Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,

          Свети евангелист Лука разказва за едно от чудесата на нашия Спасител, а именно преумножаването на рибата в мрежата на галилейските рибари. Единствен той споменава този знаменателен момент, когато Зеведеевите синове и братята Петър и Андрей са призовани да станат ловци на човеци.
          По време на проповед на брега на Генисаретското езеро Господ Иисус Христос вижда двете лодки на неговите познати братя Симон Петър и Андрей, а също и на Иаков и Йоан. Рибарите, излезли от лодките, изпират мрежите си след уморителната и безсънна нощ на безуспешен улов.
          Христос влиза в един от корабите и за радост на Симон Петър корабът се превръща в амвон на Христовата проповед, защото от кораба Господ говори на събралия се на брега народ.
          Сетне Спасителят повелява на Петър да отплува към дълбокото и там отново да хвърлят мрежите. Тук мнозина от светите отци тълкуват отплаването към дълбоката част на езерото като път към вътрешната непрестанна молитва, когато умът се потапя в скришната стаичка на сърцето.
           Макар и уморен от безуспешния нощен лов, Симон Петър се смирява и казва: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата“.
          Ето това е искрената пламенна вяра на чистия по сърце. Щом Христос повелява, въпреки умората, въпреки човешката логика, че на това място не ще има улов след толкова опити, въпреки интуицията на дългогодишния рибар, който знае, че е безуспешен днешния ден, Симон Петър хвърля мрежата, по думите на Господа.
          И става чудо! Уловът е толкова голям, че раздира мрежите, така че дори двете лодки едва не потъват.
          Всичко това е тъй изумително  за духовните сетива на Симон Петър с неговата чиста вяра и страхопочитание към божествената мощ на Спасителя. Той пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“ Да, Петър моли от благоговение Христос да си отиде. Величието на Богочовека е немислимо в греховния порядък на Петровия живот. Духовната чистота на бъдещия апостол го кара да вижда собствената си греховност и в ужас да осъзнава, че не е достоен за Божието благоволение. Всички свидетели са ужасени и смаяни от това Божие чудо. Но Петър най-бързо и точно изразява своето благоговение.
          Забележете – този чист и достоен човек има съзнание за своето недостойнство да бъде озарен от божествената помощ на Богочовека.
          А ние – напротив – ние се имаме за добри, за достойни християни, за праведни, които не са сторили кой знае какво лошо. Ние имаме лъжлива представа за себе си, като достойни или най-малкото с нищо по-лоши от другите. Ние съзираме чуждите грехове и сравняваме с нашите, радваме се, че не сме сторили нещо толкова лошо на останалите. Приличаме на фарисея, който благодари, че не е като митаря грешен и окаян.
          Апостол Петър се вижда като грешен, а ние – не. Ето това е духовната самоизмама, която ни е донесла безчувствената вкаменелост на сърцето. Нека се молим, горещо да молим Божията благодат да смекчи нашите вкоравени в тщеславие и безчувствие сърца. Да се молим да отроним сълза на искрено покаяние, преди да отроним сълзите на безнадеждното скърцане със зъби в часа на Съда.
          Да даде Господ да имаме искреното благоговение и страх Божий на апостолите, да даде Бог приживе да оплачем греховете си. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя първа след Неделя подир Въздвижение, 2022

Копирайте Проповед на Неделя първа след Недела подир Въздвижение, 2019

Копирайте Проповед на Неделя първа след Неделя подир Въздвижение, 2016