Родни светии – На 7 декември почитаме света Филотея Темнишка (Търновска)

       

        На 7 декември почитаме света Филотея Търновска, прославена с нетленни и чудотворни мощи, родена в Поливот, (Южна Тракия), целомъдрена и преподобна отшелница. Нейното житие е съставил св. патриарх Евтимий, а цели два века, от времето на цар Калоян, мощите ѝ украсяват старопрестолния град Търново. След 1393г., когато османците завладяват Търново, мощите ѝ са пренесени в сръбските земи, а сетне – и във Влашко. Днес те се намират в град Арджеш, Румъния. Тук публикуваме житието ѝ, а пренасянето на чудотворните ѝ мощи от Търново във Видин е описано от съвременника на патриарх Евтимий – Видинския митрополит Йосиф.
          Въпреки че не знаем нищо конкретно за годините на нейния живот, дори само двувековното ѝ пребиваване в нашите земи я прави наша молитвена застъпница.
          Бог да се смили над българския народ по молитвите на света Филотея!

Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий 
          Пътят, който води към добродетелта, е предназначен да наставлява добре душата на боголюбезните и да я отвежда в небесните селения. Защото словото облажава ония, които са се устремили към добродетел и са очистили душевните си сетива. И какво друго ще бъде по-блажено или по-достойно за похвала от ония души, които вседушно са се отдали на Бога и следват Неговите заповеди? Поради това похвала спечелват ония мъдри девици, които всичко презряха и душевните си светилници подготвиха за посрещането на Жениха; така те и с Жениха празнуват, и на неизразима слава се наслаждават(1). Като им подражаваше усърдно, блажената Филотея бе удостоена да проникне в онова блаженство. Тя е, която и днес ни е събрала и ни е приготвила обилна трапеза от многото си чудеса. Нейните молитви призовавам, та да ни подкрепи и помогне да завършим и докрай добре да съградим това слово, посветено на нея, [словото], за което вие ни помолихте. Защото то ще принесе немалка полза и ще подтикне към ревност желаещите да вникнат в него с прилежно усърдие!
          Понеже в началото на сътворението злобният враг бе подмамен от завистта, той не изтърпя човек да живее в Рая.  И като нямаше как да излее своята злоба, намери жената, най-неразумната част, най-крехкото вместилище, неопитна за неговите лукавства и я прелъсти с равнобожие(2). А тя – неопитна за лукавствата му – повярва, подчинявайки се на смъртоносния съвет, поради което получи подобаващо възмездие за престъплението и се лиши от райската храна; и бе, прочее, отлъчена от Бога и от Рая. Затова бе наказан целият човешки род, затова има различни пороци и изкушения, затова жената бе подчинена на мъжа, затова той, [жено], те владее, затова жената бе осъдена да ражда в мъки; и така целият женски род получи възмездие.          Но какво направи Бог чрез чудеса? Слезе от небето по начин, само Нему известен, роди се от Дева и Богородица Мария, като взе плът от чистата ѝ кръв, и стана съвършен Бог и съвършен човек, та и човеците да удостои, и женския род, опорочен чрез древното престъпление, да въздигне. И дарува победа на цялото човечество – не само на мъжкия род, но и на женския, та да могат да тъпчат и напълно да низвергнат злоначинателя – враг, прелъстил жената в Рая, и всички негови враждебни сили.
          Затова и блажените ония мироносици(3), изпълнени от Пресветия Дух, в женското си естество възприеха мъжка сила и последваха Владиката Христос чак до кръста и смъртта. Не само това – но и след божествената страстна мъка и след Възкресението първи се удостоиха да видят Спасителя и първи чуха спасителевото: „Радвайте се!“(4)
          Затова и мъдрите ония деви, които споменава ангелската книга, се приготвиха вседушно за посрещането на небесния Жених; и никак не зачетоха всички приятни неща на този свят, но всяка бдеше по своя светилник, пазейки го неугасим, сиреч съхранявайки чистотата на тялото си, та, когато чуят глас: „Ето Жениха!“ – готови да се затекат да го посрещнат. И като Му покажат чисто и целомъдрено телесна и духовна чистота, с велика слава да влязат с Него в небесния чертог. На тях, прочее, подражаваше с цялата си душа и блажената Филотея, потруди се да угоди на своя Жених и да Му принесе, чиста и неосквернена, чистотата на своето тяло. Затова непрестанни моления и молитви от нея непрестанно бяха отправяни към Бога. Нему тя служеше чрез дух и истина, а за здравата вяра смесваше най-сладка напитка, не като напитката, наричана сикер, направена от много и различни семена, но друга – смесена от богопредадени символи; и отхвърляше всяко мътно питие, приготвено чрез еретически измами. Така беше, според Давид, като дърво, насадено при водни потоци(5), пазеща премного чистота и винаги вглеждаща се към висшето блаженство.
          Родното място на тази блажена – град Моливот(6), така обикновено назован, беше в Памфилийската област. Нейните родители се наричаха Йоан патриций и Ирина. Чеда на благородни родители, те винаги живееха в страх Божи, денем и нощем бдяха в божествените храмове, гладните хранеха и на просяците даваха потребното; тяхното постоянно въжделение бе как да имат чедо. Понеже се молеха така прилежно и лееха от очи топли сълзи, не останаха излъгани в надеждата. Родиха, прочее, тази светица и я нарекоха Филотея (7). При това те изпълваха сърцата си с неизразима радост и отпращаха към Бога благодарствени песни. Когато изминаха три години, блажената Ирина, оставила едновременно съпруг и отроче, се пресели в нетленната обител. Патрицият Йоан, като видя, че детето от самото си раждане никак не приема мляко от майка си или от друга жена, изпадна в неизразим смут. Обаче тя бе хранена по божествен промисъл и се развиваше все по-бързо. Щом навърши шестгодишна възраст, бе дадена да изучава свещените книги. И толкова преуспя в учението, че знаеше наизуст цялото Божествено Писание, така че всички ѝ се чудеха и славата ѝ проникваше навсякъде. Толкова пък процъфтя във въздържанието, че цяла седмица издържаше без храна, а в събота и неделя, след като се причастеше с Божествените Тайни, вкусваше малко хляб, също и накисната леща, а после пак спазваше предишния начин на живот. Нощ и ден тя вникваше в Божествения Закон и насищаше душата си със Свещените Писания.
