Неделя единадесета след Неделя подир Въздвижение. Свети Спиридон Чудотворец

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.

          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
Братя и сестри,
             Днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Лука предава Господнята притча за поканените на голямата вечеря. Тази притча я срещаме също и у свети евангелист Матей.
             Тя ни разкрива величествените тайни на Царството Божие. Човекът –господар, който приготвя голяма вечеря, е всъщност Бог-Отец, Който с безмерната си благост сътвори света и направи всичко, дори пожертва Единородния Син за спасението и изкуплението на този наш грехопаднал свят. Тук Слугата, Който в тази притча отива да съобщи на поканените, че всичко е готово, е всъщност Богочовекът Христос, Който понизи Себе Си, прие образ на раб и стана Човек, във всичко подобен нам, освен в греха. Вечерята е блаженият пир на божествената любов, към която сме призвани всички.
             Тази притча Господ Иисус Христос произнася като изобличение за Своите врагове – лицемерните фарисеи.
             Чухме как всички поканени започват да се извиняват, че няма да се отзоват на божествения призив. Заети в житейски дела – ниви, покупки и женитби, заети с житейски грижи, удостоените с висока чест доброволно се отказват от нея. Доброволно отказват да отидат на божествената вечеря в Царството Божие. Всъщност тези поканени, които са неблагодарни, изобразяват юдейския народ, който беше богоизбран, надарен със закон и божествени наредби, но не остана верен Богу, пропъди Божиите пратеници – пророците и накрая извърши най-големия грях – убийството на Божия Син, на Богочовека Христос.
            И ето – отвека избраните сами се отказаха от своето почетно избраничество, сами отклониха божествената покана. А стопанинът на вечерята – Бог-Отец, нареди на Христос да покани нищите, бедните и окаяните, да покани скитащите по пътищата и друмищата. Това са грешниците и митарите, езичниците, които прегръщат с обич спасителната вяра.
            Ето така се изпълва Божия дом, така на местата на доброволно оттеглилите се сядат онези, които в очите на юдеите са били най-окаяните.
             Но днес можем да отнесем моралния смисъл на притчата към себе си. Ние сме Христовите – кръстени, приобщени, облагодатени и миропомазани, ние сме днес поканени на божия пир на божествената любов. Но дали множество житейски грижи не ни спират в пътя към небесния чертог? Не сме ли твърде вторачени в земното и преходно битие, не сме ли угрижени в нуждите на тукашния свят? Дори често не намираме време да дойдем на църква. А когато дойдем, се чувстваме така, сякаш сме изпълнили някакъв огромен дълг към Бога. Не знаем ли, че Църквата ни спасява? Тя е спасителният кораб, тя е Ноевият ковчег, без нея ние не можем да се спасим. Ние сме топлохладни, умерени във вярата, склонни към компромиси със света, дипломатични по отношение на другите …
              Често дори отлагаме изповед и Причастие под предлог, че имаме по-важни дела. Изглежда сме твърде лекомислени – отклоняваме поканата за Господнята вечеря за после. А всъщност сме преходни и не знаем дали ще има „после“. Най-важното дело на света е делото на спасението – спасението на душата. Няма по-важно дело – добре е да запомним това!
              Гибелно нехайство е да отлагаме изповедта и светото Причастие. Да внимаваме да не се уподобим на почетните гости от притчата, които се оказаха недостойни и сами се отлъчиха от Царството Небесно.
               Господ, по великата Си милост да ни умъдри и вразуми.
               Днес, по Божия милост, честваме и великия Божи угодник – Чудотвореца свети Спиридон, особено почитан в нашия град и нашия храм. Ето – тук е олтарната икона на свети Спиридон, дарена от боголюбивите ни предшественици. Нека да прочетем вкъщи неговото житие и да видим как е живял този, който е удостоен да е сред най-почетените на божествената вечеря. И ще видим, че целият му живот е преминал в служение Богу и на ближните. И до днес нетленните му мощи източват чудеса и изцеления и вярващи от цял свят идат на о. Корфу, за да се поклонят и изпросят молитвата на свети Спиридон.
                Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия, на свети Спиридон, епископ Тримитунтски и на всички светии. Амин!
Иконата е копирана от https://vk.com
към Начало

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s