Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?
         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
         Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
         Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
         Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
         А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
         И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
         Той отговори: Оня, който му стори милост.
         Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

           Днешната притча на нашия Господ Иисус Христос – притчата за добрия самарянин е най-красноречивият урок на Спасителя, чрез който Той ни учи на милосърдие. На въпроса на законника как да наследим вечен живот, Христос отговаря с въпрос: „В закона що е писано? Как четеш?“. За Всезнаещия Господ не е укрито, че този законник твърде много е чел свещените текстове, твърде много се е занимавал с Мойсеевия закон и знае – за съжаление – теоретично какъв е смисълът на човешкия живот. А този смисъл е ясен: Да възлюбим нашия Бог с всички сили на душата си, да възлюбим и ближния като себе си.
          Тогава законникът отново задава въпрос, „за да се оправдае“, както казва свети Лука –задава въпроса: „А кой е моят ближен?“ Защото за древните юдеи ближен е единствено сънародникът, съплеменникът, с когото имали обща вяра.
          За да опише кой е нашият ближен, Иисус Христос разказва знаменитата притча за добрия самарянин.
          Нападнатият и съсипан от разбойниците пътник е подминат от старозаветния свещеник и от левита – служител в храма. Онзи, който го спасява, обгрижва и лекува, е самарянин – член на общност, която е презряна и ненавиждана от юдеите. Но именно самарянинът е този, който е сторил милост.
           И така, Господ пита законника: „Кой от тримата е ближен на изпадналия в беда?“. И законникът отговаря: „Оня, който му стори милост“.
            Ето – милостта на самарянина, на онзи, който не ще отмине падналия и съсипан човек – тази милост трябва да е отличителна за всеки християнин. Защото вкоравеното и безчувствено сърце, което не се трогва и не благотвори, не се моли за ближния, а призовава възмездие – това не е сърцето на Христовия приятел.
            Ако сме Христови, значи да се уподобим в делата си на добрия самарянин. Да не подминаваме страданието, сякаш не е наша грижа, както сториха свещеникът и левитът. А ближен – ближен е всеки от нас, всеки, носещ Божия образ – неизличимата черта на сътворения човек. Вчера чествахме свети Йоан Милостиви, а днес – свети Йоан Златоуст. И ако отворим житията им, ще видим колко истинско милосърдие е движило всичките им дела и целия им живот.
           Да даде Господ и ние да сторим някому милост, без да се тщеславим, та в деня на Съда нашият ангел да има с какво да ни защитава.
           Защото милостта ни прави Христови!
           Божието благословение да е всички вас, по молитвите на света Богородица и на всички светии. Нека в молитвите си не забравяме никой от страдащите и бедстващите по света. Амин!

Икона: http://www.orthochristian.com

Проповед на Неделя на Добрия самарянин  Изтегляне