Братя и сестри,

           На Велики Четвъртък Църквата възпоменава прощалната вечеря на Господ Иисус Христос с Неговите ученици. Това събитие е известно като Тайната вечеря и е отразено и в четирите евангелия. Наближават последните часове от земния живот на Спасителя. Богочовекът Христос, имайки пред очи най-висшата мисия – победата над смъртта, греха и дявола, иска да утвърди апостолите в наставлението на смирението – това най-силно оръжие срещу козните на дявола. Затова, макар Господ и Учител, Той измива нозете на учениците Си по време на Тайната вечеря. Така Той ги учи на истинско смирение – смирението, което върши доброто, без да очаква отплата.
            В числото на 12-те апостоли, близо до Христос е седнал и Юда от града Кариот, който е замислил да предаде Безгрешния в ръцете на богоубийците. Затова в скръб Спасителят възкликва: „Един от вас ще Ме предаде“. Ще Го предаде онзи, който е от благоверно юдейско потекло, онзи, комуто е гласувано доверието да държи ковчежето с парите, онзи, комуто, по предание, Христос първи умива нозете. Ще Го предаде след вечерята Юда, и ще Го предаде с целувка. Затова и до днес казваме „целувката на Юда“, което е синоним на най-ужасното предателство.
            В момента, след като Юда излиза в нощта, за да се договори с юдейските стареи за тридесетте сребърника, Господ установява Тайнството Свето Причастие. Преломява хляба, претворява виното и казва безсмъртните слова, които чуваме на всяка Света Литургия: „Вземете яжте, това е Моето тяло“. И като благодари на Отца, над чашата изрича: „Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“.
           Да, за всички Христос пролива драгоценната Си кръв, но не всички ще искат да усвоят изкупителните Му заслуги.
           И ние пристъпваме към Светия Потир, знаейки със сърцата си, че Светият Дух е претворил хляба и виното в Тяло и Кръв Христови. И ние пристъпваме, за да се удостоим с живот вечен, като помним Христовите слова: „Който яде Моята плът и пие Моята Кръв, ще има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден“. Ето това е Светото Причастие – лек за безсмъртие, спасително и чудодейно единение на Бога с нашата природа, тайнствено преобразяване на всички нас, грехопадналите потомци на Адам.
           Но като пристъпваме към Светите Тайни, да не се окажем в числото на предателите Господни? Да не би и ние да предадем Христа, подобно на Юда? Нима нашите грехове не са предателство спрямо Христа? Нима нашите грехове не са пригвоздяване в раните на Спасителя на кръста?
           Не сме ли недостойни за тая велика милост – да бъдем причастници на Божественото естество?
           Да, недостойни сме и грешни, и немощни. И само покаянието прави възможно причастяването от Светата Чаша да бъде за спасение. Защото всички, които сме членове на апостолската Църква, сме канени на Господнята вечеря. А покаянието ще избели като сняг опетнената ни от грехове празнична, тоест – кръщелна одежда.
           Нека дерзаем с пълна радост – Изкупителят, преклонил колене в Гетсиманската градина, се моли до кървава пот. Изкупителят ни ще изпие до дъно чашата на страданието, за да помири грехопадналото човечество с Бога.
           Христос се жертва за нас! Жертва се, за да победи смъртта и да отвори отново райските двери при Своето Възкресение.
           Нека влезем в радостта на нашия Господ! Нека бъдем сред поканените на вечерята, нека бъдем с избелена до сняг одежда на истинско и нелицемерно покаяние. Амин!

Копирайте Проповед на Велики Четвъртък, 2022

Какъв ден е Велики Четвъртък?

            Започнала е седмицата на Христовите страдания – Страстната седмица („страст“ ще рече страдание). Възпоменаваме последните дни от земния път на Спасителя. В сряда, два дни преди Пасха*, синедрионът* взема решение за арестуването на Иисус Христос. А в четвъртък – денят преди Пасха, Господ събира най-близките си ученици (дванадесетте апостоли) на прощална вечеря.
На вечерята Господ дава великия пример на смирено служение, като измива нозете на Своите ученици, показвайки на дело примера, който те трябва да следват. А този пример важи и за християните на всички времена – без показност да се стремим към смирено дело и смирена мисъл, лишена от всяко тщеславие.
             В християнската литература тази вечеря е известна като Тайната вечеря. Наречена е „тайна“ не защото Христос и учениците са се крили. Единствен вездесъщият Богочовек знае, че след броени часове ще бъде предаден и измъчван.
             Въпреки че говори на няколко пъти открито за Своите страдания, смърт и погребение пред апостолите, те, като човеци не могат и не искат да възприемат това. Сега – на Велики Четвъртък на празничната вечеря, те са седнали със Своя Божествен Учител в Сионската горница, празнуват, пеят хвалебни песни (псалми), радват се на общението с възлюбения Наставник. Единственото, което помрачава тази празнична вечеря, е вестта, че сред тях стои и предател, който ще извърши пъклено дело спрямо Иисус.
            Евангелистите съобщават, че Господ Иисус Христос установява Тайнството Света Евхаристия* – Свето Причастие. Той разчупва хляба, като казва: „Вземете, яжте, това е Моето тяло“ и над чашата с вино произнася безсмъртните слова: „Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:28). Затова вечерята е наречена „Тайна“, защото Господ установява великото тайнство, чрез което и ние – грешни и нищожни човеци можем да се приобщим към Самия Бог, и Бог може да заживее в нас.
             Разтревожени от вестта за неизбежното предателство, апостолите недоумяват кой може да е предателят сред тях. Всеки се допитва до Христа„Да не съм аз, Господи?“ (Мат. 26:22), боейки се, че слабите му човешки сили няма, може би, да стигнат да защити своя Божествен Учител. А когато Иуда Го пита, дали той не е предателят, Господ открито изрича: „Ти каза“ (Мат.26:25). И добавя към предателя: „Каквото ще вършиш, върши по-скоро“ (Йоан 13:27), като по този начин сякаш иска да ускори драматичната развръзка на подготвяното отпреди злодеяние.
            И Иуда излиза в нощта – нощта на греха, на най-мразното окаянство.
           Учениците мислят, че той излиза подсетен от Иисус да свърши нещо – да купи или да раздаде на сиромаси. Но Иуда излиза, за да иде при първосвещениците и фарисеите и да предаде Христа.
             Той излиза, за да поеме по най-ужасния път – окончателната си гибел – предаването на Богочовека в ръцете на озлобените Му врагове. За всички времена името му ще е синоним на най-черно и ужасно предателство. За 30 сребърника той предава Христос – предава Го с целувка.
            И не случайно, когато пристъпваме към Свето Причастие се молим с молитвата „На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми. Защото на враговете Ти няма да издам тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда, но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Царството Си!“
           А нашето предателство спрямо Христос са греховете ни...

Пасха – най-важния юдейски празник, който се празнува със специално приготвено агне. Пасха ще рече избавление – това е бягството на юдеите от Египет, предвождани от Мойсей, успели да се изтръгнат от властта на злия фараон.
синедрион – висш религиозен съвет по време на Иисус Христос.
Евхаристия – от гръцки – благодарение.

Иконата е копирана от psichisekfrasi.blogspot.com

към Начало