По повод една болезнено актуална тема – България – Македония

„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят на едно! То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;“
Пс. 132:1-2
     Без да се впускаме в динамичното злободневие на политическия живот, предлагаме на вниманието на тревожната християнска съвест, която винаги копнее за истината, изложение по въпроса за миналото и бъдещето на нашите единонравни и единоверни братя от Северна Македония.
     Приложеният текст на доц. Георги Станков е в областта на социалната психология и е изключително стойностен с конкретните препоръки и предложени решения за изглаждане на продължилите деситилетия противоречия между България и Македония по най-фундаментални въпроси.
     Публикуваме статията със съкращения.

Към помирение: можем ли да изграждаме бъдеще, без да изцелим травмите от миналото?

Георги СТАНКОВ
Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион
     Резюме: Докладът разглежда историческото помирение в Република Северна Македония като необходимо условие за прекратяване на етническото противопоставяне, преследванията и нарушенията на правата на гражданите с българска етническа идентичност, и за създаване на нов модел на отношения в страната. Предложени са конкретни мерки, насочени към постигането на помирение.
     Ключови думи: помирение, възстановително правосъдие, Комисия за истина и помирение
“…остави дара си там пред жертвеника
и иди първом се помири с брата си,
и тогава дойди и принеси дара си.”
Евангелие от Матея, 5:24[1]
      В прехода от тоталитаризъм към демокрация, Република Северна Македония е изправена пред предизвикателството да разреши неуредените проблеми от своето близко минало, като например нарушенията на правата на човека, основани на етническа принадлежност. Резолюцията на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно докладите на Комисията за Северна Македония за 2019 – 2020 г., посочва необходимостта държавата и обществото да стигнат до историческо помирение между етническите и националните групи в РСМ[2], при това изрично подчертавайки гражданите с българска идентичност.[3] Постигането на помирение в северномакедонското общество ще спомогне да се преодолеят неразрешените и болезнени травми от комунистическото югославско минало, да се изградят искрени и устойчиви добросъседски отношения между РСМ и РБ и да се повиши регионалната стабилност в Западните Балкани.
Помирението – дефиниция и същност
     Помирението е процес на “възстановяване на приятелството и хармонията между враждуващите страни след разрешаване на конфликта или трансформиране на отношенията на враждебност и негодувание към приятелски и хармонични.”[4] То е резултат от възстановителни и преходни практики, прилагани най-често след края на конфликт или тоталитарен режим, и се състои от “взаимно признаване и приемане, инвестирани интереси и цели в развитието на мирни отношения, взаимно доверие, положителни нагласи, както и чувствителност и съобразяване с нуждите и интересите на другата страна.”[5] То не е еднократен акт, а “дълъг и дълбок процес, който цели радикални промени в сърцата и умовете на общностите, участващи в конфликт на идентичността.”[6]
Мерките, водещи до помирение, търсят отговор на въпросите “как ще продължим да живеем след това; как ще споделяме едно пространство; можем ли да възстановим разрушеното доверие и да гарантираме, че миналото няма да се повтори; какво да направим, за да не останем завинаги в миналото.”[7]
В този смисъл процесът на помирение има пет направления:
  1. Разработване на споделена визия за взаимозависимо и справедливо общество;
  2. Признаване и справяне с миналото;
  3. Изграждане на положителни взаимоотношения;
  4. Значителни промени в културата и нагласите;
  5. Значителни социални, икономически и политически промени.[8]

      Мерките, насочени към помирение, задължително включват и двете страни – извършителите и потърпевшите. Така се отдава дължимото на интереса на пострадалите, на тяхната позиция и на правото им да заявят на извършителите какво са преживели и какво чувстват. Същевременно, извършителите получават възможността да признаят извършеното зло и да изразят своето съжаление пред потърпевшите. И двете страни поемат своя дял в намирането на решение как да се минимизират, доколкото е възможно, последиците от стореното в настоящето и как да се избегне повторението на подобно травмиращо събитие в бъдеще. Такива трансформационни усилия спрямо отношенията, възприятията и интерпретациите на миналото могат да доведат до помирение между въвлечените страни.
