Братя и сестри, 

    Дивен е Бог в своите светии.
    На днешня ден поменаваме светило на православната Църква – епископ и мъченик, увенчан с пресветли венци в невечерния ден на Божието Царство. Честваме свещеномъченик Висарион Смоленски, убит за Христовата вяра след зверски мъчения през XVII век.
    Това е времето, за което новонаписаната история твърди, че не е имало робство, а османско присъствие, за да се избегне назоваването на вълните с масова насилствена ислямизация с истинските им имена.
    По Божия милост ни е открит мъченическия подвиг на епископ Висарион, благодарение на преписи от единствения исторически документ*, разказващ за скръбните събития от 1669 г., когато ислямистките орди вилнеят из Среднородопската област, изгарят църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, заедно с митрополията, богословското училище и много книги. Една година по-късно им се удава да заловят епископа и му предлагат да се отрече от Христа и да приеме исляма.
     Непоколебим във вярата, след ужасните мъчения с нажежено желязо и късане на жива плът –  със специално направени клещи – както пише в бележника, без да иска милост, с молитва на уста, свещеномъченик Висарион Смоленски е пронизан с нож и замерян с камъни от озверелите мюсюлмани.
     Това се случва в Смолен (днешен Смилян), където равният на раннохристиянските мъченици свещеномъченик Висарион е погребан в една градина. Днес там има паметник, а в Смолян е построен величествен храм, който носи неговото име и чества на този ден храмов празник.
     Свещеномъченик Висарион Смоленски добре се погрижи за словесните овци, които наставляваше, поучаваше и подкрепяше духом в онова страшно време, за да устоят във вярата и отхвърлят агарянското нечестие. 
     Днес той предстои пред Божия престол, редом с великомъчениците заради Христа и се моли за грешния човешки род, и за своя род – българския, който днес е тъй отдалечен от вяра, традиции и роден език.
    Бог да ни помилва и вразумява по молитвите на великия Божи угодник – велик, но не единствен – подобен на мнозина други, които са предпочели вечния живот пред преходния.
    Благодарни сме Богу, че имаме тези десетина реда от историческите бележки, които показват нашите предци достойни за званието „християнин“ и още повече за званието Христов.
    Господ да ни укрепи с частица от тяхната непоколебима богоозарена вяра. За да не забравяме, че сме от род на мъченици и трябва да милеем за Христа, така както са възлюбили Бога нашите предци по плът.
    Амин!

*„Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област“- летописни бележки за живота на населението в средната част на Родопите, писани от светогорски монаси-таксидиоти през ХVІІ и ХVІІІ век. За съжаление този важен документ за българската история бил изгубен през първата половина на ХІХ век. Сегашният вариант на „Исторически бележник“ представлява извадки от оригиналния текст, направени през средата на ХІХ в. от първата възрожденска родопска учителка Рада Казалийска (1821-1907), която ги възстановила по памет.

Литература:

Ст.н.с. д-р Христо Темелски, Житийни извори, „Житие на свещеномъченик Висарион Смоленски“, Библиотека, Жития на светии, Източник: https://bg-patriarshia.bg/svm-visarion

29.07.Свети свещеномъченик Висарион Смоленски Изтегляне