Евангелско четиво – Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

        Когато апостол Вартоломей, известен още и като Натанаил, се уверява, че пред него стои Спасителят на света, той с възторг възкликва: „Рави, Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев“. Като Син Божий, като Царят, Чието Царство не е от този свят, като Богочовек и Изкупител – и ние, всички изкупени от Христа синове на светлината, славим Въплътилия се Спасител.
        Тази вяра в Христа ни прави Христови следовници. Тази вяра отправя стъпките ни по тесния път на спасението. Тази вяра  – дар на благодатта, ни въздига до духовното небе. Тази вяра ни родее със светиите.
        Това е вяра, различна от онова, което чуваме сред нашия народ, тъй отдалечен от Църквата. Чуваме: „Има някаква сила“, „Аз си вярвам по свой си начин“ или „Нося вярата в душата си, така както аз я чувствам“.
         Всичко това показва колко отдалечени от Христовата вероизповед сме ние, българите, ние, които в миналото сме удивлявали пътешествениците с чистотата на веруюто. И колко тъжно, че все по-малко са грамотните във вярата. А какво да говорим за нашите деца и внуци.
         Най-важното не сме могли да преподадем и да ги научим – не сме им дали Христос и знанието за Църквата.
         Как да живеят без Христос хората? Както тялото не може без кислород, така душата не може без Христа.
         Христос ни прави да сме живи по дух.
         Братя и сестри, да се молим горещо, Бог да се смили над нас, над нашите немощи, да ни прости ужасния факт, че не сме могли да предадем Христовата истина на онези, които са след нас.
         И да молим Него – Всемилостивия Владика да дойде и да се посели в душите на всички, които вярват формално, да изцели всички, които се страхуват или срамуват да изповядат Неговото Име. Да се молим за просвещението на нашия български народ, който днес е в най-ужасна забрава на своята вяра, който днес е прегърнал всички новоезически култове и заблуди, грубия материализъм и всевъзможните суеверия.
         В днешната Неделя Православна призоваваме Христовата светлина да озари умове и сърца. Защото истинското робство е духовната забрава, тя е мрак, който само светлика на Логоса – Христос може да прогони.
        Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и на всички ангели и светии. Амин!

Проповед на Неделя Православна, 2023     Изтегляне

снимка: църква в Кюстендил, изт: http://www.1kam1.com

към Начало