Свети новомомъченик Трендафил от Загора на Пелион

           Голяма част от новомъчениците са били малки деца, момчета и момичета, които, въпреки своята незряла възраст, са заложили твърдата си вяра в истинския Триединен Бог, срещу езическите османски тирани, които са искали да ги обърнат към исляма и да загубят гръцкото си самосъзнание. Един от тях бил свети новомъченик Трендафил.
           Той е роден през 1663 г. в Загора на Пелион, в мрачните години, когато нашият народ и всички православни народи на Балканите са живели в един от най-тираничните периоди в историята. Родителите му били прости и бедни хора, но богобоязливи, които го отгледали и възпитали в наставление Господне. Те вдъхнали в детската му душа вярата в Единия истински Триединен Бог, научили го да бъде предан на Неговата свята Църква – безопасното убежище на всяка душа. Затова често го водели на църква. И той отивал с радост и с радост помагал на свещеника и певеца в църквата на селото. Научил се да обича Христос и светиите, да ги смята за свои приятели, да бъбри с тях с часове. Той особено уважавал и обичал нашата Богородица и свети Георги, който пострадал героично за своята вяра в Христос.
           Трендафил загубил любимите си родители и останал сирак, когато бил още малък. Бог го подкрепял в този труден период от живота му. За да оцелее, той потърсил работа като моряк. Наистина един капитан го взел и направил моряк на своя търговски кораб, който пътувал по северното Егейско море и превозвал стоки. Младият Трендафил му благодарил и му обещал, че никога няма да съжалява, че го е наел на своя кораб, показвайки необичайна съвестност, честност, трудолюбие и доброта.
           Някои моряци обаче, се държали грубо с младия Трендафил, когото закачали непрестанно. Между тях имало и турци, които му се подигравали за неговото благочестие, като го виждали да се моли често и да говори за Христос и светиите. Той отклонявал техните закачки с доброта и неосъждане и продължавал да се моли с плам и вяра в Бога и да възлага надеждите си на Него. Молел се и за тях, защото знаел, че са жертви на дявола, който ги използвал, за да го дразнят и да го отвличат от благочестието му.
            Времето минавало и морякът Трендафил печелел все повече и повече симпатиите на своите събратя християни моряци. Но не и мюсюлманите, които го мразели до смърт и търсели повод да му отмъстят. Такава възможност им се предоставила на пътуването с кораба до Константинопол. След като хвърлили котва, група моряци – мюсюлмани предизвикали спор с Трендафил, с цел да го хванат в капан. Те измислили ужасна клевета, че той уж им доверил, че възнамерява да се потурчи и да приеме исляма, а след това променил решението си.
            Използваме случая да подчертаем, че най-разпространеният начин за отмъщение на турците срещу гърците – християни е клеветата за предполагаемо намерение за помохамеданчване. Според шериата, т.е. ислямския закон, това е много тежко престъпление, което е равнозначно на насилствено потурчване на обвиняемия или неговата смърт! С тази клевета загинали много новомъченици.
            И така, тези ужасни клеветници отишли при упълномощения от султана по религиозните въпроси, печално известния Мустафа паша. Пред него те го заклеймили като отричащ исляма, като добавили и обвинението, че уж е обидил тяхната религия и Мохамед. В края на краищата, самият отказ да се приеме исляма, означавал богохулство срещу исляма. След кратко време пристигнал отряд озверели войници, които арестували и вързали Трендафил и го отвели при турския командир на града, за да му се извини.
            Следователят първоначално използвал много ласкателства, за да го изкуши и да го накара да промени решението си. Той го похвалил за младостта му и му предложил богатства, почести и добра служба, ако се отрече от вярата си и приеме исляма. Той обаче отказал с необичайна смелост и заявил: „Аз никога няма да приема да се отрека от моя истински Бог и Спасител Исус Христос”!
            След този смел отговор, следователят започнал със заплахи и предупреждения, че за да избегне наказанието и смъртта, трябва да приеме исляма. Но той останал твърд във вярата си и извикал силно: „Аз съм християнин и искам да умра като християнин”! След това започнали с мъчения, надявайки се, че Трендафил, който бил все още твърде млад, почти дете, ще се огъне пред мъченията и ще промени вярата си. Предали го на свирепи мъчители, които безмилостно го биели и изтезавали ужасно. Но мъченикът остана твърд, въпреки непоносимите болки.
           Когато видели, че не могат да го убедят, решили да го убият. Завели го до хиподрума на Константинопол, където хиляди християни проливали кръвта си за вярата си в Христос. Те искали тълпата да гледа екзекуцията като пример, за да се всее страх в подчинените християни и те да не помислят да надигат глава. Палачът се приближил до едва седемнадесетгодишния мъченик и му отсякъл главата. Това станало на 8 август 1680 г.

Λάμπρου Κ. Σκόντζου, Θεολόγου  – Καθηγητοῦ, Ἅγιος Νεομάρτυρας Τριαντάφυλλος ἐκ Ζαγορᾶς τοῦ Πηλίου, изт: http://www.orthodoxia-ellhnismos.gr/2020/08/blog-post_48.html; 08.08.2022 г.