Помирението изисква няколко възлови разбирания:
1) Публичното политическо признаване на преживяното от потърпевшите общности страдание е задължително, за да се постигне възстановяването от травмата на индивидуално и групово ниво, като този процес има както психологическо, така и политическо измерение.[9]
2) Признаването на миналото трябва да бъде обществено прието. За да бъде стабилно и трайно, помирението изисква подкрепата на цялото общество или поне на по-голямата част от него. Помирението е невъзможно без възможности или желание за ангажиране в смислена връзка и взаимодействие с другата страна.[10] Ако то остане само формална политическа декларация, има риск от неглижиране и потискане на травмите от миналото, от нови размирици и продължаване на конфликта или репресиите.
3) Ако едно общество не признава легитимността на травмата на която и да е обществена група, това възпрепятства адекватното преживяване и изразяване на скръбта сред нейните представители.[11] Например докато Турция отрича Арменския геноцид, арменците ще преживяват ре-травматизация, негативните емоции ще се предават през поколенията и ще предизвикат гневни реакции спрямо турската държава и политици.[12] Ето защо помирението е двустранен процес. Той започва от готовността на извършителите на престъпления да признаят извършеното и да понесат отговорност за действията си. Съжалението и признаването на правото на потърпевшите и техните потомци да скърбят за претърпените загуби улеснява преодоляването на травматичния им опит и едва тогава те могат да простят. Затова разкаянието, извинението и съпричастността от едната страна, както и прошката от другата страна, трябва да бъдат част от политическия процес, водещ до помирение и интегриране на миналото в живота на съвременниците.[13]
Правителствата имат ключова роля за постигането на историческо помирение и с ангажирането им с действия е тяхна “институционална отговорност.”[14] Най-често този процес се катализира чрез създаването на т.нар. Комисии за истина и помирение. Комисиите са публични органи, сформирани за “да открият, изяснят и официално да признаят миналите злоупотреби; да отговорят на потребностите на жертвите; да се противопоставят на безнаказаността и да изтъкнат индивидуалната отговорност; да очертаят институционалната отговорност и да препоръчат реформи; и да насърчават помирението и намаляването на конфликта с течение на времето.”[15]
Българите в Република Северна Македония – травма и стигма
      Утвърждаването на македонската национална идентичност в Югославия е придружено от политическо насилие от страна на властта, целящо “насилствено и кърваво потискане” на всичко българско.[16] [17] Създаден е специализираният съд за “престъпленията против македонската национална чест”, за “да се даде някаква законна форма на жестокото гонение на българщината”[18], включително да се узаконят постфактум убийствата на редица македонски българи. Опитите за самоорганизирана отдолу нагоре опозиция на държавния македонизъм са потушени със строги присъди и морален тормоз.[19]
През последните седемдесет и пет години са документирани множество примери за съдебни процеси, институционални репресии и дискриминация на битово ниво срещу граждани на Македония заради тяхната публично манифестирана българска национална идентичност.[20] При това антибългарската реторика и дискриминацията на граждани с българска идентичност или български произход в РСМ не са само минало – те са част от съвремието на северномакедонското общество, което не остана незабелязано от ЕП.[21] Показателен е случаят с певеца Васил Гарванлиев, който стана жертва на говор на омраза и заплахи, защото е гражданин на РБ въз основа на доказан български произход.  Може да се обобщи, че от 1944 г. досега, изразяването на българска идентичност в Македония е не само непрестижно, но и опасно и е свързано с висока психологическа и социална цена.[22]
Друг аспект на антибългаризма в югославска Македония е заличаването на българската идентичност на културно-историческото наследство на страната и подмяната й с новата македонска национална идентичност. Това се осъществява чрез фалшифициране на историческите източници, манипулиране на фактологията, приписване на новата македонска идентичност на миналите поколения.[23] Умишлено подменяйки българския характер на историята и на материалното и нематериалното културно наследство на местното население, тоталитарната власт в Македония провежда геноцид.[24]
