отдадат почит на Богочовека, на любимия Учител и Наставник. Тяхната любов е съвършена, както казва свети Йоан Богослов, в тази любов страх няма.
            Ето – воден от тази любов е и свети Йоан, любимият ученик, който остана заедно с жените в предсмъртните мигове на разпятието.
             Днешният ден е истински празник на вярващата жена. Майките празнуват на Благовещение, а вярващите жени, чийто идеал са мироносиците – на днешния ден. Идеалът на християнката е жената мироносица, онази, която обича и без страх от поругание, омраза, преследване, показва своята обич към Христос.
             Да даде Бог да бъде изпълнен този пример на благочестие за всяка вярваща жена  – да възлюби Бог и Църквата, точно в дните на гонения и отстъпления. Жени мироносици са и всички ония възрастни жени в десетилетията на комунизма, които останаха в църквата сами, под прицела на обществената присъда. Можем да сме сигурни, че Бог им е въздал за дръзновението.

              Затова да възлюбим Христа, без да се смущаваме как изглеждаме в очите на обществото, защото нашето общество е християнско само на думи. Нашият народ е вярващ, но не е църковен, и не познава в дълбина истините на православието.
              Живеем в лукави времена, но да се молим църковните водачи да имат смелостта и дръзновението да устояват истината, а и самите ние никога да не падаме в отстъпление. А отстъплението е многолико, ако допускаме за верни идеите за прераждане, ако се занимаваме с астрология, баене, леене на куршум, езически суеверия от всякакъв вид, източни бойни изкуства, йога, алтернативна медицина. Ето колко е многолико отстъплението. Да не бъдем отстъпници на Христа, и да не предаваме Христовата истина, защото който е познал Истината, а търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Иконата е копирана от http://www.iconandlight.wordpress.com
към Начало

Томина неделя

ΚΥΡΙΑΚΗ ΘΩΜΑ
1
               Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.
Евангелско четиво Йоан 20:19-31
          А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: Мир вам!
          И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
          А Иисус пак им рече: Мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат.
           А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
          След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: Мир вам!
         После казва на Тома: Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми, дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ.
         Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
         Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели, и са повярвали.
         И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

       Братя и сестри,
               В днешната Неделя втора след Пасха, след великия ден на Христовото Възкресение, Църквата премъдро възпоменава един твърде назидателен за всички вярващи случай. В деня на Възкресението, когато Господ влиза при учениците – по предание в къщата на родителите на евангелист Марк – когато влиза и поздравява, и разговаря с тях, в този неделен ден сред тях не е апостол Тома.
               Знаем, че меланхоличен и скръбен, Тома преживявал сам страданието от ужасната екзекуция на любимия Учител. Той по Божи промисъл не е сред апостолите тогава. Когато му известяват за Христовото посещение, Тома казва, че иска, настоява за сетивно уверение. Иска да пъхне ръка в белега от раните на Спасителя, за да повярва, че пред него е Възкръсналият.
              И ето, според мярата на неговото настояване, на следващия неделен ден, една неделя след Пасха, Христос пак идва при заключени врати, застава сред апостолите и се обръща към Тома, приканва го да пипне с ръка в раните от гвоздеите и да докосне раната от прободените ребра.
                Тогава, изумен, щастлив и смаян, възторжен и разкаян едновременно, Тома възкликва: „Господ мой и Бог мой!“
Това блажено Томино неверие служи за поука на всички нас. Защото Сам Христос казва: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ (Йоан 20:29)
                За очите на вярата не е нужно сетивно уверение. На Тома се даде, а от нас се изисква да сме причастни на блаженството на повярвалите, които не се нуждаят от сетивни доказателства.
                Вяра е стремеж по онова, което не се вижда, казва апостол Павел. Затова е вяра, защото вярата е упование, което е свръхмерно спрямо всяко материално доказване. Самата вяра е блаженство, както казва Спасителят.
               Да благодарим Господу, че е отворил очите на сърцата ни за вярата в неговото съществуване, за копнежа по небесния живот на тържествуващата Църква. Тази вяра ни е подарък от Самия Него, от Троичния Бог. Да я пазим чиста, да я пазим неопетнена нашата вяра в Троичния Бог, Който създаде света и изпрати Единородния Си Син за наше спасение, да се принесе в жертва и да възкръсне.
               Ето тази вяра трябва да пазим чиста и да не смеем да говорим, че има и други истини, защото Пътят и Истината и Животът е Христос и никой друг.
              Да не поглеждаме към неверни учения и заблуди, към идеите за прераждане, йога, към екстрасенси и техните практики, към дъновизъм и всякакви окултни лъжи; да не прибягваме към мними авторитети като Ванга, дядо Влайко или Стойна, която не е преподобна и не може да бъде.
             След като сме Христови, след като имаме вярата във Възкръсналия Спасител, нека не докосваме нищо лъжливо, колкото и интересно да ни изглежда.
             Защото свети Йоан Златоуст казва: „Ако някой е намерил Истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата.“ Да не петним бялата си кръщелна одежда със срамните петна на лъжеучения и езически заблуди.
            Така ни учи Църквата, Чийто Глава и крайъгълен камък е Възкръсналият Спасител. А ако не слушаме Църквата, може само да се надяваме Господ да ни е на помощ за наше вразумление!
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия, на апостолите и светиите, и днес чествания свети Николай Мирликийски Чудотворец. Амин!
Проповед на Томина неделя,2021
Иконата е копирана от http://agiosminas.gr

