Матея 6:14-21

           Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
          Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
           Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

             Господ, моят Създател, взе мен от земна пръст и ме оживи като вдъхна в мен жизнено дихание и ме удостои да властвам над всичко видимо на земята и да съжителствам с ангелите. Но коварният сатана, като използва змията, ме съблазни с храна и ме разлъчи от Божията слава и ме предаде на смърт адова в земята; но като Владика и добросърдечен пак ме призови.

              Съблазнен с храна Адам, биде изгонен от Рая и седеше срещу него и ридаеше и стенеше със съкрушен глас и казваше: горко ми, че пострадах окаяният аз: не спазих единствената Божия заповед и загубих всички блага! Раю пресветли, който заради мен си насаден и заради Ева – затворен, моли Този, Който те сътвори и ме създаде, да се изпълня с твоите цветове! Също и Спасителят му казва: не искам смъртта на моето създание, но искам всички да се спасят и да достигнат до познание на истината, защото идещия при Мен няма да изгоня вън.

Братя и сестри,

           Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. С тези Господни слова от знаменитата проповед на планината, Църквата ни напомня за прошката.
           Прошката, заедно с покаянието, е основа на духовния ни живот. Прошката и покаянието са неотделими едно от друго състояния.
           Ако нямаме покаяние, ако не потърсим корена на всички злини в собственото си грехопаднало сърце, в собствените си привички и наклонности, станали навици, а понякога и пороци, ако нямаме това покайно чувство, трудно ще можем да дадем прошка. Защото напълно илюзорно ще се виждаме безгрешни или пък добри, незаслужаващи осъждане хора. Липсата на покаяние ще попречи да дадем прошка и да поискаме прошка. Нашата мнима фарисейска праведност ще потуши всякакъв истински порив към духовен живот. Много често не желаем да поискаме прошка, за да не се почувстваме унизени. Нашата неистова гордост се бои от всяко унижение, за нас е най-угодно да се къпем в похвали и ласкателства. А това ще рече, че нямаме истински духовен живот.
           Когато видим себе си първи сред грешниците, тогава не ще ни бъде трудно и да поискаме прошка, и да се молим за враговете си, и поста и всяка добродетел да извършваме тайно.            Точно към това невидимо за телесните очи, скрито вътрешно преобразяване и излизане на вътрешния ни човек ни призовава Бог в дните на Великия пост. Защото постът е преди всичко духовен труд, вътрешна битка, бран срещу пагубните скрити недъзи на душата.
            Започваме тази битка с покаяние и прошка. Даваме прошка на всеки и от всеки искаме прошка. Мислим за себе си като за покаялия се митар: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“. И добавяме с думите на блудния син: „Отче небесни, съгреших против небето и пред Тебе, позволи ми да бъда като един от наемниците Ти“.
           Страдаме, ако нямаме телесни сили за пост, но се смиряваме, знаейки, че болестите Бог ги допуска за нас наместо поста, да ни смиряват.
           И пристъпваме към Свето Причастие независимо колко малко сме постили (Бог знае нашите сили), пристъпваме, простили на ближния, с покаяние и изповед, към Светата Чаша, за да се единим с нашия Господ.
            Знаем, че който яде и пие Господнята кръв, ще има живот вечен и Бог ще го възкреси в последния ден.
            Благословени и спасителни пости желая на всички.
            И да не спираме да се молим за мир в света, за спиране на тази демонична злокобна война, в която врагът на нашето спасение – дяволът хвърли православните ни братя на взаимно изтребление. Да се молим с молебния канон на света Богородица – Владичица и Ходатайка за мира в света, та Господ да добави още благодатни дни за Своето изстрадало творение.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

към Начало