В такава обществена среда сред потомците на репресираните македонски българи се предава “вината”, т.е. стигмата, че са деца на личности, които в новия македонски национален разказ са заклеймени като предатели, сътрудници на българските фашистки окупатори и т.н. Ярък пример за това е поетът Богомил Гюзел, син на разстреляния патриот Димитър Гюзелов, който цял живот носи “комплекса на наследената вина.”[25] Самият Гюзел обрисува своя произход като проклятие до трето поколение и нарича своята “таткова вина” своя “татковина.”[26]
Към помирение чрез изцеляване на травмите от миналото
     За постигане на историческо помирение между македонските граждани с българска идентичност и РСМ като държава и общество, трябва да се приложи съвкупност от мерки:
  1. Реабилитация на осъдените македонски българи, които в годините на комунизма са преследвани заради своята идентичност и убеждения. Реабилитацията, макар и много закъсняла, ще облекчи трансгенерационната травма на техните наследници, които десетилетия наред носят и не успяват да отработят “наследената вина.” В случая с Богомил Гюзел, “потомците на тие што ја донесоа и ја извршија пресудата врз таткото, не само што му ја наметнаа таа вина, туку и не се потрудија да му ја тргнат од плештите.”[27] За тази цел, наред с официалната юридическа постъпка, е необходимо:
    • 1. Държавното ръководство на РСМ да поднесе извинение и да изрази съжаление пред гражданите с българска идентичност, които са репресирани по времето на Югославия и в трите десетилетия след това, както и на техните живи наследници (в случай, че жертвите са починали).
    • 2. Държавното ръководство на РСМ да признае заслугите на жертвите като македонски патриоти, които по времето на титовата диктатура се борят както за независимостта на Македония, така и за запазването на българската си народност.
    • 3. Държавното ръководство на РСМ да осъди действията на комунистическата диктатура в югославската република Македония и насилственото налагане на политическа система и идеология чрез преследване, репресии и дискриминация на политическите опоненти, в частност на българите.
  2. Създаване на Комисия за истина и помирение в Република Северна Македония, на която да се възложи като основна дейност разкриването и обявяването на злоупотребите и нарушаването на човешките и общностните права от страна на властта в Югославия спрямо представителите на българската етническа общност в Македония. Комисията следва да има мандат за следните стъпки:
    • 1. Да работи за отварянето на досиетата на македонските българи и техните роднини, както и обявяване на имената на агентите, доносниците и вербовчиците, които са работили по следенето и наблюдението на македонските българи. Резолюцията на ЕП също подчертава значението на разкриването на архивите на югославските тайни служби.[28] Наследниците на репресираните и следените от югославските тайни служби имат право на истината, включително на достъп до досиетата на своите близки; такова право да се запознае с методите на преследване на македонските българи от страна на тоталитарната комунистическа и антибългарска система на Югославия има цялото общество в РСМ.
    • 2. Да организира и проведе дълбочинни интервюта с гражданите с българска идентичност на територията на РСМ, с цел проучване на репресиите спрямо тях по време на комунизма и след това. Да се интервюират и наследниците на репресираните македонски българи за техните преживявания със стигмата на деца на “предатели”. Да се обявят и разпространят данните от проведените интервюта пред обществеността в РСМ.
    • 3. Да организира възстановителни, преходни, терапевтични и помирителни дейности между общностите на македонските българи и представители на съвременната македонска националност с цел преодоляване на стереотипи и предразсъдъци от миналото, изградени от господстващата комунистическа антибългарска идеология и предавани на македонското общество в продължение на поколения чрез медии и образование.
    • 4. Да изготви препоръки за промени в учебните програми и учебното съдържание, които да акцентират върху значението на човешките права и да подпомогнат свалянето на стигмата от македонските българи и тяхната борба против югославския режим и за запазването на българската идентичност на територията на РСМ.
