Рождество Христово и Възкресение са най-големите християнски празници.
             Възкресението на Богочовека е тъй изумително, свръхмерно, неописуемо, чудно, грандиозно, тъй величаво, надскачащо всяка рационална характеристика, събитие, че го наричаме „Великден“ – Великият ден на Христовата победа над греха, смъртта и дявола.
             Но тази свръхярка светлина е предшествана от страданията Господни, от нашата съпричастност към мъките на Спасителя, от трагизма на стоварване върху плещите на Безгрешния на целокупния греховен товар на човечеството, от покайния зов на богослужбите, които ни призовават към съразпване с Христос.
             А ето – Рождеството иде – без болка, без страдания, дивно, тихо, непонятно, непознаваемо дори за ангелските хорове, истинско звездно тържество, където цялата вселена прекланя колене пред Богомладенеца. Отдават почит и пастирите, символизиращи юдейския народ, и влъхвите – високообразования езически свят, и ангелите, които пеят в този тържествен час.

            Без да опали девичата утроба, по чуден начин, Онзи, чрез Когото всичко е станало, става един от нас, във всичко подобен на нас, освен в греха. Нужно е да споменем, че е напълно погрешно, известното според народната традиция, вярване, че от Игнажден до Коледа Божията Майка е била в родилни мъки. Раждането на Спасителя е без болка, защото болките на родилните страдания са част от наказанието на грехопадналото човечество. „В болка ще раждаш децата си“ (Битие 3:16) – отрежда Господ на Ева и чрез нея на всички жени.
Но Девата едничка ражда без страдания, по чуден начин ражда и остава винаги Дева – Приснодева, както казваме на черковнославянски. Безболезненото раждане на Сина Божий разкрива съвършената Човешка Природа на Спасителя, която споделя нашите немощи – глад, умора, но не и първородния ни грях, чийто израз е изначалното ни страдание – още в мига на нашето раждане. (Дори 79-то правило на VI Вселенски събор подхвърля на отлъчване всеки, който е съпричастен на идеята, че раждането на Богочовека е свързано със страдания)
              Без покрив, след дълъг уморителен път, без да са посрещнати от никого, Девицата и праведният Йосиф се приютяват в пещерата, в яслата на безсловесните. Така Бог пожелава да се роди в нашия свят, сред онези творения, у които няма грях – невинните животни. На иконата виждаме осела и кравата надвесени над Младенеца, да Го топлят с дъха си.
             Не царският палат, а животинската ясла избра Единородния за Своето Рождение, защото онова що е високо у човеците, е мерзост пред Бога.
             Как посрещаме Смирилият се, приел да влезе в тъмния запад на човешкото естество? Как чакаме Слънцето на правдата, възсияло в мрака на грехопадналия свят?
             Твърде често изобщо игнорираме духовната страна на празника, съсредоточени в домакинските приготовления, рецепти за постни деликатеси – 3, 6 или 9 ястия за Бъдни вечер ….
            А тази духовна страна е подготовката за Светите тайни – изповедта и съответно самото единение с Господ в Светата Чаша – Светото Причастие. И за подаръците има време, и за шетнята, и за грижата за дома и гостите. Но преди всичко – прощението на обидилия ни, духовното възкачване по време на Литургията, единението с Христа, радостното предстоене пред Яслата с Младенеца и Приснодевата до Него. За да запазим дълго благодатния покой на Рождеството.

Икона: http://www.romfea.gr

към Начало