Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.

Братя и сестри,

            Възлюбени чада на Светата ни Църква, днес на 11 май, честваме  светите братя Константин, в монашество  наречен Кирил, и Методий – създатели на славянската азбука и преводачи на библейските книги от гръцки на говоримия език на тогавашните славяни. Знаем, че двамата равноапостоли са от града Солун, а в някои жития се съобщава името на баща им – друнгарият Лъв, заемал висока длъжност в града. А в краткото житие на свети Кирил се упоменава и името на майка им – Мария и се добавя, че са българи по род. Това особено ни радва, защото благословените от Бога трудове на светите братя Господ даде да умножат плод именно в България, но с решението и волята на великия и славен покръстител български – Борис-Михаил. И делото, което поради злобата и лукавството на немското духовенство беше унищожено във Великоморавия (а това са земите в днешна Словакия и Чехия, а също и около езерото Балатон) – това дело Бог благоволи да се утвърди в средновековна България, та християнската просвета на понятен за славяните език да достигне чак до сръбските, влашките и руските земи.
          Наричаме двамата братя равноапостоли, защото чрез начертанията на славянската азбука и чрез първите преводи, и създаване на преводаческа школа и грамотно славянско духовенство се изпълнява Божията воля за хиляди и милиони люде, за всички ония, за които апостол Павел казва „Как ще повярват ако не разберат?“. И още – „макар да зная повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в църквата пет думи разбрани.“
          Защото голяма Божия милост е да чуваш и ползваш Божието слово на роден език. Затова са се потрудили мисионерите Кирил и Методий и техните ученици, и ние ползваме техните трудове. Общуване чрез писменост, създадена специално, за да възвести Божието слово на намиращите се доскоро в езическата тъма, разполагаме с писменост, чиято първообразна първа буква е представлявала кръст – свещена азбука за разпространението на Божието слово.
          Не може да не ликуваме духовно за това велико дело, което бе угодно Богу. Защото други народи имаха преводи на Библията – готи, беси, авари и перси, но до днес само знаем за тях от учебниците. А славянобългарската азбука на светите братя, благодатният дъжд от букви Божии и до днес е жив. И това е езикът на който говорим и пишем, език вече силно опетнен от скверни думи и чуждици, но все пак „език свещен на нашите деди“.
          Прекланяме се пред светите братя дали на „вси славене книга да четат“.
          Честит и благословен да е празникът за всички, които обичат родното слово и боговдъхновените истини, които то ни донесе! Амин!          

          Иконата е копирана от http://www.archaiologia.gr