Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение

11Q20_8X10__60445.1331648192.1280.1280

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,
          Господ Иисус Христос често ни открива с притчи тайните Божии. С днешната евангелска притча Той разказва кои ще наследят Небесното царство.
Разбира се, Сеячът е Самият Той, дошлият от недрата на Отца, Спасител. Семето е словото Божие, Божественото слово, което Той ни завещава. Има още

Неделя втора след Неделя подир Въздвижение

Лука 6:31-36

          И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
          И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
          И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
          И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
          Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
           И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Неделя първа след Неделя подир Въздвижение

Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.

          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,
          Днешното литургийно евангелско четиво, според свети Лука, разказва как са повикани към апостолско служение апостол Петър, а също и Заведеевите братя Иаков и Йоан. Те са рибари, животът им преминава край Генисаретското езеро, поминъкът им е несигурен. Но ето – Месия е дошъл, Той ще призове ловците на риба да станат ловци на човеци. Ще рече, да станат апостоли.
Има още

Неделя след Въздвижение

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение
Марк 8:34-9:1
          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Прочетете и копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение

Евангелско четиво на Неделя преди Въздвижение

Йоан 3:13-17

  • Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Евангелско четиво на Неделя тринадесета след Петдесетница

Матей 21:33-42

Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.

Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят о г сина ми.
Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?

Евангелско четиво и проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

Евангелско четиво – Матей 19:16-26

          И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
          А Той му отговори: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
            Казва Му: Кои? А Иисус рече: Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
           Момъкът Му казва: Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
           Иисус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
           Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
            А Иисус рече на учениците Си: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно, и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: Кой тогава може да се спаси?
           А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето
Братя и сестри,
           Днешното литургийно евангелие е разказ за пътя  към богоподобието, пътя към съвършенството.
Макар и опазил всички Божии заповеди – не е блудствал, не е убил, не е крал, почитал е родителите си, богатият младеж осъзнава, че нещо не му достига. Разбира, че е далеч от бленуваното Божие царство, макар от младини да е старателен в избягването на смъртни грехове.
Ето – той дори е обичал ближния като себе си.
Изглежда сякаш нищо не го дели от спечелването на безценния бисер – добро жилище във вечната обител.
Обаче Христос, Всевиждащият Богочовек, знае тайната язва в сърцето на младежа. А тази тайна язва е сребролюбието.
Богат мъчно ще влезе в Царството Небесно. Но знаем – митарят Матей е оставил всичкия си имот и е последвал Христа, повикан от Него.
Какво пречи на богатия момък да постъпи като бившия митар Матей и както другите апостоли?
Мнозина християни могат да мечтаят да са лично повикани от Христа.
Но да внимаваме над себе си! Да не се окаже, че от младини сме се опазили от тежки грехове, а невидимият недъг на сребролюбието или на някоя друга немощ да разяжда душата ни.
И да си тръгнем нажалени от Христа, защото сме привързани към имота си или нещо друго земно.
Защото знаем от историята – не са малко тия, които са се отричали от Христа, за да спестят данъци или да добият добро социално положение, както във времената на исляма.
Да не предадем Христа, заради някоя наша непреодолима страст – колко тъжно ще е всичко това за нашия ангел и за Майката Божия и за целия небесен свят, които се радват и за една спасена душа.
Да внимаваме над себе си – кое е това, което не ни достига и с молитва и духовен труд, с напътствията на изповедника ни, да се борим с нашата немощ.
И преди всичко да призоваваме Божията помощ в тази битка, защото невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Богоматер и на днес чествания прославен мъченик Фанурий. Амин!  
Копирай Проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

Евангелско четиво и проповед на Неделя единадесета след Петдесетница

datornicul-nemilostiv1

Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,
               Чухме днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Матей. Това е Господнята притча, в която Спасителят описва бъдещия Съд над човеците, онагледявайки го с отношенията между длъжник и господар. Царят в притчата е Господ Бог, разчистването на сметки със слугите е Божият Съд над всички нас. Длъжникът с големия дълг изобразява целия човешки род от Адам до Христос. Изобразява също и всеки човек, всеки грешник. Такива длъжници сме и всички ние.
            Онзи, който няма с какво да разплати е продаден заедно с жена, деца и имот, както са правили в древност – ще рече предаден е на вечни мъки.
             И човечеството преди Христа не е имало с какво да заплати дълга си, а това е прародителският грях, който се предава на всички човеци.
            Слугата, който пада на колене и се кае, изобразява всички каещи се грешници, на които Христос прощава греховете.
            И както Господ е милостив към нас и ни прощава, така и ние трябва да сме милостиви към онези, които са съгрешили против нас. Защото, ако не простим, и Господ не ще ни прости. Да прощаваме докле е време, за да не се уподобим на немилостивия длъжник от притчата. Защото чухме колко зле свърши той. Така и всички ние, които не простим искрено на ближния, без да таим злост, омраза, завист, без да се наскърбим от успехите на враговете си, без да храним дори и сянка от неприязън към тях, ако не простим тъй, няма да влезем в Царството Небесно.
            Братя и сестри, да не вкоравяваме сърцата си, настоявайки на своето, Да въстанем срещу себелюбието и гордостта си, които винаги ни изкарват онеправдани, праведни и почтени. Защото при всички случаи сме оскърбили със своите грехове Господ много повече, отколкото оскърбленията, които сме понесли.
            Господ да ни вразумява и наставлява, да ни облагодати и умъдри по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица, закрилница на християнския род.
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Копирайте Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2020
  

Евангелско четиво на Неделя девета след Петдесетница

ap_petr_idet_po_vode_1

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
           И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
Изображението е копирано от http://www.omiliya.org

Евангелско четиво и проповед на Неделя осма след Петдесетница

Чудното насищане на 5 хиляди души с пет хляба и две риби

7642-600x368

Матей 14:14-22

           И като излезе Иисус, видя много свят и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: Тук мястото е пусто, и времето вече напредна, разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
            Но Иисус им рече: Няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат.
            А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
            Той рече: Донесете Ми ги тука.
            И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
            И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
            И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Братя и сестри,
           Чудото, сторено от Господа – насищането на 5000 души с 5 хляба и 2 риби, това чудо е тъй поразително, че и четиримата евангелисти го отразяват. Изумително е разкриването на Божията милост. Творецът на небето и земята, Онзи чрез Когото всичко е станало, милее за всеки от нас. Мнозина, донесли своите болни, голямо множество народ – жени, деца старци ожидат Божието снизхождение, търсят Христовата проповед и Христовите изцеления.
             Господ знае, че ние сме плът. Сам приел плът за нашето спасение, Синът Божи не ще остави дошлите за помощ и просещите озарение.

Има още