Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1
И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Братя и сестри,
Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Чухме тези Господни слова от днешното литургийно евангелско четиво, според евангелист Марк. Сам Христос казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“. Възпоменаваме тези думи на Спасителя точно след Кръстовден, след като почетохме Честния и Животворящ Кръст, на Който Господ прикова нашите грехове. Да се отречем от себе си, ще рече да се разделим от всяка представа за комфорт, преуспяване и устройване във временния свят. Да се отречем, значи доброволно, заради Христа да се откажем от миражите на светското битие, а те са състезанието, домогването до власт, богатство, влияние, желанието всичко да ни е наред, да сме успели, да сме се подсигурили грижливо, сякаш не знаем, че този ни живот отминава като сън. Да вземем кръста си, значи да вървим по пътя на страданията и скърбите, да вървим по тесния път на ясното съзнание, че това е единствения ни път към Христа. Сам Той мина по Голготския път, за да ни изкупи, и ние , ако искаме да Го следваме, трябва осъзнато да пием горчивата чаша на скърбите и страданията, които ни се поднасят. Защото през много скърби се влиза в Царството Божие. Да не роптаем и хулим, да не проклинаме и осъждаме, да не се сравняваме с други, които благоденстват, защото Господ различно устройва спасението на всеки един от нас. Нищо не ни ползва, ако имахме всичко, цялата слава на този свят, всички земни блага, а пък не сме с Христа. Ето Сам Той казва: „Какъв откуп човек ще даде за душата си?“ Не ще можем да си помогнем в страшния час на Съда, нищо земно не ще ни помогне, затова разчитаме на застъпничеството на Църквата, на Майката Божия и светиите. Да даде Господ, братя и сестри, да вървим без ропот, без гняв по нашия си скръбен житейски път, като се молим за едно – да следваме Христа, да пребиваваме в небето на земята – Църквата, да си прощаваме и да се обичаме с Христова любов. И да помним, че единственото и най-страшно нещо е грехът, а не скърбите, болките и страданията. Господ да ни прости и помилва, да ни укрепи със силата на Своя Честен и Животворящ Кръст, Който спасява от всяко зло. Амин!
Светлината на Храма 