  3. Възстановяване на идентичността на българското културно-историческо наследство в Република Северна Македония. Докато в Ирландия, САЩ, Канада и Австралия от коренното население е отнета земята, от македонските българи е ограбена тяхната история като легитимен източник на идентичност и самоопределение. Те са превърнати в дърво без корен, без право да наричат своите герои българи и диалектите и песните си български. Необходимо е държавното ръководство на РСМ да се извини на своите граждани с българска идентичност за травмата, нанесена им от това, че при създаването на историографията и на националния разказ на република Македония в рамките на СФРЮ е извършен етноцид спрямо българското наследство в страната. Възстановителните мерки на ръководството на РСМ следва да включват:
    • 1. Да се обяви, че св. Климент Охридски и св. Наум Охридски са български църковни и просветни дейци, които провеждат държавната политика на българските владетели Борис и Симеон, че държавата на комитопулите и наследниците им (от цар Самуил до цар Петър III Бодин) е българска като политическа приемственост и традиция, а българите са държавотворният народ на подвластните на династията територии, че възрожденските дейци в Македония и революционерите от ВМОРО се самоопределят като етнически българи.
    • 2. Да се заяви, че диалектите в географската област Македония са част от един диалектен континуум с диалектите в днешна РБ и че в миналото местното население идентифицира своите говори като български.
    • 3. Образователната система в РСМ да въведе релевантни промени в учебните програми и учебното съдържание по история и литература във връзка с горните две точки.
  4. Финансови репарации за българската етническа общност.
    • 1. Отделяне на средства от държавния бюджет за изграждането на монументи, символизиращи българското историческо наследство в РСМ. Такива могат да бъдат например паметници на княз Борис I Михаил и на цар Симеон в Охрид, на цар Иван Владислав в Битоля, на Тодор Александров в Щип и на полк. Дрангов в Скопие.
    • 2. Изплащане на обезщетения на жертвите на дискриминация и политическо преследване заради своята българска идентичност (ако не пряко “българи”, те често наричани “михайловисти”), както и на техните наследници, в случай, че жертвите вече не са между живите.
  5. Създаване на нови културни инициативи за сближаване на различните групи в северномакедонското общество. Например правителствата на РСМ и РБ могат да организират всяка година в Скопие голям литературен форум за автори, издатели и читатели от двете страни с примерното име “Яворови вечери”, на името на големия български поет и македонски революционер Пейо Яворов.
Предприемането на тези действия е важно поради следните причини:
  1. Признанието на репресиите над македонските българи като държавна политика ще валидира тяхното страдание, а това би допринесло за изцеляване на травмите им от миналото, вместо да ги потиска.
  2. В северномакедонското общество ще се създаде пространство за открит и честен обществен дебат по теми, които преди са крити или деформирани по политически съображения.
  3. Правителството на РСМ ще даде недвусмислен знак за готовност да превъзмогне тоталитарното наследство и националната митология, формирана на антибългарска основа.
  4. Македонските българи ще си върнат легитимното право да се идентифицират със своето българско средновековно и възрожденско наследство в РСМ.
     Конституирането на орган като Комисия за истина и помирение би трябвало да се включи в бъдещ план за изпълнение на договора между РБ и РСМ.[29] В нея следва да има представители на македонските българи, но също така и на българската държава, за да може РБ да има преки наблюдения за работата на тази комисия и да бъде гарант за възстановяването на историческата справедливост спрямо гражданите на РСМ с българско национално съзнание. Създаването на такава Комисия е в съответствие с предложението на ЕП да се изготви “план за действие от конкретни мерки, чието изпълнение да бъде редовно оценявано в съответствие с Договора за приятелство.”[30]
Заключение
     Преодоляването на последствията от физическите, социалните и моралните щети и травми, понесени от македонските българи в югославска и пост-югославска Македония, както и на продължаващите практики на дискриминация, говор на омраза и отричане на историческите права на българите в държавата, изисква всеобхватен и многостепенен процес, който да ангажира различни сектори на обществото.
