Неделя на свети преподобни Йоан Лествичник

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
          Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
          Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
Братя и сестри,
           „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ – така нашият Спасител обяснява на Своите ученици защо те не са могли да изцелят бесноватото момче. Неслучайно Светата Православна Църква ни напомня точно сега – в средата на Великия пост – точно тези Господни слова.
          Защото постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Нито молитва без пост, нито пост без молитва могат да въздигнат душата, но двете заедно смиряват вътрешния ни човек, за да може да се изчисти духовното ни око. Защото твърде много, твърде много сме затлачени от житейски грижи, от пристрастия, от немощи свои, от осъждане, от заблуди и суеверия, които, макар и християни, не желаем да отхвърлим.
          Твърде много са помрачени сетивата на душата ни и не можем да придобием духовен взор. Врагът на нашето спасение се възползва от духовната ни леност и като рикащ лъв разкъсва душите ни, превръщайки в зло дори и най-добрите ни намерения и действия.
          Или не можем да излезем от лапите на някоя ужасна страст като завист и осъждане, или непрекъснато се гневим, или падаме в някой друг капан на нашия противник.
          В тази битка, за която всеки кръстен е вече призован, на помощ идва всеоръжието на вярата, шлема на надеждата и не на последно място любовта, като свръзка на съвършенството. А конкретно това се изразява в поста и молитвата.
          Нека не тъгуваме, ако сме болни и не можем да постим. Да се смирим и да удвоим молитвата, да стесним светските си привички, като се надяваме на Божията благодат. Но да не търсим оправдания, че не постим. Защото първият пост беше наложен в рая на прародителите и знаем как с вкусването на забранения плод започна тяхното и наше грехопадение.
          Да четем повече духовна литература, да се молим усърдно, да правим добри дела скришом – ето това е истинският подвиг на християнина. И да гледаме да не осъждаме никого, помнейки, че ако не осъждаме, няма да бъдем и осъдени.
          Да потушим ужасното самолюбиво самомнение, което вътрешно ни казва, че ние си знаем най-добре как да постъпваме. И да пристъпваме към изповед с покаяние и съкрушение, както подобава на хора, водещи истински духовен живот.
           Бог да се смили над нас по молитвите на великия Синайски игумен Йоан, авторът на знаменитата „Лествица“ – един непреходен наръчник за духовен живот на всички времена.
           Защото ние дори не сме оставили пристрастията си, както е нужно на първото стъпало на духовната стълбица на добродетелите, за която пише свети Йоан. Затова нека поне да се смиряваме в покаяние, от което няма нищо по-нужно на света.
          Божието благословение да с всички вас. Амин!

Иконите са копирани от http://www.romualdica.blogspot.it и http://www.radiovera.ru

Проповед на Неделя на свети Йоан Лествичник, 2022

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s