Кой е пътят, който ни води до Царството Небесно

     Поместваме част от трета глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
           Пътят до Царството Небесно е Сам Иисус Христос. Само този върви по тоя път, който следва подир Христа. Но как трябва да се вър­ви? Чуйте какво казва Сам Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва, А какво оз­начава да се отречеш от себе си, да вземеш кръста си и да вървиш след Иисус Христос, ще бъде обяснено по-долу.
             Иисус Христос е казал: който иска да върви след Мене… Тези думи означават, че Той ни­кого не принуждава против волята си да вър­ви след Него. Той не иска да има за Свои уче­ници недоброволци или такива, които нямат осъзнато желание за това, а иска всеки човек сам, охотно и без каквато и да е принуда да предаде изцяло себе си Нему. Следователно в Царството Небесно влизат само тези, които са­ми пожелаят да влязат. Християнино, твоите спасение или погибел зависят от собствената ти воля! Господ, по Своите неизречени пре­мъдрост и любов, ти е дарувал свободата да правиш, което искаш, и не желае да ти отне­ма този най-драгоценен дар. И така, ако ис­каш да вървиш след Христа – Той ти показва пътя към Царството Небесно и дори е готов да ти помага по този път; а ако не искаш да вър­виш по него – твоя воля, никой не те принуждава и няма да те принуждава. Но внимавай, пази се да не пренебрегнеш призива на Иисус Христос и Неговата толкова голяма милост. Той, по великата Си благост, дълго-дълго хло­па на вратата на сърцето на всеки човек, за да пробуди душата му и да възбуди у него же­лание за спасение, но горко на онзи, от когото накрая отстъпи и отхвърли като син на погибелта!

Има още

Как Иисус Христос живя на земята и за това, че Той пострада заради нас

            Поместваме втора глава от книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
            Всеки човек е длъжен да изпълнява Божия закон. Този закон се съдържа в две заповеди: първата — възлюби Господа Бога твоего от ця­лото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум, и с всичките си сили; а втората – оби­чай ближния си като себе си.
              Кой доколкото изпълни това, дотолкова и ще получи награда. Но няма, не е имало и не ще има човек, който да изпълни тези две заповеди в съвършенство. Единствено Иисус Христос ги е изпълнил в пълнота.
              В това отношение всички светци, дори и ве­ликите сред тях, са подобни на светилници, а Христос е самото слънце – в цялото му сияние и блясък.

Има още

Кои са благата, които Иисус Христос ни дарява чрез Своята смърт

              Поместваме първа глава от книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
            Преди да започнем да говорим за това, нека видим кои са били благата, които Адам е имал в рая до грехопадението, и кое е злото, което го е постигнало след съгрешаването му, а чрез него – и всички хора.
           Първият човек, бидейки сътворен по образ и подобие Божие, докато не помрачил това подо­бие чрез своеволието си, бил блажен поради са­мите тези образ и подобие, защото както Бог няма край и е вечен, така и Адам бил сътворен безсмъртен; Бог е всеправеден и Адам бил сът­ворен безгрешен и праведен; Бог е всеблажен и Адам бил сътворен блажен, и блаженството му можело от ден на ден да се увеличава все пове­че и повече – през цялата вечност.

