В деня, когато светата Православна Църква почита светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск, България чества своя национален празник. Всички свързваме 3-ти март с възкресяването на една държавност, чиито духовни измерения Бог не е оставил да се загубят напълно. Защото езикът, писмеността и вярата Христова не позволиха българският род да бъде претопен и заличен. А след 5-вековното османско робство свързваме 3-ти март и с края на Руско – турската освободителна война и с възстановената наша държава. Днес този ден е помрачен от кошмарната война, в която човеконенавист-никът-дявол подхвърли множество православни християни на взаимно изтребление. Но съвестта ни, вярна на историческата правда, призовава да отдадем дължимото на всички онези, които жертваха живота си преди 144 години за нашата свобода, за нашето съществуване на политическата карта на Европа. Отдаваме дължимата почит на всички руски, румънски, финландски воини, които показаха чудеса от храброст, на всички наши опълченци, чийто героизъм намери най-яркия си израз в чутовната Шипченска епопея и чийто подвиг времето е безсилно да заличи. А Българската Православна Църква оттогава и до днес във всяка една божествена Света литургия на Великия вход поменава с благодарност на всеослушание „Блаженопочиналия наш освободител, император Александър Николаевич и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество, да помене Господ Бог во Царствие Свое“. Да поменем всички тях – героите на нашата изстрадала свобода, като се помолим на Княза на мира – нашия Господ Иисус Христос за мир в света, за спиране на изтреблението, за стихване на демоничната злост на войната. Амин!
Светлината на Храма 