В дните известни като Задушница, Светата Православна Църква ни приканва на моление за отходилите във вечността наши отци, братя и сестри, и за всички от века усопших. Молим се за тях на Всемилостивия Господ, знаейки че Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у него всички са живи. Знаем, че до деня на окончателната отсъда – деня на Страшния съд, до този миг – всяка душа, преминала през частния съд след представянето си в Господа, всяка душа се уповава на молитвите на Църквата. Връзките между нас и нашите починали близки не са прекъснати – напротив – още по-неотложно, още по-горещо те се нуждаят от нашите грижи. А тези грижи, които могат да облекчат задгробната им участ, тези грижи са духовни, преди всичко духовни. Не е достатъчно да подновим некролога и украсим гроба на починалия. Така засвидетелстваме пред себе си и пред другите, че не сме го забравили. Но онова, което е нужно за нашия покойник там, в отвъдното, е преди всичко молитвата – църковната молитва по време на Светата Литургия и домашната ни молитва с четене на псалтир. Затова – нека не се леним да записваме имената на починалите не само на Задушница в църквата, но и на всяка литургия. Да се молим ежедневно, четейки книга „Псалтир“ за упокоение душата на починалия, да правим панахиди, да раздаваме милостиня за негово упокоение, като знаем че вареното жито изобразява възкресението на душата. Защото житното зърно се хвърля в земята, за да възкръсне напролет в житен клас. Така и човекът, споделяйки участта на всички Адамови потомци, станали смъртни след грехопадението – така и човекът с тялото си е в пръстта, с душата си е там, където Бог е отсъдил и един ден при всеобщото възкресение, ще възкръсне заедно с цялото човечество. И праведните ще наследят вече окончателно вечен живот, а грешните – вечна погибел. Братя и сестри, да даде Господ на всички – и на нашите сродници, и на отвека усопшите, и на самите нас да наследим вечния живот, където няма ни болка, ни скръб, но живот безкраен. Амин!