Постигането на историческо помирение между Република Северна Македония и нейното общество, от една страна, и гражданите с българска идентичност, от друга страна, ще бъде индикатор за демократизацията на северномакедонското общество и готовността му да се присъедини към европейското семейство. Държавата и македонските българи могат да развият модел за съвместно съжителство, който признава и уважава българското културно и историческо наследство на страната и гарантира правото на българите да се идентифицират с него. Дългосрочното помирение е фундаментът, на който да се създаде нова история на отношенията в Република Северна Македония, така че националното изграждане на съвременната македонска нация да не противоречи на човешките права, включително историческите права и традиции, на автохтонното българско население. 
[1] Библия, издание на Светия синод на Българската православна църква от 2005г., стр.1199.
[2] Тук и по-долу в текста за Република Северна Македония се използва съкращението РСМ, а за Република България се използва РБ.
[3] По-долу в текста документът ще се нарича кратко “Резолюцията.” В параграф 77 от Резолюцията Европейският парламент „силно насърчава органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност“. Европейски парламент (2021, 25 март). Резолюция относно докладите на Комисията за Северна Македония за 2019 – 2020 г. Достъпен онлайн на адрес: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2021-0114_BG.html.
[4] Bar-Siman-Tov, Y. (2004). Introduction: Why Reconciliation? In: Bar-Siman-Tov, Y. (ed.). From Conflict Resolution to Reconciliation. Oxford: Oxford University Press, p. 4.
[5] Idem, p. 15.
[6] Auerbach, Y. (2009). The Reconciliation Pyramid: A Narrative-Based Framework for Analyzing Identity Conflicts. Political Psychology, 30(2), pp. 292.
[7] Станков, Г. (2019). Историческата травма: когато гръм удари, как ехото (не) заглъхва. Политика и сигурност, 3 (3), стр. 88.
[8] Hamber. B., G. Kelly (2005). A place for reconciliation? Conflict and locality in Northern Ireland. Belfast: Democratic Dialogue.
[9] Paikin, S. [The Agenda with Steve Paikin] (2017, November 21). Overcoming Historical Trauma. [online]. [retrieved May 4, 2021]. https://www.youtube.com/watch?v=57NbSzp6Zfc.
[10] Potgieter, E. (2017). SA Reconciliation Barometer Survey: 2017 Report. Cape Town: Institute for Justice and Reconciliation, p. 29.
[11] Brave Heart, M., L. M. DeBruyn (1998). The American Indian Holocoust: Healing Historical Unresolved Grief. American Indian and Alaska Native Mental Health Research, 8(2), pp. 60-82.
[12] Aintablian et al. (2018). Direct Ancestry to a Genocide Survivor Has Transgenerational Effects on Mental Health: a Case of the Armenian Population. Journal of Historical Archaeology & Anthropological Sciences, 7(4), pp. 233-239.
[13] Auerbach, Y., пак там.
[14] Kwak, H.-H., M. Nobles (2013). “Inherited” responsibility and historical reconciliation in East Asian context. In: Kwak, H.-H., M. Nobles, Inherited Responsibility and Historical Reconciliation in East Asia. London: Routledge, MIlton Park, Abingdon-on-Thames: Routledge, p. 5.
[15] Hayner, P. (2011). Unspeakable Truths: Transitional Justice and the Challenge of Truth Commissions. New York City: Routledge, p. 20.
[16] Drezov, K. (1999). Macedonian identity: an overview of the major claims. In: Pettifer, J. (ed.). The New Macedonian Question. London, Macmillan Press, p.51.
[17] CIA (1948, November 9). Yugoslav-Bulgarian Tensions in the Yugoslav-Macedonia Region. [online]. [retrieved May 5, 2021]. https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP82-00457R002000490006-4.pdf.
[18] Църнушанов, К. (1992). Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, УИ „Св. Климент Охридски”, стр. 249.
[19] Гоцев, Д. (1998). Новата национално-освободителна война във Вардарска Македония 1944-1991г. София: МНИ.
[20] Виж напр. Тренески, В. и др. (2021). Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония. София: Орбел. [електронно издание]. [посетено на 3 май 2021]. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/БЯЛА_КНИГА_-_финален_пълен_вариант.pdf.