Честит празник Цветница!

Вход Господен в Йерусалим

C105
2
         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.
Братя и сестри,
             Днешният велик Господски празник, наречен Вход Господен в Йерусалим и известен като Цветница, е радостно посрещане на Господ в свещения град за последната Му Пасха – Пасхата на страданията.
            Неизброимо множество народ – мъже, жени и деца, чули за възкресяването на Лазар, най-сетне припознали във Великия Чудотворец и Учител, припознали дългоочаквания Месия – Спасителя Христос. Народът посреща с палмови клонки и радостни възгласи Идещия с мир Княз на мира, приел за пръв и последен път почит от човеци. Така се сбъдват Писанията, вдъхновени от Самия Него, че Дъщерята Сионова, т.е. Църквата, посреща Своя Цар.
            Да, иде Царят, Чието Царство не е от тоя свят, Царят, по-висок от небесата, Който понизи Себе Си и стана Човек. Това е Царят, Комуто предстои да изпие до дъно горчивата чаша на болката, униженията и страданията, приети доброволно. Това е Царят, Който прие да се роди в пещера сред безсловесни, да бъде познат като сина на дърводелеца, да живее в езическа Галилея, да странства в Палестина от град на град пеша с учениците си – галилейските рибари. Това е Царят, Който често нямаше де глава да подслони – Смиреният, Съвършеният Човеколюбец, Богочовекът, станал във всичко подобен нам, освен в греха. Това е Царят, Който ще изкупи грешния човешки род от властта на дявола – наследство на първородния грях.
            Иде Царят, Който днес слуша „Осанна!“, за да чуе след броени дни „Разпни Го!“, Царят, Който прие да бъде убит с най-позорна кръстна смърт сред разбойници, Царят, Синът на Бога, Който единствен има сила да влезе в двубой с извечния човешки враг – смъртта и да я победи. Това е Царят, Чиято воля бе да спаси възлюбеното творение – човека и затова прие от човеци цялата горчилка на вдъхнатата в тях демонична злоба – насмешките, поруганието, хулите, побоя и Разпятието. А след няколко дни, на Разпети Петък, ще бъдем и пред Гроба Му, за да се поклоним на Спасителя, вкусил смърт, за да победи смъртта.
            Защото Той трябва да премине през смъртта, за да строши портите на ада и да възкръсне, съкрушавайки древния ни враг.
            Идваме с върбови клонки и цветя, подобни на палмовите в онзи миг, за да почетем Победителя – Победителя над греха, смъртта и дявола – нашия Господ Иисус Христос.
 
