Църковни празници през март, 2018

       Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март
          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската -ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина  от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
           Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
            На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март. На този ден цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.
Благовещение – 25 март
           След тригодишна възраст света Дева Мария била въведена в Божия храм и посветена в служба на Бога. Там тя пребъдвала в молитви, в труд и послушание, в изучаване на Свещеното писание.
           Според тогавашните закони, след навършване на пълнолетие, момичетата трябвало да се сгодят. Света Дева Мария била сгодена за своя родственик – стареца Йосиф, който да се грижи за нея. Но макар да станала негова годеница, тя не станала негова истинска съпруга и останала девица. И в дома на праведния Йосиф света Дева Мария продължила да живее както в храма – в труд и молитви.
           Един ден пред нея се явил свети Архангел Гавриил и я поздравил с думите: “Радвай се благодатна! Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените!”. Той й съобщил благата вест, че ще стане Майка на нашия Господ. При тези думи, осенена от Светия Дух, света Дева Мария заченала в утробата си Божия Син.
           Празникът в чест на благата вест, дошла от небето, се нарича Благовещение и се празнува на 25 март. Този празник е начало на нашето спасение. Всички отиват в храма, за да присъстват на богослужението и да се поздравят с благата вест.
           На този ден църквата слави света Дева Мария с думите от поздрава на Ангела: “Радвай се благодатна! Господ е с Тебе!“
Лазарова събота, Лазаровден – 31 март, 2018 г.
             Лазаровден се празнува винаги в събота, една седмица преди Великден. На този ден църквата възпоменава чудото, сторено от нашия Господ Иисус Христос един ден преди Цветница – възкресяването на мъртвия Лазар, който от четири дни лежи в гробницата.
            Сестрите на Лазар са изпратили вест на Спасителя, че неговият приятел е тежко болен. Но Господ отива при тях, когато Лазар вече от няколко дни е погребан. Всички безутешно  плачат, просълзява се и Господ като вижда скръбта им. Тогава Той нарежда да отвалят камъка на гробницата и при Неговите думи „Лазаре, излез вън!“, мъртвият Лазар възкръсва и излиза навън. След своето възкресение той живее още доста години, става епископ и разпространява Христовото учение.
            Вестта за това невиждано чудо веднага обикаля страната. С това чудо Господ укрепва вярата във всеобщото възкресение на мъртвите, за което Той нееднократно споменава в Своите проповеди пред учениците си и сред народа.

Копирайте Църковни празници през март, 2018
към Начало

Майчинството и последните времена

         Да заченеш и родиш – ето триумфа на женската природа. Неописуемо е да усещаш как човечето, носещо Божия образ, зрее притаено дълбоко в недрата ти, как носиш потрепващия живот в себе си.
          Това е изпълнението на естествения закон, даден от Господа на всяка сътворена жива твар: „…плодете се и множете се…“ (Бит.1:28). Имаме пред очи и думите на безбрачния апостол Павел, тъй ясно прозрял в същината на брачните отношения – жената… ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие(1Тим.2:15).
            Отглеждането на дете е исконно вложено в нас – хората, поели по пътя на семейния живот с неговите изпитания, клопки, радости и нерадости.
             Бог ни дарува малкото човече, но трудностите тепърва идат. Не само трудности в материален план, те са повсеместни и очевидни – работа на две места, съпрузи в чужбина, скайп-поколение, което гледа близките си през хиляди километри, безрадостна борба за място в държавна ясла и градина, училищен живот, превърнал се в риск …
             Има обаче и заплахи за крехкия духовен свят на детето, и те са може би най-ужасните по силата на своето коварство.

Има още

Презентация за Адам и Ева

God Confronts Adam and Eve
           Представяме ви презентация за сътворението на мъжа и жената – една презентация, която се основава на разказа от Първа глава на Книга Битие от Библията. Това е правилното учение за сътворението на човека, което трябва да изучават нашите деца, защото има за твърда основа Свещеното Писание, в което Сам Бог е разкрил истината за сътворението.
Разгледайте презентацията Адам и Ева
Копирайте презентацията Адам и Ева
Стенописите са копирани от http://www.christianiconography.info, scisne.net и др.

