На 26 март почитаме свети Георги Софийски, наречен Стари, в отличие от другите новомъченици на турското робство, споминали се в София, носещи същото име. Житието му, писано от неизвестен автор, достига до нас в гръцки препис. Свети Георги, уподобил се по страдания и по изповядване на вярата на своя знаменит именен светия от 3 век, е родом от София. През 1407 година, в ранните години на робството, той се ражда и расте с грижите и благочестивото възпитание на своите боголюбиви родители. Подобно на свети Георги Победоносец, младият християнин е с военен чин и с отличия във военното дело. Предполага се, че е служил в османската войска. На 30-годишна възраст Бог го призовава към мъченически подвиг. Това се случва в Одрин, „който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди, когато го владееше нечестивия род на езическите елини“ – пише житиеписецът. Младият воин дава своя лък за поправка при турски оръжейник, който започва да хули християнската вяра. Свети Георги не изтърпял хулите и смело изповядал и защитил вярата. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Прободен с нож, а сетне изгорен на клада, свети Георги предава чистата си душа на Бога на 26 март 1437 година. От житието на свети Георги Софийски Нови знаем, че мъченическият подвиг на свети Георги Софийски Стари е бил известен в родния му град. По неговите молитви Бог да ни вразуми и помилва.
Източник: Стара българска литература, т.1, 1971, 403-411 с.
Светлината на Храма 