Родни светии – на 16 януари почитаме свети Ромил Бдински и свети свещеномъченик Дамаскин Габровски

Житие на свети преподобни Ромил Бдински
           Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
          Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската „Света Гора“ и в местността „Устие“, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат „Калороман“ по гръцки или „Добрият Роман“ по български.
          Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит  преминал да живее на българска земя в местността „Парория“ („пригранична“ – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
          Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
          След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети свещеномъченик Дамаскин Габровски
         Свети свещеномъченик Дамаскин, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По уреждане на манастирски работи отишъл в Свищов в Светогорския метох. Турци, имащи парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили преп. Дамаскина, че имал връзки с една туркиня. Изправен пред съда, кадията разбрал, че е невинно обвинен. Но събралата се тълпа турци поискали да бъде потурчен или да се обеси. Преп. Дамаскин твърдо изповядвал вярата си в Христа. Вързали му ръцете отзад, повели го и го обесили – 1771 година. На мястото на тогавашния метох сега се намира манастирът „Св. св. Петър и Павел“, дето се сочи издънка от дървото на обесването и гробът му.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Източник: http://www.pravoslavieto.com

Прочетете повече:16.01.Свети Ромил БдинскиИзтегляне

16.01.Свети Дамаскин ГабровскиИзтегляне 

Икони: Видинска митрополия и http://www.pravoslavenhram.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s