Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?

         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
          Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
          Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
          Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
          А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
          И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
          Той отговори: Оня, който му стори милост.
          Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

             На днешната осма неделя след Въздвижение на Честния Кръст Господен, Църквата възпоменава Господнята притча за добрия самарянин. Нашият Спасител произнася тази притча, за да онагледи кой е нашият ближен, когото трябва да обичаме като себе си.
            Един законоучител пита Господ Иисус Христос какво да стори, за да наследи вечен живот. Той Го е питал, за да Го изкуши, да изиска някакъв неточен или неверен отговор по Моисеевия закон, за да бъде съден Христос. Защото противниците на Спасителя в земния Му път са именно добре обучените в закона Господен тълкуватели и народни водачи.
              И ето смисълът на целия старозаветен закон, духът на целия старозаветен закон е събран в двете най-важни повеления пред човека – да обича Бога и да обича ближния.
              Но кой е моят ближен – пита законникът. И за да му отговори, Господ изрича една от най-знаменателните притчи, в която трепти живоносният дух на божественото учение.
              Човекът е нападнат от разбойници и захвърлен полумъртъв. Нито свещеникът, нито левитът- служител в храма не се спират, за да му помогнат.
               Единствено добрият самарянин показва истинска милост, спасява клетника от смъртта и дава пример за християнско поведение – пример за вечни времена.
               Разбира се знаем, че под образа на полуживия нещастник е грехопадналият човешки род, разбойниците са бесовете, демоничните сили, които ни заробиха с грях и смърт, а добрият самарянин е Господ, Който дойде от Небесата в тъмния запад на нашето естество, за да спаси човечеството и да го изкупи.
              Добрият самарянин – Господ Иисус Христос е пример за жертвена любов към ближния. Всеки християнин се възхищава на добрия самарянин, който не е подминал с думите, че това не е негова грижа. Не се е ограничил само с молитва. Не се е самоуспокоил, казвайки „Господ ще устрои. Не е по моите сили да помогна.“
              Добрият самарянин от Господнята притча поема всички неудобства, които му носи жертвената любов. Забавя своя път, рискува да бъде нападнат в тази несигурна местност, губи време и средства, за да обгрижи своя ближен. 
             Още повече, че самарянинът е презиран от юдеите, като друговерец и почти езичник. Но нищо не спира жертвената любов на добрия самарянин.
            Той е нашият пример, нашият образец за поведение и отношение към другите, така както митарят от притчата за митаря и фарисея бе пример за покайна и съкрушена молитва.
             Да даде Бог делата ни поне в нищожна степен да се уподобят на делата на добрия самарянин. Да даде Бог всекиму в сърцето такава жертвена любов към ближния.
             От утре започват Рождественските пости. Това е време благоприятно за духовен труд, трезвение и борба с вътрешните ни немощи, време за оказване на милост и внимание на нашите ближни. Защото, за разлика от старозаветните хора, наричайки ближен само единоверците, то за нас Христовите – ближен е всеки човек.
             Божието благословение да е с всички вас. Спасителни и леки пости на всички. Амин!

Изображението е копирано от http://www.pemptousia.ro