          Когато навърши 14 години, въпреки нейното желание, свързаха я в плътски брак. А нейният годеник, благороден и във всичко приличащ на Филотея, беше на 17 години. Боголюбезната, когато се видя, наистина омъжена, без да е желала, чудеше се с каква хитрост да запази себе си неосквернена и вседушно, от сърце, отправяше към Господа прилежни молитви: „Господи Боже, – казваше, – погледни милостиво към моето смирение и ми дари сила, та да запазя неосквернена своята чистота, докато Ти ме приемеш при Себе Си!“ Докато така всекичасно се молеше, от неизразима печал обзета, намери подходящо време; когато бе доведена, за да се събере с мъжа си и бе затворена в брачния чертог, падна веднага на земята, започна неутешимо да плаче, обливайки земята със сълзи, удряше с ръце лицето си и: „Горко ми – говореше, – горко ми, как пострадах! Разтвори се, земьо, та ме погълни, мене, окаяната, жива!“
          Когато я видя плачеща така безутешно, Константин, а такова бе името на годеника ѝ, с мъка я привдигна от земята и я питаше за причината на този безутешен плач. Тя пък, след известно време, едва спряла да плаче, отхвърлила от себе си всякакъв срам, му каза:
          „Господарю мой, ето, аз цяла съм в твоя власт! Но, ако ме почакаш, ако послушаш, ако приемеш съвета, с който бих те посъветвала, и своята душа ще спасим, и на други ще бъдем полезни.“
          Той каза: „Говори каквото искаш, като отхвърлиш от себе си всякакво съмнение, че и страх!“
          Боголюбезната рече: „Когато четях божествените книги, намерих древна повест, разказваща следното. Една благоговейна девойка бе омъжена за мъж – неговото име бе Амун, – благородна издънка от благороден корен(8). Когато настъпи часът да се събере с невястата, той, прочее, с ласкави обноски и с тих глас ѝ рече: „Съпруго въжделена, познаваш ли мъжката съблазън?“ Тя му отвърна: „Не, господарю мой,съвсем и никак не я познавам.“ А той ѝ [заговори]: „Послушай ме внимателно и ще ти разкажа подробно за всичко, що би ни се случило, ако се съчетаем един с друг. На мене ти ще причиниш много грижи, а на себе си – безмерна печал и постоянно терзание. При това, когато заченеш в утробата си, ще те обхванат нетърпими болки, та дори храната няма да ти се услажда, но сънищата ти ще бъдат бодежи и стенания. А когато ще започваш да раждаш, изнемога и тежки стонове, и конвулсии, и – накратко – сигурна смърт те чака; ще отправяш поглед насам-натам и не ще намериш кой да ти помогне. Ако ли пък родиш, ще те обхванат безкрайни тревоги и мъки, сиреч: кърмене, повиване, къпане, хранене, трудове безчислени; грижи за мъжа, за князете, за църквата, за одеждите. Ако пък и роденото от тебе се окаже безумно, върху ти ще тегне двойна печал; на всичко отгоре – и грижа за зестрата! Ако пък бъдем постигнати от нищета, ще предпочетем смъртта, нежели такъв живот. Послушай ме, добър съвет ти давам, и нека преживеем в чистота този кратък живот, та да наследим бъдещия живот, от който се отдалечава всяка печал, скръб и въздишка(9).
          Няма там тъма, нито звезда, няма лято, нито пролет, няма студ, нито пек, но – само светлина, само радост!
          Там е Христос, Дървото на живота(10), комуто се наслаждават всички светци, удостоени, според както всеки се е пречистил. Нека им подражаваме, нека се стремим и ние да ги достигнем!“
          Като чу това сгодената от годеника си, с очи, пълни със сълзи, каза: „Ако тези неща, господарю, стават така и ако светът води такъв живот, ето, аз съм готова във всичко да те слушам. Прави, прочее, както искаш, аз никак няма да отстъпя от твоята воля!“ Така двамата, убедили се един друг и укрепили се с клетви, пребиваваха, пазейки девство и чистота. Като поживяха там достатъчно време, с взаимно съгласие решиха в най-кратък срок да се разделят от света и да живеят в самота, понеже се бояха да не би някой от злите и развратни люде да ги прелъсти и да ги насочи към страстта, та заедно с тялото да погубят и душата. По съвета на великия Антоний(11) те стигнаха до Нитрийската планина(12). Там, в пустинята, направиха бедна колиба и останаха дълги години, често се молеха коленопреклонно и измъчваха тялото с пост и бдение.
          Но дяволът, ненавиждащ доброто, понеже не можа да търпи дълго чистотата и добродетелта на божите угодници, загнезди страстни помисли в жената та тя страдаше много и непрекъснато се измъчваше. Когато онази премъдрата и христолюбива невяста разбра, че страда от тези неща, разказа премъдро и разумно на блажения Амун и прилежно го помоли да съгради за нея отделна малка колиба. Той изпълни молбата ѝ. И така, запазили докрай чистота и целомъдрие, те преживяха всичките 18 години. Не след много време блажената заспа блажен сън и отиде при Христос, за когото жадуваше. А добродетелният Амун, жилище на Светия Дух, и той преживя малко дни и прие кончината си. Великият Антоний, макар и отдалечен на 15 дни път от него, видя душата му, понесена от ангели към небето. И мнозина други преживяха подобно превелико житие. Ако и ние бъдем техни следовници, ще получим подобна на тяхната отплата(13).