[21] Параграф 76 от Резолюцията на ЕП гласи: “изразява съжаление относно продължаващата липса на напредък в изпълнението на предишните препоръки на Европейския парламент относно дискриминацията срещу граждани, които открито изразяват своята българска идентичност и/или етнически произход.“
[22] Станков, Г. (2021). Националната идентичност в Македония – теория за дифузия и теория за реверсия. Сборник с доклади от международната научна конференция “Предизвикателства за сигурността и икономиката на държавите от Черноморския, Каспийския и Средиземноморския регион”, т.2 (Докторанти и студенти). Пловдив: ИК ВУСИ, стр. 6-20.
[23] “Миналото бива систематично фалшифицирано, за да прикрие фактът, че много от значимите “македонци” са се представяли за българи и поколения ученици са обучавани на “псевдо-история” на “македонската нация” – Benson, L. (2001). Yugoslavia: A Concise History. Houndmills, Basingstoke, Palgrave Macmillan, p.89.
[24] Станков, Г., пак там.
[25] “Комплексот на наследната вина, проклетството на потеклото или потеклото како проклетство самото по себе, но и потрагата по своите корени, по Домот (со големо д) – остануваат суштински показатели за поетскиот светоглед на Ѓузел” – цитат от лекция на проф. Елизабета Шелева, прочетена на международния семинар за македонски език, литература и култура – Охрид, 2011 г. Шелева, Е. (2021, април 23). Поезијата на Богомил Ѓузел. [публикация в сайт]. [посетен на 4 май 2021]. https://okno.mk/node/88974.
[26] Ѓузел, Б. (2015). Животопис, Избрани дела во седум тома, т. 7. Скопје: Магор, 446 стр.
[27] Величков. А. (24.04.2021). Богомил Ѓузел – недочекана рехабилитациjа. [публикация в сайт]. [посетен на 6 май 2021]. https://tribuna.mk/bogomil-gjuzel-nedochekana-rehabilitacija.
[28] Резолюцията на ЕП, параграф 32 гласи: „насърчава органите да извличат и отварят съответните архиви на югославските тайни служби; счита, че прозрачното разглеждане на тоталитарното минало, включително отварянето на архивите на тайните служби, е стъпка към по‑нататъшна демократизация, отчетност и институционална стабилност както в самата държава, така и в региона на Западните Балкани като цяло.“
[29] Пълното име е “Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.”
[30] Резолюцията на ЕП, параграф 81.
Използвана литература:
Величков. А. (2021, 24 април). Богомил Ѓузел – недочекана рехабилитациjа. [публикация в сайт]. [Посетен на 6 май 2021]. https://tribuna.mk/bogomil-gjuzel-nedochekana-rehabilitacija.
Гоцев, Д. (1998). Новата национално-освободителна война във Вардарска Македония 1944-1991г. София: МНИ.
Ѓузел, Б. (2015). Животопис, Избрани дела во седум тома, т. 7. Скопје: Магор.
Европейски парламент (2021, 25 март). Резолюция относно докладите на Комисията за Северна Македония за 2019 – 2020 г. Достъпен онлайн на адрес: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2021-0114_BG.html.
Станков, Г. (2019). Историческата травма: когато гръм удари, как ехото (не) заглъхва. Политика и сигурност, 3 (3), стр. 63-103.
Станков, Г. (2021). Националната идентичност в Македония – теория за дифузия и теория за реверсия. Сборник с доклади от международната научна конференция “Предизвикателства за сигурността и икономиката на държавите от Черноморския, Каспийския и Средиземноморския регион” (Докторанти и студенти). ISBN 978-619-7343-40-3. Пловдив: ИК ВУСИ, стр. 6-20.
Тренески, В. и др. (2021). Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония. София: Орбел. [електронно издание]. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/БЯЛА_КНИГА_-_финален_пълен_вариант.pdf.
Църнушанов, К. (1992). Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, УИ „Св. Климент Охридски”.
Шелева, Е. (2021, 23 април). Поезијата на Богомил Ѓузел. [публикация в сайт]. [Посетен на 4 май 2021]. https://okno.mk/node/88974.
