Преподобни Дионисий е роден в с. Корица (Горица), Костурско. По род е българин, както е посочено в изданието на светогорския български скит „Достойно ест“. Родителите му били обикновени хора, но благочестиви и благоразумни. Благодарение на тях той положил добро начало на своето образование.
          По-големият му брат Теодосий имал силен порив към духовен живот. Той отпътувал за Константинопол, представил се в Патриаршията, изучавал богословските науки и, забелязан от патриарха, бил ръкоположен за дякон, а после и за свещеник. У него се зародило желание за безмълвие и отшелничество, характерно за разцвета на исихазма на Балканите в този период. Теодосий се присъединил към братството на Филотеевската света обител на Атон, а сетне станал и игумен там. Ползвал се с голямо уважение сред светогорските монаси заради добродетелния си живот.
          Малкият Дионисий чувал за монашеския живот на брат си и също възжелал пострижение. Когато станал пълнолетен, той отишъл във Филотеевската обител. Неговият брат – игуменът след време го постригал и Дионисий напреднал в подвижническия живот и изучаване на Свещеното Писание и божествените догмати. На тридесетгодишна възраст той вече е презвитер. А славата за благочестивия му живот се носела надалеч.
          Дионисий, като се стремял към по-високи подвизи и уединение за непрестанна молитва, измолил благословение от опитни старци и излязъл тайно от манастира.
          На юг от връх Малък Атон той се поселил в пещера. Там се хранил духовно с четене на божествените писания и с молитва, а за храна на тялото му служели диви растения.
          Така изминали три години и Божията благодат превърнала Дионисий в богоносен съсъд, който не може да се укрие. При Дионисий дошли подвижници и построили колиби, за да са близо до него и да черпят наставления. Идели и други с желание да останат под неговото старческо ръководство. В началото той не се съгласявал, но после ги упътил да се поселят по-горе, на по-удобно място в планината, а той обещал да ги посещава и напътства.
          Така, с негова благословия, те построили в северната част на планината келии и църква, посветена на свети Иоан Кръстител, която и досега се нарича „Старият Предтеча“.
          Около преподобния Дионисий се събирало братство от пустинножители, при които той идвал събота и неделя, за да служи света литургия и да ги причасти, да ги поучи и утеши за тия два дни, а в неделя вечер вземал малко хляб и зеленчуци и се оттеглял в пещерата си. Но тъй като зимата на северния склон е много сурова, свети Дионисий благословил да се поселят на западната страна на върха и да насадят лозе. Имали и лодка, с която разтоварвали пшеница, докарана по море от другите части на Атон. Старецът Дионисий винаги участвал в трудоемките дела.
          Той се удостоил да види по време на богослужение дивна светлина на мястото, където впоследствие е построена обителта „Св. Иоан Предтеча“ (1380г.). Посъветван от прозорливия Дометий, свети Дионисий разбрал, че е Богу угодно, там да се построи манастир. Всички братя помагали в разчистване на мястото и първоначално построили кула (пирг) за отбрана срещу морските разбойници. Множество духовни чеда на свети Дионисий помогнали със средства за строежа.
          Братът на свети Дионисий – Теодосий бил пленен от турски морски разбойници и отведен в Бурса. Откупен от тамошните християни, той попаднал в Константинопол. Точно тогава се упокоил в Господа митрополитът на Трапезунд – града, който вече бил средище на византийския император. Патриархът против волята му ръкоположил Теодосий за епископ и го изпратил в Трапезунд.
          Свети Дионисий като разбрал, че брат му се ползва от разположението на императора, решил да подири помощ за новостроящата се обител. Свети Дионисий отишъл с няколко монаси там и получил хрисовул, запазен и до днес в архива на Дионисиевия манастир, за получаване на щедра издръжка.
          По обратния път към Атон турски морски разбойници нападнали кораба. Но по молитвите на свети Дионисий, Господният Предтеча защитил кораба и пътуващите монаси. Това било явно чудо, което всички спътници на свети Дионисий видели с очите си.
          Така през 1380 година се появила светогорската обител „Св. Иоан Предтеча“, с прекрасен храм в чест на Кръстителя. Това се случило точно в дните на големите османски завоевания на Балканите.
          Преподобният Дионисий пак тръгнал за Трапезунд, тъй като подарените средства не достигали. Завръщайки се в манастира, той го намерил пуст и ограбен, а братята – отведени в плен. С получените средства той откупил пленените монаси и пак останал без средства за довършването на строежа.
          Подкрепен от прозорливия старец Дометий, преподобни Дионисий за трети и последен път се отправил за помощи към Трапезунд, но не дочакал обещаните средства. Там, в присъствието на брат си – митрополит Теодосий, свети Дионисий се представил в Господа на 25 юни, на 72 годишна възраст. Годината на смъртта му не е известна.
          В Трапезунд той е погребан и опят от брат си и тамошното духовенство. Гробът му е бил източник на изцеления.
          Бог да ни помилва по молитвите на преподобни Дионисий Атонски!

Литература:

Преподобни Дионисий Атонски – в: „Жития на светиите. Юни“, „Св. вмчк Георги Зограф“ 2006, стр.652