          Сега прочее, дано ти бъде угоден съветът ми, господарю, мъжо мой, и да пребиваваме в чистота, като пазим неосквернени телата си. Защото никак не ще ни е полезна кратковременната наслада; и дълго време да живеем, пак в пръстта ще се върнем. Нека пребиваваме в страх Божи и да получим отредените блага с всички, боящи се от Господа!“
          Когато Константин чу това от годеницата, започна да говори и ѝ рече: „Ако можех да повярвам, че всичко, що казваш, е истина, с радост бих го сторил, но се боя да не би да е някаква измама и че не ще избегнем присмеха.“
          А тя тозчас му отговори: „Кълна се в праведния Съдия, Който ще съди живите и мъртвите! Истината ти казах, че ще запазя тялото си неосквернено чак до края на своя живот, дори и ако изтърпи безброй пъти смъртта!“
          Той, повярвал, че казаното е вярно, веднага се подчини на съвета. И, укрепени взаимно с клетви, прекарваха прочее в чистота и целомъдрие.
          Измина малко време и Константин бе избран в църковния клир. Не след много дни и бащата на блажената Филотея достигна края на живота си. А те пребиваваха, следвайки всички Божи заповеди; бедните хранеха, голите обличаха, не излизаха от църквата денем и нощем. И всички им подражаваха и вземаха пример от тяхното добро съжителство. По такъв начин те преживяха около 6 години и Константин също прие кончината си. Блажената, като видя мъжа си отишъл при Господа, направи му добро и достойно погребение и отправяше към Бога благодарствени песни.
          Когато намери подходящо време, освободи всичките роби и робини, а останалия имот и богатство раздаде на бедните и убогите, според казаното: „Пръсна и раздаде на сиромасите и правдата му пребъдва вечно“(14). За църквите и за манастирите изхарчи голямо богатство и ги украси добре. И като взе една от робините със себе си, излезе прочее от дома си.
          Близо до град Моливот има някакво езеро, а в него се намираше един остров. Филотея навлезе там, направи си малки килия и живееше, отхвърлила от себе си всякакъв метеж, като измъчваше тялото си с пост, бдение и с лежане ничком на земята. И толкова се бореше срещу страстите, че костите ѝ прилепнаха към кожата.
          Дяволът ненавистник на доброто, не изтърпя за дълго да я остави несъблазнена, но повдигна срещу ѝ различни борения. Смущаваше нейното сърце веднъж със страхове, друг път – с разни видения; плашеше я, преобразен веднъж в змия, а друг път – в звяр. Но тя върху устните си носеше псаломското слово, говорейки: „Махнете се от мене всички, които вършите беззакония!“(15)
          В една от нощите, докато бе застанала за обичайната молитва, с ум и сърце, отправени към небето, мястото внезапно се разтресе. Отвън се чуваше силен вик и шум, сякаш бе дошъл някой цар. И едни се мъчеха да изкъртят вратата, други започнаха да рушат колибата, крещейки един на друг: „Хванете я по-бързо! Хванете я и я хвърлете в езерото!“ Боголюбезната, разбрала, е това е дяволска проява, към молитвите си прибави още молитвата: „Иисусе Христе, единородно на Отца Слово, Ти, Който благоизволи да се въплатиш чрез жената, та да излекуваш женското престъпление; Ти, приелият плът от чистата Дева и Богородица, погледни към мене, Твоята смирена рабиня, уединила се заради Тебе. Ето злоначалният враг върви, ревейки като лъв и иска да ме погълне(16), защото е свикнал многократно да се нахвърля върху женския род, да го покрива с позор и да подбужда срещу него обвинения и голям присмех. Но Ти, Който неизречено си възсиял от Девицата Мария и си благословил женската природа, и си унищожил без остатък нейното безчестие, низпосли сега на мене, убогата, своята помощ, та позорът да падне обратно върху главата му и да бъдат посрамени всичките му неприятелски сили, защото си благословен във времената, амин!“ И така, като се осени с кръстен знак, внезапно всички ония привидения изчезнаха безследно, а тя не престана да пее и славослови Бога до утрото. И подвизи към подвизите непрестанно и подеми на сърцето полагаше(17).
          Но как да опиша извора на сълзи,, непрекъснатите въздишки, прекрасното мълчание, непрестанните моления, честите коленопреклонения, пълното безстрастие, любовта към Бога, ангелското житие и другите неща, що прояви заради божествената любов?
          Понеже тя живееше така и бидейки в плът, съществуваше като безплътните, Господ не пожела този ѝ живот да остане скрит за дълго, но всички около онова място възвестяваха нейното житие. И голяма прослава се разнасяше за нея и чрез нея Бог бе прославян навсякъде. А при нея се стичаха мнозина от благочестивите и се поучаваха от божествените ѝ думи. Тогава многолюта елинска заблуда бе обхванала всичко и демонските капища винаги бяха пълни със сквернота и дим. Тогава безброй мъченици бяха покосени, а верните, сред бури и размирици, се колебаеха премного. Когато Филотея чуваше, че подобни неща стават, така да се каже, всекидневно, беше поразена от силна печал. Тя поучаваше всички, които идваха при нея, по божествените книги и напълно унищожаваше елинската измама. Придоби и дар да лекува; мнозина недъгави и прокажени получиха изцеление от нея. Бе изучила, прочее съвършено цялото Божествено Писание и проповядвайки богобоязливо, привличаше всички, както магнитът според своята природа привлича желязото.
