Просияла от земята, Предтечевата глава изпуска лъчи на нетление за изцеление на верните; във висините събира множество ангели, на земята призовава човешкия род, да отдадат единогласно слава на Христа.
Кондак, гл. 2
Пророче Божий и Предтечо на благодатта, намерили главата ти като най-свещена роза, израснала на земята, всякога получаваме изцерение, защото ти пак, както преди, проповядваш покаяние в света.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на Честната глава на Предтечата Господен. Първото намиране на тази безценна светиня е в дните на света Елена, майката на свети Константин Велики, обновителката на светите земи. Второто намиране е през 5 век (452 г.), описано от архим. Маркел. А свети Симеон Метафраст, създател на най- изящните и завършени византийски жития, разказва в житието на преподобна Матрона за тази велика светиня, която чрез мироточене изцелила слепороден. Третото намиране на укритата от еретиците-иконоборци светиня Църквата почита на 25 май, още от дните на окончателната победа на иконопочитанието. Днес части от Честната глава на Предтечата има в Рим, в манастира Дионисиу на Света Гора и в румънския манастир „Калуя“.
Жития на светиите, Февруари, изд. „Св.вкмч Георги Зограф“, 2002 г, с.565
Светлината на Храма 