Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

         Чухме днешното литургийно евангелско четиво, според евангелист Матей. Нашият Господ Иисус Христос изцелява двама слепци. И обърнете внимание – докосвайки очите им, Спасителят казва: “Нека ви бъде по вашата вяра!“
          Да, колкото е вярата, толкова е и изцелението. Колкото е вярата, толкова е и чудотворенето. Колкото е вярата, толкова е и спасението.
          Каква сила има тази скъпо дарувана нам чудодейна ценност – вярата!
          Без вяра не можем да наречем Спасителя ни Христос. Без вяра ще са затворени очите ни в мрака на преходното и изменчивото. Без вяра не ще имаме познание за онова, що се не вижда. Без вяра не ще имаме нито надежда, нито най-великата ценност – любовта.
          Вярата е дар и основа на духовния живот. Дар е, защото неизказано просвещава мрачната скришна стая на сърцата ни. Светият Дух по неописуем начин изпраща лъч благодатна светлина в душевния мрак на скептицизъм, рационализъм и сетивни въжделения. И тази духотворна светлина възгрява вярата у нас, човеците. И тази вяра – вярата във Възкръсналия Богочовек, ще произрасте и, кой знае, у някои ще даде плод стократен.
           Ето – по силата на вярата им, Христос изцелява двамата слепци, които Го следват и просят милост.
           А имаме ли ние толкова велика вяра, че да не се тревожим за бъдещето си, знаейки, че Господ е промислил най-доброто? Колкото и скръбно, и ужасно да е нашето време на отпадане, униние и всеобщо отстъпление, нека пазим вярата, че Господ ни обича много повече от птиците небесни и от полските цветя. Ние носим Божия образ, ние сме призвани за богоуподобяване и точно вярата ще ни въздигне по този наш път към духовното небе.
          Блажени сме, трижди блажени, ако имаме вяра в Христа. Защото това ще рече, че Спасителят е почукал на нашите сърца. Да Му отворим, да допуснем Христос в живота си, не само на думи, но и на дело. За да не си отидем от лечебницата – Светата Църква – да не си отидем неизцелени.
          Днес е Богородични заговезни. От утре започват дните на Богородичния пост. Онзи, който пости, да не презира онези, които не постят. А онези, които не постят, да не се присмиват над постещия. Защото постът не е само въздържание от храна, но и духовна мекота, смирение, добротворство, прошка и съзиране на собствените грехове.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите и застъпничеството на Майката Божия, Пресветата Владичица наша Богородица, Приснодева Мария, която облажаваме на първо място след Божествената Троица. Амин!

Стенописът е копиран от http://www.prihodvlad.livejournal.com

Проповед нa 7 неделя след Петдесетница, 2022 Изтегляне