          Някоя си жена дойде при нея, обзета от ужасно страдание. Гърдите ѝ бяха разядени от тежката болест и въпреки че беше пръснала твърде много богатство за лекари, не получи облекчение. Когато боголюбезната я видя страдаща така, силно се наскърби в сърцето си и ѝ дожаля за нея. Веднага започна да се моли и ронеше от очи поток сълзи, говорейки: „Боже, Вседържителю, пощади Своето създание и не го оставяй да се мъчи толкова!“ Взе масло от светото кандило на Божията Майка, помаза двете ѝ гърди и с ръка стори кръстен знак на тях. И за кратко време я отпрати здрава у дома ѝ.
          След като бе изминало не малко време и това чудо се бе разчуло, някакъв мъж на име Евтимий, със сакат крак, дойде на острова при светата, търсейки да получи изцеление. А блажената, когато го видя, питаше го за причината на болестта. Стенеш с жален глас, той показваше болния си крак и лееше сълзи от очи. Най-добрата между жените и блажена Филотея, както някога Христос попита парализирания, така и тя го питаше, казвайки: „Искаш ли да оздравееш?“(18) А той бързо ѝ отвърна: „Искам, госпожо, и много искам! Помилвай мене клетника! Вярвам, че каквото молиш от Бога, ще ти даде Бог.“ Тя му каза: „Ето, ако страдаш, от езика си страдаш! Той ти е дарен от Бога за божие славословие и хвала, а ти го употребяваш за празнословия, за глуми и за лоши слова. Дай, прочее, дума да не дръзваш повече за тях и освен това – да се пазиш от елинските басни и техните обреди и измислици, от хулните им думи и умовредителните им мисли; и моят Господар бързо ще те излекува!“ Той веднага с радост стори заповяданото и даде дума, че никога повече няма да дръзва за такива неща. Светицата тутакси настъпи крака му, призова пресветото Христово име и след няколко дни го отпрати здрав в дома му, радващ се, и славещ, и благодарещ на Бога. Когато и това чудо се разчу навсякъде, всички славеха Бога и отправяха благодарствени похвали.
          Блажената никак не се възгордяваше от такива чудеса, но винаги пазеше в ума си онова Давидиво, а всъщност на Светия Дух, слово: „Не нам, Господи – казваше – не нам, но на Своето име дай слава!“(19) И непрестанно молеше постелите със сълзи(20). Съзираше пред лицето си оня страшен и ужасен съд и неподкупния съдия, и немилостивите ангели, и ония места на мъките и срама, който ще обземе грешните, и жестокия и окончателен отговор: „Махнете се от Мене, проклети!“(21) И от звука на въздишките забравяше да яде хляб.(22)
          След като преживя така дълго време и бе наредила по този начин своя живот, тя предусети, че ще се пресели от тук. И, както ѝ бе присъщо, полагаше големи грижи за църковните догмати. Наставлявана от Благия Дух, тя отсъди добре и разумно, та, както приживе бе укрепвала църквата чрез истинни повеления, така и след смъртта си да не я остави без закрила. И призова целия църковен клир и им изрече много свещени и медоточиви слова:
          „Настъпва – рече – времето на моето отхождане, та счетох за правилно да ви припомня всичко за православната вяра, предадено и узаконено от светите апостоли и божествените отци. Понеже както не е възможно за нямащия очи нормално да върви, така не е възможно и на неспазващия благочестието по Божията воля да живее. Знайте, че главата на целия ни живот е благочестивата вяра. Апостолите, що радееха за нея, претърпяха различни смърти, та да ни я предадат чиста и непорочна. Затова, прочее, достойно е за вас с всякакъв страх и боязън да я пазите и съблюдавате чиста и непорочна и да следвате непоколебимо църковните предания, а не да се носите насам-натам от различни ветрове. Въпреки че врагът на нашия живот по различен начин разпръсна скверното и нечисто езичество и се старае да унищожи нашата православна вяра, но нашият Господ Иисус Христос, пролял кръвта си за нас, не остави Своята Църква да бъде напълно опустошена, но и помощ ще даде, и законоположението ще доведе до победа. Та и аз, убогата, от младини бях възпитана в благочестие и го приех от родителите си като многоценно съкровище! Моля се на вашето свещено върховенство да не забравяте преданията на светите пророци и апостоли, както великият апостол Павел пише до Тимотей: „Чедо Тимотее, каквото чу от мене, това предай на верните човеци, които ще бъдат достойни и други да научат.“(23) А за вас е достойно да се придържате към правата вяра и никак да не обръщате внимание на елинските блудословия. Ако ще и хиляди да ни укоряват, хиляди да ни хулят, но лъжата никак не ще победи истината, нито злобата ще надвие мъдростта. Понеже те приравниха името на Божеството в сътворени неща – в хора, о нечестие! – и в дървета, в камъни и котки, и псета! И никак не се срамуват, и считат, че творението е възникнало от само себе си, като безчинстват и зле мъдруват, без да разбират, безумците, че всички неща бяха преобразени от небитие в битие от единствения Бог, Който е сътворил небето и земята и всичко видимо и невидимо. А боговете, що не са сътворили небето, ни земята, да погинат!(24) Подобни на тях да бъдат тези, които ги правят, и всички, които се тям надяват.(25)
          Затова елините станаха суетни и неразумното им сърце се омрачи. Понеже се мислеха за мъдри, обезумяха, измениха славата на Единия Бог в подобие на четириноги и влечуги, и птици.(26) Нека разсъдят, окаяните, откъде бяха съставени небесните и земните, нещата, които са във въздуха и които са във водата, и най-вече тези неща, що са преди другите – небето, земята, въздухът и естеството на водите. Кой ги смеси и раздели? Какво е отношението им един към друг, и развитието и хармонията? Кой е който ги движи и ръководи? Как стихии по естество противоположни, се смесват невредимо за пълнота на единния свят? Как се съгласуваха и как се съгласуват, без да имат указание или дума? Всички тези неща са дело на Божествения Промисъл! А ония, [елините], изоставяйки Създателя, служиха и почетоха сътвореното повече от Твореца(27) и всуе се гордеят, беснеейки срещу нашата благочестива вяра и срещу християните, спазващи благочестието. Насилват ги с безпощадни мъчения и ги принуждават да се отвърнат от сладкото Христово име. А вие пренебрегнете запретите им! И ако ви отвеждат към колелото, ако – към казаните, ако [ви готвят] за меч или за огън – не се страхувайте от тяхната заплаха! Нас ни чака друг живот, друго време, което не отминава, където пророците ликуват, апостолите се радват, чиновете на преподобните постници [пребивават] с ангелите, с архангелите, с мъчениците и с всички светии.