           Днес викаме „Осанна!“ подобно на тогавашните юдеи. „Осанна“ значи „помогни, спаси“. А за съжаление, без да казваме „Разпни Го“ като богоубийците, без да казваме това, ние също твърде често разпъваме Христа. Разпъваме Го чрез нашите грехове, пороци и страсти.  Разпъваме Господ чрез омраза, злоба, завист, злоречие, жестокосърдие и безверие. Разпъваме Господ чрез вкаменените си и безчувствени сърца, които ни водят в храма единствено на Цветница. А дори и онези, които цял живот прекарват в църквата, тъй често напускат светата литургия преди тя да е завършила, още при дръпването на завесата, когато свещеникът се причастява, а олтарът е пълен с ангели, невидими за телесните очи. Нека не бързаме да излезем, нека да не шумим, да не говорим, да изключваме звъна на телефоните си. Нима не знаем, че сме на небето? Ето – тук, сега, в този час небето е дошло на земята, Светият Дух е слязъл в Чашата, а ние не осъзнаваме на каква неистова, велика и страшна тайна сме свидетели.
            Братя и сестри, нека извършваме със страх и трепет своето спасение. Да търсим придобиването на просветна вяра, а не просто да изпълняваме механично набор от обреди. Да се задълбочим във вярата, да не бъдем само номинални, формални християни, да четем и вникваме в Свещеното Писание, да търсим смисъла в символите на църковния  живот. Да отворим сърцата си за истинско посрещане на Бога и изповядване на вярата с дух и истина.
            Божието благословение да е с всички вас – за вразумление, просветление и облагодатяване.
            Честит празник на всички!
            Честито на всички именици!
            Амин!
Иконата е копирана от wmh-bg.com

Лазарова събота

21 

Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
           Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
            Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
            Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря, ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате, но да идем при него.
           Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: Да идем и ние да умрем с Него.
           Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии, и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го, а Мария седеше вкъщи.
           Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
           Иисус й рече: Брат ти ще възкръсне.
            Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
           Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
            Тя Му дума: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
            Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
            А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
             Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: Де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
             Иисус се просълзи.
             Тогава иудеите казваха: Гледай, колко го е обичал.
             Някои пък от тях казаха: Не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?               А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
             Иисус казва: Дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече, защото е от четири дена.              Иисус й дума: Не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
             Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
             Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
             И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: Разповийте го и оставете го да ходи.
             Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Братя и сестри,

        Велика е радостта на днешния празничен ден. С възкресяването на четиридневния Лазар, Господ предуказва Своето Собствено Възкресение. С извличането на Лазар от хладината на гробницата, се обнадеждава цялото човечество – защото няма сила по-голяма от Божията. А Бог е с нас. Богочовекът е пред нас, просълзен пред гробницата на Своя скъп приятел, когото обича. В гробницата не е само Лазар, в гробницата е погубеният, похитеният, измамен и обречен на смърт и тление човешки род. Но спасението наближава. Съвсем скоро, след броени дни, Изкупителят ще прикове греховете ни на Кръстното дърво, ще слезе в ада, ще го плени и ще възнесе човешката природа вдясно на Отца. Съвсем скоро ще се сбъдне предреченото още след изгонването на прадедите от рая – предреченото знание, че Семето на жената ще смаже главата на змията. А днес съзираме триумфиращата Божествена сила на Спасителя, чийто глас извика мъртвия към живот: „Лазаре излез!“ Потресени и смаяни сме, заедно с множеството, дошло да утеши сестрите Лазарови. Величаем невижданото чудо. Бог възкресява дори онзи, който вече е обхванат от тление. Почитаме възкресения Господен приятел, бил 3 десетилетия след своето възкресяване епископ на град Кития, на остров Кипър. На неговия саркофаг е имало надпис: „Тук почива Лазар, приятелят Господен“. Знаем, че в края на 9 век, мощите на възкресения Лазар, братът на Марта и Мария, са пренесени в Константинопол. Честваме победата над смъртта, Господнята победа над злия, у когото е властта на смъртта. Затова и днешната служба е заредена с истинска възкресна радост. В лицето на Лазар и всички ние сме призовани да се съживим от нерадението на греховния сън, да станем и да се покаем като дошлия в единадесетия час, та да може Възкресението Христово да ни срещне изправени в очакване на нашия Спасител, който ще възкреси и умъртвените ни от грехове и страсти души.
Копирайте Проповед на Лазарова събота