Има още

За Пасха

            Привеждаме откъс от поемата на Мелитон, епископ Сардикийски, бележит християнски писател и поет на второто столетие:
… Убиват Го.
И къде Го убиват?
Насред Йерусалим.
Защо?
Защото изцели сакатите
и очисти прокажените,
слепите изведе към светлина
и мъртвите възкреси.
За това Той пострада.
Беше писано за туй в закона и пророците:
„Въздадоха Ми зло за доброто, сиротна е душата Ми,
Замислят против Мене зло, казвайки:
Да вържем Праведника, защото Той ни е неудобен” (Пс. 34, 12)
Защо, Израиле, извърши нова несправедливост?
Обезчести почелия те.
Обезслави прославилия те.
Отхвърли изповядалия те.
Уби оживотворилия те.
Какво извърши, Израиле?
… Не те засрами нито сухата ръка,
нито слепите очи,
нито раните на ръцете Му,
нито разслабените тела,
въздигнати с Неговия глас,
и даже най-новото знамение не те засрами,
когато мъртвият излезе от гроба
на четвъртия ден.
Пренебрегна всичко това и устрои вечер на заколението Господне,
приготви Му остри гвоздеи и лъжесвидетелства,
мрежи и рани,
оцет и жлъч,
меч и скръб
също като на разбойника-убиец.
Защото ти нанесе и раните на тялото Му,
и тръните сложи на главата Му,
върза добрите Му ръце, които те сътвориха от земя
и добрите Му уста, които те нахраниха с живот,
ти напои с жлъч
и уби Своя Господ на велик празник.
А Той възкръсна от мъртвите
и се възнесе по-високо от небесата.
Господ, който се облече в човека
и пострада заради страдащия,
и бе вързан заради пленения,
и бе осъден заради осъдения на смърт,
и бе погребан заради погребания,
Този възкръсна от мъртвите и каза така:
„Кой е спорещият с Мен?
Противящият се на Мене.
Развързах осъдения.
Съживих мъртвия.
Възкресих погребания.
Кой Ми противоречи?
Аз – казва Христос, –
Аз съм разрушилият смъртта,
и победилият врага
и унищожилият ада,
и вързалият силния,
и издигналият човека
до висотата на небето.
Аз, – казва – Христос.”
„И така, елате всички семейства народи, опетнени от грехове,
И ще получите опрощение.
Аз съм вашата прошка.
Аз съм Пасхата на спасението.
Аз съм Агнецът, заклан за вас.
Аз съм вашето изкупление.
Аз съм вашият живот.
Аз съм вашето възкресение.
Аз съм вашата светлина.
Аз съм вашето спасение.
Аз съм вашият Цар.
Аз ще ви изведа до висотите на небесата.
Аз ще ви покажа предвечния Отец.
Аз ще ви въздигна с Моята десница”.
Този е, който сътвори небето и земята
И който създаде в началото човека,
… чрез Който Отец сътвори всичко отначало и навеки.
Той е Алфата и Омегата.
Той е началото и краят –
начало неизяснимо и край непостижим.
Той е Христос.
Той е Царят.
Той е Иисус.
Пълководецът.
Господ.
Възкръсналият от мъртвите.
Седящият отдясно на Отца.
………….
източник: http://www.dveri.bg
към Начало