          Това винаги премисляйте, това напишете в сърцата си, бдете за себе си и за цялото стадо, на което Бог ви постави пастири и учители, та да опазите чисто и непорочно и себе си, и тях. Защото всички приятни и красиви неща от този свят като прах ще се разпръснат и без следа ще изчезнат, а добродетелта единствена пребъдва, преустремена во веки веков. Прочее, постарайте се да се запазите чисти и да изведете повереното ви паство на живоносни пасбища, та и Владетелят на всичко, видял това ваше старание за тези неща, да ви въздаде достойна за трудовете отплата и да ви сподоби със Своето царство.“
          След като тя изрече това към целия клир и утвърди сърцата на всички, отпрати ги по домовете, заповядвайки им да дойдат пак след четири дни. А преподобната Филотея, затворила се в килията, прекара четири дни, без да вкуси никаква храна, но всичките ония дни преживя в бдения, сълзи и чести коленопреклонения. На четвъртия ден, както вече се каза, цялата църковна общност пак дойде при нея и се наслаждаваха на обичайното поучение. И след като ги поучи достатъчно, в страх Божи приведе сърцата на всички. Когато дойде вечерта и тя усети приближаващия се вече час на своята кончина, подтикна всички на молитва, говорейки: „Настъпи вече времето на моето отхождане(29) и е редно вие да се потрудите малко с мене. Защото твърдо се надявам, че поради вашите молитви ще мога да получа милост в страшния ден на праведния Съдия, в оня ужасен час!“ И много други подобни [думи] изрече със сълзи към оня свещен клир. А те, като чуха това, бяха силно уязвени в сърцето и плачевният им вопъл се издигаше във висините. Понеже настана ропот и голямо хълцане, преподобната помаха с ръка, та накара всички да спрат оня неутешим плач, казвайки: „Не ми смущавайте душата, йереи и господари, защото още съм с вас и с вас ще прекарам толкова време, колкото Господ желае. И тъй, побдете малко с мене и отпратете за мене към Бога благодарствени молитви.“ А те всички едва престанали да плачат, започнаха моление и единогласно, от всички се възнасяше за нея песнословие. Докато те пееха, тя предаде духа си на Господа.
          Когато прочее те така бяха постигнати неочаквано от бедата, веднага плач прекъсна пеенето. И бе ридание и немалък ропот; плачевни гласове изпълваха въздуха. А всички околни, узнали, се стекоха заедно, оплаквайки общата загуба. След като подредиха достойно тялото на преподобната и достолепно го почетоха с надгробни служби, положиха го в храма на Пречистата Богородица, която бе наречена и „Света София“. Там то прави безчислени дивни и преславни чудеса. Ако започнем да говорим подробно за тях, годината ще измине, без да съм завършил разказа. Но за да не разтеглим надълго словото, ще кажем малко за тях и те ще бъдат достатъчни за имащите ум да вярват убедено и в другите.
          Някой си мъж, известен и прославен, на име Навкратий от град Амория, бе посветен за воевода в Елада на оня, който тогава управляваше царските владения. Случи се той да се бие с безбожните агаряни(30). И когато двете[страни] започнаха битка, не зная поради какви божествени предопределения, той бе победен, а също и цялото му войнство. И едни, прочее, бяха избити, а други пленени, бяха отведени в Сицилия. С тях бе пленен и един стратилат(31) на име Артаван от град Филомилия. И когато бяха откарани от ония безбожните, бяха затворени в някаква тъмна тъмница. И бяха пазени с всякаква строгост. А те, държани там, нокак не се сещаха какво да направят или какво да измислят. И, обхванати от безмерна печал, призоваваха на помощ Всесилния Бог и неговите близки угодници. [Тогава] на Артаван му дойде на ум за света Филотея и той започна да им разказва за преславните чудеса на тази блажена; как тя получи дар да изцелява всякакъв недъг и различни болки. Когато стратилатът чу това, възпламеняваше се сърдечно и вседушно я призоваваше на помощ. И понеже се изпълни с божествено желание и се разпали с гореща вяра, не изтърпя за дълго да ги прикрива, но веднага скочи усърдно и прикани всички на молитва, като се обливаше в сълзи и река сълзи изливаше от очи. А те, с неленостна душа, всички единодушно се устремиха за молитва и призоваваха на помощ боголюбезната Филотея, говорейки: „Христова ближна рабиньо, невясто непорочна, чиста гълъбице, обиталище на Светия Дух, застъпнице пред Христа, пустинна гургулице! Ако, гледайки, погледнеш към нас, смирените и отчаяните, и ни освободиш от тази горчива тъмница, то и ние ще бъдем тръби на безбройните ти чудеса, велегласно ще ги възгласяваме и ще преживеем чисто и целомъдрено цялото останало време на нашия живот! Ей, преподобна майко, не ни отблъсквай нас, които бедстваме люто в този горък и бедствен затвор!“
          С такива и подобни молби те прекараха цяла нощ, изливаха топли сълзи и изтръгваха от сърце чести стенания. Когато всенощното бдение свърши и моленията им спряха, полегнаха да починат, та чрез съня да дадат на тялото малко утеха. Докато бяха обзети от сън и всеки от тях лежеше на своето място, преподобната им се явява и обрадва сърцата им с утешителни думи, казвайки: „Чута бе вашата молитва и въздишките ви не презря Бог! Прочее вървете с мир и когато стигнете благополучно до своите домове, прилежно въздайте моления на Бога, Който мъжествено извежда окованите.“(32) А пък те, събудени от радост, зърнали и железата да лежат безсилни, и тъмницата – широко отворена, повярваха, че виденията са истинни. Веднага хукнаха да бягат, като оставиха тъмницата отворена, а стражниците – лежащи като мъртви. И не се завърнаха по домовете си, докато първом не отидоха на острова и не въздадоха достолепно благодарности на преподобната. Когато това се извърши достойно, всеки се върна у дома си. И разказваха на всички преславните чудеса на преподобната.
