Проложно житие на Прохор Пшински

         Той беше от Варнейската митрополия. И той, като остави областта на своята митрополия и излезе, засели се в планината Козяк. И много пакости прие от бесовете. И така, благодарейки на Бога, предаде своя дух на Бога.
          Като чуха благоверните християни за неговото успение, дойдоха, та взеха мощите му. И съградиха на негово име църква на реката, наречена Пшина. И положиха в нея мощите на светеца, които дават изцеление и до ден дннешен.

Народно житие на свети Прохор Пшински

          Той бе от овчеполските села, родом българин¹, отхранен от благочестиви родители – баща му се казваше Йоан, а майка му – Анна. И те нямаха чедо и се молеха непрекъснато на Бога, та да им даде Господ едно чедо – мъжко или женско. И бяха родителите му благородни, и се бояха от Бога, и даваха милостиня, и раздаваха своите имоти на бедните. И Бог видя тяхното желание, изпълни го и им дари Бог мъжко чедо. Те се възрадваха с голяма радост, кръстиха го и го нарекоха с името, що му бе дарено от Бога – Прохор.
          Наистина този Прохор бе светилник на света, наистина постник, наистина пророк с пророческа дарба, наистина мъченик лежащ върху камък. Кой език ще разкаже неговия труд на земен човек и ангел небесен? В планината той търпеше мъката на зима и студ, а през лятото – горещината и слънчевия пек. И Бог обдари родителите му с този свят отрок. И той просия с добродетел като звезда, сияеща от Изток до Запад; и бе наистина сякаш втори Самуил², този свят отец Прохор Пшински, по благодат пустинножител.
          Когато порасна, родителите започнаха да му говорят за бракосъчетание. И му досаждаха майка му и баща му: „Сине мой, да потърсим девойка за тебе, та да има наследник на нашия имот!” Тогава светецът се смути що да стори. Отиде тогава в божията църква да се помоли и се молеше светецът на Бога – Бог да го насочи по пътя на спасението. И когато било време да се чете светото евангелие, дето Христос говори: „Който обича баща или майка повече от мене, не е достоен за мене. Който обича жена или деца – не е достоен за мене. Който иска да вземе своя кръст и да ме последва, ще получи стократно и ще наследи вечния живот”³ – и веднага светецът се молеше на Бога и заплака с цялата си душа, та Бог да го насочи по пътя на спасението. Излезе от църквата, па се запъти да бяга в планината. Както еленът бяга към водни извори⁴, така и свети Прохор – в пустинята. Стигнал той горе до малка теснина и там намерил малка пещера и малък извор⁵. И тук светецът се засели сякаш в царския палат. Храната му беше зеленчуци и тревни корени, а и тях ядеше един път в седмицата. А кой може да опише неговия труд и сълзи, и подвизи, и лежане ничком, лежане и през зимата в студа, и през лятото в горещината. И остана на това място 32 години, невидял човек, но пребиваваше със зверовете.⁶
           И по божия промисъл, когато светецът седеше пред своята пещера, дойде при светеца морна задъхана сърна. А той, гладейки животното с ръка, му казваше: „Чедо, защо си морна?” А Диоген⁷ беше ловец и гонеше това животно и приближи до пещерата и видя старец и животното, лежащо при нозете му. Уплаши се Диоген и хукна да бяга, и се посвени от стареца. И старецът го повика по име: „Диогене, не бягай, но се върни! И аз съм човек!” Тогава Диоген бе обзет от страх, щом чу, че старецът знае името му. Тогава със страх дойде при нозете му. И поиска Диоген благословия от светеца. И светецът го благослови и му каза: „Диогене, речено е да идеш в Цариград и да бъдеш цар. Но когато се възкачиш на престола, помени и мене, стареца, заради дара, който ти се предрече.”