Мозайката е копирана от http://www.monasterium.ru

Евангелско четиво и проповед на Неделя на света Мария Египетска

Марк 10:32-45
             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
            Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.             И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,
             По път за Йерусалим, приближавайки Пасхата на страданията, Господ Иисус Христос разкрива на учениците предстоящите Си мъки и близка кръстна смърт. Той иска да ги увери, че страданията Му са доброволни, и да ги окуражи с вестта за Своето Възкресение.
              Но учениците не могат в пълнота да разберат Неговите думи. Те очакват Царството като земно царство, на което Месия ще седне на престол и ще властва и съди, заобиколен от Своите най-близки следовници. Апостолите все още не разбират, че Царството Божие не е от тоя свят и не могат да проумеят, че Христовите страдания са близо.
              Нещо повече – те питат и разпитват кой ще седне на почетните места в Царството, от двете страни на Богочовека. Това най-вече вълнува Зеведеевите синове – братята Иаков и Йоан, които съвсем наскоро са удостоени, заедно с апостол Петър, да лицезрат светлината на Преображението Господне на планината Тавор.
              Това ги кара да търсят за себе си по-почетно, по-специално място в обещаното Царство.
              Но какво им казва Господ. Той ги порицава с думите, че князете господаруват, но сред Христовите следовници не бива да е тъй. Онзи, който иска да е големец, трябва да е като слуга, онзи, който иска да е пръв, трябва да е роб на всички. Пример за това нечувано и ново учение е самият Той – Богочовекът Христос, понизил Себе Си и приел образ на роб, въплътил се и носил немощите на нашата човешка природа – всички немощи, без греха. И това понижение стига до доброволното приемане на позорна и ужасна кръстна смърт, за да може Всесилния Спасител да слезе в ада, и вкусил смърт, да победи смъртта като възкръсне.
              Защото побеждава по-силното!
               Ето, и днес честваната светица – света Мария Египетска е бивша блудница, покаяла се и просияла като звезда в невечерния ден на Божието Царство. Преди – първа в греха, тя става първа в покаянието и трудовете на аскетическия, отшелническия живот. По нейните молитви мнозина са спасени, тя става пример за лечебната сила на покаянието за християните от всички времена. От най-ниското стъпало на падението, Божествената благодат срещнала богопреданата вече свободна воля на Мария, я въздига на висини, за които мечтаят мнозина отшелници и монаси. Ето, тя остави богатия и безгрижен живот, лукс, удобства, хвалебствия, наслади и всички примки на света, за да положи душата си за Христос и Неговите слова.
              Призоваваме я за молитвена застъпница и ликуваме за божественото й преобразяване през десетилетията безмълвен отшелнически живот. Да, за нея Господ е приготвил престол в Небесното Царство. Господ е изпратил и стареца Зосима, сам велик подвижник, да я причасти, да я погребе, и да ни извести житието й.
               Защото ето – невъзможното за човека, е възможно за Бога. Пропадналата блудница, умита в покаяние, става богомъдра девица и влиза почетно в Небесния чертог на нескончаемия пир на божествената любов.
                Нека нейният пример да е винаги пред очите ни. Защото и най-падналият, най-грехолюбивият, може да бъде изцелен, разхубавен и спасен. И със своите молитви и пример да послужи на мнозина за тяхното спасение. Амин!
Копирайте Проповед на Неделя на света Мария Египетска

