В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.
На 17 февруари поменаваме успението на преподобни Роман Търновски – изтънчен аристократ, приел монашество и пребивавайки в знаменитата Парория*, чест пратеник до цар Иван Александър, ученик на великия Теодосий Търновски, богоумъдрен безмълвник, просиял в святост.
Почитаме го като най-близък ученик и спътник на свети Теодосий, пребивавал със своя учител в манастирите край Сливен, на Атон и в Килифаревската света обител до Търново.
Доверен следовник на свети Теодосий, преподобни Роман е изпращан с духовни поръчения до царя по повод свикването на противоеретическия събор през 1350 г., където вероятно присъства със свети Теодосий. Свети Роман е поставен за игумен на Килифаревския манастир, когато свети Теодосий заминава за сетен път в Константинопол.
Неслучайно, превеждайки от гръцки житието на свети Теодосий, патриарх Евтимий смята за задължително да добави кратко описание за личността и успението на този достигнал святост исихаст, тъй близък на любимия му учител.
„Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди. След като прие светата обител и предстоятелството на манастирското братство, той усърдно поучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде подражател на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха наоколо, дохождаха често при него за полза и молитва. А самият той внимателно спазваше постнически живот; веднъж на ден приемаше храна и то много оскъдно, също така вкусваше и малко вино заради телесния си недъг.
А страдаше от много тежък недъг, който го мъчеше и който на славянски се нарича „кашлица“ – много мъчителна. Обаче въпреки това той не изоставяше всегдашното бдение, така че всяка нощ прекарваше без сън и само призори малко заспиваше, като с това оказваше малка грижа за човешкото естество.
Като не забравяше разлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и заедно с Теодосий да се наслаждава на отвъдния блажен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките – болки. В това състояние той като че ли младееше. Обаче поменатият негов недъг се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този храбрец въпреки това не се разслабваше, а много пъти без да обръща внимание на своя недъг утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.
Като разбра, че ще премине отвъд, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител, причасти се със страшните Божествени тайни, всички благослови и предаде духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и погребаха като свой отец и по приетия ред му извършиха надгробно пение.“
Без тези редове на богоносния светител, нямаше да узнаем за този благодатен духовен съсъд, достигнал висините на подвига и съвършенството в Христа.
По молитвите на свети Роман Търновски, Господ да ни прости и помилва.
*Парория – пограничната област (днес в пределите на Странджа планина),където се е намирал средновековен манастир, създаден през XIV от монаха-аскет Григорий Синаит. В обителта Григорий Синаит проповядва и разпространява християнското аскетическо течение исихазъм.
Художник на иконата: Албена Момчилова
Светлината на Храма 