Братя и сестри,

          Сам Господ казва – „Всеки, който остави къща или баща, или сестри, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Божието име ще получи стократно и ще наследи живот вечен.“ Днес си припомняме точно тези слова.
          Припомняме ги, защото честваме Вси светии – просиялите в святост Божии приятели, угодили Му с живот и дело, презряли всички земни радости, богати на скърби, страдания, гонения, а немалко от тях, украсени и с мъченичество.
          Ето всички те – апостоли, светители, мъченици, изповедници, юродиви Христа ради, отшелници и праведници от Христовата църква честваме днес. Почитаме ги като угодили Богу, като преборили своите земни пристрастия, като победили света.
          Те са безценни съкровища на Божията благодат, превърнала ги в богоносни съсъди. Те са наш пример и наши молитвени застъпници. Защото са живели също като нас в лукави и жестоки времена. И като всички хора са имали слабости и са горели в горнилото на много изкушения.
          Но това, което ги отличава от нас е най-вече любовта им към Бога. Заради тази любов те са жертвали всичко земно, знаейки че техният дом е на небесата. Ние знаем теоретично, че сме пътници в този преходен свят. А те са защитили това знание със своя живот. Целият им живот е бил служение Богу, независимо дали са били свещенослужители, мъченици или аскети.
          Те не са се устройвали в този свят. А ние непрестанно се устройваме в този свят, пренебрегвайки вечния. Често дори молитвите си не можем да кажем, не намираме време за нищо духовно, живеем изцяло плътски, като си мислим, че посещението на службите е достатъчно да ни направи добри християни.
          Колко сме далеч наистина от онези, които са взели кръста си и са последвали Христа. Ето, може да се случи и на нас същото – да се разболеем от тежка болест и вместо да проклинаме  да се молим това мъченичество да ни се вмени за покриване на греховете ни.
          Защото наистина не сме способни за духовните подвизи на древните. Но пък дверите на покаянието и смирението са отворени за всички.
          Иде благодатното време на Петровия пост. Това е време за изправление и за изповед, за духовна равносметка и за очистване на скритата стая на сърцата ни, затлачена от гордост, себелюбие, тщеславие, осъждане, гняв и ропот.
          Дано Господ ни смири, по каквито пътища Той знае. Дано да можем да изречем поне едно „Господи помилуй“ с истинско съкрушение. Дано сомна на светиите, призовани пред Божия престол, да се застъпи за нас грешните.
          Божието благословение, по молитвите на Пресветата Владичица и на всички светии да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/