Изображението е копирано от https://www.unian.net

Неделя на свети преподобни Йоан Лествичник

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
          Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
          Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“
Братя и сестри,
         На днешната четвърта неделя на Великия пост Църквата възпоменава дивното изцеление на едно бесновато момче, сторено от Господ Иисус Христос. Това чудо е предадено и от евангелист Матей и от евангелист Лука, но особено подробно е описано от евангелист Марк, както чуха тия, които бяха тук.
         Евангелист Марк тъй основно описва случките с Христовите чудеса и изцеления, че някои наричат неговото евангелие – „евангелие на чудесата“.
         Забележете – когато Христос изцелява обладаното от бяс момче, учениците му го питат насаме: “Защо  ние не можахме да го изцелим?“ А Спасителят отговаря: „Тоя род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост“.
         Неслучайно Църквата ни припомня тези Христови слова точно в една от неделите на Великия пост. Напомня ни, че за нас, Христовите, християните, за нас – кръстените в апостолската вяра, е отредена битка не срещу плът и кръв, не срещу хора, а срещу поднебесните духове на злобата. Единствените ни оръжия са вярата, постът и молитвата. И ако сме телесно немощни за пост и болни, то вяра и молитва може да имаме, длъжни сме да имаме, щом се зовем християни. Да не бъдем като клетия баща на момчето, който казва: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“. Да имаме вяра, неуязвима за съмнение – не вяра, че можем да сторим чудеса (Бог не иска това от нас), а жива вяра, че Господ е наш Промислител и Спасител, че Той не ще ни остави, че е промислил за нас най-доброто, че Той ни обича и ни подкрепя със Своята благодат и, че дължим съществуването си Нему. Тогава ще можем да сторим и ние малко чудо – да се преборим с Божия помощ със злите порядки и порочно разположение на сърцето си. Защото именно от сърцето човешко излизат зли помисли, нехайство, гордост, користолюбие, блудство и всяка неправда.
         Нека вярата ни бъде крепка, не изпълнена със самомнение и желание да правим чудеса или да сме свидетели на чудеса, а вяра, която ведно с молитвата и поста ще ни въздигне до духовното небе. И там ще осъзнаем, че сме радостни от най-великото чудо на всички времена – това, че Бог се роди в плът и ни изкупи и ни отвори дверите на рая, за да наследим безсмъртието, което беше обещано още на първосъздадените човеци, но те неразумно пропиляха.
          Да се молим в сърцата си и да казваме: “Господи, помилуй!“ със съзнанието за своята немощ и греховност, та нашият ангел-пазител да има дръзновение да измоли от Бога нашето възрастване в Христа.
          Защото ние сме скъпо купени. Носим Божия образ, носим годежния пръстен на Светия Дух – нашето кръщение и миропомазание, длъжни сме да се стараем да сме на правите пътеки на доброто, към което ни призовава Бог. А нашите оръжия са постът и молитвата. Те обгарят врага на нашето спасение.
         Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на великия аскет, игумена на Синайската обител, прославения Йоан, оставил ни книга за монашеския подвиг, образец за всички подвижници на всички времена. Тази книга е „Лествица“ или стълбица за духовно усъвършенстване и по нейното име свети Йоан е наречен Лествичник. Неслучайно Църквата точно него възпоменава в четвъртата неделя на поста, защото макар и немощни за поста на древните, нищо не пречи на покаянието, на стремежа по смирение и съкрушение, на незлобие и прошка, които са сърцевина на духовния пост.
         Честит възкресен ден на всички! Амин!

Иконите са копирани от https://www.imaik.gr и https://pravoslaven-sviat.org