За нашето кръщение

            fotor325
             Кръщението ни в православната църква съвсем не е формален акт по спазването на традиция, настойчиво подкрепяна от някоя благочестива леля (каквато се намира във всяка фамилия ). За съжаление мнозина от кръстените в зряла възраст (например притока на новопокръстените след промените през 1989 г.), мнозина бяха кръстени без да са огласени*, без да са подготвени, без да са наясно с най-основните истини на Христовото учение. Така те са затруднени да положат живота си в попрището на новото учение – Христовата вяра, чийто „печат дара” вече носят.
Има още

Да имаме милост към грешника

– ето сърцевината на християнския морал. Защо толкова често вместо да сме милостиви, вместо да се молим за съгрешилия, изпадаме в осъждане, гневни упреци и дори злорадство. Знаем от житията, че древните отци са плачели, виждайки греховете на своя брат. А ние сякаш се насърчаваме в злоба и злорадство, в обиди и насмешки, сякаш в някаква наслада разказваме и показваме чуждите грехове.
              Какво ни ползва това като християни? Немилосърдието показва нисък духовен ръст или изобщо липса на духовен ръст.
              Немилосърдието не подобава на човек, който е тръгнал по стъпките на Всемилостивия.
Немилосърдието изобличава всеки, който е чул не само с телесните си уши евангелската повеля: „Не съдете, за да не бъдете съдени“().
               Немилосърдието е стрела, насочена към самите нас.
               Немилосърдието показва, че ние, незнайно защо, се имаме за нещо повече от падналия в грях престъпник, прелюбодеец или крадец.
               Бързи на гняв и лишени от милост, ние сякаш показваме на дело, че не следваме закона на любовта.
                Последното нещо, за което се сещаме, е молитвата за падналия брат.
                А първото е злорадството, кипящо от грехопадналото ни сърце.
                Трябва да помним, че Бог ще бъде милостив с нас в степента, в която сме били милостиви с всички, които подлежат на същия съд Божи – всички човеци.
               Нека не бързаме да хулим и сплетничим. Нека не заемаме ролята на съдници и отмъстители.
                Да имаме милост към грешника – още повече, че самите ние също сме грешници, и макар не точно в този грях, но много други грехове, укрити за света, живеят в нас.
               Най-добре би било, разбира се, да отбягваме всеки разговор и ситуация, които ни водят до разкриване на чуждия грях. Но това не винаги е възможно. Дори пред телевизора насищаме сетивата си с толкова много мерзост, насилие и злоба, че трудно можем да бъдем равнодушни.
               Но Христос ни призовава да оставим Съда на Него – Безгрешния, Който стана човек и добре познава човешкия свят и човешките немощи.
                Да не забравяме, че сатаната три пъти дръзна да се доближи и да изкушава Спасителя. И ние, разбира се, сме подложени ежеминутно на изкушения.
                Но на това изкушение – дали да проявим милост и състрадание или ще се включим към хора на оплювателите и самозваните съдници – това изкушение твърде често ни връхлита.
                Да имаме ясен и готов отговор. А той е:„Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни!“
                Иисусовата молитва ще даде мира, който ни е отнет от тъжната вест за нечие голямо и гибелно прегрешение. Молитвата ще ни върне благодатта, така както тихо езеро се успокоява след хвърлен в него камък.

Празникът, в който няма болка

             Рождество Христово и Възкресение са най-големите християнски празници.
             Възкресението на Богочовека е тъй изумително, свръхмерно, неописуемо, чудно, грандиозно, тъй величаво, надскачащо всяка рационална характеристика, събитие, че го наричаме „Великден“ – Великият ден на Христовата победа над греха, смъртта и дявола.
             Но тази свръхярка светлина е предшествана от страданията Господни, от нашата съпричастност към мъките на Спасителя, от трагизма на стоварване върху плещите на Безгрешния на целокупния греховен товар на човечеството, от покайния зов на богослужбите, които ни призовават към съразпване с Христос.
             А ето – Рождеството иде – без болка, без страдания, дивно, тихо, непонятно, непознаваемо дори за ангелските хорове, истинско звездно тържество, където цялата вселена прекланя колене пред Богомладенеца. Отдават почит и пастирите, символизиращи юдейския народ, и влъхвите – високообразования езически свят, и ангелите, които пеят в този тържествен час.

Има още

Да си православен днес

Пост

           Светът понякога помръква от греховен мрак. А душата, беден странник по земния път, жадува да се къпе в светлина. Но нейният носител е тялото, което тегне към световните измами. От това произлиза сложната зависимост на душата от тялото и трудните взаимоотношения между тези две противоположности.
            Става така, както когато с кола, теглена от кон, се пренася скъпоценно съкровище. Конят е тялото, съкровището е душата, а коларят е личната воля на човека. Тя управлява движението и от нея зависи най-вече дали товарът ще бъде пренесен благополучно до целта.
            Ако конят е буен, трудно ще се обуздава от коларя и богатството може да се разпилее. И тялото трябва да се укротява, за да се опази душата неповредена. Това на практика става чрез въздържание от силни храни, чрез пост. Но и най-кроткият кон, ако не е направляван добре, може да се отклони от правата посока и колата да попадне в някоя пропаст. Необходима е бдителност, необходимо е личната воля да бъде на стража. Така се стига до другия по-важен пост, до духовния пост.
Има още