И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Братя и сестри,
Днешното литургийно евангелие припомня знаменателния разговор между богатия юдейски началник и нашия Спасител Господ Иисус Христос. Този началник у евангелист Марк е наречен „момък“. Ще рече – макар и млад, той се е издигнал високо в юдейското общество. Този началник пита Господ какво да стори, за да наследи вечен живот. Този въпрос е най-важният в живота на човека. Всеки, чийто очи са отворени за знанието, че животът не свършва със земното битие – всеки копнее да разбере какво да стори, за да наследи блажената вечност. Спасителят припомня на юдейския началник Божиите заповеди. Припомня именно тези заповеди, които се отнасят към морала в нашето общество: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си. В отговор младият началник заявява, че всичко това е опазил от младини. Възпитан в духа на Моисеевия закон, спазил всички важни повеления на библейския морал, началникът има скрита, невидима страст, която подкопава душения му строй. А това е сребролюбието. Всевиждащият Господ знае за тази страшна душевна язва. Затова иска богатият началник да раздаде всичко на сиромасите, за да получи съкровище на небето и да тръгне след Христа. И онзи, който е опазил закона от младини, онзи, който не е оскърбил Господа с престъпване на заповед, не може да се раздели с богатството си. Не може да тръгне с Христос, така както тръгват апостолите и оставят всичко. Неговата привързаност към земните блага е по-силна от копнежа по вечния живот. Така и ние, макар да сме опазили някоя от Божиите заповеди, сигурно имаме скрита и разяждаща страст, която ни пречи да вървим по тесния път на спасението. Тя може да е привързаност към богатство или към нещо друго от земните пристрастия. Може да е някакъв скрит недъг – немилосърдие, завист, осъждане, за което ние дори да не знаем, че е превзело душата ни. Така и богатият началник, до момента, в който Господ иска преодоляване на сребролюбието, не е знаел за тази страст, която пречи на духовния му живот. Единствената ни утеха е, че невъзможното за човеците е възможно за Бога – по благото обещание на Спасителя. За нас не е възможно да разкъсаме сами земните си привързаности и пристрастия. Но за Бога всичко е възможно. Стига да потърсим Божията благодатна помощ. Стига да не разчитаме на слабите си душевни сили и високомерно да мислим, че сами можем да се справим с духовните си язви. И най-вече да се покайваме и смиряваме, та смирението да покрие многобройните ни немощи. Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Петнадесетте Тивериополски (струмишки) мъченици, така свързани с родната църковна история. Амин!
Светлината на Храма 