          Понеже тези [слухове] се разнесоха навсякъде и стигнаха до ушите на всички, един прокажен като чу, укрепи се с вяра, дойде с топло усърдие и с желание в църквата на преподобната майка. С прилежни молитви и чести поклони той подтикна светата към милосърдие; прекарвайки дълго време безсънни нощи, измъчвайки се с пост и злострадание, неотстъпно престояваше в нейния божествен храм. А когато блажената видя, че той е много усърден и че телесната проказа скоро ще го разсипе напълно, веднага се смили над него. И се яви на сън пред еклисиарха(33), който беше тогава в нейния храм, заповядвайки да го помаже по цялото тяло с масло от светото кандило на Пречистата Богородица. Той, щом се събуди от съня, прилежно стори заповяданото. Не след дълги дни го отпрати вкъщи здрав, славещ и благодарещ на Бога и на Неговата във всичко приближена угодница.
          След като измина много време и ставаха много чудеса, гръцкото царство се обезсили съвсем, а тези що го управляваха, бяха твърде притеснени. Защото тогава римляните намериха благоприятно време, нахвърлиха се люто и жестоко и нанасяха непоносими бедствияна гръцката власт(34).
          В същото време пък българското царство, понеже бе крепко и много силно, превземаше и покоряваше всички околни страни. Тогава преблагочестивият и преславният цар Калоян  управляваше добре и прекрасно царската власт. Когато той видя, че гръцкото царство е напълно обезсилено, опълчи се мъжествено и срещу него, та поплени и разори много градове и села. Всичко ценно, що бе там, събра и пренесе в своя славен град Търнов, а всички хора, и освен това – всичкия добитък, пресели в своята държава. Докато той тогава се занимаваше с тези неща, чу за чудесата на преподобната Филотея и твърде много се разпали сърдечно. Защото душите на боголюбезните са привикнали да бъдат усърдни за добродетелта и да проявяват голямо старание [за нея]. След като прочее той завоюва и завладя цялата онази страна, стигна и до там, където лежеше честното тяло на преподобната. Изпълнен с неизказана радост, той въздаваше прилежно възхвала и благодарност към Бога; преклони се пред честните мощи на преподобната, обля ги с много сълзи и ги целуна с почит и благоговение. Заповяда и да се извърши всенощно бдение и раздаде много богатства на бедните и нуждаещите се. На сутринта, след като свърши Божествената служба, царят се радваше и веселеше много, заедно с цялото си войнство. Той си науми и добър план – да пренесе тялото на преподобната в своята държава. Обаче благоизволи да изкаже ясно тази мисъл и на своите тайни съветници и князе, което и стори. А те, чувайки това от царя, възгласиха като едни устни: „Царевото сърце е в Божите ръце!(35) Прави по-скоро, царю, намисленото от тебе! Защото вярваме, че ако превърнеш в дело намеренията, ще пренесеш голяма полза на нашите души. Не само това, но и земята ни и нашият град ще получат велика помощ!“
          Не след много дни [царят] заповяда да отнесат с много почест и благоговение тялото на преподобната в славния град Търнов. Затова бяха определени триста избрани войни, над които началстваше някой си Теодор, мъж благоговеен и честен, благочестив, че и верен като никой друг, храбър в бран и в разцвета на възрастта си. От много години той имаше белмо(36) на лявото око; раздавайки големи богатства на лечители, полагаше много страдания за него, а никак не получи никаква полза.
          Когато прие от царя последното указание и събра на куп цялото войнство, веднага приближи усърдно към светите мощи, целуваше ги вседушно, процеждаше от очи капки сълзи и молеше да получи милост за увреденото си око. Разпален от гореща вяра, като взе лявата ръка на светицата, сложи я върху окото си. И, о чудо! – изведнъж белмото, що измъчваше окото му, изчезна безследно; и той с чисти очи гледаше чисто светлия свят и беше много радостен заради преславното и проглеждане. Когато и това чудо се разнесе навсякъде, всички славеха Бога и преподобната Филотея. А Теодор с цялото войнство взе с почести мощите на боголюбезната и вървеше по пътя, радвайки се и тържествувайки, както някога богоотецът пред ковчега на Завета.(37) Тогава, заради пренасянето ѝ Бог извърши много и различни изцеления, които не могат да се разкажат подробно на вярващите, а трябва само с вяра да се приемат и да се поревнува на добродетелта.
