Лк. 8:26-39
И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.

Братя и сестри,

          В днешната неделя възпоменаваме чудесното изцерение на бесноват човек, от когото Господ Иисус Христос прогонва голямо множество бесове.
          Нещастният обсебен от дълги години не може да съществува в света на човеците, гонен и измъчван от злите духове, той обикаля гол, в непрестанни крясъци и терзания, удря се с камъни, често е връзван с вериги и окови, за да не буйства и да не се самонаранява.
          Но ето – краят на мъките му идва. Всевластният Спасител идва към него и само след миг измъчвания с десетилетия окаяник ще бъде освободен от лукавите и страшни мъчители – бесовете.
          Христос заповядва на нечистите духове да излязат из Божието творение. И никой не може да устои на всемогъщото слово на Сина Божий. Затова бесовете молят да не ги запраща в адовата бездна, където знаем те ще бъдат в мъки, многократно по-големи от тия на най-грешните човеци.
          За нас вярващите в Христа Спасителя е ясно, че Богочовека ще прогони с лекота нечистите духове, пък макар и такова страшно множество.
          Но колко е потрисащо и смайващо за юдеите – съвременници на Христа, да видят Неговата божествена власт над злите духове. Те виждат нещо напълно ново – властта на Месията, на Богочовека над врага на нашето спасение. Никога, никога в дните на старозаветните хора не е имало изцеление на бесноват. Никой не е можел да разпорежда над неясната и страшна пъклена сила, обладала нечия човешка душа.
          Но ето – с идването на Христа дяволът е обезсилен. С идването на Христа бесовското царство на мрака е съсипано до основи. С идването на Христа, човекоубиецът е пленен, пленен и принуден да върне заграбеното – безценната човешка душа.
          Смайваща е гледката на излекувания, вече облечен и със здрав разум изцелен, седнал в нозете Иисусови. Но вижте – тази гледка буди само страх у гадаринците, които скърбят за издавените свине.
          Дано никой, никой от нас да не се уподоби на окаяните гадаринци. Дано никой не изгони Христа от живота си, заради материална печалба или поради каквато и да е друга човешка суета.
          Защото, за съжаление, хиляди, хиляди са пътищата на проваляне на нашия живот – проваляне в смисъл отдалечаване от Христос и Неговите спасителни заповеди. Много са начините на отдалечаване от Бога, без дори да забележим това отдалечаване. Множество скверни мъгли закриват духовния ни взор и ни обсебват – мъглите на нерадението, лекомислието, грижите, пилеенето на времето по всевъзможни начини, мъглите на заблудите – древни и нови, суеверията и окултните практики, които следваме, без дори да се замислим, мъглите на тщеславието и самодоволството. Колко много бесовски навеи налитат върху нашите несвикнали на духовен труд души.
          Господ да се смили над нас, Господ да ни помилва. Той да изгони с всевластната си десница заблудите, утесненията и забравата в душите ни. Защото без него не можем да вършим нищо.
          Затова да не спираме да се молим Господу и на Пресветата Владичица – нашата застъпница пред Божия престол – да се молим за Божието снизхождение над нас – грешните, за Божията помощ в очистване и прогонване на злите навеи в нашите души. Амин!