Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.
Братя и сестри,
На днешния празничен ден Светата Православна Църква чества благоверния и равноапостолен цар Константин и неговата майка – света Елена, която открива в Йерусалим Честния Кръст Господен. По Божий промисъл до нас са достигнали немалко сведения за житието на равноапостолния цар. Знаем че неговият баща – Константин Хлор е покровителствал християните и дори някои твърдят, че е имал и свето Кръщение. В онези години християнството не е било официална религия. Цели десет гонения преживява ранната църква от момента на Своето създаване в ден Петдесетница до 313 година, когато излиза едиктът на император Константин и който обявява свобода на християнската вероизповед. Най-страшно е било гонението при император Диоклетиан, украсило Църквата с кървавата багреница на безброен мъченически подвиг. По душа вече християнин, кротък и благонравен, младият Константин, в момента когато става цар, издава този указ в Медиолан (Милано) и всячески се грижи за процъфтяване на Христовата вяра. Всички останали императори (защото Римската империя тогава се е ръководела от няколко управници) са воювали помежду си. Свети Константин е бил принуден да обяви война на езичника Максенций и да се отправи за Рим. Миролюбив и добронамерен, Константин се е боял от военен сблъсък. Едва когато е подкрепен с божествено видение, той нарежда на военните знамена и щитове да се изобрази кръстен знак в памет на дивното кръстно знамение, явило се посред бял ден на небето и придружено с Христовите думи, изречени във видение „С това побеждавай“. От този момент – кръстът, който е символ на позорна и страшна смърт за целия езически свят, става знак за победа. Защото и цялата войска вижда чудното видение на небето. Това е поучение и за нас – християните от предпоследните времена, че нашето упование е кръстът, нашата сила е кръстът, нашата защита е кръстът. Да не започваме никаква житейска потреба без да се осеним с кръстно знамение. Да носим кръста не само на себе си, но и в душите и сърцата си. Нашето кръстоносене – приемането в име Христово на страданията е нашия път за спасение. Да се поучим, че света Елена, като отива в светите земи да дири свидетелствата от земния път на Спасителя, се облича в проста дреха и прислужва на бедняци и девици в Христа, скривайки царския си сан. Нейният пример е поучавал дори и езичниците. По Божия милост Христовият кръст – животворящата и най-велика светиня, на която Господ пригвозди нашите грехове, е намерен и въздигнат от епископ Макарий пред многохилядното множество. Господният кръст възкресява мъртвец и мнозина се присъединяват към Христовата църква. Това се случва през 326 година. Възпоменаваме го на 14 септември – деня на Въздвижение на Честния Кръст. Виждаме как са свързани майката и сина – равноапостоли със светия Кръст. Затова и така са изобразени – с честния Кръст Господен на иконата на днешния празник. Това е призив към нас – да почетем тяхното равноапостолно дело и да призовем силата на Господния и Животворящ Кръст Господен в нашия живот. Защото живеем в трудни, смущаващи и тревожни времена за всяка християнска съвест. Безпримерното нравствено разтление по лицето на цялата земя не може да остави никой равнодушен. Усещаме гибелния антихристов дух, който владее над душите и сърцата на множеството. Бог да ни помилва и да ни спаси по молитвите на Своята Пречиста Майка и със силата на Честния и Животворящ Кръст! Честит празник! Честито на всички именици! Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Светлината на Храма 