Гласът на светите отци

Греховете – болестите на душата
(преводен фрагмент от свети Симеон Нови Богослов)
           Каквото са болестите за тялото, това са и греховете за душата. Затова лечението на душите не може да стане с нищо друго, освен с борбата срещу греховете и техните причини – страстите, а също с разкаяние и изповед.
           Това е най-важното, защото в часа на Страшния Съд, какъв отговор ще дадем? Погрижихме ли се за здравето на душата или през целия си живот мислехме за празните удоволствия?
           Ако не познаваме болестите на душата си и не чувстваме немощите и злото, които ни причинява греха, значи се намираме в заблуда.
           Всеки човек малко или повече е болен душевно. Но заразен от бацила на гордостта, той не чувства злото, и колкото повече е безчувствен, толкова повече се възгордява.
            Болният душевно, грешният човек,  не се интересува за здравето на душата си. Така без да разбира, той всъщност мрази душата си. А като мрази душата си, мрази и Лекаря на душите.
             Всеки християнин, който усеща, че душата му е болна, се смирява и старателно се грижи да намери лекаря, който ще го излекува.
             Когато човек е болен телесно, той страда и търси доктор. По същия начин трябва да постъпваме и с болестта на душата си. Защото и душите, които имат грехове и страсти, боледуват. Но ако не усещаме болестта на душата си, значи не можем да се погрижим и за лечението.
            В това жалко  състояние са хората, които са весели и безгрижни и не съжаляват за извършените грехове, потънали в незнание и безчувствие.
            Нека изследваме внимателно себе си, и ако сме сред тях, нека побързаме да извикаме Лекаря на душите и телата – Христос.
           Нека да паднем на колене пред Него, нека Го молим да ни излекува от болестите ни.
           Най-страшните болести за душата са желанието за богатство, удоволствия и слава. Заради тях хората стават диви, алчни, крадци, несправедливи, празнословни, горди, злобни и злопаметни.
            Нека плачем и скърбим, нека призоваваме Божията милост. Ако ние самите не  изповядаме греховете си, ако не изкажем болестите на душата си пред нашия Лекар, Той не ще ни излекува, въпреки че знае нашето състояние.
            Господ изчаква ние да Го повикаме, да Го призовем и да Му поискаме помощ. И тогава идва със Своята благодат и лекува душевните ни рани.
            Това излекуване е едно истинско душевно преобразяване. Всичко – пари, удоволствия, слава, почит, всичко, което дотогава сме смятали за важно и желано, сега вече разбираме, вече осъзнаваме като вредно и незначително и го отбягваме. И ако допреди сме презирали светостта, добродетелите и изповедта, сега вече ги искаме с ентусиазъм и ревност, защото Божията благодат ни е просветила, изгонила е тъмнината от душите ни, отворила е духовните ни очи и ни е открила истината.
            Тази промяна, тази светлина, това разбиране, е началото на лечението на душите ни.
            Промяната, която се извършва в нас с течение на времето и цялостното ни преобразяване, е изпълнението на нашите добри намерения, духовната ни борба и помощта на нашия Господ Иисус Христос.
             За слава на Светата Троица! Амин.
към Начало

Гласът на светите отци

          Свети апостол Павел казваПомнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) Тези наставници в Христа, често запечатали вярата със собствената си кръв, тези праведници, просияли в святост – преводачи и тълкуватели на библейските текстове, боговдъхновени епископи, покръстители на цели народи, облагодатени църковни писатели, живи камъни в градежа на църквата, добри пастири на Христовото стадо – ето това са светите отци от първите векове на християнската ера.

„Хората ценят богатството, а Бог – смирената душа“ преп. Исаак Сириец

          Какво значи това? Какво ще рече смирение? Защо за християните това е толкова важно? Защо думата „смирение“, употребявана в социалното пространство остава приравнена с малодушие, родено от страх?
          За нас, средностатистическите хора, лишени от религиозната култура на семейната среда „смирение“ звучи странно и непонятно. Не знаем какво стои зад тази дума, която е начело в стълбицата на християнските ценности. В обичайното си използване „смирение“ най-често се превежда на нашия нецърковен език като „примирение“.
Има още

Гласът на светите отци

          Свети апостол Павел казва „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) Тези наставници в Христа, често запечатали вярата със собствената си кръв, тези праведници, просияли в святост – преводачи и тълкуватели на библейските текстове, боговдъхновени епископи, покръстители на цели народи, облагодатени църковни писатели, живи камъни в градежа на църквата, добри пастири на Христовото стадо – ето това са светите отци от първите векове на християнската ера.

Добродетелта, която се извършва тайно

          Попитали свети Паисий Велики коя е най-висшата добродетел, а той отговорил: ”Добродетелта, която се извършва тайно…”
          Тези думи на аскета от 4-ти век синтезират цялата християнска нравственост. Не е благодатно доброто дело, ако мотивът е тщеславен. Не е здраво духовното начинание, чийто замисъл таи амбиции за изява. Не е истинска тази добродетел, която се самоопределя като такава. Съмнителна е тази добродетел, която дири да заяви себе си.

Има още