Тропар на свети равноапостолни Методий

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

Кондак

Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.

            Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“:
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1).
            До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни.
            Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).

            Свети Методий съпътства Философа и по време на хазарската мисия, където той с молитва, а младият Константин със силата на полемиката оборват евреите.
             Отказвайки архиепископски престол, свети Методий е изпратен от византийския император и от патриарха за игумен на манастира Полихрон, където пребивава кратко. По молба на славянските князе Ростислав и Святополк от Великоморавия, които се оплакват, че идат учители от италианските, гръцките и немските земи и учат различно за Христа, свети Методий  е определен заедно със своя брат да отиде във Великоморавия. Те са предпочетени за тази просветна мисия именно като солунчани, а „всички солунчани говорят чисто славянски“ (5).
             Тогава свети Константин съставя азбуката и превежда Евангелието, след което тръгват за Великоморавия (днешна Чехия). Скоро след това папа Николай ги призовава в Рим и славянските книги са положени върху олтара на базиликата „Свети Петър“ в Рим, а свети Методий е посветен в духовен сан. Така римската катедра, която в онези дни не е още обзета от противоканонични отстъпления, издига принципа на проповядване вярата на достъпен език срещу триезичната ерес.
             Говорещите, че Божието слово може да се огласява само на латински, гръцки и еврейски (както е в Пилатовия надпис на Разпятието) са заклеймени като „пилатовци“ и „триезичници“.
             Предусещайки своето отхождане от този суетен свят, свети Константин Кирил Философ изрично моли своя по-възрастен брат и неуморен спътник в мисионерските трудове, да не оставя делото на славянското просвещение и да не се оттегля на безмълвие след Кириловата кончина.
             Панонският княз Коцел моли папата да отпусне Методий – „нашия блажен учител“ за благовестие сред тамошните славяни, като иска свети Методий да бъде ръкоположен за епископ на Панония – на престола на свети апостол Андроник.
             Така започват най-тежките дни на изпитания за свети Методий, който постоянно е в прицела на интригите на немското духовенство и краля Людовик Немски, постоянно е клеветен пред папата, че иска да откъсне Панония и Моравия от римския диоцез, непрекъснато заплашван, че изобличава нечестивия живот на сановниците. Но „силата Божия се в немощ напълно проявява“ (2Кор.12:9). Ведно с всичките си теготи, свети Методий е надарен с пророческа благодат.
            Неговата вярност към угодните на Светия Дух догмати на Вселенските събори е засвидетелствана в безкомпромисното му отношение към споделящите непознатото на древната Църква учение за изхождението на Светия Дух „и от Сина“ – т.нар. Fillioque. Точно заради това догматическо отклонение през 1054 година западната Църква отпада от „едната свята, съборна и апостолска Църква“(6).
            Свети Методий е принуден да пътува и до Константинопол, набеден, че твърде много е задълбочил дипломатическите си отношения с Рим. Посрещнат е тържествено от светия патриарх Фотий, високо оценено е Методиевото дело и е оставен в престолния град един свещеник и един дякон от учениците Методиеви, заедно с книгите (7).
            Връщайки се в Панония, свети Методий, заедно с ученици и скорописци превежда от гръцки на славянски целия библейски корпус, без Макавейските книги (8), превежда също Номоканона (9) и отеческите книги (10). Този колосален труд се осъществява в рамките само на 6 месеца – от март до Димитровден, когато свети Методий, отслужвайки Литургия на празника, въздава Богу хвала.
             Не е редно да не се спомене и затворническия подвиг на светителя, сподобил се подобно на свети апостол Павел с тъмница, заради интригите на немското духовенство. Цели две години и половина свети Методий е затворен, добавяйки към подвизите си и увенчано със слава изповедничество. Освободен е от папа Йоан VIII, след изрична заповед за запрещение от служение на клириците, които са затворили свети Методий.
              На преклонна възраст, предусещайки времето за отхождане при Небесния Отец, свети Методий посочва за свой приемник свети Горазд, „мъж православен и добре начетен в латинските книги“(11). На Цветница в църквата във Велеград светителят дава последен пастирски благослов.
              Упокоява се в Господа на 6 април 885 година. Учениците му отслужват погребална служба на латински, гръцки и славянски и в молитвеното присъствие на голямо множество вярващи, свети Методий е погребан в съборната църква. В „Проложното житие на Константин-Кирил и Методий“ е написано, че лежи във Великата Моравска църква от лявата страна, зад олтара на света Богородица (12).
              Сега той предстои пред Бога и ние го молим с молитвите си от висините да поглежда милостиво на нас, молим го за Божието стадо, за Божия народ, та дано да не забравим да четем Словото на родния език, да не забравим своята принадлежност към Христовата Невеста – Апостолската Църква, благоукрасена с молитвените въздишки на просиялите в святост наши предци.