           Диоген си отиде от светеца дивейки се. И забрави стареца, който му бе говорил. И животното стана, та премина през потока. Старецът го видя. И напусна светецът пещерата, и отиде във вътрешната пустиня. Докато се скиташе, намери тясна пещера. Тук светецът се засели и предсказа, и благослови, и рече: „Бог да благослови това място; тук ще има населени!”Кой ще опише неговите трудове и мъки, и бесовските страхотии, които изтърпя на това място?
           Един ден светецът се молеше на Бога в своята пещера. И ето – дяволи нападнаха пещерата и го заплашваха. Когато им направи кръстно знамение, станаха невидими.
           Не след дълго дяволът пак се преобрази на звяр на име лъв и влезе при него. И старецът се смути. И веднага в пещерата пред светеца застана ангел и дяволът стана невидим. Светецът видя ангела и благодари на Бога, изпратил своя ангел на помощ на светеца.
           И пак светецът се яви на Диоген и му рече: „Да отидеш в Цариград и ще бъдеш цар. И не забравяй и за мене.” И тозчас Диоген отиде в Цариград. Когато отиде в Цариград, видя там множество народ, събран, за да избере цар. Диоген се скри на едно място в гората.⁸ И застава патриархът на високо място. И свети Прохор разкри насън на патриарха за Диоген – че той ще бъде цар. И патриархът го потърси, и не го намери. Хвърлиха жребий и жребият падна върху Диоген. А хората рекоха: „Не искаме той да бъде цар.” И втори, и трети път хвърлиха – и падна върху Диоген. И така беше. И го поставиха на царския престол. А като стана цар, съблече ризата си и я сложи във вътрешната стая. И забрави Диоген светеца.
           Светецът беше на това място 30 години. И чрез Светия Дух видя светецът своята кончина. И видя свети ангели, дошли в пещерата. И се помоли много за света и за православните царе, и се представи през месец октомври, 14 ден.⁹ И тялото му лежеше нерушимо на земята.
            А светецът се яви на Диоген и рече на царя: „Забравил си своите одежди и мене!” И веднага Диоген си спомни пророчеството, изречено от светия отец. Седна на колесницата си с патриарха и с множество приближава, за да търси светия старец на мястото, където го видя, когато гонеше животното. И не го намери на онова място. И се почуди царят къде да търси светия старец. И съгради прекрасен храм на негово име.¹⁰ И искаше да се върне в Цариград, и светецът му се яви през нощта: „Царю Диогене, потърси ме във вътрешната пустиня и ще ме намериш.” И отиде царят със своите слуги да търси светеца. И стигна на мястото, дето смяташе да го намери. И по божия промисъл постави там стражи. А един старец видял бял орел, долетял в пещерата. И оня старец, що видя орела, съгради там църква. И отиде царят на това място в пещерата, и намери светеца в пещерата да лежи нетленен. Царят и патриархът паднаха на колене пред мощите на светеца и му се поклониха. И взеха царят и патриархът мощите на светеца на рамене и ги пренесоха на река Пшина. И тук царят направи ковчег и го украси със злато. И намисли царят да го внесе в своя манастир, създаден от него на името на светеца. А ковчегът с мощите остана неподвижен. И пак се яви той на сън на царя: „Не ме отнасяй оттук!” И на сутринта царят стана и създаде тук прекрасна обител на името на свети Прохор, освети я и положи царят мощите с ковчега в църквата. И го положи от дясната страна на олтара, където има и малка църква.¹¹ И веднага изтече миро от светеца и се напълниха всички църковни съсъди. То дава изцеление: на слепите – зрение, на сакатите – прохождане, на недъгавите – здраве.
            Тогава царят се възрадва с неизречена радост. И веднага цар Диоген постави игумен, икономи, йеромонаси и монаси. Даде им и метоси¹² за добро препитание. И отиде в Цариград с благодарност, че се е сподобил с такъв дар. Така и ние да се сподобим с изцеление на душата, спасение и душевно здраве.
            Амин.
            О, дивно чудо! И до днес изтича миро от гробницата на светеца и дава изцеление на всички, идващи с вяра на поклонение при неговата света гробница. Слава на нашия Бог во веки. Амин!