          Когато, прочее, започнаха да се приближават до Търнов, патриархът узна, събра целия църковен клир и излезе да ги посрещне със свещи, кадила и благовонни масла. Той целуна благочестиво светите мощи на преподобната и показвайки чрез сълзите сърдечно усърдие с трепет в сърцето изрече такива обрадвани думи:
          „Блажена на Христа рабиньо, добродетелен доме, обиталище на Светия Дух, пустинножителнице, съжителнице на мъдрите деви, невесто Иисусова, гургулице пустинна, духом позлатена, как прилетя от Изток и чак до нас, смирените, достигна? Добре дойде в нашите земи не само да ни посетиш, но и с нас вечно да пребъдеш и да учиш ненаставените да следват по твоя божествен път и да възревнуват на твоята богодарена чистота. И тялото си, прочее, тук като залог полагаш, а духом се наслаждаваш на небесната красота! И не като през огледало и неясно, но лице в лице виждаш(38) своя Жених – Иисус сладкия, Иисус любимия, Иисус – своя застъпник, за Когото ти се подготви! И не се смути, и не чрез посредничество беседваш с Него, но като с близък, и чисто Му принасяш моления за нас. За нас, прочее, се моли винаги, за своето стадо, та животът ни да завърши мирно в благочестие и правда. Бъди щедра, когато идваш при нас, когато ни пазиш, когато се застъпваш, когато помагаш, когато наставляваш, когато ни закриляш от враждебен навет. Защото вярваме, че каквото би молила от Бога, ще ти даде Бог! Ще се възрадваме и възвеселим за тебе, защото те спечелихме за топла застъпница!“
          И като взеха веднага тялото, пренесоха го в славния град Търнов и го положиха в църквата на Пречистата Богородица, истинната Божия Майка и Приснодева Мария, наречена Темнишка, където лежи и до днес, правейки безброй дивни и преславни чудеса за всички, които с вяра и любов прибягват към нея.
          Такова е житието на преподобната майка, такива са чудесата на непорочната Христова невяста. За кратко време тя се подвизава в пост и бдения, и молитви, и сълзи, и в различни други злострадания, и [сега] се весели в безконечните векове, където [звучи] чистият глас на празнуващите и неизречена радост, където всяко славословие е [отправено] към Бога, където всичко е светлина, където няма плач и въздишка. Защото макар и да живя в плът на земята, но сега духом се весели на небесата, сега се наслаждава на ония неща, що човешкият ум не може да изрази, що окото на плътския човек не е виждало, ни ухото на ленивия е чувало, ни в ума на човека са идвали и които Бог приготви за обичащите Го.(39) Тези неща гледа сега, тях съзерцава, заради тях се и постара, отхвърлила всякакъв телесен покой. Издънка от благороден корен, тя отхрани неизброими плодове на различни добродетели, влезе в небесния чертог заедно с мъдрите деви и сега, прочее, духом се весели там, а тялото си ни остави на земята, както някога [пророк] Илия – кожуха си на Елисей.(40) И не само това, но идухом стои сега сред нас, на всички според трудовете им дава достойна отплата, изпълнява просбите на всички верни, недъзите изцелява, прокажените очиства, бесовете прогонва; всеки навет на враждебния и всяка казън на лукавия далече прокужда; пази ненаветен нашия град и закриля в благочестие и единомислие царя.
          На тази добра майка подражавайте и вие, инокини(41), и вие които живеете в пустините – млади, възрастни и стари. Принесете и вие девство чисто и неосквернено, моления и молитви непрестанни, истинско усърдие от чисто сърце! Защото затова се отрекохте и отхвърлихте всички суетни познания, та да спечелите Духа и заедно с блажената Филотея да влезете в Небесния чертог, който Бог приготви за обичащите Го. Дано и всички ние го получим чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Нему слава с Отца и Светия Дух, сега и винаги и във вековете, амин!
          Бележки:
          Житието на Патриарх Евтимий отразява един култ, ограничен главно в престолния град и в манастирите около него. За преподобната Филотея има малко сведения, възхождащаи към смътни предания за нейната светителска дейност. Не познаваме нито агиографски, нито химнографски произведения, които да отразяват култа към нея на византийска почва. Гръцките месецослови не бележат паметта ѝ. Не знаем дали заедно с мощите ѝ в Търново са пренесени текстове за нейната възхвала. Единственото произведение, предхождащо Евтимиевото житие, е една служба, открита наскоро (Ст. Кожухаров, Новооткритата поетична творба от XIII в., посветена на преподобната Филотея Темнишка. Литературна история, кн. 11, 1983, с. 54-59). Според предположението на Ст. Кожухаров службата е писана в Търново в XIII в. и несъмнено е послужила за източник на Патриарх Евтимий. Самият текст на службата обаче е толкова лишен от конкретни данни, че едва ли може да се смята, че търновският ѝ автор е имал за своята героиня някакъв литературен извор.
          Няма точни данни нито за времето, нито за мястото, където е живяла преподобната Филотея. От текстовете на житието и на службата може да се заключи, че е причислявана към раннохристиянските герои от III-IV в. Вероятно това отнасяне към определена историческа обстановка е станало по-късно. Някои автори сочат за време на нейната дейност XI или XII в. Ако се отнесем с известно доверие към податките в текстовете, които говорят за гонение срещу християните от езичниците и същевременно – за съществуването на църквата, като установена институция, то би трябвало да отнесем живота на преподобната Филотея към времето след св. Антоний Велики – към втората половина на IV – началото на V в., когато императорската политика на Юлиан Отстъпник активизира за известен период антихристиянските тенденции във Византия.
          Не е ясно и местоположението на Моливот – града, според Патриарх Евтимий тя се е родила, близо до който е отшелничествувала и в който са се пазели нейните мощи. В изворите той се свързва с географската област Памфилия (според Йоасаф Бдински – „Тракия Памфилийска“). Памфилийската област е в Мала Азия, а няма съмнение, че родното място на преподобната Филотея е някъде в пределите на Тракия и в границите на Калояновите завоевания. Според Е. Калужняцки и Ив. Дуйчев (вж. посч. Библ.) името Моливот е неправилно записано и останало по предание като означение за друг тракийски град – Поливот, от който Калоян е пренесъл мощите на епископ Йоан Поливотски.