1.Написание о правей вере, изд. Любомъдрие, София, 2012 г., стр. 36
2.Предполага се, че авторът на текста е свети Климент Охридски.
3.Знае се, че от 843 г. свети Методий е бил управител на византийска област недалеч от Солун, населена с групи от славяни, т.нар. „Склавиний“ или „Славиний“. Допуска се това да е била „Стримонската“ архонтия, северно от Солун или някоя съседна на нея. Изворите посочват усилията му за укрепване на християнството сред славяните в тези земи – http://www.bg.wikipedia.org
4.Стара българска литература, 4 том: Житиеписни творби, изд. Български писател, София, 1986, стр.71
5.Пак там – стр.72
6.Никео-Цариградски символ на вярата, член 8: И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
7.Това е важен момент по отношение просветата в българската държава, тъй като славянското просвещение в България може да се сметне за част от дипломатическите усилия на патриарх Фотий да задържи славяните в България към византийския културен ареал.
8.Той не превежда Макавейските книги, не защото не ги счита за част от Старозаветния канон, а защото описаните там войни биха могли да провокират размирици сред току-що покръстеното българско население.
9.Номоканон – църковно-правен сборник
10.Отечески книги – според едно мнение това са патерици, а според друго те са части от творения на светите отци.
11.Стара българска литература, 4 том: Житиеписни творби, изд. Български писател, София, 1986, стр.77
12.Пак там, с.78.

На 6 април (ст. стил) почитаме свети мъченик Лазар Български

           Житието на свети Лазар Български е написано от йеромонах Никифор Хиоски. Благодарение на него знаем за твърдостта на вярата и мъченическата кончина на този наш сънародник от село Дебел дял, Габровско. Баща му се наричал Недко Енчов, а родът съществува и до днес, по данни от архимандрит Нестор от Великотърновска митрополия.
           Бягайки от България, свети Лазар се поселва в селище близо до древния Пергам, Мала Азия, и се препитава като овчар. Една кадъна минава покрай стадото и е нападната от овчарското куче, което разкъсва дрехите й. Свети Лазар веднага се притичва, спасява я от кучето, но тази случка е начало на мъченическия му подвиг. Той е набеден от туркинята, че искал да я изнасили, привикан е на съд и въпреки свидетелствата на очевидци, които все пак казват истината, свети Лазар е затворен в тъмница на 7 април. При разпитите свети Лазар държи за реалната случка, бит е и изтезаван чак до 22 април. Сродниците на кадъната обещават на агата 1000 гроша, ако изпълни едно от двете техни искания – Лазар да се потурчи или да бъде обесен. Агата, който започва да гледа случая, има огромното желание да получи тия пари. Но не успява нито с ласкателства и обещания, нито с присвояване на овцете му да го принуди да се откаже от вярата си.
            На разсъмване на 22 април, тогава е сряда след Томина неделя, агата заповядва на слугите си да изтезават Лазар по най-жесток начин, така че до вечерта да го завари или потурчен или мъртъв. Слугите се напиват и се захващат със жестокото си дело – изтезават цял ден мъченика с нагорещено желязо и дори изгарят езика му. Но Божията благодат го укрепява и цял изгорен и онемял, отказва да даде знак за съгласие с богомерзката им вероизповед. Накрая налагат нагорещен бакърен тас на главата му и мъченикът изпада в безсъзнание. По чудо говорещ и стоящ като здрав, го вижда след часове един търговец от Загора, на име Йоан. Свети Лазар споделя с него: „Изпитах добре силата Христова в себе си“.
            Агата се връща от своят пир и пита какво е станало с гяурина, който трябва или да е потурчен или вече мъртъв. Той вижда Лазар и разбира, че е изцелен по чудесен начин. И Лазар отново изповядва вярата си в Троичния Бог. Един от присъстващите мюсюлмани казва, че упоритостта на Лазар напомня мъченичеството на свети Марк Хиоски (†1801 г.). Неговото мнение надделява, свети Лазар да бъде веднага поведен към лобното място. Простил се по пътя с всички християни, той и на бесилката изповядва Христа.
            Никой от неверните не смее да сложи примката на шията му – те карат присъстващите християни да убият мъченика. Свети Лазар, за да спаси от грях една душа, сам със своите благословени ръце мята примката на шията си. Денят е 23 април, 1802 г., когато той е едва на 28 години.
            Мощите му на бесилото се извръщат на изток – към райската обител, която приема духа му. Узнавайки, турците отново и отново ги обръщат на запад. Дори един изважда нож и пробожда глезена на мъченика. И потича кръв, 33 часа след мъченическата кончина. И тази кръв е била извор на изцеления.
            Всичко това е разказано подробно от йеромонах Авксентий, гост на Хиос, който свидетелства, че успял да затвори очите на мъченика и да скръсти ръцете му дни след 23 април. Така и погребва честните мощи.
            След време, погребвайки покойник, земеделци отварят по погрешка гроба на свети Лазар и усещат неизказано благоухание. По съвета на един светогорски монах от манастира Пантократор, препогребали мощите на свети Лазар в олтара на църквата, в криптата под светата трапеза.
            Господ да ни помилва, умъдри и укрепи по молитвите на свети мъченик Лазар Български.

Копирайте: 06.04.Свети Методий Славянобългарски,2022; 06.04/23.04.Свети Лазар Български;Поучение на 06.04.2022 – Успение на свети Методий Славянобългарски

Иконите са копирани от http://www.pinterest.com и http://www.bg.wikipedia.org