Aintablian et al. (2018). Direct Ancestry to a Genocide Survivor Has Transgenerational Effects on Mental Health: a Case of the Armenian Population. Journal of Historical Archaeology & Anthropological Sciences, 7(4), pp. 233-239.
Amnesty International (2004). The Truth and Reconciliation Commission – a first step towards a country without injustice. [online]. [retrieved May 3, 2021] https://www.amnesty.org/download/Documents/92000/amr460032004en.pdf.
Auerbach, Y. (2009). The Reconciliation Pyramid: A Narrative-Based Framework for Analyzing Identity Conflicts. Political Psychology, 30(2), pp. 291–318.
Bar-Siman-Tov, Y. (2004). Introduction: Why Reconciliation? In: Bar-Siman-Tov, Y. (ed.). From Conflict Resolution to Reconciliation. Oxford: Oxford University Press, pp. 3-9.
Benson, L. (2001). Yugoslavia: A Concise History. Houndmills, Basingstoke, Palgrave Macmillan.
Brave Heart, M., L. M. DeBruyn (1998). The American Indian Holocoust: Healing Historical Unresolved Grief. American Indian and Alaska Native Mental Health Research, 8(2), pp. 60-82.
CIA (1948, November 9). Yugoslav-Bulgarian Tensions in the Yugoslav-Macedonia Region. [online]. [retrieved May 5, 2021]. https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP82-00457R002000490006-4.pdf.
Crown-Indigenous Relations and Northern Affairs Canada (2020, 15 December)
Truth and Reconciliation Commission of Canada. [online publication]. [retrieved May 6, 2021]. https://www.rcaanc-cirnac.gc.ca/eng/1450124405592/1529106060525.
Drezov, K. (1999). Macedonian identity: an overview of the major claims. In: Pettifer, J. (ed.). The New Macedonian Question. London, Macmillan Press, pp. 47-59.
Hamber. B., G. Kelly (2005). A place for reconciliation? Conflict and locality in Northern Ireland. Belfast: Democratic Dialogue.
Hayner, P. (2011). Unspeakable Truths: Transitional Justice and the Challenge of Truth Commissions. New York City: Routledge.
Human Rights and Equal Opportunity Commission (1997). Bringing Them Home: Report of the National Inquiry into the Separation of Aboriginal and Torres Strait Islander Children from Their Families. Sydney, NSW. [online]. [retrieved may 5, 2021]. https://www.humanrights.gov.au/sites/default/files/content/pdf/social_justice/bringing_them_home_report.pdf.
Human Rights and Equal Opportunity Commission (2008). Social Justice Report. Sydney, NSW. [online]. [retrieved May 5, 2021]. https://www.humanrights.gov.au/sites/default/files/content/social_justice/sj_report/sjreport08/downloads/SJR_2008_full.pdf.
Kwak, H.-H., M. Nobles (2013). “Inherited” responsibility and historical reconciliation in East Asian context. In: Kwak, H.-H., M. Nobles (eds.), Inherited Responsibility and Historical Reconciliation in East Asia. London: Routledge, MIlton Park, Abingdon-on-Thames: Routledge, pp. 3-19.
Paikin, S. [The Agenda with Steve Paikin] (2017, November 21). Overcoming Historical Trauma. [online]. [retrieved May 4, 2021]. https://www.youtube.com/watch?v=57NbSzp6Zfc.
Potgieter, E. (2017). SA Reconciliation Barometer Survey: 2017 Report. Cape Town: Institute for Justice and Reconciliation. [online]. [Retrieved May 3, 2021] https://www.ijr.org.za/portfolio-items/south-african-reconciliation-barometer-survey-2017-report.
Prime Minister of Canada (2015, 15 December). Statement by Prime Minister on release of the Final Report of the Truth and Reconciliation Commission. [online]. [retrieved May 6, 2021]. https://pm.gc.ca/en/news/statements/2015/12/15/statement-prime-minister-release-final-report-truth-and-reconciliation.
Vora, J. A., & Vora, E. (2004). The Effectiveness of South Africa’s Truth and Reconciliation Commission. Journal of Black Studies, 34(3), 301–322.

към Начало

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s