Бележки:

1. Известието, че Прохор Пшински е българин, се намира в два от запазените преписи на Народното житие — в Пшинския (срв. й. Иванов. Северна Македония, стр. 106) и в Белградския.
2. Става дума за пророк Самуил, който е роден след дълго безплодие на майка си Анна.
3. Мат. 10:37; 19:29 и Лука, 18:29,30.
4. Пс. 41:2 (неточно).
5. В изданието от 1879г. текста е: „Когато стигна в дълбоката Нагорическа пустиня, която е в Жеглиговската страна, намери в нея малка пещера и при нея — малък извор и се засели там.” Народните легенди също сочат Старо Нагоричино, Жеглиговско, като място, където е живял за известно време Прохор Пшински.
6. Марко. 1:13.
7. Император Роман IV Диоген (1068-1071).
8. В ръкописа лѣсѣ , което може да означава гора или решетка.
9. Тук датата на смъртта е 14 октомври, докато в заглавието е посочено 14 септември. Ако това не е грешка на преписвача, трябва да се предположи, че двете дати идват от два различни източника.
10. Църква на името на великомъченик Георги.
11. Църквата Свети Лука.
12. Имоти и постройки на манастира в друго селище.

Късен житиен разказ на Прохор Пшински

           Диоген излезе на лов. И тръгнаха след един елен и дойдоха при светия. Свети Прохор заведе Диоген при иконата на свети Георги. Свети Прохор научи Диоген, че ще бъде цар в Цариград. Той отиде. И постави Диоген за цар в цариград и патриархът го благослови. Цар диоген излезе от Цариград. Цар Диоген дойде в Жеглиговската област, където светецът живя 30 години, за да създаде манастир на светия победоносец Георги, както му благовести свети Прохор. Цар Диоген изпрати хора да търсят светеца. И намериха светия преподобен отец Прохор умрял в пещерата. В тази пещера той беше 30 години. Диоген дойде в пещерата, поклони се на намирането на мощите на светеца, за да го почете с голямо усърдие.
           И пак го качи царят на муле и си науми да го пренесе в своя свети Цариград. Той не искаше да отиде там. Когато царят легна през нощта, светецът му се яви насън: „Да не ме носиш в Цариград!“
           Но царят върна неговия ковчег на река Пшина и съгради малка църква „Свети Лука“, а друга – голяма и с кула, на името на светия отец Прохор. И отиде пред Цариград и цариградските властители му се поклониха усърдно. Диоген дойде в своя град с голяма почест. Амин!

Проложно житие на Гавриил Лесновски

            Този преподобен наш отец Гаврил беше син на благородни и богати родители. И беше даден на книжно учение, и бе подкрепян с Божие изволение. Когато достигна зрелост, го сгодиха за невеста от добър род. Понеже той не искаше, по Божие изволение, съпругата му умря, без той да се докосне до нея. И отиде в манастир и стана монах. И взе голямо богатство и се махна оттам. По предвещание на великия архистратиг Михаил възлезе в Лесновската планина. И съгради храм на името на светия архистратиг. И назначи игумен, и събра монаси. И тук остави целия си имот. И се оттегли в  планината в мълчание, прекарвайки в бдение и молитва ден и нощ без сън. И приел много мъки от бесовете, преживя 30 години. И дойде в манастира и почина. А тялото му остана в земята други 30 години. И се откри на един русин в Средецкия град. И той, като дойде, го извади и направи ковчег, и положи там мощите му. И направи много чудеса: слепи прогледнаха, сакати оздравяха, засегнатите от нечисти духове всички получиха изцеление чрез докосване до светите мощи.
           И след дълго време мощите му бяха пренесени в българския град Търнов и бяха положени на Трапезица в „Светите апостоли”, където лежат и до днес, като излъчват целебна сила и до ден днешен.

Стара българска литература, том 4, изд. Български писател, 1986, с. 166-175

15.01.Свети Прохор Пшински

15.01.Свети Гавриил Лесновски