Евангелско четиво и проповед на Неделя седма след Петдесетница.

На 15 юли почитаме светите мъченици Кирик и Юлита

5f2

            Прочетете кратко житие Свети Кирик и Юлита

Евангелско четиво и проповед на Неделя седма след Петдесетница – Матей 5:14-19
            Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
           Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
           Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
           Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, Докато всичко не се сбъдне.
            И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

          „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“
Братя и сестри,
             Христос е светлината на света. И светлината в мрака свети, и мрака я не обзе. Но в сиянието на Христовата светлина са Неговите апостоли, Неговите следовници, малките Христови братя, всички, които живеят християнски живот. Така би трябвало да бъде.
              Не може се укри град навръх планина. Градът – това са делата на светиите и праведниците, той е навръх планина, защото духовното им съвършенство ги издига над мерзостта и дребнавостта на ежедневието.
              Светлината по силата на своята природа е видима, тя е сияние, което озарява всички и осветява всичко.
               Ще рече – без да се изтъкваме, без да се тщеславим, без да се гордеем, ако делата ни са дела на християни и живота ни – наистина християнски живот, то нашата светлина, светлината на Христос в нас, ще стане явна – те ще видят добрите ни дела.
               Ако пък не виждат добрите ни дела и не могат да се поучат – това ще рече – има много път да извървим, докато станем светилници, излъчващи духовен блясък.
               Защото много често носим званието „християнин“, а делата ни не са дела на християни, дори са дела по-гибелни от тези на невярващите или езичниците.
              Добре че имаме лекарството на покаянието, което може да избели и най-греховната одежда. Да пристъпваме към покаяние като трезво гледаме с духовните си очи, трезво разследваме своя вътрешен живот.
               Как ще бъдем съсъди на светлината, след като оставаме користолюбци, човекоугодници, еснафи, самолюбци, егоисти, затънали в житейски грижи и дреболии, нерадеещи за своето спасение.
               Каквото и да се случи, бързаме да осъждаме, да се подиграваме с чуждата немощ, да злословим, да укоряваме. Бързи сме на гняв и бавни на милост. Готови сме като юдеите от Йоановото евангелие, първи да хвърлим камък срещу съгрешилия.
              Това не е сърцето на християнина. В сърцето на християнина прошката взема връх над надигащия се гняв и съблазън. Благославянето на враговете пък дава покой и утеха. Нека винаги гледаме на себе си като най-слабите и немощните, да сме сурови със себе си и милостиви към чуждите грехове и пороци.
              Защото всеки ден казваме с Господнята молитва „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ще рече – колкото простим, колкото прощаваме, толкова и Бог ще прости нашите съгрешения.
             По молитвите на светите Отци от 6-те вселенски събори, тези благодатни съсъди, наистина просияли с богомъдрост и добродетели, по техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

Евангелско четиво и проповед на Неделя шеста след Петдесетница

3c7

Матей 9:1-8

          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
          И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
          Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
          А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
          И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
          А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

Проповед на Неделя шеста след Петдесетница
Братя и сестри,
            В днешното литургийно свето евангелие евангелист Матей разказва за изцелението на един разслабен – тежко болен, парализиран човек, изцеление, сторено от Всемилостивия Лекар – Спасителя Иисус Христос. Но преди да изцели телесно болния заради вярата на неговите близки, Господ го изцелява духовно. Той казва на парализирания: „Чедо, прощават ти се греховете“.
           Веднага зле настроените към Христа книжници решават, че Синът Човечески богохулства. Те не познават в Иисус – Сина Божий, Който иде за да спаси света.
           Те знаят, че само Бог може да прощава грехове. Затова и Христос прощава грехове, защото е Богочовек и има властта за това, дадена Му от Отца.
            Но книжниците си мислят, че Спасителят казва това, защото делото на прощение грехове е невидимо, а делото на изцеление е видимо за всички чудо.
           Затова Христос ги укорява: „Защо мислите зло в сърцата? … Син Човеческий има и на земята власт да прощава грехове“.
           Спасителят сега се обръща към болния с думите: „Стани, вземи си постелката и иди у дома“.
            За Бог няма нищо невъзможно. Но нима прощението на греховете е по-малко чудно от надигането на това отслабнало от годините, изнемощяло тяло? Прощението на грехове е също такова велико чудо, както и изцелението. Нека не забравяме това.
            И да пристъпваме към Тайнство Изповед с ясното съзнание за чудото, което се случва – свещеникът, подобнострастен като нас човек, има властта да развърже греха ни, и тази власт е дадена от Самия Господ.
           С трепет да извършваме спасението си, да се каем искрено, да се стараем да не падаме в същите грехове, да се уповаваме Господу, че Сам Той избелва греха ни със Своята невеществена, нетварна светлина. И да осъзнаваме великата Божия милост за всяко наше дело.
           Защото Христос е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Ин.15:5).
            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg

На 1 юли почитаме светите безсребреници Козма и Дамян Римски и връщане мощите на преподобни Йоан Рилски в Рилския манастир

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).

           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.

Евангелско четиво на Неделя пета след Петдесетница
Матей 8:28 – 9:1
09
           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

Неделя трета след Петдесетница. Събор на светите Доростолски мъченици

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33
          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница
Братя и сестри,
              В днешното литутгийно евангелско четиво свети евангелист Матей предава част от проповедта, произнесена от Господ Иисус Христос на една планина пред голямо множество народ. Тук са най-важните нравствени постановления на Новия Завет – завета на любовта.
               Тук Спасителят нарежда първом да търсим Царството Божие и неговата правда, а всичко житейско, от което имаме нужда като човеци в плът, ще ни се предаде.
               Господ знае, че ние не може да не мислим за бъдещето. Но Той иска от нас да не се вторачваме в земните грижи, да не ги издигаме до ранг на най-важно, без което не можем, иска от нас да имаме духовен взор. Храна и облекло ще имаме, ако се трудим, Бог знае, че имаме нужда от всичко това, но трябва да живеем с молитвата, с доброделанието, с милостинята, със Църквата – това се има предвид да търсим Божието Царство и Неговата правда. Може и да нямаме най-скъп телефон, да не сме облечени по последна мода, да караме стара кола и от години да не съумяваме да направим основен ремонт, но ако всичко това става, защото Христос е в центъра на нашия живот, то значи ние сме благословени. Значи не се грижим за тленното и преходното. Значи не служим на двама господари.

Има още

Евангелско четиво на Неделя на светите Отци от Първия вселенски събор

І Вселенски събор

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
            Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име, ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
Иконата е копирана от https://taniailieva06.blogspot.bg

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Слепия

0554d9fdc22092b2a3818b5087035367www.bnr.bg
Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още

Свети Георги Победоносец. Неделя на Самарянката

Georgiy_3www.blagogon.ru

свГеорги
     Като освободител на пленените и защитник на бедните, като лекар на болните и победител на царете, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да се спасят душите ни.

1

Евангелско четиво на Неделя на Самарянката – Йоан 4:5-42

          И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
           Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
           Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още