Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
           Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

            Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
            Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря, ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате, но да идем при него.
             Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: Да идем и ние да умрем с Него.
             Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии, и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го, а Мария седеше вкъщи.
             Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
             Иисус й рече: Брат ти ще възкръсне.
             Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
             Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
             Тя Му дума: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
            Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
            А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
             Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: Де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
              Иисус се просълзи.
              Тогава иудеите казваха: Гледай, колко го е обичал.
              Някои пък от тях казаха: Не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
              А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
             Иисус казва: Дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече, защото е от четири дена.
             Иисус й дума: Не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
             Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
              Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
              И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: Разповийте го и оставете го да ходи.
              Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Братя и сестри,

        Велика е радостта на днешния празничен ден. С възкресяването на четиридневния Лазар, Господ предуказва Своето Собствено Възкресение. С извличането на Лазар от хладината на гробницата, се обнадеждава цялото човечество – защото няма сила по-голяма от Божията.
А Бог е с нас.
        Богочовекът е пред нас, просълзен пред гробницата на Своя скъп приятел, когото обича. В гробницата не е само Лазар, в гробницата е погубеният, похитеният, измамен и обречен на смърт и тление човешки род.
        Но спасението наближава.
        Съвсем скоро, след броени дни, Изкупителят ще прикове греховете ни на Кръстното дърво, ще слезе в ада, ще го плени и ще възнесе човешката природа вдясно на Отца.
         Съвсем скоро ще се сбъдне предреченото още след изгонването на прадедите от рая – предреченото знание, че Семето на жената ще смаже главата на змията.
         А днес съзираме триумфиращата Божествена сила на Спасителя, чийто глас извика мъртвия към живот: „Лазаре излез!“
         Потресени и смаяни сме, заедно с множеството, дошло да утеши сестрите Лазарови. Величаем невижданото чудо. Бог възкресява дори онзи, който вече е обхванат от тление.
         Почитаме възкресения Господен приятел, бил 3 десетилетия след своето възкресяване епископ на град Кития, на остров Кипър. На неговия саркофаг е имало надпис: „Тук почива Лазар, приятелят Господен“. Знаем, че в края на 9 век, мощите на възкресения Лазар, братът на Марта и Мария, са пренесени в Константинопол
          Честваме победата над смъртта, Господнята победа над злия, у когото е властта на смъртта. Затова и днешната служба е заредена с истинска възкресна радост.
           В лицето на Лазар и всички ние сме призовани да се съживим от нерадението на греховния сън, да станем и да се покаем като дошлия в единадесетия час, та да може Възкресението Христово да ни срещне изправени в очакване на нашия Спасител, който ще възкреси и умъртвените ни от грехове и страсти души.

Копирайте Проповед на Лазарова събота

Иконата е копирана от http://www.pinterest.it