Матей 19:16-26
И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

Братя и сестри,

          Днешното литургийно евангелско четиво предава разговора на нашия Спасител Господ Иисус Христос с един богат момък.
Израсъл в Мойсеевия закон, опазил от младини Божиите заповеди, както сам уверено твърди, младият юдеин иска да се погрижи за своята душа. И пита какво да стори, за да наследи живот вечен.
          Забележете колко показателен е този разговор между Спасителя и момъка, който търси Божията правда.
          Той е успял да опази заповедите – не е убиец, не е крадец, не е прелюбодеец, нито лъжесвидетел и изпълнява дълга към своите единоверци. 
          Но какво още е нужно? Самият факт, че младежът задава този въпрос на Богочовека Христа говори, че той дълбоко в себе си осъзнава, че все още е далеч от Царството Божие. Чувства със сърцето си, че все още нещо не му достига.
          И Сърцеведецът Бог, Който милее всички да се спасят, вижда ясно духовната язва на момъка. А тя е неговото сребролюбие.
          Затова му казва: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат.19:21).
          Точно е казано, но трудно е за изпълнение, трудно е да преодолеем своите земни привързаности. „Богат мъчно ще влезе в Царството небесно“ (Мат.19:23) – казва Спасителят. И не защото богатството е зло само по себе си, но защото то създава силна привързаност към себе си.
         Да, братя и сестри, не всички са като свети Йоан Милостиви, свети Зотик Сиропитател, света Мелания Римлянка и мнозина баснословно богати нестяжатели, имали много имот, без никаква привързаност към него.
          Не всички са като древните патриарси, обдарени с всички земни блага, и въпреки всичко, благоугодили Богу.
          По-често богатството е камък за препъване, още повече, че дори да благотворим, даваме от излишъка си, а не както бедната вдовица, която даде всичко, що има.
          Единствената ни утеха са Господните слова: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:37). Само Божията благодат, ако я призовем искрено, може да ни спаси от нашите земни привързаности, сред които сребролюбието не е единствената ни немощ.
          Затова нека търсим с духовния си взор нашата привързаност, нашата скрита страст, да я изповядваме и да се борим с нея, с благословението на Църквата и благодатта на Всесилния Бог.
          Нашата немощ може да не е сребролюбието, както у богатия момък, може да е леността, телоугодието, тайните блудни страсти или гневът.
          Да се молим Богу да я открием тази наша водеща и гибелна страст, да я открием и да започнем битка срещу нея. Защото за Бога всичко е възможно. С нас е Бог – да не го забравяме! С нас е трислънчевата Троица, с нас е Майката Божия и небесната тържествуваща Църква. С нас е ангелът-пазител, който не спира да умолява Господа за грешната ни душа.
          Да се избавим от самомнението, самоугодието и представата за нашата мнима праведност – нека това да бъде целта на нашата молитва.
          Божието благословение да е с всички нас! Дано Бог посети сърцата ни със своето милосърдие. Амин!

Проповед на Неделя 12-та след Петдесетница, 2022  Изтегляне