          Ако разказите за чудесата на преподобната Филотея в житието на Патриарх Евтимий възхождат към писмен източник, те могат да ни дадат някаквихронологични граници за възникване на култа към преподобната Филотея – историята за Навкратий от Аморея и Артаван от Филомилия, пленени от арабите в Сицилия, може да се отнесе към времето от VII-VIIIв. Единственият засега сигурно установен византийски извор на Патриарх Евтимий е краткият житиен разказ за египетския отшелник Амун (ок.420), който се помества като самостоятелна творба в „Лавсаика“.
          Не е известно кога точно е написано житието на преподобната Филотея. То е отнесено към датата на честване на светицата в Търново – 28 май. След превземането на българската столица мощите на преподобната Филотея са пренесени във Видин (1394), където Йоасаф Бдински написва и похвално слово за преподобната Филотея. След падането на Видин (1396) мощите остават за известно време в завладения от турците град, а след това биват пренесени във Влашко, в Куртя де Аржеш. Точното време на пренасянето не е известно, но през втората половина на XVI в. преподобната Филотея е била вече позната като преподобната Филотея Аргишка (с дата на честване 7 декември). За съжаление обаче с пренасянето на мощите се губи връзката със съдържанието на българските паметници, посветени на нейния култ. Интерес към култа на преподобната Филотея се поддържа в Русия. Нейната памет влиза в месецослова, утвърден от Киприан, съратник на Патриарх Евтимий, обаче интерес към Евтимиевото житие възниква едва през XVI в., когато то бива включено в знаменитите чети-минеи на митрополит Макарий.
          От житието на преподобната Филотея са познати около 16 преписа, главно от руски произход. Преглед на познатите досега и новооткрити преписи вж. Кл. Иванова. Агиографската продукция на Търновската книжовна школа. Кандидатска дисертация. Машинопис, С.1979, с. 481-488.
          Преводът е направен от Кл. Иванова по изданието на Е. Калужняцки.
1. През цялото житие е проведена съпоставката с мъдрите девици, които ще се удостоят да влязат в брачния чертог с Жениха Христос според евангелската притча за десетте девици, по Мат.25:1-13
2. По Битие 3:1-5
3.Мироносици – според евангелските текстове жените, които отиват на гроба на Христос. В изброяването им има различия в четирите евангелия; срв. Мат.28:9; Мр. 16:1; Лк. 24:10; Йоан 20:15-16. В числото на мироносиците влизат: Мария Магдалина, Мария Яковова, Саломия, Йоана и др. Според св. Йоан Богослов само Мария Магдалина е видяла Иисус Христос непосредствено след възкресението Му.
4. Мат.29:9
5. Пс. 1:3
6. Град с такова име не е известен в Тракия. Възможно е да става дума за Пливот.
7. Филотея – на гр. Богообичана или Боголюбезна
8. Разказът за Амун и неговата съпруга е вплетен изцяло в обръщението на св.Филотея ъм Константин. Подобно вплитане на една творба в друга (при което второстепенната им функция на разказ в разказ) не е често срещано явление в българската житийна литература. Житието на Амун изпълнява и друга функция – като парадигма, по която съответно ще се осъществи бъдещето на Филотея и Константин.
9. По Ис. 35:10, 51:11
10. Чрез символа „Христос – дърво на живота“ старозаветната представа за рая с „дървото на живота“, заради чиито забранени плодове човекът стига до грехопадението, се противопоставя на новозаветната „благодат“, при която Христос „дървото на живота“ е достъпен за праведниците.
11. Има се предвид  св. Антоний Велики (умрял 356г.), когото агиографските сказания и патеричните разкази свързват с Амун и с други отшелници.
12. Нитрийската планина или още Нитрийската „пустиня“ – пустинна планинска област около Червено море, където през IV век са живели много отшелници.
13. Св. Патриарх Евтимий е използвал разказа за Амун от Лавсаика в целия му обем. В житието на св. Филотея, както и в Лавсаика, разказът завършва с видението на св. Антоний Велики за смъртта на Амун.
14. Пс. 111:9
15. Пс. 6:9
16. 1 Петр. 5:8 (неточно)
17. Пс. 83:6 (неточно)
18. По Йоан 5:6
19. Пс. 113:9
20.Пс. 6:7
21. Мат. 25:41
22. По Пс. 101:5-6
23. 2 Тим. 2:2
24. Йер. 10:11
25. Пс. 113:16
26. Римл. 1:21-23 (неточно)
27. Римл. 1:25
28. Деян. 20:28 (неточно)
29. 2 Тим. 4:6
30. Под агаряни се разбират арабите
31. Стратилат – военна длъжност във византийската войска
32. Пс. 67:7
33. Еклисиарх – иконом на църквата или манастира
34. Става дума за IV кръстоносен поход, по време на който кръстоносците превземат Цариград. Мощите на света Филотея ще да са пренесени по време на походите на цар Калоян между 1204 и 1206 г.
35. Притчи 2:1
36. Белмо – перде
37. Богоотецът – има се предвид Давид, който танцува пред ковчега на завета, за да почете Бога (По 2 Цар. 6:14)
38. По 1 Кор. 13:12
39. По 1 Кор. 2:9
40. 4 Цар. 2:13
41. От заключителния текст се вижда, е житието на преподобната Филотея е било написано вероятно специално за монахините от манастира „Св. Богородица Темнишка“, който се е намирал недалече от църквата „Свети четиридесет мъченици“.
Източник: Стара българска литература Том 4 Житиеписни творби, Съставителство и редакция Климентина Иванова, С. 1986 с.202-216
Иконата е копирана от https://starotarnovo.blogspot.com

07.12.Света Филотея Търновска, 2022

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s