Лука 4:16-22
И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“. И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?

Братя и сестри,

          Днешното литургийно свето евангелие разказва за проповедта на Господ Иисус Христос в назаретската синагога – молитвения дом в града, където Той – Богочовекът е израсъл до 30 годишната си възраст.
          Знаем, че всеки подготвен член на израилтянската общност е можел да прочете, а сетне и да проповядва и тълкува прочетеното от Закона и пророческите книги. Знаем също, че четенето е съблюдавало строго определен ред. И по Божи промисъл, на Спасителя се пада да прочете и разтълкува месианското пророчество от книгата на пророк Исаия – четиво, което разказва за Самия Него – Божият Син, дошъл да спаси света.
          Бог Отец изпраща Своя Единороден Син, за да благовести на бедните, а това всъщност са езичниците, а също и бедните откъм добри дела.
           Спасителят лекува съкрушените, тъй като само съкрушеното и смирено сърце може да съзерцава Бога.
Христос проповядва на пленените, паднали под властта на греха, смъртта и дявола – проповядва, че е дошъл края на мъчителното за човеците иго.
          Богочовекът възвестява на слепите телом и духом прогледване и пуска на свобода измъчените старозаветни праведници, когато съкрушава адските двери.
          Това е благоприятната Господня година – времето на пребиваването в плът на Спасителя сред нас.
          На днешния ден – 1ви септември, Църквата припомня това четиво, прочетено и разтълкувано от Самия Спасител.
          1ви септември от древно време е наречен начало на индикта или начало на църковната нова година. Това е повод да се замислим за времето – времето милостиво дадено ни от Вседържителя за делото на нашето спасение. Това време – дните на нашия живот, е благоприятно за подготовка за вечния живот.
          Това време – нашият земен живот,  е единствената ни възможност за тази подготовка. Нямаме повторни опити. Нямаме отново започване от начална позиция. Имаме рамките на нашия един-единствен кратък живот. Той ни е даден не за да се удоволстваме, не за да трупаме богатства, не за да го прахосваме в безсмислени борби и ненужни състезания – този живот ни е даден като наш път на възрастване в Христа. Защото без Христос не ще можем да се спасим. Без Христос не ще влезем в Царството Божие. Той е Вратата към това Царство. Той е Пътят, Истината и Животът, без които не можем.
          И ако живеем без Христос на земята, напразно сме живели, дори всичко да сме постигнали. Ако Христос не е бил съсредоточието на дните ни, на нощните ни молитви и сърдечни съкрушения, значи не сме успели във възкачването на тесния път. Не сме успели в нищо.
          Но да живеем в Христа, значи не само да говорим за Христа. Не само да се именуваме православни, делата ни да са по-страшни и изобличителни от делата на безверниците.
          Да даде Господ, братя и сестри, дните ни, които са като трева, да ни послужат за спасение. Да даде Господ да принесем покаяние със смирение, да сторим милосърдие без тщеславие, да покажем любов без земна привързаност. Да даде Господ нашите земни дни наистина да са благоприятната година за спасение.
          Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия, св.Симеон Стълпник и всички светии.

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/